№ 881
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е частна жалба от Т. А. Щ., както и частна жалба от
повереника й адв. М. М., против Определение № 767 от 15.07.2022 г.,
постановено по ЧНД № 3531/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив –
XVIII н.с., с което е потвърдено постановление от 30.05.2022 г. на Районна
прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 272/2018 г. по описа на OСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив,
образувано за престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
В жалбата на Т. Щ. се изразява недоволство и несъгласие със
заключенията в атакуваното определение на Районния съд и на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство. Оспорва се
квалификацията на д-р В. Р. и верността на представените от същия дипломи
и удостоверения. Твърди, че не познава д-р Р. П., за който в определението се
посочва, че е работил по нейния случай. Не приема заключението на СМЕ,
като се твърди, че пострадалата е прегледана за няколко минути, без да са
взети предвид оплакванията й, и то само от един от изготвилите
заключението специалисти. Възразява срещу заключението в частта, в която
се приема, че пациентът (пострадалата) е изразил конклудентно информирано
съгласие с извършените процедури. Иска се отмяна на атакуваното
1
определение и на прокурорския акт и връщане на делото на прокурора за
продължаване на процесуалните действия.
В жалбата на адв. М. се излагат съображения, че определението на
Районен съд - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че Районният
съд е възприел изцяло доводите на прокурора, без да отчете непълнотата на
доказателствения материал. Твърди се, че съдът не е взел предвид липсата на
писмено съгласие от страна на Т. Щ., като не са й били разяснени възможните
алтернативи и рискове преди да бъде предприето лечението. Изтъква се, че не
са взети предвид пропуски от страна на обвиняемия при диагностициране и
провеждане на хирургичната интервенция, които говорят за немарливо
отношение и е в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнение при
пострадалата. Излагат се съображения за субективизъм в преценката на
прокурора, тъй като не са взети предвид заключенията на експертите. Твърди
се, че прокурорът избирателно е взел извадка от експертизата „неопасно за
живота“, изключвайки всички останали аргументи на вещите лица, както и че
допълнителната съдебно-медицинска експертиза на д-р К. Д. не е била
предявена на пострадалата, въпреки нейното изрично волеизявление. Иска се
отмяна на определението на Районен съд Пловдив и и връщане на преписката
на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона и
продължаване на разследването.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по
досъдебното производство доказателства и проверявайки
законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира
следното:
Жалбите са процесуално допустим, a разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
Досъдебно производство №272/2018 г. по описа на OСлО при
Окръжна прокуратура - Пловдив е било образувано по реда на чл.212, ал.1 от
НПК на 16.07.2018 г. /17.07.2018 г./ за това, че на неустановена дата през 2015
г. в П. на Т. А. Щ. от гр.П. е причинена средна телесна повреда, поради
незнание или поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
2
източник на повишена опасност - престъпление по чл.134, ал.1 от НК. С
постановление от 31.08.2020 г. на следовател при ОСлО при Окръжна
прокуратура - Пловдив, в качеството на обвиняем е привлечен В. А. Р..
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:
Обв. В. А. Р. бил *****, завършил през 2001 г. във факултет по
дентална медицина при МУ - П., с диплома №***** г., като имал специалност
по лицево-челюстна хирургия - свидетелство № **** г. на МУ П., както и по
медицина. Той бил регистрирал практика в РЦЗ - Пловдив, с удостоверение
№***** г. като ЕТ “В. Р. - ********“ на адрес: *********, с предмет на
дейност: осъществяване на извънболнична първична помощ по дентална
медицина. Заедно с обв. Р. в практиката работели и св. Р. И. П. за времето от
м.юли 2017 г. до началото на м.април 2019 г., св. Х. Х. О., от м. април 2015 г.
до м. май 2017 г., св. В. Н., от 2015 г. до 2018 г., както и съпругата на
обвиняемия - св. Е.Е.М. - Р.а. Обв.Р. се занимавал преимуществено с
хирургични манипулации, както и с поставяне на импланти.
Св. Т. А. Щ. живеела в гр.П. и имала медицинско образование -
лекар - ****. Тя полагала грижи за здравето на своите зъби, като в периода
2009-2010 г. ползвала услугите на св. Ф.Т., стоматолог в гр.П., която и
поставила няколко малки фотокомпозитни пломби на предните горни зъби. С
течение на времето проблемите на св. Щ. с нейните зъби и венци се
задълбочили. Когато тя посетила св. Т. в началото на 2015 г., тя установила,
че при св. Щ. съществувал сериозен проблем в шиечната и алвеоларна област,
тъй като цялостно зъбите й не се държали и се клатели, не само на фронта, но
и дистално - отзад. Св. Т. посъветвала св. Щ. да се обърне към лицево-
челюстен хирург и имплантолог.
В резултат на задълбочилото се пародонтално заболяване, през
пролетта на 2015 г. св. Т. Щ. посетила кабинета по дентална медицина в П. на
обв. В. Р.. След като извършил преглед на състоянието на зъбите на св. Щ.,
обв. Р. установил „частично обеззъбена горна челюст и долна челюст.
Наличие на голям брой пародонтозни и гангренозни корени във фронталната
област и на двете челюсти. Открит синус лифт в областта на десния и левия
горночелюстен синус.“ Били обсъдени вариантите за справянето с проблема,
като обв.Р. обяснил на св. Щ., че единственият начин е да се премахнат
3
съществуващите мостове и зъби и да се поставят импланти, които да носят
трайна конструкция. Тя се съгласила на този вариант и бил насрочен час за
манипулацията.
Първата оперативна интервенция била извършена на **** Видно от
записите в амбулаторния дневник на лечебното заведение, св. Щ. фигурира
там под № *** от ****, с диагноза: „Adentia partialis mandibulae et periodontitis
chronica granulomatosa на 33, 34 и 35-ти зъби, extractio-Imp.NeoBiotech.“. От
записите в амбулаторния дневник е видно, че на 21.11.2015 г. следва
поставяне на надстройки на импланти в областта на 33, 34 и 35-ти зъб, а на
10.12.2015 г. - поставяне на мостова конструкция.
В лечебния план, изготвен от обв. Р., било отбелязано „поставяне на
10 бр. импланти на горна челюст и 8 бр. импланти на долна челюст. На
23.01.2016 г. в амбулаторния дневник на лечебното заведение било отразено:
periodontitis chronica granulomatosa на 27, 26, 24 и 17-ти зъб, extractio-
Imp.NeoBiotech.
Следващият запис в амбулаторния дневник бил от 03.03.2016 г. и
там фигурирала диагноза: odontitis chronica granulomatosa на 23, 22, 21 и 11-ти
зъб extractio-Imp.NeoBiotech за св.Щ.. На 02.05.2017 г. и на 09.05.2017 г. било
записано циментиране на мостови конструкции.
След това св. Щ. започнала да изпитва проблеми с поставените й от
обв.Р. мостови конструкции, тъй като още на следващия ден, след
поставянето на горния мост и след като започнала да се храни й паднал
долния мост. Св. Щ. се обадила на обв.Р., но не успяла да се свърже с него и
се обърнала към св. Т., която й циментирала моста отново.
Св. Щ. започнала да усеща непрекъснато изтръпване на долната
устна. По това време започнала една непрестанна секреция от носа й, което
предизвиквало у нея непрекъсната тревожност и дискомфорт. Тя усещала
дори и при обикновени движения на тялото и главата как мостът на горната
челюст се клати и трака, поради което няколкократно посещавала кабинета на
обв. Р.. Получило се така, че поставените долни и горни мостове на св. Щ.
няколко пъти се разлепвали и падали, като били залепяни отново от обв. Р..
Около 10.01.2018 г. се откъртил долният мост, с двата леви
импланта. Тогава Щ. решила да си направи Компютър-Аксиална-Томография
/КАТ/ на 26.01.2018 г., при която било констатирано: “кариотичен костен
4
дефект от страна на корпус мандибуле вляво с размери 8 мм, на фона на
мекотъканна възпалителна индурация с размери 20x25 мм, на фона на
линеарна газова колекция. Възпалителен процес от анаеробен възбудител.
Два броя метални импланта в дясно, множество импланти от страна на
максилата при проминиране към максиларните синуси около 5 мм - в дясно и
3 мм - в ляво“.
След като Щ. уведомила обв. Р. за състоянието си, той й насрочил
час за преглед, като при прегледа й предложил да сложи на мястото на
падналите импланти нови. Постръдълата отказала и поискала от обв. Р. да
отстрани всички конструкции от устата й и да й върне всички пари, които му
е дала за лечението си, около 21 000 лв.
На 29.01.2018 г. св. Щ. посетила кабинета на обв. Р., придружена от
св. А. Д. П., приятел на нейната сестра и от майка си. След като извадил
имплантите в продължение на няколко часа, обв. Р. превел обратно по
сметката на свид. Щ. сумата с 1 500 лв., която представлявала стойността на
двата провалени импланта на долния мост.
В началото на м. февруари 2018 г. св. Щ. посетила св. Р. Г.М., *****
в гр. С., тъй като изпитвала силни болки в челюстта, след премахването на
имплантите, като тя я прегледала и я посъветвала да продължи с приема на
предписаните й противовъзпалителни и обезболяващи препарати.
След това Щ. посетила клиника „****“, където била прегледана от
св. д-р Р. С. и няколко дни след това, на 22.02.2018 г. от проф. Б.. В клиниката
били извършени необходимите изследвания и диагностични процедури, като
при извършената оперативна интервенция е бил отстранен костен секвестър и
е била извършена остеопластика вляво. След операцията протекъл добър
оздравителен процес и пациентката била насочена за изработването на
тотални протезни конструкции, което тя и направила.
В хода на досъдебното производство са били назначени и извършени
няколко съдебно-медицински експертизи, във връзка с установяване вида и
характера на телесното увреждане на св. Щ.. В първата от тях, изготвена от
вещото лице д-р К. Д. са посочени манипулациите, извършени на
пострадалата Щ.. Сочи се, че след приключване на лечението същата е с
изцяло обеззъбена горна и долна челюст, като захапката е възстановена с
плакови, снемаеми протези. Посочено е, че “по време на лечението лицето е
5
търпяло болки и страдания за целия период на лечение, като е имала
затруднение при хранене, до степен на невъзможност и затруднение при
говорене. Нарушена е била и естетиката на лицето“. Според това заключение,
св. Щ. е получила „средно по степен телесно увреждане - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в настъпилото в
хода на лечението остро възпаление на околоимплантните структури,
последвалото хронично възпаление на околоносните синуси и възникналата
оро-антрална комуникация между левия горночелюстен синус и устната
кухина, водещи до болки, страдания, невъзможност за приемане на храна и
напитки и затруднения в говора за период до края на лечението, довело до
отпадане и отстраняване на поставените импланти и зъбни конструкции,
както на горната така и на долната челюсти. Вещото лице е приело, че налице
причинно - следствена връзка между проведеното лечение и манипулации на
пациентката Щ. в Дентален център „******“ ЕТ - П. и настъпилите телесни
увреждания.“ Според експерта предприетото лечение от страна на
обвиняемия е правилно по отношение на планиране, въпреки че липсва
дентален скенер, показващ наличната дебелина и широчина на костта на
горната и на долната челюст, но е неправилно по отношение на провеждане,
тъй като е било допуснато преждевременно натоварване на имплантите два
месеца след тяхното поставяне, при необходим срок от около 3-4 месеца за
долната челюст и около 4-5 месеца за горната челюст. Описаните срокове са
необходими за завършване на остеоинтеграционните процеси, т.е.
„срастването“ на имплантите с костта и постигане на необходимата
стабилност. Описаните в делото и съобщени от пострадалата оплаквания е
възможно да възникнат в хода на лечението и са описани в медицинската
литература като късни усложнения при провеждане на имплантологично
лечение. Според вещото лице правилното поведение от страна на лекуващия
лекар е незабавно отстраняване на компрометираните импланти,
хирургичната обработка на костната рана, придружено от адекватно
антибиотично лечение и в никакъв случай едномоментното подменяне на
импланта с друг, макар и по-голям, изчакване поне на 6-8 месеца, преди
поставянето на нови импланти на същото място. При неспазване на
гореописания алгоритъм е напълно възможно възникването и развитието на
процесните оплаквания.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена от
6
вещото лице д-р К. Д. допълнителна съдебно - медицинска експертиза, в
заключението на която се излага становището по първоначалната експертиза,
с малко повече подробности.
При предявяване на материалите по разследването от страна на
защитника на обвиняемия е било направено искане за назначаване на
повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, което е било уважено.
Назначена е повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещите лица - д-р С. С. - д.м. специалист по съдебна медицина, ***** при МУ
- П., д-р П. П. - д.м. специалист по Орална хирургия и д-р И. Я. Я. -
специалист УНГ от ***** - гр. П.. От заключението на експертизата се
установява, че на св. Т. Щ. са били причинени следните телесни увреждания
при лечението и възникнали: болки; анатомични увреждания - загуба на
костна тъкан и обем от алвеоларния израстък на горната челюст, двустранно
иформиране на оро-антрална комуникация вляво, загуба на костна тъкан и
обем от долната челюст, двустранно с деструкция на алвеоларния израстък и
тялото на челюстта вляво; функционални смущения след развитието на
синуит - временно затруднение в говора и храненето, поради изтичане на
течности и храна от устата през носа и невъзможност за дъвкане.
Проведеното лечение е във връзка с възникналите усложнения, каквито са
възпалителните процеси - периимплантит на тъканите около почти всички
зъбни импланти и последвалите трайни увреждания на челюстите.
След проведената операция за повдигане на пода на максиларния
синус възниква гноен синузит в левия максиларен синус, който е почти
обтуриран от гнойни материи (КАТ от 26.01.2018 г.) Вследствие на
възпалителния процес е опорочена остеоинтеграцията на зъбните импланти в
засегнатата зона. Този гноен синузит води до изтичане на гной от носа и в
устата.
Възникналата след отстраняването на зъбните импланти
ороантрална комуникация между устната кухина и левия максиларен синус е
резултат от възпалителен процес, който опорочава остеоинтеграцията на
зъбните импланти и е причина за тяхното отстраняване. Според вещите лица,
твърдението, че са отстранени вече остеоинтегрирани зъбни импланти е
спорно именно поради възникналия гноен възпалителен процес, което
означава нагнояване поне на костния заместител, поставен при проведения
7
синус лифт. Ако зъбните импланти наистина са били остеоинтегрирани, както
се твърди, отстраняването им е неоправдано. Хирургът не трябва да провежда
хирургични операции, ако е убеден, че те не са необходими, т.е. ако зъбните
импланти наистина са били остеоинтегрирани, операцията за отстраняването
им е ненужна.
Вещите лица изтъкват, че проблем в това отношение е желанието на
пациента, тъй като се касае не само за лечение свързано с болестни процеси
на съзъбието, а за платени услуги, свързани с естетиката на съзъбието, което
пряко зависи от желанията на пациентите.
Остеоинтегриран зъбен имплант се отстранява чрез изрязване на
костта, в която е прирастнал, което е травматична операция. Наред с това,
възниква и тежък периимплантит с анаеробен характер около зъбните
импланти на долната челюст вляво, което води до унищожаване на костната
тъкан на алвеоларния израстък на долната челюст вляво и загуба на два от
поставените зъбни импланти. Възникналите усложнения са във връзка с
проведеното поставяне и протезиране върху дентални импланти, както и най-
вече с тяхното премахване. В заключението, вещите лица са приели, че
всички тези процедури са извършвани със съгласието на пациента в
амбулаторни условия, което дава основание да се приеме като налично
конклудентно информирано съгласие.
Несъмнено усложненията са причинно свързани с проведеното
лечение, но състоянието на съзъбието преди лечението също предполага
възможност за развитие на тежки инфекциозни и деструктивни процеси в
устната кухина и без намесата на дентален медик.
Според тези вещи лица, започнатото от обв. Р. спрямо св. Щ.
лечение е било своевременно, тъй като наличните й зъби в устната кухина са
били с изчерпани функционални възможности и те не могат да кажат
категорично, че същото е било неправилно.
Вещите лица са дали и подробен отговор на въпроса относно това
има ли нарушение на действащите нормативни правила и добрите
медицински практики, отнасящи се до диагностиката и лечението. Към
момента на провеждане на манипулациите от страна на обв. Р. спрямо св. Щ.
са били утвърдени Медицински стандарт по лицево-челюстна хирургия и
Медицински стандарт по орална хирургия. Медицински стандарт по орална
8
имплантология НЕ Е бил утвърден. Съгласно изготвеното заключение на
тройната комплексна медицинска експертиза в Р. България не съществува
единна диагностично-лечебна доктрина, както за хирургичната дейност, така
и за останалите медицински специалности. Медицинските стандарти заемат
основно място, те са подзаконови нормативни документи и представляват
специфични измерители на качеството на медицинската услуга. Те следва да
отразяват съвременните постижения на медицинската наука, образование и
практика, както и конкретните условия в страната, особено по отношение на
кадрови, финансови и материални ресурси. Теоритично медицинските
стандарти имат за цел да подпомогнат медицинския специалист в работата
му, да създадат база за правилна организация на лечебната дейност, да
квалифицират по сложност лечебно-дагностичната дейност и други
структурно-кадрови въпроси в медицинските звена, да създават условия за
добро и съвременно лечение. Стандартът по хирургия, включително лицево-
челюстна и орална хирургия, е общ за няколко хирургични специалности и
най-общо казано обуславя създаването на добри условия за лечение, но не и
правилата и начините за извършване на такова. Всъщност ежедневната
хирургическа практика е лишена от императивни конкретни правила за
лечение, които биха били в защита, както на пациентите, така и на
медицинските лица, неправилно подведени под отговорност за свое действие
или бездействие.
В заключението си експертите предлагат и кратко обобщение на
казуса. Сочат, че на базата на събраните медицински документи, проведените
разпити и личен преглед и освидетелстване на пострадалата се касае за
пациентка на възраст 50 години към 2017 година, чието съзъбие преди
започване на лечението и поставянето на зъбните импланти е било силно
увредено, с почти липсваща функционалност по дъвченето и говоренето. При
първичните прегледи и изследвания (рентгенова образна диагностика) е
установено, че са налични множество разрушени зъби, а съзъбието е
генерализирано обхванато от дистрофичен пародонтит. В тези случаи
денталният медик предлага радикално лечение, чрез отстраняване на
негодните зъби и поставяне на зъбни импланти, съобразно желанието и
финансовите възможности на пациента. Другата възможност е изработването
на тотални зъбни протези на горната и долната челюст. След изясняване на
находката и желанията е планирано лечение чрез имедиантно поставане на
9
зъбни импланти, което ще рече, че имплантите се монтират веднага след
отстраняване на остатъка от коронката или корена на зъба. Това е прието и
рутинно се изпълнява в денталната практика. Оценката на съзъбието,
планирането и провеждането на лечението на първите етапи не противоречи
на денталната теория и практика и не следва да се преценява като неправилна,
погрешна, рискова, детерминираща задължителни последващи влошавания и
усложнения с фиаско на имплантационната процедура. Според вещите лица,
липсата на стандарт по имплантология и липсата на консенсуси по
имплантология правят всяка забележка и несъгласие с лечението на друг
колега твърде субективни и с привкус на лошо лично отношение. Лекарят
лекува така, както счита за правилно, като има свобода на действие в
решенията си. При правилна и ангажирана лечебно-диагностична дейност
лекарят не носи отговорност за настъпилите резултати, т.е. усложнения и
неблагоприятни последици от лечението, т.е. лекарят дължи на пациента
правилно лечебно поведение, но не и резултат.
При така установеното от фактическа страна, прокурорът е приел, че
не е осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление от
общ характер, включително и такова по чл.134, ал.1 от НК, поради което
наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Първостепенният съд е възприел тезата на
държавното обвинение и е потвърдил прокурорското постановление като
обосновано и законосъобразно.
Настоящата въззивна споделя напълно изводите на
първоионстанционния съд.
Районния съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и
повереника му, които в по-голямата си част са сходни с тези изложени пред
въззивната инстанция, като е дал аргументиран отговор защо не приема
същите за основателни.
Предмет на съдебния контрол по чл.243, ал.5 от НПК е
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, т.е, дали разследването е проведено
обективно, всестранно и пълно, като са изследвани на всички относими към
казуса обстоятелства.
Изводът, който се налага от анализът на събрания по досъдебното
10
производство доказателствен материал е, че заключението на прокурора и на
първоинстанционния съд за липса на данни за извършено престъпление по
чл.134, ал.1 от НК е правилно и законосъобразно.
За да се приеме, че е осъществено престъпление по чл.134, ал.1 от
НК, следва да установи причинно-следствена връзка между виновно
поведение и настъпил общественоопасен резултат - деецът, поради немарливо
изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, да е причинил другиму
тежка или средна телесна повреда. От събраните по делото доказателства не
се установява да е налице нито един от двата съставомерни елемента на
престъплението чл.134, ал.1 от НК, нито на друго такова от общ характер.
Заключенията на вещите лица по назначените и изготвени
съдебномедицински експертизи са категорични и непротиворечиви относно
обстоятелството, че констатираните при пострадалата телесни увреждания
нямат характера на средна или на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128
и чл.129 от НК. Както е изложено и в обжалваното определение на Районния
съд, не може да се приеме и, че с действията си обвиняемият е причинил
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.
Премахването на зъби, които са били с изчерпани функционални
възможности е станало със съгласието на пациентката и е било необходимо и
оправдано с цел провеждане на последващи дентални процедури. Вещите
лица определят започнатото от обвиняемия Р. лечение на св. Щ. като
своевременно, но не могат да дадат категоричен отговор дали е било
правилно или неправилно. Въпреки липсата на утвърдени стандарти по
орална имплантология, експертите заявяват, че лечението и манипулациите не
противоречат на денталната теория и практика. Сочат също така, че негативно
развитие - инфекциозни и деструктивни процеси в устната кухина са били
възможни и без намесата на дентален медик, с оглед състоянието на зъбите на
пациентката, както и че състоянието след лечението е подобно на това преди
него. Според експертите – „Възникналите усложнения са във връзка с
проведеното поставяне и протезиране върху дентални импланти,както и
най-вече с тяхното премахване.“ Също така се установява, че е била налице
обоснована медицинска предпоставка за проведеното лечение. Вещите лица
са констатирали пропуски, които според тях не могат да се отнесат
категорично като причина за последвалите усложнения. Премахването на
11
интегрираните импланти по желание на пациентката, по мнение на
експертите, не може да бъде категорично посочено като причина за
възникналите впоследствие усложнения. Оплакванията, които св. Щ. е имала
след интервенцията на обвиняемия Р., също не са необичайни и е възможно
да възникнат в хода на лечението, а и такива са описани в медицинската
литература, като късни усложнения при провеждане на имплантологично
лечение. Следователно, от заключенията и разясненията на вещите лица не се
установява немарливо отношение или незнание при извършване на лечението
от страна на обвиняемия Р..
Възражението, че прокурорът, при вземане на решението за
несъставомерност на деянието се е фокусирал единствено върху извадка от
експертизата „неопасно за живота“, не може да бъде споделено.
Разграничаването на телесните повреди като лека, средна или тежка е
съобразно ясно установени критерии, изброени в чл.128-130 от НК. Точният
цитат от заключението на експерта д-р К. Д. е: “Получено е средно по степен
телесно увреждане – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, което, както е прието от прокурора, не изпълва критериите за
средна телесна повреда, визирани в чл.134, ал.1 от НК -„…постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на
здравето, временно опасно за живота“. В тази насока, правилно
първостепенният съд е посочил, че констатираните при пострадалата телесни
увреждания не представляват и средна телесна повреда, изразяваща се в
обезобразяване на лицето. Обезобразяването на лицето е такова увреждане,
при което се причиняват значителни изменения на лицето, които обективно
загрозяват вида на човека. Такива изменения на лицето, които водят до
неприятни усещания както за пострадалия, така и за други – дълбоки порезни
рани, загуба на външното ухо, изкривяване на носа и др. Краткотрайните
загрозявания не съставляват средна телесна повреда. В случая обеззъбването
на св. Щ. е довело до известно обезобразяване на лицето й, но то е било
временно - до възстановяването й с плакови протези. В заключение следва да
се посочи, че заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи
не сочат да е била причинена средна телесна повреда на св. Щ.. /
Неоснователно е и възражението касаещо липсата на съгласие от св.
Щ. за извършване на денталните процедури. Т. Щ. е лице с медицинско
образование – лекар, ****, което предполага по-добри, макар и общи
12
познания в областта на денталната медицина от повечето пациенти, познаване
на административната уредба и изисквания за даване и получаване на
съгласие преди да се подложи на медицинско лечение, както и отношенията
между пациент и лекар като цяло. Въпреки липсата на писмено изразено
информирано съгласие, не може да се приеме, че лице с медицинско
образование ще се подложи на сложни дентални процедури без да са
обсъдени с лекуващия лекар етапите, през които ще протече лечението и
очакваните резултати и възможни усложнения. Наред с това липсата на
писмено информирано съгласие, там където се изисква такова, може да
основание за търсене на административна отговорност, но не и на наказателна
такава.
Неоснователно е и възражението, че обв, Р. не притежава
необходимата подготовка и квалификация. Видно от писмото на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерство на
здравеопазването до Т. Щ., след извършена проверка е установено, че
„Амбулаторията е регистрирана и притежава изискуемите документи за
осъществяване на извънболнична дентална медицинаска дейност“. Същото е
отразено и в писмо от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към
Министерство на здравеопазването, както и това, че д-р В. Р. притежава
Свидетелство за призната специалност „лицево-челюстна хирургия с № ****
г. /копие от същото е приложено по досъдебното производство/.
Възражението, че д-р Р. П. няма отношение към случая на св. Щ.
също е неоснователно. В протокола за разпита на свидетел /л.6 от том 3 от
ДП/ д-р П. заявява, че е не е присъствал на консултациите и уговорките
между св. Щ. и обв. Р., но е асистирал на последния при отстраняване на
имплантите, като твърди, че пациентката е била в съзнание, с локална
анестезия и по негово разбиране, не е имало усложнения от манипулацията.
Възражението, че допълнителната съдебно-медицинска експертиза
на д-р К. Д. не е била предявена на пострадалата, също е неоснователно.
Видно от приложения по досъдебното производство Протокол за предявяване
на разследването, на 08.03.2022 г. от 10.00 до 12.45 часа, пострадалата Т. Щ.,
в присъствието на повереника й адв. В. И. се е запознала подробно с
материалите по делото, включително с новото заключение на тройната
медицинска експертиза, като възражения относно Допълнителната съдебно-
13
медицинска експертиза на д-р К. Д., която е налична по делото /лист 106, том
1 от ДП/ не са направени. Такива възражения не са направени и при
предявяване на разследването на 15.09.2020 г.
В заключение, настоящата въззивна инстанция е на мнение, че
разследването по ДП № 272/2018 г. по описа на OСлО при Окръжна
прокуратура - Пловдив, е проведено пълно, всестранно и обективно.
Изчерпани са всички доказателствени източници, като изводите на прокурора
и на първоинстанционният съд за липса на престъпление са правилни,
аргументирани и законосъобразни.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира,
че атакуваното първоинстанционно определение, с което е потвърдено
постановлението на Окръжна прокуратура - Пловдив за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 272/2018 г. по описа на OСлО при
Окръжна прокуратура - Пловдив, като законосъобразно, правилно и
съответстващо на събраните по досъдебното производство доказателства
следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 767 от 15.07.2022 г., постановено
по ЧНД № 3531/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – XVIII наказателен
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14