Решение по адм. дело №1027/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Г. Е. С. от [населено място], общ.Стамболово, обл.Хасково, подадена чрез пълномощника й адвокат В. Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], офис ***, против Решение №1012-26-103-1 от 03.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

Според жалбата Задължителните предписания на контролния орган се считат за нищожни, неправилни и незаконосъобразни, издадени при липса на обективност при извършване на проверката. Твърди се, че с обжалваното решение не били разгледани и не било направено произнасяне относно възражението на констатациите, отразени в Констативен протокол №КП-5-26-01866179/05.03.2025 г. Това било индиция, че административният акт не бил мотивиран, не били разгледани всички основания в жалбата по чл.117 от КСО. В контролно-отменителното производство не била извършена проверка относно значимите факти и обстоятелства – не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител, т.е. не било установено дали за ревизирания период е извършвана дейност по смисъла на чл.10 от КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Излагат се доводи, че основното било изпълняването на дейност, а не регистрацията за нея. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равностойна с регистрацията на едноличния търговец – призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. Сочи се, че от безспорните правно значими факти били кредитирани незаконосъобразни правни изводи.

Претендира се обжалваното Решение и потвърдените с него Задължителни предписания да бъдат отменени изцяло.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира оспорвания административен акт да бъде потвърден.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

До Директора на ТП на НОИ – Хасково е бил изготвен Доклад изх.№1006-26-26/13.01.2025 г. от Началника на сектор КП, отдел КПК, съдържащ мотивирано предложение за извършване на проверка на членовете на ОСИГУРИТЕЛНА КАСА „СТОПАНИН“ по списък, за това дали същите отговарят на условията на §1, т.5 от ДР на КСО и имат ли качеството на земеделски стопани.

В изпълнение на писмо вътр.№1006-26-26#1/14.01.2025 г. от Началника на сектор КР на ДОО до старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК, е извършен преглед и анализ, съгласно данните от ИС на НОИ и предоставената от сектор КП информация за изброени в списък лица, между които и жалбоподателката Г. Е. С., и е изготвен Доклад вх.№1006-26-26-15/31.01.2025 г. По отношение на Г. Е. С. в Доклада се съдържат констатации, че същата като земеделски стопанин с [ЕИК] (стар [ЕИК]) е регистрирана в правно информационен регистър „Апис 7+“ с отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови; съгласно данни от справка 22А „Деклариран вид осигуряване на самоосигуряващите се лица“ е декларирала започване на дейност като земеделски стопанин от 27.07.2018 г. с вид на осигуряването за фонд „Пенсии“ и ОЗМ; прекъсва дейност от 01.02.2021 г.; съгласно данни от информационните регистри на НОИ за Г. Е. С. има подавани данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО за периода от мес.07.2018 г. до мес.01.2021 г. и има данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски за периода от мес.07.2018 г. до мес.11.2018 г. и за мес.01.2021 г. Констатирано е, че лицето има отпуснати обезщетения по чл.50, 51 от КСО, и че по данни от ОД „Земеделие“ – Хасково Г. Е. С. има регистрации като земеделски стопанин както следва: на 27.07.2018 г. – декларирала засети 0,0400 ха други зеленчуци, с валидна регистрация до 17.06.2019 г.; на 25.10.2018 г. – декларирала намерения за отглеждане на други зеленчуци 0,0400 ха, с валидна регистрация до 15.06.2020 г. и на 14.10.2019 г. – декларирала намерения за отглеждане на други зеленчуци 0,0400 ха, с валидна регистрация до 11.06.2021 г.

Със Заповед №ЗР-5-26-01844193/11.02.2025 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните орани на Националния осигурителен институт, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Г. Е. С. от контролен орган на ТП на НОИ. Заповедта е връчена срещу подпис на Г. Е. С. на 20.02.2025 г.

До Г. Е. С. е изпратено писмо изх.№1029-26-899/12.02.2025 г. от старши инспектор по осигуряването, получено на 19.02.2025 г., за представяне на документи във връзка с разпоредената проверка.

Във връзка с проверката, с писмо изх.№1029-26-1092/19.02.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, офис Хасково, информация дали изброени лица, включително Г. Е. С., имат подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани приходи и разходи от извършена земеделска дейност. В отговор е постъпило писмо вх.№1029-26-1092-1/20.02.2025 г., че ЗЛ Г. Е. С. за периода от 2018 г. до 2024 г. няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

На 20.02.2025 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково са снети обяснения от Г. Е. С. и последната е подписала Декларация с вх.№1029-26-899-1/20.02.2025 г., в която декларира, че за периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г. в дворното си място е отглеждала „малко пипер и картофи“, че не ги е продавала и не може да представи фактури за продадена продукция, а отглежданите зеленчуци били за лична консумация.

В административното производство са събрани копия на заверена регистрационна карта на земеделски стопанин Г. Е. С. и попълнените от същата Анкетни карти за регистрация на земеделски производител и Анкетни формуляри.

Съставен е Констативен протокол №КП-5-26-01866176/05.03.2025 г., съдържащ констатациите от извършената проверка и от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, старши инспектор по осигуряването, са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 г. на Г. Е. С. – да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на същата за периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г. с вид осигурен 31, декларация образец №1.

В Задължителните предписания са изложени мотиви, че според установеното при проверката, Г. Е. С. е регистрирана като земеделски стопанин единствено с цел придобиване на осигурителни права, без реално упражнявана дейност като земеделски стопанин за периода от 27.07.2018 г. до 01.02.2021 г. (вкл.) и същата не отговаря на изискванията за регистриран земеделски стопанин, съгласно разпоредбите на КСО. Посочено е, че регистрацията на основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ само по себе си не е достатъчно основание, за да се счита едно лице за осигурено по КСО. Прието е, че на основание чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО за Г. Е. С. не е възникнало основание за осигуряване на основание чл.4, ал.3, т.4 от КСО.

Задължителните предписания и Констативния протокол са били изпратени на Г. Е. С. с писмо изх.№1029-26-899-2/05.03.2025 г. и получени на 10.03.2025 г., съгласно представеното Известие за доставяне.

От Г. Е. С., чрез пълномощника й адв.Ч., до Директора на ТП на НОИ – Хасково е била подадена жалба по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО срещу Задължителните предписания, заведена с вх.№1012-26-103/18.03.2025 г.

С процесното Решение №1012-26-103-1 от 03.04.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил на основание чл.117, ал.3 от КСО жалба с вх.№1012-26-103/18.03.2025 г., като я е приел за неоснователна.

Според Известие за доставяне ИД PS 6300 01MVCX H, Решението е било изпратено на жалбоподателката и получено срещу подпис от пълномощника й на 07.04.2025 г.

Жалбата срещу решението е подадена на 22.04.2025 г. (първи присъствен ден след празничните 18-21.04.2025 г.) чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-103-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.

Като правно основание за постановяване на Задължителни предписания №ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково има качеството на контролен орган.

Оспореното Решение е издадено в предписаната от закона форма, подписано е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.

Наведените от оспорващата твърдения за немотивираност на акта поради неразглеждане и непроизнасяне от стана на Директора на ТП на НОИ – Хасково по всички възражения, изложени в жалбата срещу Задължителните предписания, съдът намира за неоснователни. В проверяваното Решение са разгледани и обосновано отхвърлени бланкетните твърдения на жалбоподателката за издаване на Задължителните предписания от неоторизиран контролен орган и в нарушение разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за осъществяване на контролно-ревизионната дейност на контролните органи на Националния осигурителен институт. Обсъдени са и доводите на жалбоподателката по същество за липса на предпоставките за издаване на Задължителните предписания. И в процесната жалба липсват конкретизирани твърдения какви релевантни за спора обстоятелства не са били разгледани от административния орган, постановил обжалваното Решение, а настоящият съдебен състав намира, че изложените в Решението мотиви са напълно достатъчни адресата на акта да разбере основанието и съдържанието на отправеното му административно разпореждане.

В жалбата срешу Решението не са наведени ясни твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не се сочи какви допълнителни проверки и относно кои значими факти и обстоятелства е следвало да бъдат извършени, а не са извършени, а при служебната проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на акта.

Във връзка с преценката относно законосъобразността на издаденото административно разпореждане следва да се посочи, че жалбоподателката не оспорва установените в решението факти, а само тяхната правна интерпретация. Твърдението в жалбата, че основната воля на законодателя в разпоредбата на чл.10 от КСО е да бъде установено изпълняването на дейността, а не регистрацията за нея, на практика съвпада със застъпеното в Задължителните предписания и потвърдено с оспореното Решение становище на административния орган.

Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е „физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. …“

В чл.10, ал.1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В чл.4, ал.1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл.4, ал.3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т.4 и „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“.

Съгласно чл.4, ал.4 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Легално понятието „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като „физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“.

Освен това в чл.5, ал.2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал.3 и ал.4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.

В чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Според ал.2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал.3, самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

По смисъла на цитираните разпоредби, наличието на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, както и подаването на декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ не са достатъчни, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, при положение, че лицето не е започнало да упражнява, респ. не е възобновило упражняването на трудова дейност.

Също и по аргумент от §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – да е произвеждало растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че е регистрирано по установения ред, или че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба.

В случая е безспорно установено, че жалбоподателката в периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г. не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, като Г. Е. С. сама е декларирала пред органа по осигуряването, че отглежданите от нея в този период в дворното й място зеленчуци – пипер и картофи, са били в малко количество, за лична консумация и не ги е продавала. Жалбоподателката не е представила фактури или други доказателства за продажба на произведената от нея растителна продукция, а освен това удостоверените данни, че Г. Е. С. в същия период не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, т.е. не е декларирала приходи от извършена земеделска дейност, подкрепя изводите на административния орган, че същата не отговаря на изискването да е „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като произвежданата от нея растителна продукция не е била предназначена за продажба.

От събраните в административното производство доказателства се установява категорично, че макар в посочения период да е била регистрирана по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г. в Регистъра към ОД „Земеделие“ – Хасково като земеделски стопанин, при обявена дейност и намерение за отглеждане на „други зеленчуци“ на обща площ 0,04 ха в „градина“ – имот с местонахождение [населено място], за жалбоподателката не е било налице другото изискуемо условие – да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Поради изложеното съдът счита, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Данните, съдържащи се в подадената от нея Декларация образец №1 за периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г. – с вид осигурен 13, са некоректни, поради което следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са отправените й задължителни предписания.

Като е потвърдил издадените от Контролен орган Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 200 лева, съгласно чл.24 (изм.ДВ бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Е. С. от [населено място], общ.Стамболово, обл.Хасково, против Решение №1012-26-103-1 от 03.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Г. Е. С., [ЕГН], от [населено място], общ.Стамболово, обл.Хасково, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.