№ 387
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513825 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13825/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЦВ. С. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение от 03.07.2021 г постановено по гр.д.№14343/20 г на
СРС , 175 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че дължи на СТ. В. Г. ЕГН
********** от гр.София сумата от 3000 лева незаплатена главница по договор за заем от
03.09.2014 г , ведно със законната лихва от 06.06.2019 г до окончателното заплащане на
главницата ; и сумата от 205,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
04.10.2018 г – 06.06.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 30.06.2019 г по ч.гр.д.№32176/19 г на СРС , 175 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Сумата от 3000 лева е
преведена с оглед прекратяване на наказателно производство , а не представлява заем.
Трябва да се вземе предвид извънсъдебното признание на ищеца за основанието за превода .
Не трябва да се кредитират показанията на св.Г.а , която е съпруга на ищеца и е
заинтересована , а трябва да се кредитират показанията на св.А. , че въззивника е оставил на
ищеца 5000 лева преди да замине за чужбина . Трябва да се прихване и сумата от 3000 лева
по РКО от 13.11.2014 г . Ответникът е живял в имот на въззивника и дължи обезщетение .
Евентуалният иск с основание неоснователно обогатяване е недопустим , защото
1
основанието в заповедта за изпълнение не може да бъде променяно . Банковият превод е за
„вноска“ и не представлява заем , а ищецът не е искал връщане на превода в продължение
на години . Ищецът дължи големи суми на въззивника и по тази причина е предявил
исковете . Ищецът е бил пълномощник на въззивника и е превел 3000 лева като част от
наследството на майка й . Не се е отчел и за други части от наследството . Продал е лек
автомобил „Опел Тигра“ и не се знае къде е . Ищецът е живял в имота на въззивника и не е
плащал режийни разноски и данъци за него . Наличието на заем не може да се презюмира
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Доказано
е предоставяне на сумата от 3000 лева като заем с превод от 03.09.2014 г . Трябва да се
кредитират показанията на св.Г.а , но не и тези на св.А. . Няма доказателства , че е бил
продаден автомобил „Опел Тигра“ , нито сумата от 3000 лева да е била като дял от цената на
този автомобил . Твърденията за задължения на ищеца към ответницата не са доказани , а за
ползването на имота са платени режийните разходи .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.08.2021 г ,
поради което въззивната жалба от 17.08.2021 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че на 03.09.2014 г ищецът е превел по
банков път на ответницата сумата от 3000 лева с основание „вноска“ . Страните се явяват и
наследници на Е. Г.а – съпруг и дъщеря .
Според св.В.Г. /съпруга на ищеца/ докато били на почивка ответницата се обадила на ищеца
и му поискала на заем 3000 лева поради здравословни проблеми и нужда от лечение , които
после й били дадени с уговорка да се върнат до края на септември 2014 г .
Според св.С. А. /приятелка на ответницата/ ишецът живеел в жилището на ответницата и
имал неплатени задължения . Ответницата преди да замине за чужбина му дала 5000 лева , за
да плати задължения на Е. Г.а , но ищецът натрупал нови задължения и вероятно продал лек
автомобил „Опел Тигра“ , който не се знае къде е. Ищецът не отчел и суми от наследството
на Е. Г.а , за които имал пълномощно от ответницата .
Според СРС при безспорния превод на сумата от 3000 лева наличието на договор за заем е
доказано с показанията на св.Г.а .Няма доказателства за оставено наследство /пари/ от Е. Г.а
, нито преводът от 3000 лева да касае връщане на пари предоставени от ответницата на
2
ищеца . Няма данни и лек автомобил „Опел Тигра“ да е бил продаден от ищеца . Безспорно
има извънсъдебно признание на ищеца , че е превел сумата от 3000 лева на ответницата за
автомобила. Но сигналът за изчезването на автомобила е подаден близо 4 години след
банковия превод , което не е логично. Има противоречия на твърденията на ответницата и
показанията на св.А. . Ответницата е представила разходен касов ордер за 3000 лева от
„Топлофикация София“ ЕАД , но не е доказана връзката между превода и тази сума . Без
значение са твърдения за ползване от ищеца на жилището на ответницата .
Според СРС основаният иск за главница е основателен , а искът за лихви за забава е
частично основателен .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Основателни са оплакванията във
въззивната жалба , че първоинстанционният съд е дал безкритична вяра на показанията на
св.В.Г. /съпруга на ищеца/ . Основал решението си само на тези съмнителни – но иначе
много подробни и ясни - показания , без да вземе предвид наличните писмени и гласни
доказателства . И наистина , ако не се кредитират показанията на този заинтересован
свидетел , по делото няма нито едно пряко или косвено доказателство за сключен
договор за заем между ищеца и ответницата . Едни лъжливи показания могат да бъдат
много подробни и ясни , но от това не следва , че трябва да се кредитират .
Преди всичко в операционната бележка за банковия превод на сумата е посочено като
основание „вноска“ . „Вноската“ предполага изпълнение на съществуващо задължение от
длъжник , докато договорът за заем е реален договор и предаването на парите е част от
самия му фактически състав . Ако наистина е бил предоставен заем , то не е имало пречка
ищецът да посочи това в основанието на банковия превод , а не основанието да се
формулира /измисля/ близо 5 години по-късно . Иначе от основанието на превода може да се
заключи , че ищецът признава задължение към ответницата и плаща част от него – това
е смисълът на думата „вноска“ .
Правилно СРС е констатирал противоречиви твърдения на страните . В свои обяснения
от 25.04.2018 г в досъдебно производство ищецът твърди , че е превел на ответницата 3000
лева за /изчезналия/ автомобил „Опел Тигра“ , а единственият превод на 3000 лева между
страните е за процесния автомобил. От своя страна ответницата е получила превода , но
въпреки това е подала сигнал срещу ищеца за липсата на процесния автомобил , като е
констатирала , че за него продължават да й се начисляват публични вземания . Няма
доказателства автомобилът да е продаден по установения в закона ред в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните , но няма и данни автомобилът да е в
наличност .
От друга страна ответницата е упълномощила ищеца с генерално пълномощно от
15.08.2014 г във връзка с наследството от Е. Г.а , като според РКО от 13.11.2014 г ищецът е
получил от „Топлофикация София“ ЕАД 3000 лева , без данни да е дал част от тази сума
на ответницата . Не се спори и се доказва от показанията на св.А. , че ищецът е живял в
жилището на ответницата . А. твърди и предоставяне на средства по договор за заем , но от
3
ответницата към ищеца .
Всички тези доказателства , включително и данните , че ответницата живее в чужбина и
вероятно има по-големи финансови възможности от ищеца , навеждат съда до заключението
, че не ответницата е имала/има задължения към ищеца , а обратното – ищецът е имал
и/или има задължения към ответницата . Като напълно недостоверни и противоречащи
на останалите доказателства по делото не трябва да се кредитират показанията на св.В.Г.
/съпруга на ищеца/ . Както се посочи , без кредитиране на тези показания , всички други
данни по делото са , че не е налице договор за заем и че с превода от 3000 лева ищецът е
изпълнил свое задължение към ответницата във връзка с получено наследство от Е. Г.а и
извършени действия като пълномощник . Конструираната от ищеца и от св.Г.а версия , че
ответницата е трябвало да прибегне до заем от ищеца за малката сума от 3000 лева - за да се
лекува - е житейски недостоверна . Ответницата има наследствено жилище в София и
живее преимуществено в чужбина , докато за ищеца няма доказателства да е с по-добро
финансово състояние .
Налага се изводът , че главните искове за главница и лихва за забава на основание договор за
заем са неоснователни . Неоснователни са и евентуалните осъдителни искове с правно
основание „неоснователно обогатяване“ . Плащането с банковия превод е имало основание
– изпълнение на съществуващо задължение към ответницата във връзка с получено
наследство от Е. Г.а и извършени действия като пълномощник .
С оглед изхода на делото ответницата има право на допълнителни разноски пред СРС и на
разноски пред СГС . На адвоката на ответника трябва да се присъди и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.07.2021 г постановено по гр.д.№14343/20 г на СРС , 175 състав , в
частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато
за установено спрямо ЦВ. С. К. ЕГН ********** от гр.София , че дължи на СТ. В. Г. ЕГН
********** от гр.София сумата от 3000 лева незаплатена главница по договор за заем от
03.09.2014 г , ведно със законната лихва от 06.06.2019 г до окончателното заплащане на
главницата ; и сумата от 205,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
04.10.2018 г – 06.06.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 30.06.2019 г по ч.гр.д.№32176/19 г на СРС , 175 състав ; както и в частта , в
която ЦВ. С. К. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на СТ. В. Г. ЕГН
********** от гр.София сумата от 263,74 лева разноски в заповедното производство и
544,79 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на СТ. В. Г. ЕГН ********** от гр.София ; да се признае за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД , че ЦВ. С. К.
ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 3000 лева незаплатена главница по
4
договор за заем от 03.09.2014 г , ведно със законната лихва от 06.06.2019 г до окончателното
заплащане на главницата ; и сумата от 205,02 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 04.10.2018 г – 06.06.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.06.2019 г по ч.гр.д.№32176/19 г на СРС , 175 състав .
ОТХВЪРЛЯ исковете на СТ. В. Г. ЕГН ********** от гр.София да се осъди на основание
чл.59 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД ЦВ. С. К. ЕГН ********** от гр.София да му заплати сумата от
3000 лева получена при начална липса на основание на 03.09.2014 г , ведно със законната
лихва от 16.03.2020 г до окончателното заплащане на главницата ; и сумата от 442,50 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 27.09.2018 г – 15.03.2020 г
ОСЪЖДА СТ. В. Г. ЕГН ********** от гр.София ; да заплати на ЦВ. С. К. ЕГН **********
от гр.София допълнително сумата от 598,91 лева разноски пред СРС и 86,79 лева разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА СТ. В. Г. ЕГН ********** от гр.София ; да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв на адвокат М.В. Т. от АК-София сумата от 470,98 лева адвокатско
възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5