Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.03.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ...……...……… в
публично заседание …...
на двадесет
и осми февруари …....………….……………………………..…….………………..……………..
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………….….
Мариана Кадиева, …..………..………..…...........
като
разгледа докладваното от .....………….. съдията Виктор Атанасов ….………………..…. административно
дело №4 ........................... по описа за ....................... 2023
година ......
и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба, подадена от Б.Н.А. от ***,
против Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год. на директора на РДСП –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от
15.11.2022 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане”
- Кърджали, с която, на жалбоподателката Б.Н.А. е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022 - 2023 год. (от
01 ноември 2022 год. до 31 март 2023 год.).
Жалбоподателката
заявява в жалбата, че счита обжалваното решение на директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане - Кърджали за необосновано, постановено в
противоречие със закона и при допуснати съществени административнопроцесуални
правила. Сочи, че решението е мотивирано с довода, че губи правото на целева
помощ за отопление поради това, че е регистрирана като едноличен собственик на
капитала на търговско дружество „***” ЕООД, поради което заявеното от нея
искане не отговаряло на условията на чл.2, ал.1 от цитираната по-горе Наредба (!? – в жалбата не е цитирана
никаква наредба). Твърди, че не
се обсъждал факта, че представляваното от нея дружество е заличено, което било
видно от приложената към настоящата жалба справка за актуално състояние на „***”
ЕООД и че не се отчитал фактът, че е възрастна жена, живеела сама и се издържала
само и единствено от една минимална пенсия, поради което й било изключително
трудно да преживява. Независимо от изложените по-горе доводи, моли да се има предвид, че нормата на чл.13, ал.2 от ЗСП
регламентира, че отказите за отпускането на социални помощи се постановяват
след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета
и новонастъпили обстоятелства и че тази разпоредба на
специалния материален закон съответствала на изискването, уредено в общия
процесуален закон - чл.35 от АПК, за изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Сочи, че съгласно чл.27, ал.1 от ППЗСП, в срок до 20 дни
от подаването на молбата-декларация, социален работник извършва социална анкета
и изготвя социален доклад и че при извършване на социалната анкета се вземат
предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и
здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от
лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Поради изложеното, с жалбата моли
съда да постанови решение, с което да отмени по настоящата жалба, решението на
директора на РДСП - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу цитираната
по-горе заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали,
като незаконосъобразна/вероятно се има предвид като
неоснователна/.
Към жалбата прилага като доказателство заверено копие от удостоверение за
актуално състояние на „***” ЕООД от ТРРЮЛНЦ.
Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Б.Н.А. от ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, редовно
призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – ст.юрк. В. Р. Д. - Д., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Сочи, че към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление, жалбоподателката е била
регистрирана като собственик на фирма „***” ЕООД и че в разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.2 от ППЗСП, изрично били посочени кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи
за отопление, като жалбоподателката попадала в тази
хипотеза. Счита, че обосновано и законосъобразно директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – Кърджали е приел, че упражняването или не на реална
търговска дейност, тъй като същата в жалбата си сочи, че не упражнява търговска
дейност, не е обстоятелство, което изключва прилагането на нормата на чл.10 от
ППЗСП, поради което е налице отрицателна предпоставка по цитираната норма за
отпускане на исканата помощ за отопление. Сочи освен това, че в подаденото
заявление-декларация, жалбоподателката изрично е
посочила, че не е ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество, т.е.
декларирала е неверни данни, като от справката, която е предоставена, се
установява, че дружеството е било в ликвидация. Счита също, че съгласно
разпоредбата от ППЗСП, законодателят е отдал значение на факта на
регистрацията, а не на извършването на дейност от тази фирма и съответно, дали
получава приходи от тази дейност. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата на Б.Н.А., като неоснователна и недоказана. Подробни
съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмени бележки, които
представя в съдебно заседание.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт и като взе предвид становищата на
страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок и
от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Предмет
на спора всъщност е законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022
год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с която, на жалбоподателката
Б.А. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за
отоплителен сезон 2022-2023 год. (от 01 ноември 2022 г. до 31 март 2023 г.), а
не на решението на директора на РДСП – Кърджали, с което е от хвърлена жалбата
й срещу тази заповед. Тази заповед е била получена лично от жалбоподателката
А. на 18.11.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.14/ и е била оспорена от нея по
административен ред, до директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали, с
жалба с Вх.№0905-94Б-00-2203 от 28.11.2022 год. на РД „Социално подпомагане” –
град Кърджали/л.13/, като след
изготвяне на писмено становище от Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали/л.11/, от директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, с Решение №09-РД04-0600 от
15.12.2022 год./л.6-л.9/, жалбата е била
отхвърлена, по изложените мотиви към решението. Това решение е било получено
лично от жалбоподателката Б.А. на 22.12.2022 год.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи”
ЕАД ***/л.10/, като жалбата против заповедта е
подадена до Административен съд – Кърджали, чрез Регионална дирекция „Социално
подпомагане” – град Кърджали, на датата 30.12.2022 год., регистрирана в
деловодството на административния орган с Вх.№09-94Б-00-1841 /л.4/, т.е. жалбата е
подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на Решение №09-РД04-0600 от
15.12.2022 год. на директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима – спазен е най-напред
предвидения административен ред за обжалване на заповедта, т.е. изчерпан е
задължителния административен контрол, като впоследствие жалбата до съда е
подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен
срок, по предвидения ред и в предвидената от закона писмена форма, от лице -
надлежна страна, която е адресат на административния акт и с който акт се
засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването, поради което същата следва да бъде разгледана
по същество.
От
фактическа страна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и след
тяхната преценка поотделно и съвкупност, съдът намира за установено следното:
Административното производството
по издаване на Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали е започнало по повод подадено от Б.Н.А.
заявление-декларация с Вх.№ЗСП/Д-К/5397 от 25.10.2022 год. до директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с искане да й бъде отпусната целева
помощ за отопление с твърдо гориво/л.20-л.23/. В заявлението е декларирала, че ***, не е декларирала
доходи, а в раздел XI на заявлението – „Регистрация
като ЕТ, собственост на капитала на търговско дружество”, е отбелязала „не”.
Въз основа на така постъпилото заявление-декларация,
социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, съгласно
разпоредбата на чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП) е извършил социална анкета, направени са съответните
служебни справки за събиране на информация за фактите и обстоятелствата от
значение за отпускането на помощта и е изготвен социален доклад от 14.11.2022
год./л.15-л.16/,
в който са отразени констатираните от социалната анкета обстоятелства.
Установено е, съответно в социалния доклад е отразено, че лицето ***, получава
доходи от пенсия/посочен доход от пенсии за предходните шест месеца – *** лева/.
Видно от извършена проверка в софтуерна среда за междурегистров
обмен - Rexig в Търговския регистър на датата
04.11.2022 год./л.17-л.18/ и от справка от 03.11.2022 год. от Агенция по
вписванията/л.19/ е
установено, че към момента на преценката за подпомагане, заявителката Б.А. е
едноличен собственик на капитала на търговско дружество „***” ЕООД, което
търговско дружество е в ликвидация. При проведен разговор с Б.А. е установено,
че фирмата й не осъществява дейност и има подадени документи за прекратяване на
търговската дейност, но че същата все още не е заличена по съдебен ред.
Така, в този социален доклад, при
преценката на нуждите от социално подпомагане на заявителката Б.А. е отразено,
че *** и че не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от
16.05.2008 год. на МТСП за условията и реда за отпускане
на целеви помощи за отопление, във вр.
с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, тъй като е едноличен собственик на капитала на
търговско дружество с фирма „***” ЕООД.
Въз основа на констатациите в този социален доклад, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали,
на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5
от 16.05.2008 год. на МТСП, е издал оспорената Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год./л.14/, с която
е отказал да отпусне целева помощ за отопление
с твърдо гориво (в
пари) на жалбоподателката Б.Н.А., с посочените по-горе
мотиви, а именно – „Не е изпълнено условието на чл.10, ал,1, т.2 от ППЗСП -
налична е регистрация като едноличен търговец (!?). Не отговаря на условията на
чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5 на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП
- заявителката е едноличен собственик на капитала на търговско дружество на
фирма „***” ЕООД.”.
Против така издадената заповед,
заявителката Б.А. е подала в срок жалба с Вх.№0905-94Б-00-2203 от 28.11.2022 год. на Дирекция „Социална
подпомагане” - Кърджали, до директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали/л.13/.
Така, по
повод подадената в Дирекция
„Социално подпомагане” – Кърджали жалба от Б.Н.А., против Заповед №№ЗСП/Д-К/5397
от 15.11.2022 год. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е изготвено писмено
становище от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали/л.11/, в което са описани фактите и
обстоятелствата, установени в хода на осъществената социална анкета, както и
фактите и обстоятелствата, установени от събраните и приобщени по преписката
писмени доказателства. Подадената жалба и изготвеното писмено становище са
изпратени на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали
със съпроводително писмо, постъпило в РД „Социално подпомагане” – Кърджали с Вх. №30-100422
от 02.12.2022 год./неприложено по преписката/. Директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” – Кърджали се е произнесъл по жалбата с Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022
год./л.6-л.9/, с което, на основание чл.81, ал.1, чл.93
и чл.97, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане и чл.4, ал.5
от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-К/1657 от
05.09.2017 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, е
отхвърлил жалбата на Б.Н.А., подадена срещу Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022
год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, с която на
лицето е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2022/2023 год. Въз основа на изложените в решението мотиви
също е извел краен извод, че в случая, за Б.А. не са налице законоустановените
предпоставки за отпускане на помощта, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5
от 16.05.2008 год. на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1,
т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тъй като е
едноличен собственик на капитала на търговско дружество.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и при извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав констатира най-напред, че тя е издадена от материално
и териториално компетентен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– град Кърджали, съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП. Заповедта, освен това, е издадена
при спазване на изискуемата се писмена форма и съдържа изискуемите се от закона
реквизити, като са посочени правните и фактически основания да издаването й. При
издаването на оспорения акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е процедурата по чл.26, чл.27 и чл.28 от ППЗСП.
Административният орган е изяснил фактите и обстоятелства, релевантни както за
принципната възможност за отпускане на целевата помощ за отопление с твърдо гориво, така и за хипотезата
на чл.11, ал.2 от ЗСП, като с това е спазил разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП.
Оспореният акт е издаден въз основа на социален доклад, изготвен от социален
работник. Този социален доклад е годно доказателствено
средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за
претендираното от жалбоподателката
право на целева помощ за отопление. Като
е основал издадената от него заповед на социалния доклад и на съдържащите се в
него данни и е стигнал до извода, че по отношение на жалбоподателката
Б.А. не са налице законоустановените предпоставки за
отпускане на помощта, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008
год. на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане, ответникът не е нарушил никакво административнопроизводствено правило. Актът е мотивиран и
в него, както бе упоменато и по-горе, са посочени правните основания за
издаването му. Фактическите основания са изложени накратко в
самия акт и подробно в социалния доклад, на който има позоваване в текста на
оспорената заповед, което е допустимо, съгласно последователната съдебна практика по този
въпрос.
Така, основният
въпрос по спора е дали обжалваният
индивидуален административен акт е материално законосъобразен, респ. дали административният
орган правилно е преценил установените факти и обстоятелства и дали ги е подвел
под приложимите правни норми.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които
допълват или заместват собствените доходи до основните
жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, а съгласно чл.12, ал.1 от ЗСП, тези социални помощи
биват месечни, целеви и еднократни. Предмет на спора е правото на жалбодателката Б.А. да получи социална
помощ от вида „целева” – за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2022 – 2023 год., като съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП, редът за
отпускане на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане
на този закон с изключение на целевите помощи за отопление,
които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В настоящата хипотеза, доколкото се касае за
целева помощ за отопление,
то условията и редът за предоставяне
на този вид помощ са уредени
в Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год., издадена от министъра на труда и социалната политика, за условията
и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Нормите на тази Наредба регламентират условията за
отпускане на този вид целеви помощи/чл.2
от Наредбата/ и реда за
отпускането, но те не изключват
приложението на общите принципни положения относно предпоставките за отпускане на социални помощи, уредени в ЗСП и ППЗСП. В разпоредбата
на чл.2, ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните
6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък
или равен от диференцирания доход за отопление
и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Анализът на тази норма ясно сочи,
че предвидените условия са две: първо - лицата и семействата да имат доход,
който е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и второ - да отговарят на всички условия на чл.10 и чл.11 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане.
От горното следва и изводът, че за да отговаря
дадено лице на условията за отпускане
на този вид целева помощ, е необходимо да са налице
и двете кумулативни условия, т.е. предпоставки - средномесечният доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация
да е по-нисък или равен от
диференциран минимален доход за отопление
и лицето да отговаря на условията на чл.10 и
11 от ППЗСП. Именно в разпоредбата
на чл.10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са посочени
условията, на които кандидатстващото за социална помощ лице
следва да отговаря, като за да бъде постановен отказ за отпускане на социална помощ, е достатъчно да е налице дори само
едно от тези
правоизключващи условия. В
чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП се
съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане
на социална помощ за отопление, което
е свързано с условието, лицата
или семействата, претендиращи отпускането на социална помощ, да не са регистрирани като еднолични търговци и да не
са собственици на капитала на търговско дружество. Законодателят не
е ограничил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското
дружество, респ. на едноличния търговец. Като правоизключващо основание
той е приел за достатъчен факта
на самото съществуване на подобна търговска регистрация. Нормата на чл.10, ал.1, т. 2 от
ППЗСП е императивна и изключва
собствениците на капитала
на търговски дружества и регистрираните еднолични търговци от кръга
на имащите право да получават социално
подпомагане субекти, посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП. Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане
не съдържа изключения от нормата
на чл.10, ал.1, т.2 в смисъл, че
същата е неприложима при условие, че
търговското дружество не осъществява
търговска дейност или пък че
не реализира печалба. Ирелевантно е и обстоятелството, че
търговското дружество е в ликвидация, щом като в търговския регистър лицето фигурира като едноличен
собственик на капитала на търговско дружество. Фактът на съществуването на търговската регистрация на търговско дружество „***” ЕООД (в ликвидация), на което жалбоподателката Б.А. е едноличен собственик на капитала, изключва за нея правото
на целева помощ за отопление по
чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-05/16.05.2008 год.,
за което е без значение обстоятелството
дали дружеството е осъществявало или не търговска дейност,
както и причините за това, доколкото
за прилагане на чл.10,
ал.1, т.2 от ППЗСП е достатъчно
съществуването на тази регистрация. Казано по друг начин, за да са
налице предпоставките за отпускане на социална помощ, вкл. и на целева помощ за
отопление, е необходимо към момента на подаване на заявлението лицето да няма регистрация
като търговец и да не е собственик
на капитала на търговско дружество. Следва да бъде посочено, че към датата на подаване на заявлението-декларация
за отпускане на целевата помощ за отопление – 25.10.2022 год., търговското
дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, на което жалбоподателката Б.А. е била
едноличен собственик на капитала, не е било заличено, а е било в ликвидация,
като то е било такова и към датата 03.11.2022 год., видно от приложената по
преписката справка от ТРРЮЛНЦ. От страна на жалбоподателката
А. не са представени доказателства, въпреки указаното й разпределение на доказателствената тежест с разпореждането на съда от
04.01.2023 год., получено от нея заедно с призовката на 09.01.2023 год., че към
датата 15.11.2022 год., на която дата е издадена оспорената заповед,
търговското дружество вече е било заличено, поради което съдът намира, че доводите в тази насока, изложени в жалбата, са неоснователни. Във връзка с тези твърдения на жалбоподателката, а именно - че не било взето
предвид, че фирмата не осъществява
търговска дейности и е в процес на ликвидация, който процес бил приключил с нейното заличаване от търговски
регистър, съдът намира, че за да са налице
предпоставките за отпускане на социална помощ е необходимо към момента на подаване на заявлението-декларациялицето
лицето да няма регистрация като едноличен търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество. Действително, от представената
от жалбоподателката справка от
ТРРЮЛНЦ за състоянието на дружеството „***” ЕООД, ЕИК ***, към датата 28.12.2022 год.,
се установява, че дружеството вече е заличен търговец, но
относно обстоятелството, кога точно е станало това, от жалбоподателката
Б.А. не са представени доказателства. Отново следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП законодателят
е отдал значение на факта на регистрацията, а не на извършването на дейност от тази
фирма и съответните приходи, които биха могли да
се получат от нея. Редакцията
на текста ясно сочи, че към
приетото правоизключващо основание - регистрация като едноличен търговец или собственост
на капитала на търговско дружество, не се
поставя изискване за реалното функциониране
на търговеца, поради което е без правно
значение обстоятелството, дали дружеството
е било в ликвидация или не. Нормата на
чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е императивна
и изключва собствениците на
капитала на търговско дружество и едноличните търговци от кръга
на имащите право да получават социално
подпомагане субекти, посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП. Условието на чл.10, ал.1, т.2 от
ППЗСП, освен че е императивно, е и безусловно, като фактът на съществуване
на търговска регистрация, респективно вписването на лицето като собственик
на капитала на търговско дружество, е достатъчно и самостоятелно основание за отказ за отпускането на целевата помощ
за отопление./В т.см.
- Решение №44 от 15.02.2022 год. на АдмС - Кърджали
по адм.дело №338/2021 год., Решение №7036 от
18.07.2005 год. на ВАС по адм.дело №1628/2005 год. -
VI отд.; Решение №15051 от 12.12.2014 год. на ВАС по адм.дело №13282/2014 год.; Решение №4087 от 22.03.2011 год.
на ВАС по адм. дело №8883/2010 год.; Решение №7758 от
10.06.2010 год. на ВАС по адм.дело №3341/2010 год./.
Отделно от изложеното по-горе
следва да се упомене, че след извършеното на основание чл.27 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане, пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за отпускане на помощта, е установено че жалбоподателкака Б.А. всъщност е декларирала неверни данни
в подаденото от нея заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-К/5397 от 25.10.2022 год.
Факт е, че в това заявление-декларация, с която е поискано отпускането на
целева помощ за отопление, в графата, изискваща декларирането на
обстоятелството, регистриран ли е като едноличен търговец или собственост на
капитала на търговско дружество, жалбоподателката А.
саморъчно е отбелязала, че „НЕ”, т.е. че не е регистрирана и че не е собственик
на капитал на търговско дружество, въпреки че към този момент тя е била
едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, с ЕИК ***. Изводът е, че жалбоподателката
е декларирала неверни данни, като е без знамение дали дружеството е било в
ликвидация и дали е осъществявало търговска дейност към този момент. Безспорен
факт е, че към момента на подаване на заявлението-декларация – 25.10.2022 год.,
търговското дружество „***” ЕООД е съществувало и не е било заличено.
Поради това съдът счита, че оспорената
заповед, с която компетентният административен орган е отказал на жалбодателката Б.Н.А. отпускане на целева помощ за
отопление, за отоплителен сезон 2022 – 2023 год., е и материално
законосъобразна, т.е. административният
орган правилно е преценил установените факти и обстоятелства и правилно ги е
подвел под приложимите матевнриалноправни норми.
По тези съображения съдът намира също, че
оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, формулирана в чл.1, ал.2,
т.1 от ЗСП, а именно - да се подпомагат само лица, които без помощта на другиго
не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, т.е. по отношение
на оспорената заповед не е налице нито едно от отменителните
основания по чл.146 от АПК.
Така, по изложените по-горе съображения, съдът в
настоящия състав намира подадената от Б.Н.А., с постоянен адрес - ***, жалба
против Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, потвърдена с Решение №09-РД04-0600 от 15.12.2022 год.
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради което и същата като такава, на основание чл.172, ал.2, предл.ІV, във връзка с ал.1 от АПК, следва да бъде отхвърлена с
решението по делото.
При този
изход на делото, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, т.к. такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а реално, такива не са и сторени
от него.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Н.А., с постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, против
Заповед №ЗСП/Д-К/5397 от 15.11.2022 год., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - Кърджали, с
която, на жалбоподателката Б.Н.А. е отказана целева
помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022-2023
год.(от 01 ноември 2022 год. до 31 март 2023 год.).
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати
или връчи на страните по делото.
Решението, на основание чл.13, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ
Д И Я: