№ 16384
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110155953 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 282770/11.10.2023г. на ищеца
*********, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът М. И. М. дължи сумата от общо 4 135.45 лв., от
които:
А.) 316.95лв. дължими за периода от 05.01.2021г. до 04.02.2021г., от които:
1. 11.60лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
2. 11.60лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
3. 14.00лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 23.12.2020г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
4. 34.82лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
5. 80.68лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
6. 83.99лв. вноска по Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra
128 GB Black.
7. 71.17лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******* от 23.12.2020г.. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
8. 9.09лв. вноска по Договор за лизинг от 23.12.2020г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB
Dual Silver.
Б) 311.88лв. дължими за периода от 05.02.2021г. до 04.03.2021г., от които:
1. 9.89лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
1
2. 9.89лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
3. 14.96лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 23.12.2020г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
4. 27.89лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
5. 81.70лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
6. 83.99лв. вноска по Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra
128GB Black.
7. 74.47лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******* от 23.12.2020г.. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
8. 9.09лв. вноска по Договор за лизинг от 23.12.2020г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB
Dual Silver.
В) 292.00лв. дължими за периода от 05.03.2021г. до 04.04.2021г., от които:
1. 8.99лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
2. 8.99лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
3. 13.99лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 23.12.2020г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
4. 26.99лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за
абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги;
5. 69.98лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
6. 83.99лв. вноска по Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra
128GB Black.
7. 69.98лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******* от 23.12.2020г. за абонаментни такси и такса за
потребление на мобилни услуги;
8. 9.09лв. вноска по Договор за лизинг от 23.12.2020г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB
Dual Silver.
Г) 33.38лв. дължими за периода от 05.04.2021г. до 04.05.2021г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г.,
частична вноска по договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB
Black.
Д) 1852.51лв., дължими лизингови вноски за периода от 05.05.2021г. до 04.06.2021г., от
които: сума в размер на 1679.80лв. по договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG
Galaxy S20 Ultra 128GB Black и сума в размер на 172.71лв. по договор за лизинг от
23.12.2020г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver.
Е) 1328,73лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, както следва:
1) три месечни такси по: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от
27.01.2021г. - 31.76лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
27.01.2021г. - 31.76лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
23.12.2020г. - 50.94лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от
27.01.2021г. - 80.89лв.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. - 174.96лв.; по Допълнително споразумение към
2
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 23.12.2020г. - 174.96лв.
2) разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена по сключени договори за лизинг: по Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG
Galaxy S20 Ultra 128GB Black - 464.03лв., по Договор за лизинг от 23.12.2020г. за
SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver - 319.43лв.
Претендира се законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-
04.04.2023 г., до изплащане на вземането. За посочените суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18078/2023г.
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между ********* /с предишно наименование **********/ и
ответника били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от
27.01.2021 г. и приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
27.01.2021 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 23.12.2020 г.,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021 г.,
Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Black и
застрахователна полица № 10194326 „Смартфон протект“ от 27.01.2021 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 23.12.2020 г.
и договор за лизинг от 23.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Silver.
Въз основа на договорите било извършено изпълнение от страна на ищеца, но
ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те били прекратени
едностранно от ищеца на 31.05.2021 г. на основание чл.11, ал.1 от общите условия на
договора за лизинг и на основание т. 19б от общите условия към договора за мобилни
услуги. Към 05.06.2021г. ответникът имал задължения за предоставяне на
далекосъобщителни услуги в общ размер на 954.21 лв. за периода от 05.01.2021 г. до
04.12.2021г., за която обща сума били издадени фактура № **********/05.02.2021 г.,
фактура № **********/05.03.2021 г., фактура № **********/05.04.2021 г. и фактура №
**********/05.05.2021 г. Всички непогасени и изискуеми задължения в общ размер на
4135.45 лв. били обединени във фактура № **********/05.06.2021г. за клиентски номер
********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения особен представител- адв. Б.. Оспорва се страните да са обвързани от
облигационно правоотношение, както и от страна на ответника да са приети общите условия
относно предоставяне на далекосъобщителни услуги. Оспорва процесните договори да са
подписани от ответника, както и да се е съгласил с общите условия по тях. Оспорва
ответникът да е в неизправност по договорите и да е изпаднал в забава, с оглед на което и не
дължи заплащане на неустойка и обезщетения. Твърди, че ищецът неправомерно е
прекратил договора/договорите, като същевременно не го е уведомил за предсрочното
прекратяване, евентуално е прекратил същите без предизвестие. Оспорва от ответника да са
потребени далекосъобщителни услуги на претендираната от ищеца стойност. Прави
възражение за недействителност на договорите с довод, че договорите, приложенията към
тях, общите условия и допълнителните споразумения на ищеца, съдържат неравноправни
клаузи съгласно чл. 143 ЗЗП, доколкото са изготвени от ищеца и ответника не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, то същите не могат да се определят като
индивидуално уговорени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
3
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.345 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По исковете предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.228 ЗЕС и чл.345 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: съществуването на твърдяното
правоотношение по договори за доставка на електронни съобщителни услуги и по договора
за лизинг, предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество,
както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените
абонаментни такси и предаване на вещта по договора за лизинг.
По исковете предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото
съдържание, наличието на валидна и равноправна клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника, както и размера на уговорената неустойка.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, в случай, че
твърди осъществяването на такива.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца вземания.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договори за
доставка на мобилни услуги и договори за лизинг на мобилни устройства, съдът намира
следното.
По делото е приет Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 27.01.2021г.,
сключен с М. И. М. за предпочетен номер +**** с месечен абонамент за 24 месеца в размер
на 8,99 лева, а след изтичане на първоначалния срок на договора- 10,99 лева.
Прието е приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******
от 27.01.2021г., подписано от ответника М. И. М., с месечен абонамент за 24 месеца в размер
на 8,99 лева, а след изтичане на първоначалния срок на договора- 10,99 лева.
Представен е Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 23.12.2020г., сключен
с М. И. М. за предпочетен номер +***** с месечен абонамент за 24 месеца в размер на 13,99
лева, а след изтичане на първоначалния срок на договора- 16,99 лева.
Прието е допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
23.12.2020г. , сключен с ответника, за мобилен номер +*******, със срок от 24 месеца при
стандартен месечен абонамент в размер на 69,99 лева. В споразумението е посочено, че се
предоставя и мобилен апарат SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver, както и че цената на
устройството с абонаментен план е 398,16 лева, а без абонамент – 859,90 лева; отстъпка от
стандартната цена – 461,74 лева.
Представен е договор за лизинг от 23.12.2020г., сключен с ответника М. И. М., с който
********** са се задължили да предоставят на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver с телефонен номер
+*******. В чл. 1, ал. 1, изр. 2 от договора е посочено, че лизингополучателят се задължава
да заплати обща лизингова цена в размер на 389,07 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок
от 23 месеца, като в чл. 6 от договора е обективиран и погасителен план, съгласно който
месечната вноска е в размер на 9,09 лева, като падежът на последната вноска настъпва на
23.11.2022г. В чл.4 от договора е посочено, че с подписването лизингополучателят
декларира, че е получил посоченото по-горе устройство от лизингодателя.
Приет е още и Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 27.01.2021г., сключен
с М. И. М. за предпочетен номер +****** с месечен абонамент за 24 месеца в размер на
26,99 лева, а след изтичане на първоначалния срок на договора- 29,99 лева.
Към доказателствената съвкупност е приобщено допълнително споразумение към
4
договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.01.2021г., сключен с ответника, за мобилен
номер +******, със срок от 24 месеца при стандартен месечен абонамент в размер на 69,99
лева. В споразумението е посочено, че се предоставя и мобилен апарат SAMSUNG Galaxy
S20 Ultra 128GB Black, както и че цената на устройството с абонаментен план е 2015,76 лева,
а без абонамент – 2649,90 лева; отстъпка от стандартната цена – 634,14 лева. Във връзка с
това споразумение е представен и договор за лизинг от 27.01.2021г., сключен с ответника М.
И. М., с който ********** са се задължили да предоставят на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB
Black с телефонен номер +******. В чл. 1, ал. 1, изр. 2 от договора е посочено, че
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 1931,77 лева
с ДДС. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като в чл. 6 от договора е обективиран и
погасителен план, съгласно който месечната вноска е в размер на 83,99 лева, като падежът
на последната вноска настъпва на 27.12.2022г. В чл.4 от договора е посочено, че с
подписването лизингополучателят декларира, че е получил посоченото по-горе устройство
от лизингодателя.
Във връзка със заявеното от ответника по реда на чл.193 ГПК оспорване на
автентичността на така представените договори, съдът е приел заключение на допусната
съдебно – почеркова експертиза, по която вещото лице е посочило, че подписите, намиращи
в документите, са положени от ответника М. И. М..
От така събраните доказателства се установява, че насрещните по спора страни са били
обвързани от облигационни правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и
договори за лизинг, както и техния предмет и насрещни престации, като всички договори са
подписани от ответника, което обстоятелство се установява категорично от приетата
почеркова експертиза.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС за абонаментни
такси и такса за потребление на мобилни услуги следва да се посочи следното:
Налице е разлика между абонаментна такса и потребление на мобилни услуги.
Задължението за заплащане на абонаментна такса възниква срещу предоставен достъп до
мрежата на ищеца и се предплаща от потребителя ежемесечно съобразно абонаментния
план, както е предвидено в чл. 23, б. „б“ от Общите условия (ОУ), действащи между
страните по отношение на процесния договор за мобилни услуги. От друга страна, съгласно
чл. 23, б „в“ ОУ, месечната цена за ползвани услуги представлява сумата от стойността на
всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. Изводимо от тези разпоредби
е, че потребителят заплаща ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на
оператора, а използването зависи изцяло от желанието на потребителя. Доколкото по делото
ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата си на
потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за заплащане на
месечни абонаментни такси е възникнало. По делото липсват доказателства, а и ответникът
не твърди да е заплатил претендираните от него парични суми, представляващи
абонаментни такси. Съгласно чл.4 от договорите за мобилни услуги, дружеството оператор
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги до 5-то число на всеки месец, като следва
да се посочи, че неполучаването на издадената фактура на освобождава потребителя от
задължението за плащане на дължимата сума. Плащане се дължи в указания във фактурата
срок, но не по - късно от 18 дни след датата на издаването на фактурата /чл. 27 от ОУ/.
Следователно с изтичане на 18 дни от издаването на представените с исковата молба
фактури, касаещи начислените абонаментни такси, задължението за заплащането на
дължимите абонаментни такси е било изискуемо и дължимо.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** ищецът е претендирал
абонаменти такси и такси за потребление на мобилни услуги, както следва: за периода от
05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 11,60 лева; за периода от 05.02.2021г. до
5
04.03.2021г. – в размер на 9,89 лева и за периода от 05.03.2021г. до 04.04.2021г. - в размер на
8,99 лева. Не се установява от приетите по делото доказателства за тези периоди да са
предоставяни други услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ, поради което дължима е само
чистата стойност на всяка абонаментна такса, така както е уговорена от страните в договора
за мобилни услуги. По този договор страните обаче са уговорили абонаментна такса в
размер на 8,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе три периода е дължим
именно този размер, а не както е претендирал ищецът 11,60 лева за 05.01.2021г. -
04.02.2021г. и 9,89 лева за 05.02.2021г. - 04.03.2021г., т.е. за трите периода ответникът дължи
сумата общо от 26,97 лева.
По приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ищецът
е претендирал абонаменти такси и такси за потребление на мобилни услуги, както следва: за
периода от 05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 11,60 лева; за периода от 05.02.2021г. до
04.03.2021г. – в размер на 9,89 лева и за периода от 05.03.2021г. до 04.04.2021г. - в размер на
8,99 лева. Не се установява от приетите по делото доказателства за тези периоди да са
предоставяни други услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ, поради което дължима е само
чистата стойност на всяка абонаментна такса, така както е уговорена от страните в договора
за мобилни услуги. По този договор страните обаче са уговорили абонаментна такса в
размер на 8,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе три периода е дължим
именно този размер, а не както е претендирал ищецът 11,60 лева за 05.01.2021г. -
04.02.2021г. и 9,89 лева за 05.02.2021г. - 04.03.2021г., т.е. за трите периода ответникът дължи
сумата общо от 26,97 лева.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** ищецът е претендирал
абонаменти такси и такси за потребление на мобилни услуги, както следва: за периода от
05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 14,00 лева; за периода от 05.02.2021г. до
04.03.2021г. – в размер на 14,96 лева и за периода от 05.03.2021г. до 04.04.2021г. - в размер
на 13,99 лева. По този договор страните обаче са уговорили абонаментна такса в размер на
13,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе три периода е дължим именно
този размер, а не както е претендирал ищецът 14,00 лева за 05.01.2021г. - 04.02.2021г. и 14,96
лева за 05.02.2021г. - 04.03.2021г., или за трите периода ответникът дължи за абонаментни
такси сумата общо от 41,97 лева. Установява се от представената по делото фактура от
05.03.2021г., че по този договор за периода 05.02.2021г. – 04.03.2021г. ищецът е начислил и
такса за мобилни услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ в размер на 0,06 лева без ДДС, или
0,07 лева с ДДС. Тази такса е недължима от ответника. Освен представените по делото
фактури, които са частни документи, съставени от страна в производството по делото и
установяващи изгодни за нея факти, не са ангажирани други доказателства, които да
установяват при условията на пълно и главно доказване, че в посочения период ищецът е
предоставил на ответника мобилните услуги по 23, б. „в“ ОУ на претендираната стойност.
Не се установява, доколкото издадените фактури, отразяват счетоводни записвания, дали
счетоводството е водено редовно, както и дали отразения в приложението трафик е реално
отразен в системата на доставчика. С доклада по делото, съдът е дал указания на ищеца, че
следва да установи предоставянето на услугата, както и че не сочи доказателства за
действителното предоставяне на услугата, но освен приетите по делото фактури, не са
ангажирани други доказателства. Предвид това, представените фактури не представляват
годно доказателствено средство, което да установи валидно възникнало вземане на ищеца за
претендираните услуги.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** ищецът е претендирал
абонаменти такси и такси за потребление на мобилни услуги, както следва: за периода от
05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 34,82 лева; за периода от 05.02.2021г. до
04.03.2021г. – в размер на 27,89 лева и за периода от 05.03.2021г. до 04.04.2021г. - в размер
на 26,99 лева. Не се установява от приетите по делото доказателства за тези периоди да са
предоставяни други услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ, поради което дължима е само
6
чистата стойност на всяка абонаментна такса, така както е уговорена от страните в договора
за мобилни услуги. По този договор страните обаче са уговорили абонаментна такса в
размер на 26,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе три периода е дължим
именно този размер, а не както е претендирал ищецът 34,82 лева за 05.01.2021г. -
04.02.2021г. и 27,89 лева за 05.02.2021г. – 04.03.2021г., или за трите периода ответникът
дължи за абонаментни такси сумата общо от 80,97 лева.
По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** ищецът е претендирал абонаменти такси и такси за потребление на мобилни
услуги, както следва: за периода от 05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 80,68 лева; за
периода от 05.02.2021г. до 04.03.2021г. – в размер на 81,70 лева и за периода от 05.03.2021г.
до 04.04.2021г. - в размер на 69,98 лева. По това споразумение страните обаче са уговорили
абонаментна такса в размер на 69,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе
три периода е дължим именно този размер, или за трите периода ответникът дължи за
абонаментни такси сумата общо от 209,97 лева. Установява се от представените по делото
фактури от 05.02.2021г. и от 05.03.2021г., че по този договор за периода 05.01.2021г. –
04.02.2021г. ищецът е начислил такса за мобилни услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ в
размер на 0,58 лева без ДДС, или 0,70 лева с ДДС, а за периода 05.02.2021г. – 04.03.2021г. е
начислил за допълнителни услуги сумата от 9,01 лева без ДДС, или 10,81 лева с ДДС, които
суми съдът намира за недължими, като в тази връзка препраща към изложеното по-горе по
отношение на вземането на ищеца за такси за мобилни услуги по 23, б. „в“ от ОУ.
По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******* ищецът е претендирал абонаменти такси и такси за потребление на мобилни
услуги, както следва: за периода от 05.01.2021г. до 04.02.2021г. - в размер на 71,17 лева; за
периода от 05.02.2021г. до 04.03.2021г. – в размер на 74,47 лева и за периода от 05.03.2021г.
до 04.04.2021г. - в размер на 69,98 лева. По това споразумение страните обаче са уговорили
абонаментна такса в размер на 69,99 лева, поради което за всеки един от посочените горе
три периода е дължим именно този размер, или за трите периода ответникът дължи за
абонаментни такси сумата общо от 209,97 лева. Установява се от представените по делото
фактури от 05.02.2021г. и от 05.03.2021г., че по този договор за периода 05.01.2021г. –
04.02.2021г. ищецът е начислил такса за мобилни услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ в
размер на 0,99 лева без ДДС, или 1,19 лева с ДДС, а за периода 05.02.2021г. – 04.03.2021г. е
начислил за допълнителни услуги сумата от 2,99 лева без ДДС, или 3,59 лева с ДДС, които
суми съдът намира за недължими, като в тази връзка препраща към изложеното по-горе по
отношение на вземането на ищеца за такси за мобилни услуги по 23, б. „в“ от ОУ.
Или общата дължима сума от ответника за абонаментни такси по посочените по-горе
договори за мобилни услуги за периода от 05.01.2021г. до 04.04.2021г. възлиза на 602,04
лева.
Ищецът е претендирал за периода от 05.01.2021г. до 04.04.2021г. сума в общ размер на
954,21 лева, в която сума са включени 285,35 лева, съставляващи вноски по договор за
лизинг от 27.01.2021г. и 27,27 лева, съставляващи вноски по договор за лизинг от
23.12.2020г., като остатъкът от сумата – 641,59 лева представлява неплатени абонаментни
такси и такси за потребление. От тях, както се посочи по-горе, ответникът единствено
дължи за абонаментни такси сумата от 602,04 лева, като горницата над тази сума до 641,59
лева е недължима от него.
По отношение на исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ за неплатени лизингови вноски съдът приема следното:
Както се посочи по-горе, по делото са представени договори за лизинг от 23.12.2020г.
и от 27.01.2021г., които са подписани от ответника, като това обстоятелство е установимо от
заключението на почерковата експертиза, поради което се установява наличието на валидно
възникнали правоотношения между страните. Установява се също и фактическото предаване
7
на лизинговите вещи, което обстоятелство е изрично удостоверено в клаузата на чл. 4 от
всеки един от договорите, в който е посочено, че с подписването на договорите от
лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в
уговорения вид. В тази част договорите имат характер на разписка за получената вещ, чиято
доказателствена сила не е опровергана по делото. При това положение съдът намира, че
страните по делото са били валидно обвързани от сключените между тях договори за лизинг,
като за лизингополучателя е възникнало задължение за плащане на процесните лизингови
вноски. Всеки един от договорите, съдържа погасителен план, сочещ падежите на
задълженията на лизингополучателя за заплащането на вноските, както и техния размер.
Падежът на последната лизингова вноска по договора от 23.12.2020г. настъпва на
23.11.2022г., а падежът на последната лизингова вноска по договора за лизинг от 27.01.2021г.
настъпва на 27.12.2022г., като и двете дати предхождат подаването на заявлението по чл. 410
ГПК на 04.04.2023 г. В чл. 11, ал. 1 ОУ към договорите за лизинг е предвидено, че
лизингодателят може да развали договора за лизинг, ако потребителят е в неизпълнение на
задълженията си по договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, както и ако
последният е прекратен. Чл. 12, ал. 1 ОУ предвижда, че при неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да се откаже
едностранно от задълженията си по договора с писмено уведомление до лизингополучателя,
както и да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Чл. 12, ал. 2 пък гласи, че
вноските и дължимите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги. Уредените в чл.11, ал.1 и чл.12,
ал.1 и ал.2 от Общите условия към договора за лизинг правомощия на лизингодателя
предполагат писмени изявления, каквито не са ангажирани по делото, т.е. по делото не се
установява тези права да са били упражнени, поради което съдът приема, че договорите не са
прекратени, нито е обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Въпреки това,
следва да се вземе предвид обстоятелството, че още към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
/04.04.2023г./ всички лизингови вноски са били падежирали, т.е. били са изискуеми и
дължими и този факт подлежи на съобразяване от съда – така ТР № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС. По делото липсват твърдения лизинговите вещи да са върната на лизингодателя, както
и твърдения от страна на ответника и доказателства в тази насока последният да е погасил
задълженията си.
Общият размер на всички лизингови вноски по договор за лизинг от 27.01.2021г., с
който е предоставено устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver с телефонен
номер +******, възлиза на 1931,77 лева. В случая по този договор ищецът е претендирал за
отчетен период 05.01.2021г.-04.02.2021г. по фактура от 05.02.2021г. лизингова вноска в
размер на 83,99 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска № 1, като нейният
падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 27.02.2021г. За отчетен
период 05.02.2021г.-04.03.2021г. по фактура от 05.03.2021г. ищецът е претендирал лизингова
вноска в размер на 83,99 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска № 2, като
нейният падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 27.03.2021г. За
отчетен период 05.03.2021г.-04.04.2021г. по фактура от 05.04.2021г. ищецът е претендирал
лизингова вноска в размер на 83,99 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска №
3, като нейният падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 27.04.2021г.
Следователно за лизингови вноски от № 1 до № 3 за периода от 27.02.2021г. до 27.04.2021г.
ответникът дължи сумата от 251,97 лева. Остатъкът от лизинговите вноски от № 4 до № 23 с
падежи от 27.05.2021г. до 27.12.2022г. възлиза на сумата от 1679,80 лева, каквато е
претендирана и от ищеца с издадената от него обединена фактура на 05.06.2021г., като
посочената сума е дължима от ответника. Не се дължи отделно сумата от още 33,38 лева,
представляваща частична вноска по договора за лизинг съгласно фактура от 05.05.2021г. за
отчетен период 05.04.2021г. – 04.05.2021г., тъй като е видно от фактурата, че става въпрос за
8
вноска № 4, чиято стойност съдът вече посочи, че се дължи в пълен размер и същата е
включена в претенцията на ищеца за сумата в общ размер на 1679,80 лева по обединената
фактура.
По договор за лизинг от 23.12.2020г., с който е предоставено устройство SAMSUNG
Galaxy A71 128GB Dual Silver с телефонен номер +*******, ищецът е претендирал за
отчетен период 05.01.2021г.-04.02.2021г. по фактура от 05.02.2021г. лизингова вноска в
размер на 9,09 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска № 2, като нейният
падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 23.02.2021г. За отчетен
период 05.02.2021г.-04.03.2021г. по фактура от 05.03.2021г. ищецът е претендирал лизингова
вноска в размер на 9,09 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска № 3, като
нейният падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 23.03.2021г. За
отчетен период 05.03.2021г.-04.04.2021г. по фактура от 05.04.2021г. ищецът е претендирал
лизингова вноска в размер на 9,09 лева, като във фактурата е посочено, че това е вноска № 4,
като нейният падеж съгласно погасителния план към договора за лизинг е на 23.04.2021г.
Следователно за лизингови вноски от № 2 до № 4 за периода от 23.02.2021г. до 23.04.2021г.
ответникът дължи сумата от 27,27 лева. Остатъкът от лизинговите вноски от № 5 до № 23 с
падежи от 23.05.2021г. до 23.11.2022г. възлиза на сумата от 172,71 лева,, каквато е
претендирана и от ищеца с издадената от него обединена фактура на 05.06.2021г., като
посочената сума е дължима от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност досежно
задълженията за заплащане на абонаментни такси и лизингови вноски. Съгласно чл.116,
б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 04.04.2023г., като от тази дата назад
следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията, доколкото се
касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от
ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, погасени по
давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 04.04.2020г.
Такива вземания обаче не са заявени за защита от ищеца по настоящото дело, доколкото
вземанията за абонаменти такси касаят период от 05.01.2021г. до 04.02.2021г., а от друга
страна самите правоотношения по двата договора за лизинг са възникнали след посочената
дата и няма как произтичащите от тях вземания за лизингови вноски да са погасени по
давност.
По отношение на исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.92 от
ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
Всеки един от процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения
съдържа в себе си клауза, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
уговорения срок, по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушаване на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
9
е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора; и (б) в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Видно от формулировката на клаузата неустойката се дължи само при наличието
на една от трите хипотези – по вина на потребителя, по инициатива на потребителя или при
нарушения на задължения на потребителя по договора. Предпоставка за начисляването на
такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
В настоящия случай не се установява процесните договори да са били развалени по смисъла
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Договорите са сключени в писмена форма, а по делото не са
представени доказателства, че ищцовото дружество е изпратило писмено изявление до
ответника, от което да е видно, че упражнява правото си на прекратяване на договора.
Чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като предупреждението трябва
да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Чл. 19б ОУ не
дерогира това правило и не освобождава кредитора от необходимостта да изпрати писмено
предупреждение със срок за изпълнение и изявление, че ще смята договора за развален при
неизпълнение в поставения срок. Действително чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна норма и с
изрично съгласие страните могат да уговорят друго. В случая обаче чл. 19б ОУ не предвижда
изрично едностранното прекратяване на договора да става без писмено предизвестие, а
извод за такава уговорка не може да бъде направен при съпоставка с чл. 19в ОУ. В случая се
твърди договорът да е прекратен с връчването на покана за доброволно плащане от
06.05.2021г., за което връчване не се сочи конкретна дата. Ангажираното доказателство -
самата покана от 06.05.2021г. не е годно да обоснове извод за достигнало до ответника
писмено изявление за прекратяване на договора от страна на оператора-ищец. В документа
се съдържа покана от ищеца до ответника доброволно да заплати задълженията си /посочен
е размер/ по договорите за мобилни услуги в десетдневен срок от получаването на поканата
и изявление, че при неплащане на дължимата сума, мобилният оператор ще бъде принуден
да предприеме действия - договорът за предоставяне на мобилни услуги „ще бъде
прекратен". Покана за доброволно плащане от 06.05.2021г. обективира предупреждение за
действията, които операторът възнамерява да предприеме, ако абонатът не изпълни
забавените задължения в 10-дневен срок- договорът ще бъде прекратен и абоната няма да
може да използва съответния мобилен номер, ще бъдат предприети мерки за събиране на
вземането. Документът не съдържа изявление за прекратяване на процесния договор. Не са
представени и доказателства посочената покана да е достигнала до ответника.
Предвид това, съдът намира, че процесните договори не са развалени, респ. не е
възникнало вземането на ищеца за неустойка като последица от развалянето. При това
положение, безпредметно се явява обсъждането на въпроса дали неустоечните клаузи са
неравноправни, или не. Следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за неустойки по
чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1328,73 лева, формирани както следва:
1) три месечни такси по: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от
27.01.2021г. - 31.76лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
10
27.01.2021г. - 31.76лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
23.12.2020г. - 50.94лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от
27.01.2021г. - 80.89лв.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. - 174.96лв.; по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 23.12.2020г. - 174.96лв.
2) разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена по сключени договори за лизинг: по Договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG
Galaxy S20 Ultra 128GB Black - 464.03лв., по Договор за лизинг от 23.12.2020г. за SAMSUNG
Galaxy A71 128GB Dual Silver - 319.43лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 690,84 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 456,68 лева,
съразмерно на уважената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 2022,71 лева, от
които 82,71 лева за държавна такса, 650 лева за депозит за особен представител, 810 лева
възнаграждение за вещо лице и 480 лева за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78,
ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на
делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и
обема на процесуалните действия и продължителността на производството. Поради това, в
полза на ищеца за разноски в исковото производство се следва сумата в размер от 1337,13
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски от
негова страна не са сторени, респ, такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
*********, ЕИК **********, срещу ответника М. И. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345 ТЗ,
че М. И. М. дължи на ********* сумата в размер на 602,04 лева, представляваща стойност
на неплатени абонаментни такси за периода от 05.01.2021г. до 04.04.2021г. по Договор за
мобилни услуги заявка № ********* от 27.01.2021г. за предпочетен номер +****,
Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.01.2021г.,
Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 23.12.2020г. за предпочетен номер
+*****, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
23.12.2020г. за мобилен номер +*******, Договор за мобилни услуги заявка № ********* от
27.01.2021г. за предпочетен номер +****** и Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 27.01.2021г. за мобилен номер +******; сумата в размер от
1931,77 лева, представляваща стойност на неплатени лизингови вноски (от № 1 с падеж на
27.02.2021г. до № 23 с падеж на 27.12.2022г.) по договор за лизинг от 27.01.2021г., с който
ищецът е предоставил на ответника устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver с
телефонен номер +******, както и сумата в размер от 199,98 лева, представляваща стойност
на неплатени лизингови вноски (от № 2 с падеж на 23.02.2021г. до № 23 с падеж на
23.11.2022г.) по договор за лизинг от 23.12.2020г., с който ищецът е предоставил на
ответника устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver с телефонен номер
11
+*******, за което са издадени фактури № ********** от 05.02.2021г., № ********** от
05.03.2021г., № ********** от 05.04.2021г., № ********** от 05.05.2021г. и № ********** от
05.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18078/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от *********, ЕИК **********,
срещу ответника М. И. М., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М. И. М. дължи на ********* сумата над размера от 602,04
лева до размера от 641,59 лева, представляваща стойност на неплатени абонаментни такси
и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.01.2021г. до 04.04.2021г. по
Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 27.01.2021г. за предпочетен номер +****,
Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.01.2021г.,
Договор за мобилни услуги заявка № ********* от 23.12.2020г. за предпочетен номер
+*****, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
23.12.2020г. за мобилен номер +*******, Договор за мобилни услуги заявка № ********* от
27.01.2021г. за предпочетен номер +****** и Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 27.01.2021г. за мобилен номер +******; сумата в размер от
33,38 лева, дължима за отчетен период от 05.04.2021г. до 04.05.2021г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г.,
представляваща частична вноска по договор за лизинг от 27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy
S20 Ultra 128GB Black; както и сумата в общ размер от 1328,73 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: 1) три месечни
такси по: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 27.01.2021г. - 31.76лв.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 27.01.2021г. - 31.76лв.; Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 23.12.2020г. - 50.94лв.; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. - 80.89лв.; Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 27.01.2021г. - 174.96лв.; по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******
от 23.12.2020г. - 174.96лв; 2) разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключени договори за лизинг: по Договор за лизинг от
27.01.2021г. за SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Black - 464.03лв., по Договор за лизинг от
23.12.2020г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Silver - 319.43 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по
ч.гр.д. № 18078/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*********, ЕИК **********, сумата в размер от 456,68 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 18078/2023г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*********, ЕИК **********, сумата в размер от 1337,13 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство по гр.дело № 55953/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12