РЕШЕНИЕ
№ 2694
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110111026 по описа за 2024 година
Ищецът Б. В. А. сочи, че с ответницата Й. С. С. са родители на детето
Б.а Б.ова А.а роден по време на сключения между тях граждански брак, като с
решение №1291/05.05.2022г. постановено по гр.д.№4652/2022г. на ВРС, 35-ти
състав е утвърдено постигнато между съпрузите споразумение за
прекратяване на брака им. Съгласно утвърденото от съда споразумение
родителските права са предоставени на майката Й. С. С., а на бащата е
определен режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща
издръжка в размер на 1000лв. месечно. От постановяване на решението са
изминали повече от две години, като към настоящия момент са налице
изменения на обстоятелствата въз основа на които е постигнато сключеното
между страните споразумение, предвид което счита, че са налице основания за
изменение на определения режим на лични отношения с детето, както и
изменение на присъдената издръжка.
Ищецът сочи, че към момента е устроен в тристайно жилище под наем,
което разполага с всички удобства за едно домакинство. Живее на семейни
начала с Д. К. и двете й деца - М. на 9г. и С. на 11г. Б.а познава Д. и двете й
деца и се чувства спокойна и щастлива, когато прекарва време с новото
семейство на баща си. Тя също е споделяла на баща си, че иска да прекарват
повече време заедно и да ходи по-често у тях. През изминалите две години
режимът на личен контакти на бащата с детето се е оказал крайно неподходящ,
предвид че съгласно същия бащата има право на „посещения". В началото на
раздялата бащата посещава детето в дома му в присъствието на майката, макар
и същото до навършване на 4г. възраст да е живяло с двамата си родители и
познава много добре баща си. В последствие предвид раздялата на родителите
и обтегнатите им отношения тези срещи в дома на майката се оказват
неподходящи за страните и създават предпоставки за конфликти. В резултат на
1
това, майката няколко пъти е разрешавала бащата да вземе детето и двамата да
прекарат време заедно през деня извън дома, като бащата взима детето
сутринта и го връща в късния следобед на същия ден. В тези моменти и
двамата са щастливи, че са заедно имат възможност на засилят емоционалната
връзка помежду си. В последствие майката започва да осуетява контактите на
Б.а с баща и, защото той е отказал да превежда постоянно пари на майката,
различни от присъдената и без друго прекомерна издръжка. През последните
месеци бащата не е виждал дъщеря си изобщо. За последната година я е
виждал не повече от пет пъти за по няколко часа. Счита, че майката използва
детето като разменна монета за получаване на парични средства от бащата и
получаването на тези средства е условие той да я вижда. Всичко това създава
предпоставки у детето да се развие синдром на родителското отчуждение.
Сочи, че майката като практикуващ лекар - гастроентеролог работи на 12-
часови смени - дневни и нощни. За времето през което е на работа,
включително и през нощта, вместо да разчита на бащата за грижите за Б.а, тя е
поверена на други хора. Бащата иска да участва активно във възпитанието и
отглеждането на дъщеря си, като за него грижата не е само финансово
измерение и не следва да се свежда само и единствено до плащане на
присъдената издръжка. Бащата желае да прекарва повече време с детето Б.а,
да имат възможност да пътуват, да опознават нови места, да откриват нови
забавления с оглед нарастващата възраст на детето, да й създаде подходяща
среда през времето, което прекарват заедно и не на последно място да имат
възможност да посещават приятели и роднини. А. заявява, че желае да
посрещне всички емоционални нужди на детето, като в отношенията им се
гради и поддържа доверие, приятелство и сигурност. Детето Б.а ще бъде
ученичка в първи клас. Майката до толкова е ограничила контактите с бащата,
че той дори не знае в кое училище е записано детето. Кореспонденцията
между родителите е в чатове по Viber. В дните, в които бащата трябва да вземе
детето, отговорът на майката винаги е че се намират извън града. Според
ищеца всички действия на майката водят до единствения извод, че тя полага
усилия да отчужди детето Б.а от неговия баща. Така действащия към днешна
дата режим не позволява пълноценна връзка между детето и бащата.
Желанието на бащата е да взима детето при себе си, като му бъде определен
режим на лични контакти с детето както следва:
Всяка четна седмица от годината от 18:00ч. в петък до 18:00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата; през четните години: през Коледните празници -
от 09:00ч. на 24-ти декември до 17:00ч. на 26-ти декември, през
Великденските празници от 09:00ч. в петък до 17:00ч. в събота през нечетните
години: през Новогодишните празници - от 09:00ч. на 27-ми декември до
17:00ч. на 1-ви януари; през Великденските празници от 09:00ч. в неделя до
17:00ч. в понеделник; на рождения ден на бащата-от 18:00ч. на 19-ти
септември до 08:30ч. на следващия ден; на рождения ден на детето: през
нечетните години бащата ще взима детето от 09:00ч. на 1-ви декември до
18:00ч. на същия ден.
До този момент бащата Б. А. заплаща определената със споразумението
издръжка в размер на 1 000лв., като за последната година освен тази издръжка
многократно е превеждал различни суми на майката, отделно от издръжката
за заплащане на такси за детска градина, за дрехи и др. разходи на детето, за
2
които майката му съобщава, че трябва да заплати той. Заплащане на разходите
често е условие той да може да види детето, независимо, че присъдената
издръжка в размер на 1 000лв. се превежда ежемесечно на майката. Към
днешна дата заплащането на тези суми вече създава огромни затруднения за
бащата. Трудовият договор на бащата с УМБАЛ „Св.Марина" - Варна, където
е заемал длъжност „лекар хирург" и „асистент" е прекратен. Към настоящия
момент същия работи на граждански договор, има доходи, но същите всеки
месец са различни, често недостатъчни. Заплаща месечен наем за жилището в
което живее. Още към момента на определяне на издръжката в размер на 1
000лв. детето, което към него момент е било на 4г. не е имало потребности,
които да обуславят заплащане на издръжка в толкова голям размер.
Определената от страните издръжка в споразумението за развод е прекомерна
и още тогава заплащането и е създавало трудности пред бащата. Твърди, че
така определената издръжка в размер на 1000лв. в споразумението
представлява не само издръжка дължима за отглеждане на детето, но и
издръжка за бившата съпруга Й.. Към днешна дата бившата съпруга Й.
реализира доходи достатъчни да покриват нейните лични нужди и разходи и
тя няма нужда от издръжката на бившия си съпруг, а и той не желае занапред
да заплаща разходи от личен характер на бившата си съпруга, поставяйки
самия себе си в затруднение.
Моли съда, да постанови решение по силата на което на основание
чл.59, ал.9 от СК да измени определения с решение 1291/05.05.2022г. по гр.д.
№4652/2022г. на ВРС, 35-ти състав режим на лични отношения на детето Б.а
В. А.а, ЕГН ********** и бащата Б. В. А., ЕГН ********** както следва:
Бащата да има право да взима детето при себе си:
Всяка четна седмица от годината от 18:00ч. в петък до 18:00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата; през четните години: през Коледните празници
— от 09:00 ч. на 24-ти декември до 17:00ч. на 26-ти декември, през
Великденските празници от 09:00ч. в петък до 17:00ч. в събота през нечетните
години: през Новогодишните празници - от 09:00ч. на 27-ми декември до
17:00ч. на 1-ви януари; през Великденските празници от 09:00ч. в неделя до
17:00ч. в понеделник; на рождения ден на бащата-от 18:00ч. на 19-ти
септември до 08:30ч. на следващия ден; на рождения ден на детето: през
нечетните години бащата ще взима детето от 09:00ч. на 1-ви декември до
18:00ч. на същия ден и да измени размера на дължимата се месечна издръжка
определена по гр.д. №4652/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав, която
заплаща в полза на детето Б.а Б.ова А.а, ЕГН ********** като намалите
същата от 1000лв. на 350лв.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи че
искове са допустими, но неоснователни. Оспорва наведените от ищеца
твърдения, като счита, че не са налице изменения на обстоятелствата, при
които първоначално са определени мерките относно малолетното дете, а
основен и водещ критерий в случая е интересът на детето. Счита, че между Б.а
и нейния баща няма установена тР. и стабилна емоционална връзка. Такава не
била изградена и до навършване на 4 години и 6 месеца на детето, когато е
настъпила фактическата раздяла на родителите. В ранната възраст на детето
бащата по никакъв начин не се е чувствал като част от живота на Б.а - нито
веднъж не е посещавал детската градина, не е присъствал на родителски
3
срещи или на празниците, организирани от градината, не е познавал учителите
на детето. Неверни са твърденията на ищеца, че не знае къде е записана Б.а в
първи клас. Няколко пъти той е бил уведомен, че детето продължава в същото
училище. Нито веднъж от раждането на детето, до момента на раздялата на
страните ищецът не е проявявал интерес да се занимава под каквато и форма с
дъщеря си, не е прекарвал свободното си време с нея, не е извеждал на
разходка, нито пък някога е нахранил, изкъпал, облякъл детето или пък да го
заведе на лекар при нужда. Така между бащата и детето изначално не е
изградена емоционална връзка. Срещите между двамата съгласно режима на
лични контакти също не допринасят за създаването на такава емоционална
връзка. Тъкмо обратното, детето се връща от дома на баща си разтревожено,
объркано и притеснено. На крехката възраст на която е Б.а тя не може да си
обясни, защо трябва да споделя едно легло с бащата и неговата приятелка.
Тези тревоги Б.а е споделила с майка си. От началото на срещите на Б.а с
приятелката на Б.-Д. и двете й деца, е забелязана промяна в поведението на
детето, която е отчетена, както от майката, така и от роднини, приятели и
учителите в детската градина. Предвид притесненията на учителите на Б.а във
връзка с промяната на поведението й, е била осъществена среща с психолога в
детската градина. За това писмено е уведомен и Б. и с телефонно обаждане
чрез „Уатсап", като при опит да му се обясни, че е редно да се срещне с
училищния психолог е даден личния телефон на Д., като човек за контакти. От
момента на раздялата между страните до сега, Б. не е предоставил на
ответницата актуален български телефонен номер и желае комуникацията
между тях да се случва чрез „Уатсап", където присъства с чужд номер. Друго
условие за комуникацията е тя да се случва чрез мобилния номер на Д.. Б.а е
силно притеснена от факта, че бащата я запознава в детайли с
взаимоотношенията си с новата си приятелка, вкл. и интимните такива.
Връщайки се, след прекарана вечер при тях, детето споделяло, че е прекарало
нощта на общото легло на Б. и Д., спейки между тях. В опит на ответницата да
изясни с Б. причините поради които Б.а спи при тях е обяснено, че самото дете
го иска и че „в това няма никакъв проблем". След срещите с бащата детето се
връща разплакано, защото му се обяснява че ще има нова майка. То е
уплашено, притеснено, объркано. Като баща ищецът със сигурност обича
детето, но той не притежава родителския капацитет и отговорност да полага
грижи за нея. Първоначалния режим на лични контакти между бащата и
детето е изцяло съобразен с неговите желания и продиктуван от твърденията
му за липса на свободно време, поради многобройни работни ангажименти,
ежеседмични уикенд-пътувания извън града. Б. рядко се е придържал и към
така определения режим на лични контакти. Той е отсъствал от живота на
детето в продължение на месеци, по никакъв начин не се е интересувал за нея,
а след като се е появил, започвал да настоява за срещи в удобно за него време,
без да се съобразява с плановете, които доверителката ми е направила за
времето, извън неговия режим. Връзката между детето и бащата не е
пълноценна, доверителна и качествена. Тя не е изградена през годините, от
раждането на детето до настоящия момент. Родителските качества не са
даденост, която се проявява автоматично с раждането на детето. Те се
създават и развиват с израстването на детето. От раждането на детето до
настоящия момент тази връзка е само формална, тя не е притежава
необходимото съдържание, което да я прави здрава и емоционално наситена.
4
Ищецът декларативно твърди, че е привързан към детето. На практика липсва
здрава и стабилна връзка между Б. и Б.а. Счита, че не е налице изменение на
обстоятелствата, налагащи изменение на режима на лични контакти между
бащата и детето Б.а, поради което като неоснователен искът следва да бъде
отхвърлен. Оспорва иска за изменяване на определената по гр.д.
№4652/2022г.на ВРС, 35 състав издръжка чрез нейното намаляне от 1000лв. на
350лв. Искът е неоснователен, поради следното:
В исковата молба ищецът излага твърдения, че заплащането на 1000лв.
месечно създава огромни затруднения, тъй като трудовият му договор с
УМБАЛ „Св.Марина"-Варна, където е заемал длъжността „лекар-хирург" и
„асистент" е прекратен, а към настоящия момент същият работи на
граждански договор, но доходите му са недостатъчни. Поради тази причина
същият счита, че първоначално определената издръжка е прекомерна. Твърди,
че до 2021г. ищецът е работил по специалността си УМБАЛ „Св.Марина"-
Варна и като асистент в Медицински университет-Варна. Месечните му
доходи на посочените две места са били в брутен размер около 5000лв.
Ищецът е освободен по негово желание. Ищецът не е направил всичко
възможно, за да подобри финансовото си положение. Със специалността,
която има Б. А. може да реализира високи доходи. Същият не страда от
заболяване, което да рефлектира върху трудоспособността му. Ищецът няма
други деца, за които да плаща издръжка. Дори и да се приеме, че към момента
той има по-ниски доходи, отколкото към 2021г. с оглед на широките
възможности, предоставяни на лекари специалисти като него, същият би
могъл да намери и друга работа, която да му даде възможност да получава
доходи, значително по-високи от тези, които е имал към 2021г. Не би могло да
се приеме като изменение на обстоятелствата, че ищецът сам се е поставил в
положение да има по-ниски доходи, отколкото е имал през 2021г., защото
специалността му и възможността да намери доходна работа му позволяват да
реализира високи доходи. Твърденията му за по-ниски доходи към момента не
са подкрепени от доказателства. Първоначалната издръжка е била определена
съобразно потребностите на Б.а, която към тогавашния момент е учила в
частна детска градина "Малкият принц" и е посещавала извънкласни дейности
в същата детска градина, както и лятно училище. Всички месечни такси и
извънкласни дейности на Б.а са били съобразени с възможностите на
родителите. Детето е посещавало детската градина от лятото на 2020г. и е
изградило приятелства с децата там, емоционална връзка с учителите,
чувствало се спокойно, разбрано и адаптирано към училищната среда. От
есента на 2024г. Б.а е ученичка в първи клас в същото училище, което е
естествено продължение на обучителния й процес досега. Всичко това е
съгласувано с ищеца, който също считал, че Б.а не следва да сменя средата, с
която е свикнала. Детето посещава школа по приложни изкуства, тренировки
по катерене, конна езда. С оглед на горното твърди, че не е налице трайно и
съществено изменение на доходите на ищеца. От друга страна с порастването
на Б.а нейните нужди от храна, облекло, учебни помагала, дрехи, обувки,
спортни и културни занимания са нараснали. Към момента детето е ученичка в
първи клас на ЧОУ "Малкият принц", като майката заплаща 9 900лв. годишно.
През 2023г. майката е заплатила обучението на детето в частното училище.
Отделно от това тя заплаща и всички разходи, свързани със спортни и
извънкласни занимания. Счита, че не са налице основания за изменение на
5
издръжката, поради което моли да бъде отхвърлена исковата претенция за
намаляване на същата.
Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в
чл.59, ал.9 и чл.150 от СК.
Съгласно представеното копие от удостоверение за раждане на
детето Б.а Б.лавова А.а р.1.12.2017г., се установява безспорния между
страните факт, че те са негови родители. По делото е приложено и гр.д.
№4652/2022г. на ВРС с решение №1291/05.05.2022г. по което по реда на чл.50
от СК е прекратен брака между родителите и е утвърдено постигнатото между
тях споразумение, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 1 000лв. и ме у определен режим на личен контакт с детето,
като му е дадена възможност за „ежеседмични посещения всяка събота от
09.00ч до 19.00ч., както и тридесет дни през лятната ваканция, когато майката
не ползва годишен отпуск; през Коледните и Новогодишни празници - от
09.00ч. на 24-ти декември до 18.00 часа на 28 - ми декември, всяка нечетна
година, и от 09.00 часа на 29-ти декември до 18.00 часа на 2-ри януари всяка
четна година.“
Съставът намира, че договореният между страните първоначален режим
на личен контакт на бащата с детето предвиждащ възможност само за негови
посещения се различава от обичайния тежим, като липсват обективни
причини за това отклонение което е изцяло в ущърб на на А.. Към настоящия
момент детето вече е на осем години, като при изслушването му от съда се
установява, че детето е с нормално възприятие за света, като сочи, че желае да
се вижда с баща си, като до момента се е виждало с него рядко, но когато е с
него „се разхождат и си прекарват добре“. Детето също така е посочило, че си
спомня само веднъж да е оставало да спи при баща си. По делото е разпитана
като свидетел и майката на ответницата, като същата в показанията си сочи, че
се е случвало детето да се върне разплакано от среща с баща си, но същата
свидетелка веднага сочи, че срещите между бащата и детето са редки, а освен
това ищецът е бил обяснил на дъщеря си, че има ново семейство.
Съставът намира, че режимът на личен контакт на бащата с детето не
отговаря на нуждите на детето и фактическата обстановка, в която отсъства
заплаха за нормалното физическо и психическо развитие на същото. ДСП
Варна в изготвеният социален доклад не е дал ясно и еднозначно становище
относно подходящия режим на личен контакт на бащата с детето.
Решаващият състав намира, че искът за изменение на режима на личен
контакт на бащата с детето следва да бъде изменен, като на бащата се даде
възможност да вижда и взема детето при себе си:
всяка четна седмица от годината от 9:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя с
преспиване; през четните години: през Коледните празници — от 09:00ч. на
24-ти декември до 17:00ч. на 26-ти декември, през Великденските празници от
09:00ч. в петък до 17:00ч. в събота през нечетните години: през
Новогодишните празници - от 09:00ч. на 27-ми декември до 17:00ч. на 1-ви
януари; през Великденските празници от 09:00ч. в неделя до 17:00ч. в
понеделник; на рождения ден на бащата-от 18:00ч. на 19-ти септември до
08:30ч. на следващия ден; на рождения ден на детето: през нечетните години
бащата ще взима детето от 09:00ч. на 1-ви декември до 18:00ч. на същия ден.
6
Посоченият режим се възприема от състава като традиционен и
съобразен с възрастта на детето и липсата на причини да се определя режим
под обичайно определяния. Следва да се има предвид, че определеният режим
на личен контакт за родителя който не отглежда детето е само възможност
която се регулира от съда и ползването на същата или не представлява
обстоятелство което може да я повлияе.
По отношение на иска за изменение на заплащаната в полза на детето
издръжка, съставът намира следното:
При прекратяване на брака между страните детето Б.а е било на възраст
от четири години, като към него момент ищецът е поел ангажимент да
заплаща месечна издръжка в размер на по 1 000лв., която сума е значително
над средния размер договарян между родители при прекратяване на брачните
отношения между тях. От момента на определяне на издръжката са минали
повече от три години. От друга страна от събраните по делото справки се
установява, че ответникът е освободен от заеманите към 2021г. длъжности в
медицински заведения, а в НАП няма регистрирани трудови договори.
Страните не спорят, че ищецът е лекар хирург.
При това положение съставът намира, ищецът прекратявайки трудовите
си правоотношения сам се е поставил в положение да има по-ниски доходи от
тези към момента на поемане на ангажимента да заплаща издръжка от
1 000лв. От друга страна А. има професия, която му дава възможност да
работи и получава значителен доход, като това зависи само от неговото
собствено желание. Твърдението на ищеца, че има връзка с друга жена която
има две деца не може да повлияе на преценката за размера на дължимата се
издръжка за собственото му дете, тъй като съгласно разпоредбите на СК
децата са субекти имащи право на издръжка от първи ред, а що се отнася до
децата на жената с която се намира във връзка, то задължение за предоставяне
на издръжка за тях има лицето което е техен баща.
Воден от горното съдът приема, че предявеният иск за изменение на
издръжката заплащана от ищеца следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определеният с решение №1291/05.05.2022г. по гр.д.
№4652/2022г. на ВРС режим на личен контакт на бащата Б. В. А.
ЕГН********** съд.адрес гр.Варна, *** с детето Б.а Б.ова А.а
ЕГН**********, като дава възможност на бащата да вижда и взема детето при
себе си занапред, както следва:
всяка четна седмица от годината от 9:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя с
преспиване; през четните години: през Коледните празници — от 09:00ч. на
24-ти декември до 17:00ч. на 26-ти декември, през Великденските празници от
09:00ч. в петък до 17:00ч. в събота през нечетните години: през
Новогодишните празници - от 09:00ч. на 27-ми декември до 17:00ч. на 1-ви
януари; през Великденските празници от 09:00ч. в неделя до 17:00ч. в
понеделник; на рождения ден на бащата-от 18:00ч. на 19-ти септември до
7
08:30ч. на следващия ден; на рождения ден на детето: през нечетните години
бащата ще взима детето от 09:00ч. на 1-ви декември до 18:00ч. на същия ден.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. В. А. ЕГН********** съд.адрес гр.Варна,
*** срещу Й. С. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** в качеството и на майка и
законен представител на детето Б.а Б.ова А.а ЕГН**********, иск за
намаляване от 1 000лв. на 350лв. на размера на присъдената в полза на детето
с решение №1291/05.05.2022г. по гр.д.№4652/2022г. на ВРС издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8