Присъда по дело №916/2018 на Районен съд - Добрич

Мотиви към Присъда № 7 от 27.02.2019г. по н.ч.х.д.№ 916/2018г. описа на ДРС

 

          Производството по делото е образувано по тъжба от П.П.К. и Д.К.К. срещу И.С.А. с повдигнати обвинения, както следва:

-През периода 15.07.2018г. – 29.07.2018г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.К.К. в нейно присъствие  - престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

- На 15.07.2018г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството на П.П.К. в нейно присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Преди даване ход на делото, настоящият съдебен състав прие за съвместно разглеждане предявените граждански искове от П.П.К. срещу И.С.А. в размер на 3000лв. и от Д.К.К. срещу И.С.А. в размер на 3000лв., представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, в резултат от описаните в тъжбата деяния, квалифицирани от всеки един от тъжителите, като престъпления по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решението / краен съдебен акт / в сила до окончателното изплащане на сумата. Конституира тъжителите Д.К. и П.К., като граждански ищци в наказателния процес.

            В съдебно заседание предявената тъжба се поддържа изцяло от редовно упълномощеният повереник на тъжителите, който пледира да бъде призната подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения и да й бъде наложено предвиденото в рамките на закона наказание. Изцяло поддържа предявените граждански искове по основание и размер.

  Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения и отхвърляне на предявените граждански искове, алтернативно се прави искане за вземане предвид разпоредбата на чл. 78а от НК и отхвърляне на предявените граждански искове, изключително завишени комерсиално.

В съдебно заседание подсъдимата заявява, че разбира повдигнатите й обвинения и отказва да дава обяснения. В хода на съдебните прения се придържа към становището на защитника си, а на дадената последна дума, заявява: „ Съдът има последната дума. Нека той да каже. „

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата И.С.А. е родена на ***г. в с. Р., .............***, ЕГН: **********.

През 2018г. подсъдимата живеела в гр. .............и доброволно полагала ежедневни грижи за чистотата и уюта на околоблоковото пространство. Приемайки, че живущите в блока, отглеждащи домашни любимци не оценяват положените от нея грижи за чистотата в блока и околоблоковото пространство, подсъдимата се почувствала силно накърнена, унижена, със засегнато достойнство от неприемливото им поведение. Така, улеснена от личностовата си акцентуация и от лабилното си психично състояние, резултат от формиралото се в годините...........2018г., около 14.00ч. видяла тъжителката П.К., живуща в същия блок, в........заедно с дъщеря си – Д.К. отглеждала в апартамента преди време домашен любимец – куче и я нарекла „................. на пейката пред блока. След това подсъдимата се навела и заплюла в лицето тъжителката П.К..

Около 20.00ч. на същия ден, тъжителката П.К. отново седнала на същата пейка, този път с внучето си и с дъщеря си Д.К.. По същото време, св. И. Г. разтоварвала багаж от автомобила си, видяла подсъдимата пред входа, поздравила я и продължила да разтоварва багаж, като поздравила и тъжителката П.К.. В един момент подсъдимата започнала да говори високо и нарекла тъжителката П.К. „ мизерница „ и я попитала само тя ли ще събира кофите им по целия вход и я обвинила, че заради кучето им ставали тези мизерии и боклуците, които се носели. След случилото се, двете тъжителки се прибрали в дома си.

На 29.07.2018г., около 08.30ч. св. Нериман Петкова отишла на гости на приятелката си – тъжителката Д.К. и двете решили да пият кафе на задната тераса на апартамента. Тъжителката Д.К. решила да измие терасата и изляла една кофа с вода, която започнала да се оттича по външната отводнителна система на терасата / чучур /. Тъжителката чула някой да вика: „ покажи се ма, покажи се“ и двете със св. П., погледнали през терасата и видели в градинката подсъдимата, която викала: „ .............

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото чрез гласни доказателствени средства, доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите: А. И. П., И.Н. Г., Н. А. П. В. Й. Н. А. Н., П.С. П.и Р.Я., както и от заключението на приобщената към доказателствения материал по делото Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза и от документите, съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото - справка за характеристични данни на подсъдимата, свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства в ОСлО към ОП Добрич и ОД на МВР гр. Добрич, приети и приложени към делото и приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал.

Чрез показанията на свидетелите А. И. П. и И Н. Г. по безспорен начин се установява времето – 15.07.2018г., около 14.00часа и около 20.00часа, мястото – гр.Добрич и участието на подсъдимата в изпълнителните деяния /осъществени чрез действия/ на вмененото престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК срещу личността на тъжителката П.К.. Съдът изцяло кредитира, като обективни показанията на св. . П., която с категоричност заявява, че в нейно присъствие подсъдимата нарекла тъжителката П.К. „.........противоречиви и последователни са ценени от настоящият състав и показанията на св. И. Г., съдържащи личните й възприятия как подсъдимата в нейно присъствие нарекла тъжителката П.К.  „............

Посредством показанията на св. Н. А. П. безспорно се установи времето – 29.07.2018г., около 08.30часа, мястото – гр. Добрич и изпълнителното деяние на осъщественото от подсъдимата, чрез действие вменено престъпление по чл.146, ал. 1 от НК срещу личността на тъжителката Д.К., наричайки я „ ..............

При постановяване на Присъдата си, съдът кредитира и показанията на свидетелите В. Й. Н., А.Я. Н. П.С. П. и Р.Я., касателно загрижеността на подсъдимата за чистотата във входа и околоблоковото пространство, както и полаганите от нея безвъзмездни грижи в тази насока.

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че подсъдимата:

1. На 15.07.2018г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление:

-около 14.00ч. казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството на П.П.К., ЕГН: ********** в нейно присъствие, като я нарекла „.............. казала нещо унизително за честта и достойнството на П.П.К., ЕГН: ********** в нейно присъствие, като я нарекла „ мизерница „,  -престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

2. На 29.07.2018г. в гр. Д. казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.К.К., ЕГН: ********** в нейно присъствие, като я нарекла „ .......рестъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното следствие не се събраха дори и косвени доказателства на 15.07.2018г. подсъдимата да е казала или извършила нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Д.К. в нейно присъствие, поради което и съдът я оправда по повдигнатото обвинение в тази част.

И.А. е годен субект на вменените й престъпления, като пълнолетно вменяемо физическо лице. Видно е от заключението на приобщената към доказателствения материал по делото КСППЕ, че към 15.07.2018г. и към 29.07.2018г. е разбирала свойството и значението на действията си и е могла да ги ръководи.

От обективна страна:

Обект на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението срещу личността на тъжителката П.К. по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е осъществено от подсъдимата чрез две деяния при форма „ действие „ – казала и извършила. Използвайки ругателните думи „мръсница“, „простачка“ и заплювайки тъжителката в лицето в присъствието на св. А. П. и наричайки я „...........вието на св. И.Г., подсъдимата е унижила честта и достойнството на П.К. в нейно присъствие. Престъплението е довършено, тъй като ЧТ е възприела унизителните за честта и достойнството й думи и действие. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването на тези последици. А. е познавала ЧТ, осъзнавала е, че изречените ругателни думи и извършеното в нейно присъствие действие ще унижат честта и достойнството й, с която цел ги е и изрекла, респективно извършила. Деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Безспорно и по категоричен начин бе доказано, че именно подсъдимата е автор на вмененото й с тъжбата продължавано престъпление против личността на П.К..

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК срещу личността на Д.К. е осъществено от И.А. чрез „ действие „ – казала. Използвайки ругателните думи „.......... на св. ., подсъдимата е унижила честта и достойнството на ЧТ в нейно присъствие. Престъплението е довършено, тъй като ЧТ е възприела унизителните за честта и достойнството й думи.

От субективна страна престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването на тези последици. Познавала е ЧТ, осъзнавала е, че изречените ругателни думи в нейно присъствие ще унижат честта и достойнството й, с която цел ги е и изрекла.

Безспорно и по категоричен начин бе доказано, че именно А. е автор на вмененото й с тъжбата престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК против личността на Д.К..

За деянието, наказуемо по чл. 146, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание “глоба” от хиляда до три хиляди лева и възможност за налагане на наказание „ обществено порицание „. С оглед императивно регламентираната забрана в разпоредбата на чл. 26, ал. 6, пр. 1-во от НК института на продължаваното престъпление да се прилага по отношение на престъпления против личността на различни граждани и с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимата И.А. две отделни наказания „ глоба „ за извършените от нея престъпления: по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК срещу личността на тъжителката П.К. и по чл. 146, ал. 1 от НК срещу личността на тъжителката Д.К..

Настоящият състав прие, че подсъдимата е извършила процесното престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК срещу личността на тъжителя П.К. при многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно липса на предходни осъждания и образувани досъдебни производства, както и много добрите характеристични данни, поради което и на основание чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК й наложи наказание „ глоба „ в размер на 500лв. - справедливо възмездие за извършеното престъпление, и чрез което биха се постигнали посочените в чл. 36 НК цели без да налага наказанието „ обществено порицание „.

За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК срещу личността на тъжителя Д.К., съдът наложи наказание „ глоба „ в размер на 500лв., на основание чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК като прие, че и най-лекото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, а именно липса на предходни осъждания и образувани досъдебни производства, както и много добрите характеристични данни. Настоящият състав счете, че така наложеното наказание е справедливо възмездие за извършеното престъпление, и чрез него биха се постигнали посочените в чл. 36 НК цели без да налага наказанието „ обществено порицание „.

На основание чл. 23 от НК, съдът наложи на подсъдимата най-тежкото от така определените наказания, а именно „ глоба „ в размер на 500лв.

Досежно предявените граждански искове, ДРС съобрази следното:

Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи, че тъжителите П.К. и Д.К. са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на честта и достойнството им, резултат от поведението на подсъдимата, съставомерно съответно по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК. Предвид тези обстоятелства, съдът прие че предявеният граждански иск от П.К. за нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление са доказани и обосновани до размер от 1000лв., поради което го уважи, ведно с законната лихва от датата на влизане в сила на настоящата Присъда до окончателното изплащане на сумата, и отхвърли гражданският иск до предявения размер, а предявеният граждански иск от Д.К. за нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК са доказани и обосновани до размер от 300лв., поради което го уважи, ведно с законната лихва от датата на влизане в сила на настоящата Присъда до окончателното изплащане на сумата, и отхвърли гражданският иск до предявения размер.

Като призна подсъдимата за виновна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът й възложи сторените по делото разноски, а именно:

Осъди подсъдимата И.С.А. да заплати на П.П.К. сумата от 106лв., представляващи сторените от П.К. по делото разноски и на Д.К.К. сумата от 106лв., представляващи сторените от Д.К. по делото разноски;

Осъди подсъдимата да заплати по сметка на ДРС сумата от 520лв., представляваща сторени по делото разноски и сумата от 100лв., представляващи ДТ върху уважените размери на предявените граждански искове.

По горните съображения съдът постанови Присъдата си.

 

Председател:

                                    / М. Кирчева/