О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение,
в закритото заседание на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД №
51
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал.4-8 вр. чл. 341, ал.2 НПК.
Л.Д.М. от гр.Кюстендил обжалва определение № 1 от 02.01.2020 г. на Дупнишкия
районен съд по НЧД № 1439/ 2019 г., с което е оставена без
разглеждане жалбата й против постановление за прекратяване на НП по ДП вх. № 1190/2019г.,
ДП № 406/19 г. на ДРП, № 305/19 г. на РУ на МВР Дупница и е прекратено
производството по НЧД.
Възражения по
жалбата от страна на ДнРП не са постъпили.
По делото не е
налице обвиняемо лице.
Кюстендилският
окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като провери на осн. чл. 243,
ал.4 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение намира, че определението
на ДнРС е правилно и законосъобразно по следните съображения:
НП е образувано
във връзка с постъпила жалба от Л. Д.М.
с твърдения за наличие на престъпление по
чл.290 НК, осъществено пред надлежен орган на власт- нотариус С.С. от
гр.Дупница.
След извършено
разследване по делото е издадено
постановление за прекратяване на НП от 02.12.2019г. на осн. чл.243,
ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
По жалба на М.
е образувано ЧНД № 1439/19 г. ДнРС се е произнесъл в закрито заседание по реда
на чл.243, ал.4 НПК, като е постановил
атакувания съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, ДнРС
е приел следното:
ДП е било образувано затова, че на 09.02.2018
г. в гр.Дупница е потвърдена неистина пред надлежен орган на власт-нотариус С.С.-
а именно, че лицето Т.С.С. е владеела имот в м. „****“ № **** в землището
на гр. Сапарева баня, с което е
извършено престъпление по чл.290 от НК.
За да остави без разглеждане
жалбата, съдът е приел, че престъплението по чл. 290 ал. 1 НК е свързано със
засягане на обществени отношения, уреждащи нормално и правилно функциониране на
правосъдната система и че постановлението за прекратяване може да се обжалва от
определен кръг лица, но в случая няма пострадал и следователно жалбоподателката
не попада в кръга на изброените.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с тези доводи. Инкриминираното
престъпление по чл. 290 от НК е
включено в глава VІІІ от НК-
“Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и
лица, изпълняващи публични функции”.
Характерното за този вид престъпления е техния родов обект – обществените
отношения по осъществяването на властническа дейност на държавните органи и пр.
Престъплението по чл. 290 от НК е включено в раздел ІІІ от посочената глава VІІІ, като негов обект са правосъдната
дейност и авторитетът на правосъдните органи. Деянието е формално и не влече
след себе си като пряка и непосредствена последица настъпването на имуществени
или неимуществени вреди за жалбоподателката, тъй като е насочено срещу
правосъдната система и регламентиране на други обществени отношения.
Ето защо с оглед естеството на засегнатите
обществени отношения, Л.М. не притежава
качеството “пострадал” от престъпление по чл. 290, ал. 1 НК
по смисъла на чл. 75
и 76 НПК,
тъй като тя не е претърпяла имуществени или неимуществени
вреди от посоченото престъпно деяние, което е на формално
извършване.
Фактическият състав на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК
не съдържа от обективна страна
конкретни вредни последици, относими към определено лице и не изисква да има настъпили вреди
като съставомерен резултат. Кръгът на пострадалите се предпоставя от
причиняването на вреди, пряка и непосредствена последица от конкретното
престъпление. В случая е налице престъпление против
правосъдието, при което е невъзможно да
се изчислят размерите на преките и
непосредствените имуществени вреди, настъпили лично за жалбоподателката.
Тълкуването на чл.75 и
76 НПК
сочи, че пострадали от престъплението може да има единствено при деяния, за които в признаците на състава
са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите следва да са елемент от обективната страна на
престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще
може да се конституира и като страна в наказателния процес. Това не означава, че при
формалните престъпления, при които вредните последици не са признаци от състава
на деянието, такива не са
налице. Тези
вреди обаче не са елемент от състава на престъплението, не настъпват
непосредствено с извършването му и зависят от
осъществяването на допълнителни фактори. Но законодателят е изключил от кръга
на пострадалите тези лица, за които не настъпват непосредствено вреди.
Поради тези съображения настоящият състав
изцяло споделя възприетото от първата инстанция,
че в процесния случай жалбоподателката не е легитимирана да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
произодство, тъй като е подадена от лице без право на
жалба. Затова като такава правилно е била оставена без разглеждане от първоинстанционния съд и в този аспект атакуваното
определение е обосновано и законосъобразно.
(КнОС само отбелязва, че доколкото
постановлението на ДнРП не е проверено по съдебен ред, предвид липсата на
произнасяне по същество от страна на КнОС, същото може да бъде проверено след
сигнал от жалбоподателката от горестоящия прокурор по реда на чл.46, ал.3 от НПК).
Водим от гореизложеното и на
осн.чл. 243, ал.7 НПК, КнОС
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1 от 02.01.2020 г. на Дупнишкия районен
съд по
НЧД № 1439/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Л.Д.М.
против постановление за прекратяване на НП по ДП вх. № 1190/2019г., ДП № 406/19
г. на ДРП, № 305/19 г. на РУ на МВР Дупница и е прекратено производството по
НЧД.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото
да се изпрати на жалбоподателката за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.