№ 1288
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 185/01.08.2022г., постановено от
Районен съд –Айтос по гр. д. № 20222110100445. С това решение, съдът:
1) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на Р. В. Й.,
ЕГН: ********** от ****** заемащ длъжността ******** сумата от 553,15 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от
65,20 часа в периода от 01.09.2019г. до 10.07.2020г. на основание служебно
правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане и сумата
от 110,16 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 30.10.2019г. до 18.05.2022г.;
2) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на Р. В. Й.,
ЕГН: ********** от ****** съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева;
3) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на Районен
съд – Айтос държавна такса и разноски в размер на 259,75 лева.
Подадена е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“,
МВР против решение № 185/01.08.2022г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран
върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на
нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително
възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в
нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на
МВР и е приложил правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Дирекцията
1
оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо
прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към
правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия,
включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.
Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не
препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни
възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на
чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно
основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните
служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага
единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е
приложил материалния закон неправилно.
ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“ иска от въззивната инстанция да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете
на Р.Й. като неоснователни.
Ответната страна – Р. В. Й. представя писмен отговор, в който оспорва
основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.
Въззивникът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на
дирекцията представя писмена молба, в която изразява становище по съществото на спора и
прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Р. В. Й. представя писмен отговор, в който оспорва
основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.
Въззиваемият не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на Р. В. Й.
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР. Предявени са искове с
правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр.
ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от
01.09.2019г. до 10.07.2020г. е полагал нощен труд като ********, който съгласно ЗМВР, КТ
и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен
труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на
положения от него нощен труд в посочения период е 456 часа, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 521,20 часа.
Ответната страна – ГД „ПБЗН“ представя писмен отговор, в който оспорва
основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно
правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови
работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и
отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат,
който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд
съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
2
Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото
му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните
нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица,
работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното
правоотношение.
Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни
механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ,
трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.
Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на
възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират
извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен
размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12
часа.
В хода на съдебното производство пред Районен съд – Айтос е приета съдебно-
счетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2019г.
ищецът е положил 456 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се
равнява на 521,20 лева. По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил
на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът
приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният
съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че
през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните
служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но
работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази
наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен
коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на
подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба,
касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това
разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа
на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение
3
за положен нощен труд.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 185/01.08.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Тя е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Правилото на чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи по делегация от чл.187, ал.9 от ЗМВР. В
конкретния случай, през процесния период са действали и се прилагат чл.3, ал.3 от Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., според които държавните служители в МВР могат да полага труд през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за
4
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. не съществува правна норма, аналогична на тази по чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой на часовете, положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период да
се умножава по 1,143 и полученото число да се сумира с общия брой на отработените часове
за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 часа и 06,00
часа се отчита с протокол. Посочени са лицата, които го съставят, сроковете за това и
начинът, по който се отчитат отработени часове. В тези наредби липсва специално правило
за методологията, по която отработените нощни часове се превръщат в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на служителите
на МВР не се прилага общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
а само наредбите, които са издадени от министъра на вътрешните работи въз основа на
чл.187, ал.9 от ЗМВР и които уреждат редът за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки.
Съгласно указанията по т.23 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, общият закон
намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР, които са
назначени по служебно правоотношение. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,
включително и тези, работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В
конкретния случай, районният съд е приложил правилно цитираните указания и е
постановил правилно решение. Действително, в сега действащия ЗМВР няма законова
делегация, която да препращаща към общия Закон за държавния служител, както това беше
регламентирано в §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на ЗМВР (отм.),
но тъй като няма изрична уредба, ЗДСл следва да се прилага субсидиарно.
Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби, издадени от министъра на
вътрешните работи, липсва правило, според което отработените часове нощен труд да се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Размерите на
допълнителните възнаграждения, обаче не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. Поради това, при липсата на изрична разпоредба, която да
урежда нощния труд на служителите в МВР, приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Според чл.9, ал.2 от тази наредба, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. с коефициент 1,143. Да се приеме възражението на
въззивната страна, че при липсата на специална уредба, коефициентът за конвертиране на
нощен труд в дневен трябва да е 1, означава да се постави държавния служител в системата
на МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
5
другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая
на тримесечие. В случай, че нормата на работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. По изложените съображения, възражението на въззивната дирекция, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не се прилага за служителите в МВР, е
неоснователно.
В допълнение към това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да добави
следното:
С разпореждане от 26.02.2020г. е образувано тълкувателно дело № 1/2020г. за
постановяване на решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“. Основанието за
образуване на тълкувателното дело е формираната до момента противоречива съдебна
практика на съдилищата. Преобладаващата част от съдебните състави, между които е и
настоящият, приемат, че в Закона за МВР и приложимите към него наредби (с изключение
на Наредба № 8121з-407/2014г. (отм.)) липсва правна уредба за преобразуване на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, поради което трябва да се приложи чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според тези, и
според настоящия съдебен състав, прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6
от Конституцията и в чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК №
311 /08.01.2019г. на ВКС, постановено от 4ГО по гр. дело № 1144/2018г.
Изводите на районния съд са правилни и не противоречат на решение на Съда на ЕС
от 24.02.2022г. по дело С-262/2020, постановено по преюдициално запитване от РС -
Луковит по идентичен казус. С това решение не се отговаря конкретно на спорния въпрос за
приложимостта на общата правна уредба в Република България. Независимо от това, СЕС
подчертава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия
правен режим, но едновременно с това не им предоставя възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен. Според СЕС не се налага приемане на национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в
публичния сектор е по-кратка. При всички случаи, обаче, ако това е така, в полза на тези
служители трябва да се предвидят други мерки за защита, които да ги компенсират. В
конкретния случай, ЗМВР не предвижда такива мерки.
Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно
решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.
Поради това, решението трябва да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния
представител на въззиваемата страна. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78 от ГПК и с
6
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
С.Б. извършените от него разходи за водене на делото в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/01.08.2022г., постановено от Районен съд –Айтос по
гр. д. № 20222110100445.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
– София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на Р. В. Й., ЕГН:
********** от ****** съдебни разноски в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7