№ 129
гр. Благоевград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20241200900089 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Т., гр.Благоевград,
ул.“**“№30, вх.**, против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407,
гр.С., бул.“Витоша“№89Б, с пр. осн.чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че на 14.06.20г около 16ч по пътя Рибник III-108,
посока Петрич, управлявайки мотоциклет „Хонда 600РР“ с ДК№ Е **“
неговия брат - К. Т. - се удря в л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№Е **, управляван от
Ф.К., който предприел маневра обратен завой, без да пропусне попътно
движещият мотоциклетист в разрез с чл.38, ал.3 от ЗДвП.
По спешност мотоциклетиста е закаран в УМБАЛ „С. мед“ в клиниката
но неврохирургия в много тежко състояние, подробно описано, където
въпреки проведеното лечение на **г починал.
В резултат на така настъпилата неочаквана смърт на своя брат, ищецът
твърди, че претърпял неимуществени вреди, които подробно описва. Счита, че
последните следва да бъдат компенсирани от ответното дружество, тъй като
по време на ПТП за л.а. „Форд Фиеста“ собственикът му е имал сключена
задължителна застраховка „ГО“.
Поради това иска осъждането на застрахователя да му заплати сумата в
размер на 200 000лв, представляваща обезщетение за претърпените
1
неимуществени вреди от смъртта на брат му, ведно със законните лихви,
считано от 18.06.20г, до окончателното изплащане на цялата сума, ведно с
разноските по делото. Правят се доказателствени искания.
Ответникът оспорва исковете и по основание и размер.Оспорва се
правото на ищеца да търси обезщетението за претендираните неимуществени
вреди от смъртта на брат си, поради липса на доказателства за създадени
отношения, охарактеризиращи ги като изключителни, за което подробно се
обосновава.
Оспорва се също и размера на исковата претенция, която ответника
намира за завишена и несъответстваща на принципа за справедливост,
аргументирайки се с вече присъдените размери в полза на родителите на
починалия с цитираните съдебни производства, приключили с влезли в сила
съдебни актове.
По отношение на акцесорната претенция за лихва, се прави възражение за
погасяването й по давност, съгл. чл.111,б.“в“ ЗЗД.Освен това, застрахователя
счита, че не е изпаднал в забава, понеже ищецът не е изпълнил задължението
си по чл.380 КЗ. Дори последното да се игнорира, поддържа че началната
датата не е съобразена с чл.497, ал.1, т.2, вр. с чл.496, ал.1 КЗ, според които
застрахователят изпада в забава след изтичането на 3-месечния срок от
заявяване на претенцията - последната е депозирана на 22.12.22г и
дружеството е в забава от 22.03.23г, като са налице останалите предпоставки
за това.Правят се доказателствени искания и се изразява становище по
ищцовите.
Съдът, като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение №335/19.06.2025г за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е обявил на осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК за ненуждаещи
се от доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” относно
управляваното от Ф.К. МПС към датата на ПТП - 14.06.20г; самото ПТП от
14.06.20г с участниците в него, както и причинно-следствената връзка между
въпросното ПТП и смъртта на К. Т.Т., настъпила на **г.
В открито съдебно заседание съдът е обявил за ненуждаещо се от
доказване и обстоятелството, че водачът Ф.К. е виновен за ПТП, подробно
2
описано в исковата молба.
Липсва спор по делото и относно обстоятелството, че ищецът Д.Т. е брат
на починалия в процесното ПТП К.Т. (вж.у-ние за родствени връзки изх.
№454/02.12.2022г на Община Кресна).
С молба вх.№97-С-369/22.12.2022г ищецът е поискал от ЗК
овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди, но безрезултатно
(вж.писмо изх.№0-92-332/10.01.2024г на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД).
В показанията си св.С.Карадалиев (първи братовчед на ищеца) твърди, че
ищецът Д.Т. и починалия му брат К.Т. били много близки. Свидетелят бил
постоянно с двамата на село, като тримата отраснали заедно. Д. ходел по
стъпките на К., като разчитал за всичко на своя брат. Преди процесното ПТП
двамата имали приятелки, но не били семейни и живеели при своите родители.
Д. угаждал на брат си, който му служил за пример и му подражавал. Винаги
били заедно. Подържа, че след смъртта на брат си ищецът се променил много.
След случилото се отдръпнал от свидетеля и дори от майка си, не искал да се
говори за случилото се, а като се заговорело започвал да плаче. Започнал да
пие повече, като това продължило около 5-6 месеца. Посещавал 2-3 пъти
психолог, но се отказал, защото не искал да си спомня за случилото се, искал
да забрави всичко. Твърди още, че ищецът станал потаен, качвал постоянно
снимки във „Фейсбук“ с брат си, не идвал на семейни сбирки и поводи, защото
изпадал в депресивни състояния. Станал по-нервен и раздразнителен.
Съдът кредитира показанията на ищцовия свидетел, тъй като са
логически последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия
доказателствен материал. Роднинските отношения с ищеца и починалия му
брат, преценявани по реда на чл.172 ГПК, не променят така направените
изводи. Напротив – допринасят за достоверността на показанията му, понеже
именно близостта с ищеца му е позволила да възприеме лично и
непосредствено фактите и обстоятелствата, за които свидетелства.
При горните констатации съдът не възприе доказателствата от
досъдебното производство (експертизи и др.), поради недопустимостта им в
настоящи процес.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Така предявеният иск е допустим, но разгледан по същество
неоснователен.
3
След като смъртта на К.Т. и причинените от същата неимуществените
вреди са настъпили на 14.06.20г, това е меродавният момент за определяне
кръга на активно легитимираните лица, имащи право на обезвреда.
Следователно, в случая приложение намира ТР№1/21.06.18г по т.д.№1/16г на
ОСГТКВКС, очертаващо кръга на правоимащите да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък до посочените в
ППВС№4/25.05.1961г и ППВС №5/23.11.1969г, както и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Разясненията в
посоченото тълкувателно решение са залегнали и в приетата след цитираното
ТР разпоредба на чл.493а, ал.4 КЗ (в сила от 07.12.2018 г.), която предвижда
право на справедливо обезщетение и в случаите, когато по изключение друго
лице, извън тези по ал.3, претърпи неимуществени вреди вследствие на
смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и
страдания.
Следователно, към процесната дата на ПТП, братята и сестрите, макар да
не фигурират в ППВС№4/25.05.1961г и ППВС №5/23.11.1969г, могат да
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди по изключение, при
наличието на следните предпоставки: 1) създадена особено близка, трайна и
дълбоко емоционална връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В случая, макар свидетелят да възпроизвежда непосредствените си
възприятия досежно преживяванията на Д.Т. след смъртта на К.Т., показанията
му не установяват отношения между братята, различаващи се по съдържание
от традиционните за българското общество. Разбирателството между тях,
съвместното им съжителство и всички останали факти, изтъкнати от
4
свидетеля, са израз на типичните за българско семейство нормални отношения
между братя, но не разкриват изключителност на съществувалите между тях
връзки. Не се установиха конкретни житейски ситуации, очертаващи
създадени между братята особена духовна и емоционална близост по см. на
ТР№1/21.06.18г, която да обоснове активната легитимация на Д.Т. да получи
претендираното обезщетение за сочените неимуществени вреди от смъртта на
брат си. Не се установиха такива житейски обстоятелства, които да
обосновават изключително силна връзка извън обичайната и традиционната
между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради
смърт на родител (вж.Р№ 372/14.01.2019г на ВКС по т.д.№1199/2015г, II т. о.,
Р№92/17.11.2020г на ВКС по т.д.№1275/19г.,II т.о, Р№99/15.02.2024г на ВКС
по гр.д.№ 843/23г., III г.о. и др.). Прекарването на времето си заедно, близостта
във взаимоотношенията им, това, че ищецът е разчитал на брат си и живеенето
в един дом, е обичайно за такъв вид родственици, поради което и не
обосновава активната материална легитимация на ищеца да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат
си(вж.Р№655/20.05.2025г на САС по в.гр.д.№2563/24г).
Освен това, по делото не се установи ищецът да е търпял неимуществени
вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията,
обичайно търпени при загубата на обичан брат.Доколко са налице данни за
ищцовите страдания и негативните му изживявания от загубата на близък
родственик, то те са присъщи на обичайните за такива случаи.Изпитваната от
ищеца тъга по починалия му брат не е нещо изключително и необичайно за
българската традиция.
С оглед изложеното ищцовите доводи и съображения в тази насока не
намират опора в закона и данните по делото, за разлика от ответните.Оттук и
неоснователността на исковите претенции за главница и лихви, които следва
да се отхвърлят изцяло.
Предвид възприетото разрешение обсъждането на останалите доводи и
възражения на ответника се явява безпредметно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 300лв.
5
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН исковете на Д. Т. Т., гр.**, против
ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, гр.С., бул.“Витоша“№89Б, за
заплащане на сумата от 200 000лв, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му К. Т. Т.
в резултат на ПТП от 14.06.2020г, ведно със законната лихва от 18.06.2020г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., гр.**, да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.С., бул.“Витоша“№89Б разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото в размер на 300лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6