№ 105
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500122 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на П. Х. П. от гр.Варна срещу решение № 1213/25.10.2023 г.
по гр.д.№ 554/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска,
предявен против Т. С. Б. и М. Й. Б., при участието на третите лица-помагачи
на ответниците: Д. Г., А. А. и Д. С. Л., с правно основание чл.108 от ЗС.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за уважаване на предявения иск.
В подаден писмен отговор пълномощниците на Т. С. Б. и М. Й. Б.
оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на
обжалваното решение. В условията на евентуалност, при уважаване на
жалбата на П. Х. П., молят да бъде уважен обратния иск, предявен от тях
срещу Д. Г. и А. А..
Пълномощникът на Д. Г. и А. А. оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на обжалваното решение. В условията на
евентуалност, при уважаване на жалбата на П. Х. П., моли да бъде уважен
обратния иск, предявен от тях срещу Д. С. Л..
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
1
следното:
Предявен е иск по чл.108 от ЗС от П. Х. П. против Т. С. Б. и М. Й. Б., с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на недвижим имот - апартамент № 2А, находящ се в гр.Варна,
ул.„* *" № *, ведно с избено помещение № 7А, със застроена площ от 3.03
кв.м.
Твърденията са, че ищцата е единствен наследник по закон на брат си К.
Х. П., б.ж. на гр.Варна, починал на * год., който притежавал правото на
собственост върху процесния имот. При извършена справка в СВ ищцата
установила, че Нотариус В. П. с peг.№ 205 и район на действие ВОС, е обявил
саморъчно завещание на брат й в полза на Д. С. Л. на 8.10.2018 г. С решение
№ 260057/20.05.2021 год. по гр.д. № 1430/2021 год. на ВОС, влязло в законна
сила на 22.12.2021 год., е прогласена нищожността на саморъчното
завещание. След вписване на завещанието, Д. С. Л. се е разпоредил с имота в
полза на Д. Г., който го е препродал на ответниците с договор от 12.04.2019
год. Ищцата претендира осъждането им да й предадат владението върху
спорния имот, на основание чл.108 от ЗС.
Ответниците Т. С. Б. и М. Й. Б. оспорват предявения иск, като
неоснователен. Твърдят, че са платили продажната цена и стойността на
движимите вещи и извършените в имота подобрения. Твърдят, че са
собственици на процесното жилище, на основание договор за покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт № 79, том I, peг. № 2662, дело
64/2019 на н-с Т. М. на 12.04.2019 год. и са били добросъвестни
приобретатели.
С Определение № 2107/06.06.2022 г. съдът е привлякъл в качеството им
на трети лица – помагачи на ответниците, на основание чл.219 ал.1 ГПК
техните праводатели – Д. Г. и А. А.. В срока по чл.131 от ГПК ответниците са
предявили при условията на евентуалност – ако бъде уважен иска по чл.108 от
ЗС, обратен иск против Д. Г. и А. А., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД,
вр. с чл.189, ал.1, изр.1-во ЗЗД с искане: да се развали договорът за покупко-
продажба, от който черпят правата си и да бъдат осъдени ответниците по
обратния иск да им заплатят солидарно заплатената продажна цена, разноски
по сключване на договора и имуществена вреда, изразяваща се в разликата
между пазарната равностойност на жилището към датата на закупуването му -
12.04.2019 год. и неговата пазарна равностойност към датата на
осъществената съдебна евикция - увеличената стойност вещта, ведно с лихви
и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
обратния иск от ответниците Д. Г. и А. А., с който оспорват предявените
срещу тях евентуални обратни искове. Твърдят, че процесния апартамент, са
придобили при режим СИО, с договор за покупко-продажба, обективиран с
нот. акт № 17, том I, рег. № 229, дело № */18.01.2019г. на нотариус Д. С.а №
192 от Д. С. Л., който се е легитимирал като собственик, в качеството на
2
наследник по завещание. Твърдят, че са добросъвестни, тъй като към датата
на придобиване и към датата на отчуждаването му, върху имота не е имало
вписани тежести или претенции на трети лица върху него.
С определение № 3359/13.09.2022 г., съдът е привлякъл като трето лице
- помагач на страната на ответниците Д. Г. и А. А., техния праводател Д. С.
Л., срещу когото са предявили при условията на евентуалност обратен иск с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД и
искания: да бъде развален договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 17, том I, рег. № 229, дело № */18.01.2019
год. на нотариус Д. С.а № 192, вписан в СВ под дв. вх. рег. № 834/18.01.2019
год., да бъде осъден праводателят да им заплати получената продажна цена,
разноските по договора за покупко – продажба и имуществена вреда според
уважената част от обратния иск, ведно със законната лихва и разноските.
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че ищцата П. Х. П. е сестра и единствен наследник по закон на
К. Х. П., б.ж. на гр.Варна, починал на * год., за което е съставен Акт за смърт
№ */* год. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
151, том I, рег. № 2769 дело № */14.06.2001 год. на Нотариус П. С. с рег. №
335 на НК се установява правото на собственост на наследодателя върху
процесния недвижим имот: апартамент № 2А, находящ се в гр.Варна, ул.“*.*“
№ *,* на *-ви етаж, вход.*, със застроена площ 38.80 кв.м., ведно с избено
помещение № 7а, със застроена площ 3,03 кв.м. и 8.26 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място,
представляващо поземлен имот XIII-56 в кв.34 по плана на 18 подрайон на
гр.Варна.
С определение № 14066/28.10.2019 год. по ч.гр.д. № 17544/2019 год. по
описа на ВРС е вписано приемане от ищцата на наследството на починалия й
брат под № 645/2019 год. в особената книга на съда. Със саморъчно
завещание, обявено на 26.09.2018 г. и заверено на 8.10.2018 г. от нотариус
В.П., рег.№ 205 на НК, К. Х. П. е завещал в полза на Д. С. Л. описания по-горе
недвижим имот.
С договор по Нотариален акт № 17, том.I, рег. № 229 дело № * от
18.01.2019 год., на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район на действие РС-
Варна, вписан с Вх. Рег. № 863/18.01.2019 год., дв.вх.рег. 834, с акт № 118,
том II, дело № */2019 год. на СП-Варна, Д. С. Л. е продал на Д. Г., получения
по завещание недвижим имот, за сумата от 55 000 лева.
С договор по Нотариален акт за покупко-продажба № 79, том I, рег. №
2662, дело № */12.04.2019 год. на Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район
на действие РС-Варна, Д. Г. и А. А. са продали на Т. С. Б. и М. Й. Б.
процесния имот за сумата от 54 000 лева.
С Решение № 260057/20.05.2021 год. по гр. дело № 1430/2020 год. по
описа на ВОС, влязло в сила на 22.12.2021 год., вписано с Вх. Рег. №
3
3737/11.02.2022 год., акт № 44, том II, дв.Вх.рег. № 3691 на СП-Варна, съдът
е прогласил за нищожно саморъчното завещание, обявено с Протокол от
26.09.2018 год. на нотариус В. П., с район на действие ВРС, peг. № 205 на НК,
от което първоначалният прехвърлител Д. Л. черпи правата си, тъй като не е
написано и подписано от завещателя, на основание чл.42, б."б" вр. чл.25, ал.1
от ЗН, по иск предявен от П. Х. П. срещу Д. С. Л.. Исковата молба, по която е
образувано гр. дело № 1430/2020 год. по описа на ВОС не е вписана.
Ищцата П. Х. П. е обосновала претенцията си по чл.108 от ЗС с
качеството си на единствен наследник по закон на К. Х. П. - негова сестра. На
това твърдение първоначалните ответници противопоставят възражение за
добросъвестно влядение, основано на договор за покупко-продажба, предмет
на нотариален акт № 79, том.I, рег. № 2662, дело № */12.04.2019 год. на
Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район на действие РС-Варна.
Безспорно е, че праводателите на ответниците са придобили имота от
Д. С. Л. с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 17, том I, рег. №
229 дело № * от 18.01.2019 год., на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район
на действие РС-Варна, като правата на продавача Д. Л. произхождат от
саморъчно завещание в негова полза от К. Х. П. б.ж. на гр.Варна, чийто
наследник по закон е ищцата.
С решение № 260057/20.05.2021 год. по гр. дело № 1430/2020 год. на
ВОС, влязло в законна сила на 22.12.2021 год., саморъчното завещание е
прогласено за нищожно. Страни по цитираното дело са били П. Х. и Д. Л. и
решението има действие само между тях, съгласно чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК.
Ответниците Т. С. Б. и М. Й. Б. и третите лица-помагачи Д. Г. и А. А. не са
участвали в производството по горното дело и не са обвързани от СПН на
влязлото в сила решение. Тези страни са частни правоприемници на заветника
Д. С. Л., но са придобили имота преди влизане в сила на съдебното решение
за установяване нищожност на завещанието. Договорите за продажба, от
което те черпят правата си, са сключени преди цитираното решение, което е
влязло в сила на 22.12.2021 год.
Постановеното решение е непротивопоставимо на ответниците Т. Б. и
М. Б. и на третите лица-помагачи Д. Г. и А. А. и с оглед разпоредбата на
чл.115, ал.4 от ЗС, съобразно който постановеното по невписана исковата
молба решение, няма действие спрямо трети добросъвестни лица, каквито са
посочените страни. Д. Г. и А. А. са придобили право на собственост на
18.01.2019 год. с Нотариален акт № 17, том I, рег. № 229 дело № */2019 г. на
нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК и район на действие РС-Варна; Т. Б. и М. Б.
са придобили правото на собственост на 12.04.2019 год. с Нотариален акт за
покупко-продажба № 79, том I, рег. № 2662, дело № */12.04.2019 год. на
Нотариус Т. М. с рег.№ 237 на НК и район на действие РС-Варна.
Предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК, влязлото в сила Решение №
260057/20.05.2021 год. по гр.дело № 1430/2020 год. по описа на ВОС, не
обвързва със сила на пресъдено нещо ответниците, поради което искът по
4
чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като
въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемите разноските за
настоящата инстанция в размер на 3500 лв., съобразно приложения списък.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1213/25.10.2023 г. по гр.д.№ 554/2022 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“*“ № *, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Б. и М. Й. Б. сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/
лв., разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5