№ 1358
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.Н. Б., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 20-4332-024293/18.01.2021 г., издадено от Г. В.
Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което е санкционирана, както следва:
1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за несъответствие
на установената от административните органи фактическа обстановка с
обективната действителност, довело до некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба цялостна отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
348732/22.12.2020 г., съставен от Л. СТ. Й. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на СВ. Т. КР. – свидетел при установяване на
твърдените нарушения е констатирано, че на 22.12.2020 г. около 13:15 часа в
гр. София по ул. „Георг Вашингтон“, с посока на движение от ул. „Пиротска“
към ул. „Екзарх Йосиф“, жалбоподателят Б. управлява личния си лек
автомобил марка „Дайхатсу“ с рег. № СВ 60 01 НТ и на кръстовището с ул.
„Екзарх Йосиф“, поради неспазването на пътен знак Б2 реализира ПТП с
движещия се отляво срещу пътен знак Б3 трамвай с инв. № ТМ 4104.2. При
извършената проверка от полицейските органи водачът не представила
контролен талон и СУМПС.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП
и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен
лично на Б..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-024293/18.01.2021 г. от Г. В. Б. –
началник група при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят Б. е санкционирана,
както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП й е
2
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 25.08.2021 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, а жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез
наказващия орган същата дата, видно от отбелязването в съпроводителното
писмо.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите Л.Й. и
С.К. детерминираните в акта фактически констатации, касателно твърдяното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, бяха доказани по безспорен начин.
Декларираната липса на спомен в показанията на посочените лица е житейски
оправдана и следва да бъде отдадена на изминалия значителен период от
време, както и на множеството аналогични случаи при изпълнение на
служебните им задължения. По делото липсват каквито и да било данни за
проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските
служители. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства,
които да компрометират обсъдените релевантни източници на информация,
поради което показанията следва да бъдат кредитирани без резерви.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин
са доказани фактът на извършеното административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
3
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмените доказателства, относими към
назначаването, респективно встъпване в длъжност на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, досежно твърдяното нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани
времето, мястото, механизмът на процесното нарушение и обстоятелствата,
при които същото е намерило проявление в обективната действителност.
На съвсем различна плоскост обаче следва да бъде разглежданото
вмененото на въззивника нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. От прочита на акта и
оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са
изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за неговото детайлно описание и за прецизно очертаване
на обстоятелствата, при които е било осъществено, имайки предвид липсата
на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице „поради
неспазването на пътен знак Б2 реализира ПТП с движещия се отляво срещу
4
пътен знак Б3 трамвай“ /неясно какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на
административното обвинение по чл. 6, т. 1 ЗДвП в АУАН и издаденото, въз
основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на
доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху
гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае
параметрите на претендираната спрямо нея юридическа отговорност.
Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в
обсъдената част и обезпредметява обсъждането на въпроса дали
произшествието е причинено виновно от въззивника. Нещо повече – в случая
е налице и некоректно приложение на материалния закон, доколкото
актосъставителят и наказващият орган са приели, че деятелността на
въззивника Б. се субсумира под разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно
която участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Извън полезрението на
административните органи обаче е останало обстоятелството, че визираната
правна норма е несамостоятелна и за да породи правно действие следва да
намери задължителна привръзка с други норми, регламентиращи
предписанията, относими към различните пътни знаци и маркировка. В
процесния случай не са били спазени правилата за предимство и по-
конкретно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а именно - на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Именно от
обсъдения нормативен регламент произтича правното задължение на
жалбоподателя да спазва пътните знаци за предимство, но повече от очевидно
същият не фигурира в съставените АУАН и НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушенията. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
5
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание, относно
деянието, квалифицирано от административните органи по чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Х.Н. Б.
е ангажирана, както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 22.12.2020 г. около
13:15 часа в гр. София по ул. „Георг Вашингтон“ с посока на движение от ул.
„Пиротска“ към ул. „Екзарх Йосиф“, жалбоподателят Б. управлява личния си
лек автомобил марка „Дайхатсу“ с рег. № СВ 60 01 НТ, като при извършената
проверка от полицейските органи водачът не е представила контролен талон
и СУМПС. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в която е ситуирано правно
задължение за водачите на МПС да носят контролен талон и СУМПС при
управлението им.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП, която имплицитно препраща към визираното в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание
на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно в обсъдената част
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждала
извършването на деянието и не е съзнавала неговия общественоопасен
характер, но е била правно задължена да стори това, като същевременно не са
констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да
6
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 10,00 /десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува
юридическа възможност същата да бъде намалена /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН:
“Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание
глоба…”/.
За пълнота е необходимо да се подчертае, че процесното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП не следва да се третира като маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН /в ред. преди изм. с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г./. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.
д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Преценката за приложението на визирания нормативен регламент
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид.
7
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по
налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно
организирана защита от страна на жалбоподателя Б..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно в обсъдената част и като такова същото
следва да бъде отменено, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност,
респективно потвърдено, досежно вмененото на въззивника нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН и чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-
024293/18.01.2021 г., издадено от Г. В. Б. – началник група при ОПП-СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя Х.Н. Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
024293/18.01.2021 г., издадено от Г. В. Б. – началник група при ОПП-СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя
Х.Н. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9