№ 271
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20251001000179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на
Национална агенция за приходите срещу Решение № 193/06.02.2025г. по т.д.№
754/22 по описа на СГС, с което е прекратено производството по
несъстоятелност за „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК ********* по т.д. №
754/22 по описа на СГС на основание чл. 632 ал.4 от ТЗ и постановено
заличаването на търговеца от Търговския регистър. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като неправилно било прието, че молбата за
възобновяване на производството не е била подадена в едногодишния срок от
обявяването на определението за спиране на производството в ТРРЮЛНЦ.
Твърди, че е подал молбата в срок по пощата на 03.02.2025г. Моли да бъде
отменено решението и делото да бъде върнато за продължаване на
производството. С жалбата е представено „заверено копие от опис на
пощенски пратки от 03.02.2025г. с клеймо от същата дата“.
В срок от обявяването на жалбата в ТР не са постъпили отговори от
страните.
1
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност.
По отношение на допустимостта на постановеното решение, следва да
се отбележи, че е налице противоречива практика по въпроса следва ли
решението по чл. 710 от ТЗ да бъде постановено след провеждане на открито
съдебно заседание или може да бъде постановено в закрито такова.
Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в решение №
161 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 850/2020 г., I т. о., ТК; решение № 15 от
26.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2003 г., ТК; решение № 41 от 21.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 1010/2010 г., I т. о., ТК и др., че липсва нарочна
разпоредба, която да указва дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да
бъде постановено в открито заседание или това може да се случи и в закрито
заседание. В практиката се е наложило разрешението, според което при липса
на предложен план за оздравяване в предвидения от закона срок, или при
липса на приет или утвърден план се постановява решение за обявяване на
длъжника в несъстоятелност в закрито съдебно заседание. Съдебният акт в
този случай има значение само за администриране на производството по
несъстоятелност, ето защо призоваване на длъжника и кредиторите не е
необходимо. При обжалване на това решение следва да се развие въззивно
производство, за което важат правилата на глава двадесета на ГПК "Въззивно
обжалване".
По отношение на неговата правилност, взе предвид следното:
С решение № 16/09.01.2024 г. по отношение на „Диджиталресърч”
ЕООД, ЕИК *********, е открито производство по несъстоятелност в резултат
на настъпила неплатежоспособност. В постановеното решение е посочено, че
дружеството-длъжник притежава само акции от капитала на друг търговец,
които са запорирани от НАП, поради което с определение № 153/12.01.2024 г.
на заинтересованите лица е указано привнасянето на разноски за осигуряване
2
развитието на производството. Определението на съда е обявено по партидата
на търговеца на 15.01.2024 г., откогато се счита съобщено на всички
заинтересовани лица.
Никое от заинтересованите лица не е предплатило разноските, поради
което с решение № 179/01.02.2024 г. производството по несъстоятелност е
било спряно, като решението е вписано в търговския регистър на 02.02.2024 г.
с вписване № 20240202134658 в ТРРЮЛНЦ.
След изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ,
изтекъл на 03.02.2024 г. (първи присъствен ден след неприсъствения
02.02.2024 г.) от Националната агенция по приходите по пощата е подадена
молба за възобновяване на производството, като бъде посочена банкова
сметка, по която да бъдат предплатени разноските за възобновяване на
производството и съдът да определи подходящ срок за предплащането им. С
искането за възобновяване не са представени доказателства и не се твърди
изпълнение на задължението за привнасяне на разноски. Безспорната съдебна
практика приема, че в едногодишния срок е достатъчно кредиторът да подаде
молба, с която изразява воля да предплати разноските.
В конкретния случай, в молбата на Националната агенция за
приходите, е формулирано искане за възобновяване на производството по
несъстоятелност срещу предплащане на първоначалните разноски по чл. 629б
ТЗ, като бъде предоставена възможност за внасянето им.
Искането за това, обаче, е направено след изтичането на
едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Решението за спиране на
производството е обявено в търговския регистър на 02.02.2024 г., от който
момент е започнал да тече срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Молба за възобновяване
на производството е следвало да бъде подадена до изтичане на 03.02.2025 г. –
първи присъствен ден след неприсъствения 02.02.2025 г.
Кредиторът НАП е подал молбата по пощата – чрез пощенска пратка,
рег. № R PS1040 816L5L C, при проверката на която в публично достъпната
страница на пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки,
извършена от СГС и обективирана по делото (л. 144), е видно, че същата е
приета в 08.04 часа на 05.02.2025 г., съответно е доставена на същата дата в
12.04 часа, което съответства и на факта на регистриране на документа в съда
на 05.02.2025 г. в 15.11 часа. Молбата е постъпила с пощенски плик с
3
отбелязан номер на пратката, но без поставени датни клейма на „Български
пощи“ (л.143).
Този извод не се разколебава и от представения документ с въззивната
жалба „заверено копие от опис на пощенски пратки от 03.02.2025г. с клеймо от
същата дата“. В него действително е описан номера на пощенска пратка, рег.
№ R PS1040 816L5L C, но то не може да удостовери изпращането на пратката
на дата 03.02.2025г., което следва да бъде извършено с пощенско клеймо,
каквото липсва, или с отбелязване в публично достъпната страница на
пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки. Представения
документ има значение в отношенията на жалбоподателя НАП и пощенския
оператор.
В разпоредбата на чл. 62 ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.
621 от ТЗ, поради липса на изрична уредба, срокът не се смята пропуснат ако
изпращането на молбата е станало по пощата в последния ден на срока. От
представените доказателства се установява безспорно, че молбата е изпратена
по пощата на 05.02.2025г., което е след изтичане на срока на 03.02.2025г.
Следва да се отбележи също така, че се касае за изтичането на
едногодишен срок.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/06.02.2025г. по т.д.№ 754/22 по описа
на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5