МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 260083 от 17.11.2020 г.
по АНД № 1185/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Внесено е от Районна прокуратура-Кърджали за разглеждане постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на С.Й.Н. ***, за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, извършено на 04.12.2019 г. в гр.Кърджали.
РП-Кърджали, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява.
Обвиняемата С.Й.Н. в съдебно заседание не се явява, представлява се от
упълномощен защитник, който не оспорва фактите, описани в постановлението на
РП-Кърджали. Твърди, че били налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК,
за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Моли за определяне на наказание „глоба“ в минимален
размер.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, отчитайки и
разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК,
прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата С.Й.Н. е родена на *** ***, общ.Кърджали, с българско и турско
гражданство, омъжена, с основно образование, пенсионер в Р.Турция, неосъждана,
с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Обвиняемата С.Н. никога не била работила в Мероприятие „Ученическо хранене“
гр.Момчилград. Въпреки това на неустановена в хода на разследването дата и от
неустановено лице, тя се сдобила с неистински официален документ –
Удостоверение Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г. на името на С.Й.Н. с ЕГН **********,
с посочен издател Мероприятие „Ученическо хранене“ гр.Момчилград. В същото бил отразен осигурителен
стаж на обвиняемата за периода от 01.09.1989 г. до 30.06.1996 г., на длъжност
„работник кухня“.
С Пълномощно рег.№ 3666/02.12.2019 г., заверено от А.У. – нотариус с район
на действие PC-Момчилград, вписан в регистъра
на Нотариална камара с № 694, обвиняемата С.Н. упълномощила св.Д.З.Х. –
управител на ОК „Видима“ гр.Момчилград, да я представлява пред НОИ-Кърджали,
отдел „Пенсиониране“, като подписва и
подава от нейно име заявление за пенсиониране, заявление за наследствена
пенсия, както и да подава и получава необходимите документи от АС в
НОИ-Кърджали и предприятията, в които е работила.
На
02.12.2019 г. в гр.Момчилград, обвиняемата Н. предала на св.Д.Х.
необходимите за пенсионирането й документи, които той да
подаде в ТП на НОИ-Кърджали. Сред тези документи било и Удостоверение Образец
УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г. на името на С.Й.Н.
с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо хранене“ гр.Момчилград,
макар обвиняемата да съзнавала, че никога не е работила в Мероприятие
„Ученическо хранене“ гр.Момчилград.
Св.Д.Х.
не знаел, че обвиняемата
С.Н. никога не е работила в Мероприятие
„Ученическо хранене“ гр.Момчилград, респ. не знаел,
че документът – Удостоверение Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г.
на името на С.Й.Н. с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо
хранене“
гр.Момчилград,
е неистински.
На 04.12.2019
г. св.Д.Х. посетил ТП на НОИ-Кърджали и като пълномощник на обвиняемата С.Н.
пред св.Х.Р.Л. – служител в ТП на НОИ-Кърджали, подал Заявление
за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № 2113-08-2320/04.12.2019 г. до
Директора на ТП на НОИ-Кърджали. Заедно със заявлението представил
и Удостоверение Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г.
на името на С.Й.Н. с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо
хранене“
гр.Момчилград, в което бил отразен осигурителен стаж
(трудов стаж) на обвиняемата за периода от 01.09.1989 г. до 30.06.1996 г., на длъжност
„работник кухня“.
Св.Лазарова приела документите от св.Д.Х., който се подписал лично в
горепосоченото заявление
срещу графа „Подпис на подателя на заявлението“.
В
хода на обработване на документите на обвиняемата С.Н. в ТП на
НОИ-Кърджали, се породили съмнения относно истинността на отразеното в
Удостоверение Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г.
на името на С.Й.Н. с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо
хранене“
гр.Момчилград, удостоверяващо осигурителен (трудов стаж) за
периода от 01.09.1989 г. до 30.06.1996 г. на длъжност „работник кухня“ на обвиняемата.
Предвид
това на основание чл.108, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и Заповед №
ЗР-5-08-00721850/17.02.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Кърджали, св.И.Й.И.
– главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Кърджали, извършил проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Обединено счетоводство
„Образование“
гр.Момчилград, където се съхранявали ведомостите на Мероприятие „Ученическо
хранене“
гр.Момчилград. Ведомостите
на последното били
водени до месец октомври 1996 г., след което преминали към Обединено
счетоводство „Образование“ гр.Момчилград.
В
хода на извършената проверка (Констативен протокол №
КП-5-08-00729994/04.03.2020 г.) св.И.Й. установил, че в представените от Обединено
счетоводство „Образование“ гр.Момчилград ведомости за
трудови възнаграждения за периода 01.09.1989 г.-30.06.1996 г. не
фигурирали
имената на обвиняемата С.Н.Й.
(както и имената С.Ю.Н., С.Ю.Н. и С.Ю.Н., които били имена на обвиняемата). От
представения в хода на проверката дневник на осигурителя Обединено счетоводство
„Образование“
гр.Момчилград било видно, че на С.Н. не било издавано
удостоверение за осигурителен стаж Образец УП-3, в случая Удостоверение Образец
УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г., с посочен
издател Мероприятие „Ученическо хранене“ гр.Момчилград, както и че
същата не е имала осигурителен (трудов) стаж за периода от 01.09.1989 г. до
30.06.1996 г. на длъжност „работник кухня“.
От заключението на
изготвената в хода на разследването графическа експертиза – Протокол №
105/11.06.2020 г. на НТЛ при ОДМВР-Кърджали, се установява, че:
1.Подписите срещу
графи „Изготвил:“,
„Гл. счетоводител:“
и „Ръководител:“, в Удостоверение
Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г. на името на С.Й.Н.
с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо хранене“ гр.Момчилград,
не са положени от лицата Х. М. С.от гр. Момчилград (която през 2004 г. работила
като „Отчетник-счетоводство“ в Отдел
„Образование“
в Община Момчилград); А.М. М. от гр.Момчилград (която през 2004 г. изпълнявала
длъжността „Ст. Счетоводител“ в Отдел „Образование“ в Община
Момчилград), както и от обвиняемата С.Н., а от друго
лице.
2.Ръкописният буквен и цифров
текст в Удостоверение Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г.
на името на С.Й.Н. с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо
хранене“
гр.Момчилград, не е изпълнен от лицата Х. М. С.; А.М. М., както и от обвиняемата С.Н., а от друго лице.
3.Подписът срещу
графа „Подпис на подателя на заявлението“ в Заявление за отпускане на
пенсия/и и добавка/и с вх. № 2113-08-2320/04.12.2019 г. до Директора на ТП на
НОИ-Кърджали на името на С.Й.Н. е положен от Д.З.Х..
4.Фотоелектрическото
копие на подпис срещу: „Упълномощител:“ в Пълномощно рег.№
3666/02.12.2019 г., заверено от А.У. – нотариус с район
на действие PC-Момчилград,
вписан в регистъра на Нотариална камара с № 694, е фотоелектрическо копие на
подпис, положен от С.Н.Й..
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от
съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а
именно: обясненията на обвиняемата от досъдебното производство, в които тя се
признава за виновна; показания на свидетелите Х.Л., И.Й., Д.Х., Х. С.и А. М., разпитани на досъдебното производство, кредитирани изцяло като достоверни,
логични и кореспондиращи с писмените документи по делото; Протокол № 105/11.06.2020 г. за извършена графическа експертиза;
Пълномощно рег.№ 3666/02.12.2019 г.,
заверено от А.У. – нотариус с район на действие PC-Момчилград,
вписан в регистъра на Нотариална камара с № 694; Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № 2113-08-2320/04.12.2019 г.; Удостоверение
Образец УП-3 с изх. № 14/06.05.2004 г.; Справка от Община Момчилград от 16.04.2020 г.; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
от 18.05.2020 г.; Справка за съдимост на обвиняемата;
Характеристична справка на обвиняемата; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обвиняемата, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната
квалификация следното:
С.Й.Н. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, тъй като на 04.12.2019
г. в гр.Кърджали, пред Х.Р.Л. – служител в ТП на НОИ-Кърджали, при условията на
посредствено извършителство чрез пълномощника Д.З.Х. от с.Дружинци,
общ.Кирково, обл.Кърджали, съзнателно се ползвала от неистински официален
документ – Удостоверение образец УП-3 с изх.№ 14/06.05.2004 г. на името на С.Й.Н.
с ЕГН **********, с посочен издател Мероприятие „Ученическо хранене“
гр.Момчилград, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. В разпоредбата на чл.93, т.5 от НК е дадено легално
определение на официален документ – този, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция. Посоченото удостоверение
отговаря на тези условия и представлява именно официален документ. То се издава
от длъжностни лица на осигурителя, при нормативно регламентирани условия и ред,
и удостоверява, че обвиняемия притежава трудов стаж за определен период от
време. На следващо място, инкриминираният документ е неистински официален
документ съгласно определението на чл.93, т.6 от НК, тъй като се установи по
делото, че на същия е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено
изявление на друго лице, различно от това, което действително го е съставило. С.Й.Н.
е осъществила изпълнителното деяние по чл.316 от НК, като е използвала неистинският
документ – представила го е чрез пълномощник при подаване на заявление за
отпускане на пенсия пред служител в ТП на НОИ-Кърджали. При извършване на деянието обвиняемата е действала при условия на посредствено
извършителство, чрез използване на лицето Д.З.Х.. Последният е бил мотивиран да
извърши изпълнителното деяние, но той в случая, макар и наказателно отговорен,
е действал невиновно и без умисъл, тъй като не е знаел и не е бил наясно с фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл, като обвияемата е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е искала настъпването им. Тя е използвала документа съзнателно и
знаейки, че е неистински, тъй като е била наясно, че не й е издаван по
надлежния ред и от посочените в него длъжностни лица.
По наказанието:
За престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1
от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 3 години.
С.Й.Н. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. От извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени
имуществени вреди, които следва да се възстановяват. При това и с оглед
наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемата за извършеното престъпление по чл.316
вр. чл.308, ал.1 от НК и й наложи
административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието
настоящата инстанция взе предвид степента на обществена опасност на деянието – типична
за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – ниска, заради
липсата на предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието –
незачитане на нормативно установените правила за съставяне и ползване на
официални документи; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на обвиняемата, добрите характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, както и направеното на досъдебното производство самопризнание; липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, с оглед постигане целите
на специалната и генерална превенция, съдът наложи на С.Й.Н. административно
наказание в минималния размер, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба”
от 1 000 лева. Така наложеното наказание се явява справедливо и достатъчно да
окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, както върху
личността на дееца, така и върху останалите членове на обществото.
На основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК съдът постанови след влизане на решението в сила, вещественото
доказателство – Удостоверение образец УП-3 с изх.№ 14/06.05.2004 г., да бъде
отнето в полза на държавата.
Съдът постанови още на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на решението
в сила, вещественото доказателство – Заявление за отпускане на пенсия и добавка
обр.УП-1 с вх.№ 2113-08-2320 от 04.12.2019 г., да се върне на ТП на
НОИ-Кърджали
С оглед изхода на делото – осъдително решение, съдът на основание чл.189,
ал.3 от НПК осъди обвиняемата С.Й.Н. да заплати сумата от 85 лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК, направените разноски за
преводач в досъдебното производство следва да останат за сметка на съответния
орган.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: