Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 13.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав,
в публично съдебно заседание проведено двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1340 описа за 2012г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковете, предявени от Р.С.Р. срещу " Г.Т. " ЕООД с правно основание чл. 128
ал.1 т.2 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 1289.46лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от месец 9.2011г. до месец 12.2011г., и
сумата от 416.33лв., представляваща
обезщетение при едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на
работника без предизвестие по вина на работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за срока на предизвестието, ведно със законната лихва.
Претендират се и разноските за производството.
В
исковата молбата се твърди, че ищцата е работела по трудово правоотношение при
ответника от 09.06.2011г. до 09.01.2012г., когато прекратила едностранно
трудовото си правоотношение на основание чл. 327 т.2 от КТ поради неплащането
на трудово възнаграждение за м.09-12. 2011г. от страна на работодателя. След
прекратяване на трудовото й правоотношение останали незаплатени трудовите
възнаграждения за посочения период, както и обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ.
В срока по чл.131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва,
че след завеждане на исковата молба е поканил служителя да си получи трудовото възнаграждение,
но същият не се е явил.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е работил при
ответника по силата на трудов договор № 678 от 09.06.2011г.
Трудовият договор между страните е прекратен едностранно
със заявление от ищцата от 09.01.2012г., получено на същата дата от
работодателя, поради неплащане на трудовите възнаграждения за периода от месец 9.2011г.
до месец 12.2011г. Издадена е и заповед
от работодателя от 09.01.2012г., на основание чл. 327 т.2 от КТ.
Представени са фишове от заплати на ищцата за периода
09.2011г. до 01.2012г. От заключението на ССЕ се установява, че нетното трудово
възнаграждение, дължимо в полза на ищцата за претендирания период 09.-12.2011г.
е в размер на 1289.46лв. Размерът на обезщетението по чл. 221 е изчислен от
вещото лице в два варианта, като е посочено че БТВ за пълен работен месец преди
уволнението е 413.33лв., а обезщетение за целият оставащ период на договора е
2125.65лв.
Представена е и покана изх. № 85 от 26.04.2012г. без
данни за връчването й, в която работодателят кани ищцата да получи
неизплатените си трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 от КТ.
От събраните
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените искове с
правно основание чл. 128 ал.1 т.2 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ, не се оспорва наличието на валидно ТПО между страните,
което се установява и от представения трудов договор № 678 от 09.06.2011г. ТПО
е прекратено едностранно от работника с достигането на заявлението от ищеца до
ответника, на основание чл. чл. 327 т.2 от КТ.
В тежест на ответника е било да установи плащане на
дължимите трудови възнаграждения, както и на дължимото обезщетение по чл. 221
от КТ. Съдът намира, че ответникът не е сторил това, като следва да понесе
последиците от процесуалното си поведение, като исковете срещу същият следва да
бъдат уважени. Съдът намира, че представената покана от работодателя до
работника не е била връчена на работника /няма представени за това
доказателства/, а дори и да беше връчена, същата е без правно значение в
случая, тъй като релевантния по делото факт е наличието или липсата на плащане,
а не на покана за плащане. Едва с извършване на реалното заплащане на всички
дължими суми, работодателят се освобождава от задълженията си /и исковете
подлежат на отхвърляне/.
Съгласно
ССЕ размерът на незаплатените нетни трудови възнаграждения за претендирания
период 09.-12.2011г. и размерът на обезщетението по чл. 221 от КТ съвпада с размерът
на исковете /след извършеното изменение в с.з. от 21.06.2012г./, поради което
исковете се явяват доказани и по размер и следва да бъдат изцяло уважени.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 201.58лв.
в полза на Държавата по сметка на ВСС, представляваща държавна такса по
исковете /101.58лв./ и възнаграждение за вещо лице по ССЕ /100лв., платени от
бюджета на съда/.
Предвид изхода на спора и направените искания за
разноски, съдът намира, че такива се следват в полза на ищеца в размер на 200лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
"Г.Т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ********, представлявано от управителя Д.Г.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р., ЕГН **********,*** сумата
от 1289.46лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и
46ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец
9.2011г. до месец 12.2011г., и сумата от 416.33лв.
/четиристотин и шестнадесет лева и 33ст./, представляваща обезщетение при
едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника без
предизвестие по вина на работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 02.02.2012г. до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 128 ал.1 т.2 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА "Г.Т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ********, представлявано от управителя Д.Г.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата към бюджета на съдебната власт по сметка на
ВСС, сумата от 201.58лв. /двеста и един лева
и 58ст. /, представляваща държавна такса и разноски за ССЕ, на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
"Г.Т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ********, представлявано от управителя Д.Г.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р., ЕГН **********,***, сумата от 200лв.
/двеста лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: