РЕШЕНИЕ
№ 22881
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110159333 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
Н. П. А. против /фирма/, с която за предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК при условията на обективно
кумулативно съединяване за установяване недължимост на парично задължение,
поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Делото е образувано въз основа на искова молба вх.№ 315965/08.10.2024 г. на
СРС от Н. П. А. срещу /фирма/ с искане да бъде признато за установено, че не дължи
на ответника сумата от 3 208, 94 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по гр.д.№ 17065/2023 г. по описа на СРС, 59 състав. В исковата молба и молби-
уточнения от 23.01.2025 г. и 01.04.2025 г. ищецът твърди, че срещу нея бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17 065/2023 г., на СРС, 59 състав, с които
същата е била осъдена да заплати на /фирма/ сумата в размер на 3 208,94 лв.,
представляваща главница за потребена вода за период от 25.08.2020 г. - 27.10.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 262, 68 лв., представляваща мораторна лихва за период от 25.09.2020 г. до
27.10.2022 г., както и държавна такса в размер на 69, 43 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. Навежда твърдения, че била изтекла погасителна
давност по отношение на главница и лихви. Сочи, че описаните суми към настоящия
1
етап не се събират от ответника чрез изпълнителните способи на съдебен изпълнител.
Оспорва дължимостта на претенцията, поради изтекла давност. Твърди, че е
собственик на партидата за доставка на вода, както и на имота, който обитава. Моли
съда да установи, че не дължи описаното задължение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Със същия счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Твърди още, че
нормата на чл. 117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане,
за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. Поддържа, че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по
отношение на процесното вземане. Заявява, че давността за вземанията по
изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по арг. на
чл. 117, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 117, ал.1 ЗЗД, а когато липсва информация кога заповедта е
влязла в законна сила, моментът, от който започва да тече давността, е датата на
издаване на изпълнителния лист, в настоящия случай 24.06.2024 г. Видно от
посочената дата, давността по отношение на вземанията, за които е издаден
изпълнителния лист не е изтекла, поради което счита искът за неоснователен.
Поддържа, че съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба
на закона, давността се прекъсва с предприемането на кое изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя по чл. 18, ал.1 ЗКЧСИ - т.10 и т.14 от ТР от 26.0.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК), каквото възлагане е налице. Навежда твърдения, че в изпълнителното
производство са извършвани изпълнителни действия- наложени запори на сметките на
ищеца в /фирма/ и /фирма/. Поддържа, че по изпълнителното дело са били извършвани
валидни изпълнителни действия, периодът между които не е надвишавал двугодишния
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради което и към момента
по отношение на изпълнителното дело не е настъпила перемпция. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното
производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след
2
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от
наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и
довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното
изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за посочените суми,
че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания, както и да докаже
твърдените от нея положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е
изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия. В
тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че е бил издаден изпълнителен лист в полза на
ответника срещу ищеца във връзка с дължимите суми.
Чл. 439 ГПК се отнася само до случаите, когато изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение.
Именно за да не се заобиколи забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на
пресъдено нещо, ал. 2 на чл. 439 ГПК (аналогично на чл. 255 ГПК отм.) предвижда, че
в тези случаи искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. ,, в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В горепосоченото ТР е посочено още, че изпълнителният процес, за разлика от
исковия, е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за
спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен
способ, а в изпълнителния процес давността не се спира, защото кредиторът може да
3
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). От датата
на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова
давност.
При разпределение на доказателствена тежест за ответника съобразно чл. 154, ал.
1 ГПК, и въпреки дадените му от съда изрични указания и възможности, ответникът
не ангажира доказателства, че е предприел действия за събиране на вземанията си по
издадения изпълнителен лист, че е обрразувано изпълнително дело и че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по
отношение на процесното вземане, които е конкретизирал в отговора на исковата
молба, а именно - наложени запори на сметките на ищеца в /фирма/ и /фирма/.
Предвид изложеното съдът приема, че предявените искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат приети за основателни, поради което следва да
бъдат изцяло уважени.
При този изход от спора правото на обезвреда за сторените във връзка с
производството разноски принадлежи на ищеца. Такова искане не е своевременно
изявено, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. П. А., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 3 208,94 лв., представляваща главница за потребена вода
за период от 25.08.2020 г. - 27.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 262, 68 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 25.09.2020 г. до 27.10.2022 г., както и държавна такса в
размер на 69, 43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4