Р Е Ш Е Н И Е № 128
Гр. Сливен, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 144 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.Р.С., ЕГН **********,***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000322/30.03.2020
г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на два броя
регистрационни табели с № ***. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Излага доводи от фактическо естество, като заявява, че е технически
невъзможно ЗППАМ да е издадена на 30.03.2020 г., тъй като преписката още е в РУ
на МВР – Сливен, а е пристигнала в Сектор „ПП“ на 01.04.2020 г. Моли съда да
отмени административния акт като материално
и процесуално незаконосъобразен. Претендира разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призована, не се явява.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.03.2020 г. в 14.15 часа на бул. „Бургаско шосе“ в гр. Сливен
служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен спрял за проверка лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „200Ц“ с рег. № ***, при която установили
самоличността на водача – П.Р.С.. При извършената проверка длъжностните лица
констатирали, че С. не носи свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство, не е представил автомобила на технически преглед и
управлява, след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 б.“Д“
от ЗДвП. За установеното против С. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA, №
327/30.03.2020 г., в който същото било квалифицирано
като административни нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 2, чл. 147 ал. 1 и чл. 150а ал.
1 от Закона за движението по пътищата.
На 30.03.2020 г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен
издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000322/30.03.2020
г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, с която разпоредил
по отношение П.Р.С. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Заповедта
била връчена на С. на 01.04.2020 г. Жалбата срещу същата е подадена до
настоящия съд, чрез административния орган, на 08.04.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена представена от органа Справка
за нарушител – водач на П.Р.С., от която се установява, че срещу същия има
издадени девет наказателни постановления, 9 фиша и наложени две ПАМ (освен процесната) за административни нарушения на норми от ЗДвП.
С приобщено към доказателствата Наказателно постановление №
20-0804-001016/24.04.2020 г. за П.Р.С. бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
От представена Справка в централна база – КАТ се установява, че с. на процесния автомобил - „Мерцедес“ модел „200Ц“ с рег. № *** е
П.Р.С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. материална компетентност по чл. 172 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед
като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила и
целта на закона. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната
такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171
т. 2а б. „а“ мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство „на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година“.
В настоящия случай
от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл.
189 ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, съгласно
който П.Р.С. управлява процесния лек автомобил, като
неправоспособен – след като е лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в настоящия случай оспорващата страна не е
ангажирала допустими доказателствени средства, с
които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно
установената в същия фактическа обстановка. Обстоятелството, че С. е лишен от
правоуправление се установява от приобщените към доказателствата наказателно
постановление и справка за нарушител – водач от информационната система на МВР.
От последната се установява, че със ЗППАМ № 20-1670-000101/27.03.2020 г. на
РУМВР – Сливен е наложена принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба.
Следователно, в случая са налице и доказани всички изискуеми предпоставки за
налагане на процесната принудителна административна
мярка – МПС е управлявано от водач, който е лишен от това право по
административен ред. Първата хипотеза на цитираната по – горе норма урежда
случаите, когато мярката се прилага по отношение на собственик, който управлява
превозното средство, след като и лишен от право да управлява такова. Съобразно
нормата на чл. 150а от ЗДвП, визирана в цитирания по – горе АУАН, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая СУМПС на С. като водач е било отнето на 27.03.2020 г. и към датата на
установяване на процесното нарушение, провокирало прилагането
на ПАМ – 30.03.2020 г. същият е управлявал превозното средство без необходимото
свидетелство за правоуправление. Следователно, мотивите на административния орган в оспорения акт се
подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай, управлявайки без
СУМПС собствения си автомобил, оспорващият С. е допуснал отклонение от нормативно
предписаното поведение на собственик на превозното средство по смисъла, въведен
от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода
на настоящото съдебно производство.
Заложените в разпоредбата
на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП юридически факти са безспорно и с категоричност
доказани, което обуславя извода за материална законосъобразност и
целенасоченост по закон на оспорения акт. Необосновано е и твърдението на
жалбоподателя за несъответствие на заповедта с целта на закона. Последната е
заложена в разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, целта на този
закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В контекста на тази норма е и целта на принудителните административни
мерки, които се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, в т.ч. чрез превенция на противоправните деяния от тази категория. От анализа на
цитираните законови разпоредби се налага изводът, че налагането на ПАМ в
определените от закона случаи е насочено именно към опазване живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, каквато е конкретната и основна
социална функция на този нормативен акт.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000322/30.03.2020 г. по чл. 171 т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на два броя
регистрационни табели с № *** е материално и
процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото претенцията на оспорващата страна за
присъждане на разноски се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл.
пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000322/30.03.2020 г. по чл. 171 т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на два броя
регистрационни табели с № ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: