№ 550
гр. Б., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500637 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по възивна жалба с вх.№ 11338/08.05.2025г., подадена от адв.
С. Б., като пълномощник на П. С. Ц. и Й. Д. Ц., и двамата с адрес: гр. Б.,
ул.“С.“ №10 против Решение № 206/18.03.2025г. по гр.д.№1503/2024г. по
описа на РС- Б..
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Решението се сочи, че е
неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробно се аргументират
като неправилни действията на съда по некредитиране на част от данните от
експертизата, в която вещото лице сочи начин на ползване на процесния имот
от ищците, както и начина на ограждане на имота. Твърди се неправилен
анализ на експертизата и на събраните гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, като се излагат подробни съображения и в тази насока, което е
довело до неправилно установена фактическа обстановка. Неправилния
анализ на доказателства е довело до погрешни правни изводи относно факта
1
на владение на спорния имот и времето за давностното му придобиване от
жалбоподателите. Развиват се доводи за наличието на всички елементи на
придобивната давност и осъществяваното от ищците владение от 2007г. до
2017г. и след това, а за периода от 1996г. до 2007г. присъединяване на
владението на праводателите им. Изтъкват се съображения, с които се оспорва
тезата на ответната страна, че имотът попада в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, като
се анализират предпоставките за това, като се поддържа, че не е налице пречка
за давностното му придобиване. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчени на ответната страна
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Обоснова се
правилен анализ на доказателствата и направени въз основа на тях
законосъобразни правни изводи. От въззиваемата страна се сочат подробни
аргументи, че спорният имот е земя, която попада във фонда по чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ вр. с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, на което основание е станала публична
общинска собственост, поради което е недопустимо да се придобива по
давност с оглед предназначението на имота като пасище. При тези оспорвания
се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от
пълномощник, който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа
оспорванията в отговора към въззивната жалба.
Страните нямат искания и не сочат доказателства. Въззивният състав не
констатира необходимост от събиране на такива, свързани с приложение на
императивна правна норма или за защита интересите на страни, за които
служебно следва да следи и прилага, поради което доказателства пред
настоящата инстанция не са събирани.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС Б. е образувано по искова молба от П. С. Ц. и Й. Д.
2
Ц., с която против Община Б. е предявен установителен иск – за признаване за
установено по отношение на ответника Община Б., че ищците Ц. са
собственици на основание давностно владение, осъществено от тях в периода
от 2007г. до сега и при условията на присъединяване към тяхното владение на
това на праводателите им, считано от 1996г. до 2007г., на следния недвижим
имот - Поземлен имот с идентификатор 24367.77.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-146/13.03.2019г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Д., общ.Б., обл.Б., местност „Т.А.“, с площ на
имота 524 кв. м. /петстотин двадесет и четири квадратни метра/, вид
територия: Земеделска, категория: 9 /девета/, с начин на трайно ползване:
Пасище, стар номер: 077003, при граници /съседи/: поземлен имот с
24367.77.2, 24367.77.331, 24367.93.332, 62699.63.195, 62699.63.20.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на основание
давностно владение на гореописания поземлен имот, като сочат, че на
01.11.2007г. на основание покупко-продажба са придобили съседния на
процесния имот с идентификатор 62699.63.20, който започнали да ползват и
владеят заедно с процесния по делото с идентификатор 24367.77.3. Твърдят,
че към започналото от тях владение от 2007г. са присъединили и това на
праводателите на закупения от тях съседен имот, считано от 1996г. до 2007г.
При предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за претендирания имот след справка в общината и
СГКК - Б. установили, че имотът е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед №РД-10- 121/28.07.2008г. на Областна Дирекция
„Земеделие“ гр.Б.. оспорват обстоятелството, че процесният имот е бил внасян
в ТКЗС или друга организация, поради което не са били налице
предпоставките същият да бъде включван в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В отговора на исковата молба ответникът Община Б. оспорва предявения
иск като неоснователен. Сочи, че за имота има съставен АОС. Твърди се, че
съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от Протоколно решение №3 от
25.07.2008г., Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот
- същият е посочен под номер 438, като имот с №77003, с площ 0.524 дка, с
начин на трайно ползване - пасище, мера, начин на възстановяване - в
съществуващи стари реални граници. От ответната страна се поддържа, че със
Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция
3
„Земеделие“ - гр.Б. е одобрено Протоколно решение №3/25.07.2008г. на
Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, на която е възложено да определи земите
по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища - земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове и които стават общинска собственост, като съгласно Приложение №1
към раздел II, т.1 от протоколното решение са определени земите в землището
на с.Д.. Оветникът обосновава придобиване на собствеността по силата на
закона - - чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като публичният характер на поземления имот
се предопределя от разпоредбите на чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ и на това основание се позовава на забрана за придобиването й
по давност съгласно чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗОС. Изтъква се, че и вида на трайното
ползване на имота като „пасище“ го определя като имот, който служи за
задоволяване на обществен интерес, поради което не може да се придобива по
давност.
По делото пред първата инстанция са събрани гласни и писмени
доказателства,приобщена е съдебно – техническа експертиза. От анализът им,
за което въззивният съд дължи самостоятелна преценка, се установява
следното:
С нот.акт за продажба на недвижим имот №32, том 7, дело
№1628/24.10.1996г. на 24.10.1996г. Б.М.Т. продава на сина си ПП.М.Т.,
собствения си придобит чрез търг недвижим имот, намиращ се в землището на
с.Р. и с.Д., местност „Т.Д.“ или „Т.А.“, а именно земеделска земя 8630 кв.м., с
граници – парцел I, свободна земя, парцел – III и път Б. – Б., ведно с
намиращите се в този имот овчарник с жилища за овчари.
На 01.11.2007г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№156, том IV, рег. №8538, дело №683 от 1.11.2007г. на нотариус К.М., рег.
№415 в регистъра на НК ПП.М.Т. и М.Б.Т. продават на ищеца П. С. Ц. следния
недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Б. - УПИ IV - 474, кв.1 извън
регулацията на с.Р., общ.Б., съгласно застроително решение одобрено със
Заповед №312/19.04.2000г., доп.кадастрален план със Заповед
№1304/19.04.2001г. и двете на Кмета на Община Б., с площ на имота от 840
кв.м., при съседи: асфалтов път, нива, УПИ III-474 и полски път.
След горната сделка е настъпила промяна в кадастралния статут на имота,
както и са налице данни, че същият е бил застроен. Тези обстоятелства –
4
относно настъпилите кадастрални и фактически промени в спорния имот,
включително и данни за идентичността му се установяват с нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот №112, том 1, рег.
№1830, дело №107 от 01.06.2021г.
С този нотариален акт ищците П. С. Ц. и Й. Д. Ц. са признати за
собственици в законов режим на общност на поземлен имот с идентификатор
62699.63.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-189/27.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение
засягащо поземления имот от 07.08.2020г., с адрес на имота с.Р., местност
местност „Т.А.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи -
поземлени имоти с идентификатори 62699.63.19, 24367.77.3, 24367.77.2,
24367.77.331, 62699.63.195, 62699.63.7.
Със същия нотариален акт, установяващ идентичност на поземлен имот с
идентификатор 62699.63.20 с описания в нот.акт №156, том IV, рег. №8538,
дело №683 от 1.11.2007г. УПИ, ищците са признати за собственици и на две
сгради – сграда с предназначение –„Жилищна сграда –еднофамилна“, заснета
с идентификатор 62699.63.20.1, с площ от 188,00 кв.м., построена въз основа
на Разрешение за строеж №93/21.03.2008г., въведена в експлоатация на
основание Удостоверение за въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г.,
както и сграда с предназначение -„Складова база, склад“, заснета с
идентификатор 62699.63.20.2, построена въз основа на Разрешение за строеж
№369/11.10.2011г., въведена в експлоатация на основание Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г., с площ от 19.40 кв.м.,
разположена до описаната по-горе жилищна сграда.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.Н.Т. сочи, че познава въззивнице повече от 10 години са съседи в с.Р.,
община Б., където имат къща с имот около 800 – 900 квадрата, закупен от П.Т.,
който също познава. Свидетелят твърди, че ищците освен този имот, който са
закупили ползват и съседния имот, който „наследил от П. и съпругата му“, но
не знае дали е в регулация или земеделски. Преди това този имот около 500
квадрата е бил ползван от П., а след това П. започнал да си паркира колите,
земеделска техника. Свидетелят твърди, че спорния имот се поддържа от П.
като го озеленява, паркира колите, има септична яма. В съседство е закупения
5
от него имот, който е ограден отпред, има телена ограда откъм главния път, а
между двата имота няма ограда - има храсти, дървета, зеленина. Ограда има
само откъм главния път, където е главният път за Б., но той е с телена мрежа.
Този допълнителен имот от 500 квадратни метра е вътре в оградата и попада в
имота, който ползва П.. Не знае съседите на спорния имот. От една страна е
път, а от горна страна сочи, че имота граничи със сем.З., на юг е главният път,
който е старият път за Б., от другата страна имот на ищеца. Този имот ищецът
ползвал от закупуването на съседния и едва впоследствие разбрал, че
праводателят му П. нямал документ за него. П. е ползвал процесния имот № 3
от 1990г. като строителна площадка и след продажбата е предоставил на
ищеца да го ползва. Свидетелят сочи, че от закупуването на съседния имот
процесния се ползва от ищеца и не знае някой да е оспорил собствеността му.
Почиства го, озеленява го. Не знае дали имотът е внасян в ТКЗС. Сочи, че в
спорния имот ищецът /П. Ц./ е изградил септична яма, която е на границата на
закупения и процесния имот, но в западната му част, като свидетелят описва
имота по предоставените му снимки от заключението на вещото лице.
Посочва изградени асми и потвърждава, че в закупения от ищеца имот има
изградена подпорна стена откъм главния път, а на юг този имота граничи с
път, като няма ограда между пътя, с който граничи. На предявеното
Приложение № 4 от заключението на вещото лице свидетелят посочва, че
имот с № 2 е на семейство З.. Между имот № 2 на З. и имот № 3 откъм
улицата, от пътя до имот № 3 е оградата, както е пътя и този имот в средата
тук е оградата, но тя е частична, много стара и свидетелят е категоричен, че тя
не е правена от ищеца. В процесното място от ищеца е сложен трошен асфалт
и си паркира колата, сложил е строителни материали, фрези, селско
стопанска техника и т.н., а на източната граница между двата имота е залесено
с дървета и туя. В южната част твърди, че в имота има много дървета и
храсти, които не са саморасли.
Св.К.Д. също сочи, че познава ищците над 30 години и знае, че имат имот
около 900 кв.м. с къща в с.Р., закупен от Т.. Сочи, че при закупуване на този
имот продавачите са уверили ищците, че спорния имот е част от този, който
купуват, нямат документи за него, но може да го ползват, за което им е
платена определена сума. В него продавачите са съхранявали бетонови
отливки. Свидетелят е категоричен, че спорния имот е извън регулация и
съседи са - юг -път, от изток - път, на север имот, който е на З. и на запад е
6
имота в регулация на ищците Спорния имот е земеделска земя около 500
квадрата и в него сочи, че П. е изградил канализационна шахта за отпадни
води, съхранява си селскостопанска техника и го ползва като паркинг,
озеленил го е допълнително. От 1996 година до продажбата на П. само П. и
съпругата му са ползвали имота. След продажбата на съседния имот
ползването на спорния е продължило от ищеца. Между двата имота има а
жива ограда от туя, засадена от П., както и че в спорния в лявата част е
засадил овощни дръвчета, които поддържа, коси. Отпред, от юг, откъм пътя
двата имота № 20 и № 3 имат обща ограда. Спорове за процесния имот
ищците не са имали с никого и не знае да е бил внасян в ТКЗС. Описва
ползването на спорния имот по части, както следва: паркира колата си в
северозападната част, като при паркиране ищецът сваля част от оградата
между двата имота, за да паркира колата в спорната част, в западната част
съхранява селскостопанска техника, в южната част откъм пътя го поддържа,
коси , а източната част е откъм черния път. Свидетелят твърди, че между имот
№ 3 и № 2, има колчета, но няма ограда няма. Не знае кога са поставени тези
колчета, но знае, че са сложени от ищеца с цел да отграничи спорния имот № 3
от имот № 2, който е бил овчарник и в момента не се ползва, а е обрасъл с
треви. В частта между закупения и спорния имот има наклон и жива ограда, а
от към главния път е с телена ограда, поставена от ищеца.
Пред първата инстанция е приета съдебно – техническа експертиза, която
сочи, че за района на СТЕ, в който се намира процесният имот има изработена
едромащабна топографска карта. При разчитане на условните знаци от нея
прави извод, че представлява ливада. За землището на с.Д. КВС е от 1997г.
Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра
към нея, е изработена след идентифициране на показаните на място граници
по обявен в ДВ бр.47 от 10.06.1994г. график. Въвода във владение на
идентифицираните имоти в СРГ е извършен по обявен график в ДВ бр.73 от
09.09.1994г. Имот №077003 е записан на 07.12.2000г. като земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ - от тогава имотът придобива номер в КВС и започва да съществува.
Регистрацията на бивши собственици е от 07.12.2000г. закрита на 11.11.2009г.
Като собственик на имота е посочена Община Б., с документ за собственост -
други № РД-10-121 от 28.07.2008 г. издаден от ОД "Земеделие" Б., регистрация
на 11.11.2009г.
През 2008г. на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3
7
от 25.07.2008г. на комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079
от 13.06.2008г., изменена със Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008г. на
Директора на ОД“З“ Б., са определени по землища имотите по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на Община Б.. Това
протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на
Директора на ОД“З“ Б.. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 към решението, в
частта за землище с.Д., под №438, присъства имот №77003 - пасище, мера от
0.524 дка, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници,
който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Б..
В кадастралната карта и кадастрален регистър за ПИ 24367.77.3 област Б.,
община Б., м. Т.А., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-
146/13.03.2019 г., издадена от ИД на АГКК, за имота в графа собственост е
записана Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
Пасище, площ 524 кв. м, стар номер 077003.
Вещото лице е категорично, че е налице пълна идентичност между имот с
идентификатор № 24367.77.3 по КККР на с. Д., общ. Б. и имот с № 77003,
землище на с. Д., община Б.. В кадастралната карта и кадастрален регистър за
ПИ 24367.77.3 област Б., община Б., м. Т.А., одобрена със Заповед за
одобрение на КККР РД-18-146/13.03.2019 г., издадена от ИД на АГКК, за
имота в графа собственост е записана Общинска частна, вид територия
Земеделска, категория 9, НТП Пасище, площ 524 кв. м, стар номер 077003.
При огледа и измерванията на място, процесния имот представлява тясна
ивица с неправилна форма. Процесния имот на запад граничи с ПИ
62699.63.20, който е собственост на ищците и се ползва от тях. Има направено
озеленяване, шахта за отпадни води, монтирани под земята канализационни
тръби и шахта. За нагледност вещото лице представя 4 броя фотоснимки.
Според вещото лице няма данни имотът да е внасян в ТКЗС, както и да е
заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
На изготвените скици отразен имотът представлява тясна ивица с
неправилна геометрична форма /л.24, л.72 от РС/, представлява и очертава
контактната зона между землищата на с. Р. и с. Д..
С оглед на неправилната и необичайна геометрична формата, предвид
начина на заснемането му, вещото лице е разделило имота условно най –
общо на три части - западна, средна и източна част.
8
Западната част на процесният имот граничи с поземлен имот с
идентификатор 62699.63.20 по кадастралната карта на с. Р., местност Т.А.,
собственост на ищците и заснета на снимки № 1 и 2 към заключението. Както
от снимките, така и от свидетелските показания се установява, че в тази част
процесният имот има стръмен наклон /скат, в който и от вещото лице е
установена изградена шахта за отпадни води и монтирани под земята
канализационни тръби. Видно и от снимките, тази част от имота е отделена от
имота на ищците с телена ограда, по дължината на която частично има
засадени туи, както и изграден каменобетонен зид /подпорна стена/ от към юг,
откъм главния път, която е е към закупения от ищците имот. Самият скат не е
ограден откъм пътя с ограда и се вижда, че е стръмен.
На юг средната част от имота представлява тясна ивица с ширина около
3,00м. между местен път и ПИ 24367.77.2 с начин на трайно ползване нива.
Според обясненията на вещото лице в с.з. тази ивица земя в тази част от имота
върви успоредно на пътя. От снимката, както и от разпита на вещото се
установява, че посочената тясна ивица попада зад ограда. Видно е, че зад
оградата се намира въпросната тясна ивица от 3 м. и имота с идентификатор
24367.77.2, които не са разделени помежду си и в които има дървета според
вещото лице ад 10 години, като цялото място /ивицата по дължината на
оградата, и имот 24367.77.2 според вещото лице е неподдържано. На
приложение № 4 към експертизата вещото лице е отразило с условен знак „v“
е отразило оградата на тази част от имота спрямо пътя, с който граничи, като
потвърждава, че в частта, с условен знак „о“, където е изградена шахтата,
поради това, че терена е стръмен в тази част почти над 2 метра няма ограда.
Оградата на средната част откъм пътя започва след шахтата. Между
закупеният имот и спорния откъм пътя няма ограда. Откъм пътя закупеният
имот граничи с подпорната стена. Няма обща ограда между спорния имот и
имот № 20 откъм пътя, поради стръмния характер на терена в тази част между
двата имота. Където се намира шахтата е скат, стръмно и в тази част не може
да се паркират коли. На снимка № 3 е оградата само откъм пътя, която е
границата южната на имот № 3, с път № 332. Тази ограда според експерта не е
нова, защото самата телена мрежа с времето се износва, над 10 години поне
има, защото е стара мрежа.
В средна част на имота сочи, че е установило остатъци от бетонови отливки,
9
намира се на нивото на главния път, докато закупеният от ищците имот
спрямо пътя е с голяма денивелация.
Източната част на имота не е оградена, като видно от Приложение №4 към
експертизата същата е с форма на триъгълник и през нея преминава черен
път, който се ползва от живущите в целия квартал. Вещото лице пояснява в
с.з., че между имот № 3 и имот № 2 в западната част на имота е установила
наличието на колчета, но не и ограда. На Приложение №4, с № 331 е път, но
на място се ползва като черен път, който минава през имот № 2. Вещото лице
сочи, че е правила оглед на място месец октомври-ноември, когато правила
снимките, бетонови плочи, това, което видяла попадат в имот № 3, а по-назад
бурените са в имот № 2.
Вещото лице обобщава, че като цяло по начина, по който е установила
имота да се ползва не може да се приеме, че има земеделски характер, защото
фактически се ползва от ищеца като част от дворно място към собствения му
съседен имот. В останалата част, който е в източната част, триъгълника, се
ползва от живущите в целия квартал, и е пътя, който минава през имоти № 3 и
№ 2.
При така установените факти с обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърли иска като неоснователен, като е приел,
че съобразно правилата на доказателствената тежест ищците не са доказали в
кумулативост елементите на придобивната давност. Извършил е анализ на
събраните доказателства и изложил мотиви кои от тях кредитира и кои не и
защо. Също така е приел, че ищците правновалидно е могат да присъединят
владение, ако такова е било осъществявано върху спорния имот от
праводателите на закупения от тях съседен имот, тъй като в случая се касае до
частно правоприемство и за присъединяване на владение по см. на чл. 82 ЗС
освен фактически действия по предаване на владение това трябва да е
осъществено и на годно да прехвърли собственост основание, каквото в
случая липсва.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспорваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
10
провери правилността му, но само на поддържаните от жалбоподателите
основания.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилен анализ на
събраните доказателства, в частност на гласните такива и неправилно
установена въз основа на това фактическа обстановка, което е довело и до
погрешен правен извод относно наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдяното придобивно основание.
Искът е положителен установителен, поради което пълно и главно ищците,
настоящи въззивници, следва пълно и главно да установят придобивното
основание, което твърдят и поддържат в исковата молба – давностно владение,
установено от 01.11.2007г., както и присъединяване на такова от
праводателите им, считано от 1996г. до 2007г.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на ищеца,
изтъквайки доводи за пречки за осъществяване на твърдяното от него
придобивно основание, по правилото на чл. 154 ГПК носи тежестта да докаже
наличието на такива / решение №50024 от 11.07.2023г. на ВКС по гр. д.
№1761/2022г./. Ето защо в тежест на ответника е да установи възражението
си, че спорният имот е придобил статут на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ с начин на
трайно ползване - пасище, мера и поради това не е годен обект за придобиване
по давност.
Придобивната давност, като материален институт, е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост
върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалното определение в чл. 68 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно, фактическия състав
на владението обхваща кумулативно два елемента – обективен и субективен.
Обективният признак се изразява в осъществяване фактическо упражняване
на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено
въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно -
поне в рамките на 6 месеца, по начин, който позволява на владелеца да
11
извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези
въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като
съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право.
Фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично
упражняване на действия, които по съдържание сочат само частично
упражняване на съдържанието на вещното право.
Субективният признак на владението се изразява в съзнанието да се държи
една вещ като собствена, като доказването на намерението като психическо
състояние, в случаите, различни от придобивния способ - наследяване, е
установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която “се предполага
държане за себе си, ако не се установи друго. Горните два признака следва да
се установят кумулативно.
Според съдебната практика, владението има и други признаци, които
нормативно не са установени /за разлика от по-стари закони-напр. чл.302
ЗИСС /отм./, но които съдилищата са задължени да изследват и прилагат. При
липса на някои от тези признаци искът на заявеното основание - давност, се
отхвърля. Първият признак е владението да е постоянно - фактическата власт
върху вещта и държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение
на други лица. Владението да е непрекъснато - да не е било прекъсвано за
период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС. Владението трябва да е
несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че
я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е
изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Владението да е
спокойно - такова е, когато не е установено с насилие и не на последно място -
да е явно - когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец.
Основното доказателство за установяване на придобивна давност са
гласните доказателства. При анализ на събраните такива по делото - показания
на св. Димитров и Давидков, както поотделно, така и в съвкупност едни
спрямо други и при сравняването им с данните от събраните по делото
писмени доказателства и приетата съдебно – техническа експертиза,
12
въззивният съд счита за правилен правния извод на първоинстанционният съд,
че ищците пълно и главно не са провели доказване на способа, който твърдят
за придобиване на имота.
Освен горните обективен и субективен елемент и допълнителните
признаци, следва това състояние да е продължило за определен срок –
мининум от 10 години, считано от установяването на владението. В случая
въззивниците поддържат, че са започнали да владеят спорния имот с
идентификатор 24367.77.3 от 01.11.2007г., когато чрез сделка в нотариална
форма са закупили съседния имот с идентификатор 62699.63.20.
Към началната дата, от която твърдят, че са започнали да владеят процесния
имот е действаща императивна правна норма, за чието приложение съдът е
длъжен да следи и прилага служебно, независимо дали за това насрещната
страна се е позовала изрично, а именно наложената забрана и действащ
мораториум за придобиване на имоти държавна или общинска частна
собственост по давност, съгласно чл.86 ал.1 ЗС. За вещите, частна държавна
или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на
изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок започва да
тече най – рано от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното
владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче,
давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е
продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд
на страната /обнародвано в Държавен вестник, бр. 18 от 4.03.2022 г./, е обявил
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020
г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение е
посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на
последното по време удължаване на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с
§ 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ,
бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2
ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на
13
давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19
януари 2018 г.
От тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до
31.05.2006г., какъвто не е разглежданият случай, както и за тези, за които
давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след
обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат
придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване
за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по
отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед
на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект.
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в
Решение 207 от 06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е
постановено, че в случая отмяната на №1 и §2 от ПЗР на ЗС за
противоконституционни имат действие занапред, като ефекта на спряната
давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се запазва, т.е.
за периода от 31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване
на собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна
собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно по настоящото дело за сочения от въззивниците период на
твърдяното започнато и осъществявано лично от тях владение -01.11.2007г. до
приключване на устните състезания по делото давност може правновалидно
да тече само за периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР
на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен – или това е период от
време от 19 дни, както и за периода след постановяване и обявяване на
решението на КС в ДВ – м.03.2022г. до обявяване на устните състезания за
14
приключени - м.10.2025г., са изтекли само три години и седем месеца, което
време не е достатъчно за недобросъвестно придобиване на имота – арг. чл. 79,
ал.1 ЗЗД.
В тази връзка е безпредметно обсъждане на сочените от събраните гласни
доказателства обстоятелства осъществявани от ищците действия по владение
на имота по паркиране, озеленяване, поддържане с оглед предназначението
му, както и по изграждане на шахта, не могат да се счетат, за такива,
установяващи намерение за владение на имота. Дори да се установи
осъществявано от ищците владение, считано от 01.11.2007г. до 31.12.2022г.
същото за този период не може да се противопостави успешно срещу
ответната община, поради действащия по това време мораториум на
разпоредбата на чл.86 ЗС, по изложените по-горе аргументи.
Въззивниците не могат да се позоват и на присъединяване на владението
на своите праводатели, като продавачи на съседния на спорния имот - П. и М.
Т., считано от 1996г. до 2007г. Между въззивниците и тези лица нито се
твърди, нито са налице данни за универсално правоприемство, установено на
принципа на наследяване. Следователно П. и М. Т., спрямо жалбоподателите
имат качеството на частни правоприемници, но само по отношение на
съседния, а не на спорния имот. Следователно – спрямо спорната вещ не е
налице каквото и да било правоприемство между въззивниците и трети лица,
поради следното:
Съгласно чл.82 от ЗС присъединяването на владение е допустимо, както при
общо /при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият
владелец получава владението върху определен имот от предходния на правно
основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/.
При универсалното правоприемство владението на универсалния
праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако
универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по
закон или завещание получава владението в деня на откриване на
наследството, без да има действия по предаването му. Продълженото от
наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.
При частно правоприемство има прехвърляне на владяния имот от
досегашния владелец на настоящия по силата на договор за продажба, замяна,
дарение, завет, публична продан на недвижим имот или друг производен
15
придобивен способ. За да има присъединяване на владението на частния
праводател към владението на частния приобретател, е необходимо
осъществяване кумулативно на две обстоятелства - действително придобивно
основание годно да прехвърли собственост /сключване на действителна
сделка, извършване на действителна публична продан, завет и т.н./, но и
извършване на действия по предаване на владението върху имота от
досегашния владелец или негови универсални правоприемници на новия
владелец или негови универсални правоприемници. При едностранното
завладяване на имота от новия владелец, без предаване по волята на
прехвърлителя, разпоредбата на чл. 82 ЗС е неприложима. При частното
правоприемство продълженото от частния приемник владение може да е
еднородно или разнородно с това на частния праводател.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение №
33/19.06.2018г. по гр.д.№ 1931/2017 г. на ВКС, 1 г-о., решение № 958 от
15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г.,
постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№
1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.; решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. №
7749/2013 г. на ВКС, 1 г.о. и много др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Когато се присъединява еднородно владение необходимият срок за
придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за
съответния вид владение - общо 10 г. за недобросъвестно и 5 г. за
добросъвестно, а когато е разнородно при присъединяване необходимият срок
за придобиване по давност на недвижим имот е като при недобросъвестно
владение – от 10г.
В случая въззивниците не установиха, че праводателите им като продавачи
на съседния имот са прехвърлили с годно правно основание /писмен акт/
собствеността и на спорния. Законът в чл. 82 ЗС позволява присъединяване
на владението на праводател. В тази хипотеза присъединяване на владение от
частен праводател /при прехвърляне на владяната вещ от досегашния владелец
върху новия, освен фактическо предаване на владението следва да има
съставен и юридически акт, водещ до сингуларна сукцесия – продажба,
замяна, дарение, завет и т.н. Такъв по делото не е твърдян да е съставен и не е
представен по делото.
На самостоятелно основание – по делото от въззивниците не е установено
16
пълно и главно продавачите на съседния на спорния имот да са осъществявали
такива фактически действия по отношение на последния, които
недвусмислено и безпротиворечиво да могат да се счетат за владелчески по
своене на имота като собствен. Паркиране на коли и складиране на вещи, сами
по себе си по вид и естество не представляват действия, достатъчни, за да се
приеме установяване на лично или чрез другиго своене за придобиване по см.
на чл.68 ЗС, предвид субективния и обективен критерии на владението.
Пълно и главно в процеса от въззивниците не са установени всички
елементи на собствено владение и на присъединяване на такова от предишни
праводатели, което да е продължило като сбор минимум 10г.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск, поради
което обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора жалбоподателите дължат на въззиваемата страна
направените пред въззивния съд разноски от 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение /арг.чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 НЗПП/,
като такива са дължими в този размер, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора и съответстват на реално свършената пред
настоящата инстанция работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206/18.03.2025г., постановено по гр.д. №
1503/2024г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА П. С. Ц., ЕГН ********** и Й. Д. Ц., ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес гр.Б., общ.Б., обл. Б., ул.„С.“ 10 да заплатят на Община Б.,
ЕИК ************, с адрес: гр. Б., **, пл. „Г.И.М.“ № 1, представлявана от
кмета М.Б. сума в размер на 200 /двеста/ лева разноски по делото, направени
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едноседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните пред ВКС.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18