№ 388
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502226 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на
РБългария срещу решение № 1770/ 06.04.2023г. на СГС, ГО, 30 състав,
постановено по гр.д. № 9961/22г., с което срещу нея е уважен иск по чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от К. В. Я. в
частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за сумата над 10 000 лв.
до пълния предявен размер.
Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че
първоинстанционното решение в атакуваната от нея част
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че не са
представени доказателства, които да установяват действително търпените
вреди от ищеца като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение. Счита, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен.
Нарушен е чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
1
обжалваната от него част и вместо да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск или алтернативно да намали присъденото обезщетение.
Жалбоподателят К. Я. счита, че първоинстанционният съд неправилно
е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди и го счита за
нисък. Сочи, че съдът не е отчел влошените отношения с родителите му,
както и че са настъпили значителни промени в психиката му. Не е отчетен и
дългият период от време, през който той не е имал възможност да си намери
работа.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, в
която е отхвърлен искът му над сумата от 10 000 лв. и да постанови друго, с
което уважи изцяло предявения иск.
Страните в съдебно заседание чрез процесуалните си представители
взаимно оспорват жалбите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. В исковата
молба ищецът К. Я. твърди, че на 19.09.2012г. му е повдигнато обвинение по
ДП № 1687/12г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК.
Досъдебното производство е било наблюдавано от СРП. Била му е
определена мярка за неотклонение „Подписка“. През 2013г. е внесен
обвинителен акт в СРС, където е образувано нохд № 19981/13г. Съдебното
производство е продължило до 02.03.2018г., когато е бил оправдан.
Присъдата е била протестирана от прокуратурата. С решение от 22.02.2022г.
на СГС тя е потвърдена и е влязла в сила. В резултат от действията на
ответника е бил несправедливо обвинен в извършване на престъпление,
което е морално укоримо и се предвижда наказание лишаване от свобода .
Ищецът твърди, че е изпитвал страх, че може да бъде осъден без да е
виновен. Разследването е продължило 10 години, което е необосновано дълъг
срок и това е довело до значителни промени в психиката му. Затворил се е в
себе си, не е искал да излиза. Влошили са се отношенията със семейството
му, защото не са вярвали, че е невинен. Не е можел да отиде в чужбина
поради множеството съдебни заседания. В резултат на това е претърпял
неимуществени вреди в следствие на неоснователно воденото десет години от
2
прокуратурата наказателно производство. Затова моли съда да осъди
Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер от 30 000лв., в едно със законната лихва от 22.02.2022г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че
срещу ищеца има водено наказателно производство, завършило с
оправдателна присъда. Оспорва иска като недоказан, както и че описаните в
исковата молба неимуществени вреди действително са претърпени от ищеца.
В негова тежест е да ги докаже, техният размер и връзката им с обвинението.
Не са представени доказателства, че те са в пряка причина връзка с дейността
на прокуратурата. Поддържа, че не е ясно дали се претендират вреди от
незаконно обвинение или от нарушено право на разглеждане в разумен срок.
С постановление от 19.09.2012г. К. Я. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „Подписка“
Не се спори, че след внесен обвинителен акт е образувано нохд №
19981/2013г. на СРС, което е продължило за периода от 2013г. до 02.03.2018г.
Не се оспорва, че е постановена оправдателна присъда по същото дело по
отношение на ищеца и че тя е влязла в сила на 22.02.2022г. Потвърдена е с
решение № 260018/22.02.2022г. на СГС. В СРС са проведени 13 съдебни
заседания. С определение от 02.03.2018г. е отменена мярката за
неотклонение.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. познава ищеца от 16-17г. Знае, че срещу него е водено
наказателно дело от 2012г. около 10 години. Ищецът не го е понесъл добре,
бил е весел, но е станал интровертен, затворил се е. Спрял е да ходи по
кръчми и дискотеки. Баща му го е обвинявал за случилото се. Майка му е
психолог, но не е могла да работи с него. Имал е предложения за работа в
чужбина, но не е могъл да започне. Ищецът работи в строителството.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
3
СГС е уважил частично предявения иск.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- К. Я. е бил оправдан с влязла в
сила присъда. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно
преследване през 2012г., а на 19.09.2012г. е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 22.02.2022г.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. Безспорно е,
че взетата срещу ищеца мярка за неотклонение е „подписка“.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдено
4
обезщетение.
В исковата молба се прави довод за нарушаване на принципа за
разглеждане на делото вразумен срок. По делото е установено, че срещу К.
Я. е поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление от общ
характер. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив
процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и
съдебно производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, от когато то е било засегнато от действия,
предприети от държавните органи в резултат на подозрение за извършено от
него престъпление, повдигнато му е обвинение или е била образува
предварителна проверка. Преценката дали едно дело е приключило в разумен
срок зависи от няколко критерия: фактическата и правната му сложност,
поведението на страните, включително и на лицето, което твърди, че правото
му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, поведението на
държавните органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение му за
лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е
разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го
разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали
наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на
присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на
жалбоподателя-ищец от повдигане на обвинението до приключване на
досъдебното и съдебно производство с влязла в сила присъда по
оправдаването му са приключили в рамките на десет години включително и
инстанционния контрол на оправдателната присъда. Наказателното
производство не е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.
Според практиката на ЕСПЧ има силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството води до неимуществени
вреди. Според т.1 от ТР № 1/2022/27.11.2023г. на ОСГК на ВКС
обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателното
производство може да се претендира и по иск с правно основание чл.2, ал.1
,т.3 от ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетението се дължи за
накърняване на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство,
право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване, които
5
са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с
незаконното обвинение за извършено престъпление. В този случай съдът е
длъжен в мотивите да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.2
от ЗОДОВ. Обезщетението се определя глобално, но съдът е длъжен да
посочи каква част от него е за вредите от разглеждане на делото в неразумен
срок. Настоящият състав съобрази, че общата продължителност на
наказателното производство- досъдебна и съдебна фаза е продължило 10
години, което е твърде голям период за разглеждане на дело, по което
обвинението за леко престъпление по аргумент от чл.93, т.7 от НК. Същото
не е било с фактическа и правна сложност. К. Я. не е станал причина с
поведението за отлагане на съдебните заседания, които пред СРС са 13 на
брой. Настоящата инстанция съобрази възрастта му към момента на
образуване на наказателното производство -22години.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди .
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства.
Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата
молба за това, че ищецът се е променил в резултат от воденото срещу него
наказателно преследване. Станал е затворен, интрувертен. Преустановил е
да върши обичайни за неговата възраст дейности- посещение на ресторант
или дискотека, влошили са се отношенията му с родителите. Свидетелят
описва негативни изживявания, които са обичайни за човек, срещу когото се
води на наказателен процес. Внасянето на обвинителен акт в съда е
предпоставка за основателен и реален страх от осъждане. Съдът съобрази, че
всяко наказателно преследване обичайно поражда негативни емоции у
обвиняемия/подсъдимия. В настоящото производство ищецът не доказа
вреди извън обичайните.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
6
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10 000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, за които е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен, не е тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, че е взета най- леката
мярка за неотклонение „подписка“, която е била за значителен период от
време-6г. и 5 м. Съдът взе предвид и че не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди за всяко повдигнато обвинение, а то е общо за всички./
Р № 151/23.06.2016г. по гр.д. № 508/2016г., III г.о. на ВКС/ От обезщетението
от 10000лв. съдът приема, че 6 000 лв. от тях са за забавено правосъдие.
Искът до пълния предявен размер е неоснователен.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 22.02.2022г. минималната работна заплата в страна е била 650 лв.
от 01.01. до 31.03.2022г. или присъденото обезщетение представлява 15
минимални работни заплати и съответства на доказаните в процеса вреди.
Обезщетението е съответно на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
За настоящото производство разноски следва да се присъдят на
жалбоподателя К. Я. съобразно потвърдената част на иска в размер на 500 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1770/ 06.04.2023г. на СГС, ГО, 30
състав, постановено по гр.д. № 9961/22г.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБългария, гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. *, ет. *, ап. * чрез адв. Л. Н. 500 лв./ петстотин лева/ разноски по
7
делото пред разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8