ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
16.11.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Красимир Невенов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 421 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Д.Ц.Х.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на Х..
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Определение
№ 63/03.06.2020 г., постановено по НОХД № 4382/2019 г. на СГС, имащо значение
на влязла в сила присъда, Д.Х. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.чл. 198, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б.
"а" и б. "б" НК, поради което при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК му е било наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца
"лишаване от свобода". На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е зачел
времето, през което лицето е било задържано под стража, считано от 31.07.2019
год. до 03.06.2020 год.
Осъденият е започнал
да търпи наказанието на 31.07.2019 г., като до момента е изтърпял фактически 1
година, 3 месеца и 16 дни, от които предварителен
арест в размер на 10 месеца и 2 дни, от работа му се зачитат 18 дни или общо 1
години 4 месеца и 4 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 1 месец и 26 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е с високи стойности - 81 т. Като проблемни зони са посочени
настоящето правонарушение; криминално минало; отношение към правонарушението;
образование и обучение; управление на финанси и доходи; междуличностни проблеми
и умения за мислене;
Рискът от
вреди за обществото е бил с високи стойности, предвид богатата криминална
кариера в която присъстват осъждания с носещи елементи на травменост и висока
обществена опасност.
Заложените
цели в изготвения план на присъдата са били насочени към формиране на нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот, преценка на минало поведение.
Анализ на факторите с негативно въздействие с цел постигане на позитивна
промяна в нагласите. Спазване на установените правила и избягване на агресивни
прояви в охраняема среда. Ограничаване на участието в субкултурни дейности. Преминаване
през корекционна програма съобразена с дефицитните стойности в изследваните
зони. Редовно посещение на учебните занятия.
Последната
оценка на риска от рецидив и вреди за обществото остава в рамките на високия
риск.
Положителна
промяна се отчита в зоната образование и обучение - след постъпването му в Затвора
– Враца на 18.07.2020 год., Х. е депозирал заявление за включване в учебна
дейност и е записан като ученик в 6 - ти клас. Редовно посещава учебните
занятия, а през м. октомври е преминал през корекционна програма „Справяне с
житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“. На този етап заложените цели и
задачи в плана на присъдата са изпълнени в частта, изразяваща се във
включването му в дейности за осмисляне на свободното време и участието му в
учебна дейност.
Според ИСДВР,
по отношение на извършеното престъпление, Х. опитва да проявява критичност, но
не разпознава напълно всички фактори повлияващи на реализираните от него
деструктивни прояви. Необходимо е дефиниране и на вредното влияние на
обкръжаващата среда върху цялостното му поведението, което би намалило вероятността
от реализиране на нови прояви с подобен характер и в бъдеще. Налице е формиран
модел на извършване престъпления с последващи от това наказания лишаване от
свобода. Това е показателно за слабите възможности да ограничава собственото
поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Изразява известно
желание за позитивна промяна, но все още е с неясна представа за постигането й.
Препоръчително
е работата да продължи в разделите с отчетени дефицитни стойности - „Нагласи“ и
„Умения за мислене“, тъй като поставените в тази връзка цели са насочени към
анализиране на досегашния начин на живот, осъзнаване на факторите, довели до
криминалните прояви и формиране на умения за намиране на законосъобразни
решения при възникнали проблеми. Необходимо е осъзнаване на отрицателното
въздействие на близкото обкръжение като фактор предопределящ в голяма степен
вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването от
затвора и необходимостта от намиране на подходяща работа в условията на свобода,
с цел финансова независимост и покриване на нужди от първа необходимост, което
би намалило риска от реализиране на нови деструктивни прояви в бъдеще.
В заключение,
ИСДВР препоръчва работата с лишения от свобода да продължи, тъй като не е
налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното реализиране, с цел
успешна ресоциализация в обществото. Х. не е доказал по категоричен начин, че е
настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и все още не отчита
пълно разбиране на факторите за криминалното поведение. В подкрепа на горното е
и обстоятелството, че със Заповед № 223/19.05.2020
г. на Началника на Затвора - гр. София на Х. е било наложено дисциплинарно наказание,
съгласно чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС за притежаване на забранени вещи.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата и не
са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице
източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че
не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода. Видно е,
че изготвената и приложена по делото оценка е индикатор, че осъдения е
непостоянен в поведението си. При него риска
от рецидив, но и риска от вреди за обществото са запазили високите стойности и
то в условията на контролирана среда. Наред с това, Х. е наказан със Заповед № 223/19.05.2020 г. на Началника на
Затвора - гр. София, с която му е било наложено дисциплинарно наказание,
съгласно чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС за притежаване на забранени вещи, като за
наложеното му дисциплинарно наказание, не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и
към настоящият момент, Х. не отговаря на изискванията за добро поведение
съгласно чл. 439а НПК.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си същият не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното
въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното
наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен
отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Ц.Х., роден на *** год. в гр. ***, понастоящем в
Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, наложено му с Определение
№ 63/03.06.2020 г., постановено по НОХД № 4382/2019 г. на СГС и имащо значение
на влязла в сила присъда, с остатък от 1
месец и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: