РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Велико Търново , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102161 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск за постановяване със съдебно решение
на мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения с детето,
издръжка, с правно основание чл.127 ал.2 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата Г. И. И. излага твърдения, че от съвместното й
съжителство с ответника Т. Й. П. е родено детето Б Т П, роден на 02.01.2017г. Ищцата
заявява, че няколко месеца след раждането на детето отношенията й с ответника се влошили
и в края на 2019г. двамата се разделили. Излага твърдения, че към настоящия момент тя
полага грижи за детето Б, като първоначално бащата се срещал с детето в моменти по негово
желание, но през месец август 2020г. преустановил срещите с детето. Ищцата заявява, че с
ответника не са постигнали до сега споразумение по чл.127 ал.1 от СК. На следващо място
ищцата заявява, че разговаряла с ответника относно даване от негова страна на съгласие
детето Б да пътува в чужбина, но не получила съгласие. Ищцата счита, че в интерес на
детето е да има възможност да пътува извън страната, като в исковата молба излага
съображенията си. Ищцата отправя искане съдът да постанови решение, с което да
предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето Б, да
определи местоживеене на детето при нея и режим на лични отношения на бащата с детето,
посочен в исковата молба, както и да осъди ответника да заплаща издръжка за детето в
размер на 300лв. месечно. На следващо място прави искане съдът да даде разрешение за
издаване на необходимите документи и разрешение за пътуване на детето в чужбина до
държави членки на ***********, което разрешение да замести липсващото от бащата
съгласие за това. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна
на ответника, в който излага становище, че не възразява упражняването на родителските
права по отношение на детето Борил да бъдат предоставени на майката и детето да живее
при нея, както и не възразява на предложения от ищцата режим на лични отношения за него
като баща с детето. Ответникът оспорва размера на претенцията за издръжка, като сочи, че
1
досега заплаща регулярно издръжка в размер на 200лв. месечно, която счита за удачна по
размер и би могъл да заплаща издръжка в този размер и занапред. Излага твърдения, че
живее под наем и изплаща кредит. Оспорва твърденията в исковата молба относно
поставена на детето диагноза „епилепсия” и заявява, че лекарството, което детето следва да
приема с профилактична цел е на стойност 6,70лв. Ответникът оспорва изцяло иска по
чл.127а от СК, който счита за неоснователен, предвид наложените към настоящия момент
противоепидемични мерки в световен мащаб, като заявява, че несъгласието му се отнася до
настоящия момент, при липса на основателна причина да се напуска страната, както и
поради перманентна опасност от повтаряне на здравословни проблеми на детето.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата Г И и ответника Т П са родители на детето Б Т П, роден на *******., родено
от съвместното им съжителство.
По делото не е спорно и от събраните гласни доказателства се установява, че
родителите на детето са живели заедно до месец декември 2019г., когато се разделили. Не е
спорно, че след раздялата на родителите, детето Борил живее при майка си в гр.*****.
От представената по делото служебна бележка от 14.08.2020г. се установява, че
детето Б посещава Детска ясла „********, считано от 01.11.2018г.
По делото е представено удостоверение от 02.09.2020г., видно от което детето Б е
записано да посещава ДГ ******* за учебната 2020г.-2021г.
По делото е представен трудов договор от 30.01.2020г., видно от който ищцата е
работила на длъжността „мениджър продажби” в *******, при основно месечно
възнаграждение ****лв.
Видно от трудов договор от 26.10.2020г., считано от тази дата ищцата е започнала
работа в *********, на длъжност „управител продажби и маркетинг”, с основно месечно
възнаграждение в размер на ****лв.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-
жилище в гр.*****, закупено от ищцата като купувач, като видно от нотариалния акт част от
стойността на закупения имот е със сума, отпусната по ипотечен банков кредит.
Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от „***** ищцата
обслужва банков кредит с остатъчна главница *****., с краен срок *****. и месечна вноска
****лв.
По делото е представена медицинска документация-епикризи от болнично лечение,
2
видно от които детето Б на няколко пъти е постъпвало в отделение по педиатрия към
МОБАЛ- *****с диагнози: остър ларинготрахеит и придружаващи заболявания- гърчове при
треска. Видно от епикризи от М******, на детето Б е поставена диагноза „*******”. Видно
от епикризите на детето са правени медицински изследвания и предписани медикаменти.
По делото е представена служебна бележка, издадена от „*****, видно от която
ответникът Т П работи на длъжност „шофьор”, при брутно възнаграждение около ****лв.
От удостоверение, издадено от „********” ЕООД се установява, че за периода
м.04.2020г.-м.09.2020г ответникът е получил доход общо ***лв.
По делото е представен погасителен план за изтеглен кредит в размер на *****лв., по
договор, сключен от ответника със „********, при погасителна вноска от ****лв.
Представено е извлечение от банкова сметка за периода 01.05.2020г.-30.10.2020г. за
заплащана от бащата издръжка за детето Б в размер на по 200лв. месечно.
От социалния доклад, представен по делото от ДСП- **** се установява, че след
раздялата на родителите детето Б се отглежда в семейната среда на майка си, като се сочи,
че двамата родители са запознати с потребностите на детето и имат ресурса да му осигурят
спокойна и сигурна среда на отглеждане. Сочи се, че детето е емоционално привързано към
майка си, както и че самото дете желае да се вижда с баща си.Социалните работници са
заявили в доклада, че в интерес на Борил е да общува пълноценно и с двамата си родители.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С К Ц, Р Н Т
и Ц А П. Свидетелката Ц, бивша колежка на ищцата, разпитана каза, че Г се грижи за детето
си Б, но докато работели заедно, често й се налагало да излиза болнични, защото детето
боледувало почти ежемесечно. Ищцата казала на свидетелката, че на детето е изписано
лекарство, което следва да приема дълго време поради заболяване, за което на детето
извършвали текущи медицински изследвания. Според свидетелката пътуванията
впечатлявали детето, което разказвало къде са ходили, какво са посетили. Свидетелката Т,
майка на ищцата, разпитана каза, че дъщеря й се грижи сама за детето Б, като с бащата на
детето са разделени. Свидетелката заяви, че детето преди години направило гърчове и се
наложило периодично да се извършат изследвания, които се провеждат в гр. С на всеки шест
месеца. Свидетелката каза, че детето приемало изписано му лекарство, както и
имуностимулатори и витамини, тъй като често боледуващо. Свидетелката каза, че
пътуванията се отразяват много добре на детето. През лятото искали да го заведат на
почивка в Г, но бащата на детето не разрешил. Свидетелката П, майка на ответника,
разпитана каза, че синът й живее на квартира, но когато взема сина си идват при нея в дома
й. Свидетелката каза, че синът й контактува с детето си Б и дава издръжка в размер на
200лв. месечно, както и че купил на детето дрешки, колело, играчки.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
3
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е допустим, а разгледан по
същество е основателен. С цитираната разпоредба се цели съдебна намеса, съставляваща
съдебна администрация на граждански отношения, за да се преодолеят разногласията между
родителите, които не са в брак и живеят разделени относно упражняването на родителските
права, при кого да живее детето, относно личните отношения между родителите и детето и
издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като прецени всички обстоятелства с
оглед интереса на детето, като възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможностите за помощ от трети лица-
близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.
От събраните в настоящото производство доказателства се установи по безспорен
начин, че страните по делото, от чието фактическо съжителство е родено детето Б, от
м.декември 2019г. не живеят заедно. От събраните гласни доказателства се установи, че след
раздялата на родителите детето е останало да живее при майката Г И, която полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Установи се от показанията на
свидетелите Ц и Т и от социалния доклад, че детето се чувства добре в семейната среда, в
която живее. От събраните доказателства се установи, че след раздялата на родителите
бащата също е контактувал с детето, като в показанията си разпитаната свидетелка П заяви,
че бащата взема детето два пъти в месеца, с преспиване. От изложеното в социалния доклад
е видно, че за детето се полагат адекватни грижи от страна на майката, като се сочи, че и
двамата родители се отнасят отговорно към родителските си задължения, както и че детето е
емоционално привързано и към двамата родители. В настоящото производството майката на
детето Б е изявила желание на нея да бъдат предоставени за упражняване родителските
права по отношение на детето, на което искане ответникът-баща на детето не се
противопоставя. Събраните в производството доказателства в своята цялост обосновават
извод, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, качества да упражнява
родителските права по отношение на детето Б. Предвид на това и с оглед интереса на детето
съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката Г И, като бъде определено местоживеенето на детето да е на адреса на неговата
майка.
С оглед изискванията на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи
подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител. Съдът намира, че за
детето е важно в емоционален аспект и с оглед неговото развитие да общува с бащата, което
видно от събраните по делото гласни доказателства се осъществява и понастоящем, като и
след раздялата на родителите бащата е продължил да поддържа контакти с детето Б. Видно
от показанията на свидетелката Попова и от изложеното в социалния доклад детето се
чувства добре при контактите си с бащата и има желание да общува с баща си. В отговора
на исковата молба бащата не се противопоставя на поискания с исковата молба режим на
4
лични отношения Съдът като отчете становището на страните досежно режима на лични
отношения и предвид интереса на детето, намира за подходящ следния режим на лични
отношения на бащата с детето, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето
от 17.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде
определена месечна издръжка за детето Б, която бащата да заплаща.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната
издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на
ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. В
конкретния случай, по делото се установи, че ищцата работи по трудово правоотношение с
месечен доход около ****лв., като същата няма задължения към други ненавършили
пълнолетие лица. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
ищцата живее заедно с детето в жилище, което е закупила с ипотечен кредит, който изплаща
с месечна вноска около ***лв. Относно дохода на ответника, установи се, че същият
получава брутно около ****лв. месечно трудово възнаграждение/около ****лв.-нетно/,
както и че е работил и е получавал доходи като таксиметров шофьор, но в личните си
изявления ответникът каза, че през последните месеци не реализира доход от тази дейност.
Ответникът също няма задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Видно от
събраните гласни доказателства ответникът живее в жилище под наем, както и изплаща
потребителски кредит, за което е представен документ, видно от който месечната
погасителна вноска е в размер на около ***лв. По делото не е спорно, че след раздялата на
родителите бащата заплаща издръжка за детето в размер на по 200лв. месечно. От една
страна, съобразявайки нуждите на детето Б, предвид възрастта му, физическото и
психическо израстване, нуждата от средства за облекло, храна, играчки, медикаменти и
хранителни добавки /установи се, че детето е диагностицирано със заболяване-припадъци,
получавани най-често при фебрилитет/ и от друга страна отчитайки възможностите на
родителите да дават издръжка, съдът намира, че месечната издръжка, която бащата следва да
заплаща за детето следва да бъде малко над сумата заплащана до момента. При определяне
на размера на издръжката, съдът съобрази и обстоятелството, че детето е често боледуващо,
за което са ангажирани писмени и гласни доказателства и намира, че за месечната издръжка
на детето са необходими средства за закупване на витамини и други хранителни добавки,
както и на лекарства при заболяване на детето. С оглед изложеното съдът намира, че
месечната издръжка, която бащата да заплаща за детето Б следва да бъде определена в
размер на 220лв. Съдът намира, че заплащането на тази сума за месечна издръжка за детето
няма да представлява затруднение за бащата, предвид на това, че същият е в работоспособна
възраст, реализира доходи над средната работна заплата за страната, няма данни да има
5
здравословен проблем и няма задължение към друго ненавършило пълнолетие дете.
Задълженията към банкови или други кредитни институции несъмнено са разход за всеки от
родителите, но те не са с приоритет пред задължението за издръжка на детето. Майката
следва да осигурява останалата част от необходимите средства за издръжка на детето, като
се отчете и обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи по отглеждане на детето.
С оглед гореизложеното исковата претенция за издръжка за малолетното дете Б е
основателна и доказана до размер от 220лв. месечно, като за разликата над 220лв. до пълния
претендиран размер от 300лв. месечно, следва да бъде отхвърлена в тази част като
неоснователна и недоказана. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката
за детето е датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2020г. до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването й.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска.
По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо
съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК.
Доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото няма наведени
твърдения, че бащата е дал съгласие детето да пътува в чужбина, съдът намира, че е налице
спор по този въпрос между родителите и искането на ищцата по реда на чл.127 "а" ал.2 от
СК се явява допустимо.
Разгледан по същество иска е основателен по следните съображения:
При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интереса на детето. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според
данните в случая. По делото се установи, че майката на детето има желание да води детето
на почивки и екскурзии извън страната, както и че до този момент пътуванията на детето Б
са му се отразявали добре. Видно от показанията на свидетелката Ц детето разказвало къде
са ходили, какво е видял и т.н., изглеждало щастливо от това. Изхождайки от интереса на
детето, съдът намира, че то следва да има възможност да пътува на почивки и екскурзии в
чужбина, което би допринесло за запознаване със забележителностите и културата на други
държави и формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията
му. С израстването на детето е важно то да събира по-богати впечатления, да разширява
кръгозора си. По делото няма данни, че заболяването на детето е пречка същото да пътува в
страната или извън нея. Ето защо съдът приема, че е налице необходимост детето да може да
пътува извън страната. Относно възражението на бащата, съдът намира, че е безспорно
обстоятелството за световна пандемия към момента от коронавирусна инфекция, но това
6
обстоятелство е с динамичен характер и ограниченията във връзка с пътуването на
гражданите се налагат от съответните компетентни органи, при преценка на актуалната
епидимиологична обстановка в различните места по света. Освен това, за всеки конкретен
случай, когато се предприема пътуване отговорност на родителя, който ще пътува с детето в
чужбина, като част от общата родителска отговорност, е да прецени и конкретните рискове
за детето, ако има такива.
В настоящия случай исковата претенция е за разрешение за пътуване до конкретни
държави, които са определяеми, а именно до държавите- ************. Съгласно
практиката на ВКС срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но
винаги при съобразяване възрастта на детето-когато детето е непълнолетно и макар и
ограничено дееспособно е формирало воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до
навършване на пълнолетие би се явил разумен, но при малолетните деца този срок се явява
продължителен. Приема се, че ограничаването на срока при малолетните деца е
наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие
между родителите има възможност съдът отново да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК,
за да се извърши нова преценка на обстоятелствата, с оглед настъпили промени след
постановяване на решението, от значение за интересите на детето./в този см. решение
№253/20.07.2015г по гр.д.7336/2014г на ВКС, ІV г.о./. Съдът следва да съобрази и
разясненията със задължителен характер дадени в ТР 1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на
ВКС, в което е посочено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/ или до определяеми държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до
пътувания на детето Б до държави членки на ЕС/чийто кръг е определяем/ и до следните
държави- ********** за почивки, екскурзии, като разрешението в настоящото производство
следва да се даде за срок от пет години. Всяко конкретно пътуване на детето в чужбина
следва да бъде съобразено по време и продължителност и с режимът на лични отношения на
бащата с детето, по начин, че същият да не се нарушава. Съдът намира, че с постановяване
на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до посочените
държави и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото му на
свободно движение извън пределите на Б, като при пътуване същото следва да бъде
придружавано от своята майка.
По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен
паспорт на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според
която подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се
извършва лично и от двамата родители. В конкретния случай поради липса на дадено
съгласие от страна на бащата, за детето няма издаден задграничен паспорт, което е пречка за
пътуване в чужбина поради липса на необходимия документ. Ето защо съдът намира, че с
настоящото съдебно решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на
7
бащата, за детето Б Т П да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 623,33лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски по делото, като с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изхода на спора в частта по издръжката, следва в полза
на ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 160лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Върху присъдената издръжка следва да бъде определена държавна такса в размер на
316,80лв., която на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от ответника в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете Б Т П
с ЕГН *******, роден на ***** на майката Г. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес
********** и настоящ адрес*********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Б Т П с ЕГН ******* на настоящия адрес на
неговата майка Г. И. И. с ЕГН **********, а именно в гр.**********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Й. П. с ЕГН ********** с
детето Б Т П с ЕГН ******, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето
от 17.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Т. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес г******** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Б Т П с ЕГН *******, чрез неговата майка и законен
представител Г. И. И. с ЕГН ********** месечна издръжка за детето Б в размер на
220лв./двеста и двадесет лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба /11.09.2020г/
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената
8
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в частта за разликата над присъдения
месечен размер от 220лв. до пълния претендиран месечен размер от 300лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази част.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.45 от ЗБЛД,
заместващо липсващото съгласие от бащата Т. Й. П. с ЕГН **********, на малолетното дете
Б Т П с ЕГН ******* да се издаде паспорт за пътувания в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ малолетното дете Б Т П с ЕГН ******* да напуска пределите
на Република Б и да пътува до всички държави-членки на **********, *********** за
почивки, екскурзии, придружавано от майката Г. И. И. с ЕГН **********, като пътуванията
да се осъществяват за период и продължителност, при които да не се нарушава режимът на
лични отношения на бащата с детето Б, което разрешение се дава за срок пет години и
замества липсващото съгласие на бащата Т. Й. П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес г********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********** сумата 623,33
лв./шестстотин двадесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Г. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес г**********сумата 160 лв./сто и
шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Т. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ************ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в размер на
316,80 лв. /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна
9
такса върху определената издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10