Решение по дело №1100/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Т. И. А. от [населено място], [улица], кв.Д. Е. чрез адвокат Т. Ш. от АК – Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 7 против решение № 131/19.02.2025 г., постановено по а.х.д. № 3833/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него фактическо задържане, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – С. Х. К. – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Второ районно управление при ОД на МВР - Бургас, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Т. А. срещу законността на фактическо му задържане на 08.08.2024 г., между 10:00 ч. и 13:00 ч. – изразено чрез действия волеизявление на полицейски орган от Второ РУ на ОД на МВР – Бургас. За да постанови решението си, съдът е приел, че в изпълнение на постановление за принудително довеждане, на 08.08.2024 г. А. е бил установен и конвоиран до ОД на МВР – Бургас, където бил предаден на разследващ полицай в 11:10 ч. и веднага след това на същия е било предявено издаденото от прокурор при Районно прокуратура постановление от 14.03.2024 г. за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 360/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, както и е проведен разпит в качеството му на обвиняем. Съдът е счел, че така осъществените действия по конвоиране на лицето до сградата на Областна дирекция на МВР – Бургас са били законосъобразни и съответни на целта на закона, като са извършени от полицейски орган в изпълнение на функционалните му задължения и при упражняване на правомощията му по чл.76, ал.1, т.1, вр. с чл.14, ал.2 от ЗМВР, а придвижването на А. от мястото на което е установен до сградата на Областна дирекция на МВР – Бургас е с цел изпълнение на възложената от закона на органите на МВР охранителна дейност. Съдът е преценил, че извършените спрямо лицето действия от ответника не осъществяват фактическия състав на задържането по смисъла на чл.72 от ЗМВР и в случая не се касае за принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място. Отбелязано е още, че спрямо А. не са били използвани физическа сила или помощни средства, същият не е бил лишен от възможност да разговаря по телефон, свързал се е с адвоката си и липсват твърдения и доказателства, той да е бил настаняван или да е престоял в помещението за задържани лица в ОД на МВР – Бургас. Съдът е обосновал извод, че престоят на лицето в сградата на ОД на МВР – Бургас по време на предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем и провеждането на разпит, както и преди това в сградата на Второ РУ на ОД на МВР – Бургас по време на изготвяне на необходимата документация в тази връзка, следва да бъде определен като такъв в качеството му на „принудително доведено лице“, а не на „задържано лице“.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно законосъобразното задържане на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Предмет на оспорване в случая е фактическото задържане на касатора Т. А. осъществено на 08.08.2024 г. около 10,00 ч. и според данните по делото – продължило до 13,00 ч. на същия ден. Това задържане е осъществено от полицейски орган без да е издадена нарочна заповед, като от събраните по делото доказателства се установява, че е основано на постановление за принудително довеждане на обвиняем от 24.07.2024 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - Бургас. В тази връзка касаторът възразява, че е налице задържане по чл.72 от ЗМВР, тъй като физически е била ограничена свободата му на придвижване, макар и за кратък период, което според него представлява „задържане“, както и посочва, че това се е случило без надлежно издадена заповед.

Неоснователни са възраженията на касатора, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради противоречие между устните изявления на съда и мотивите на решението, тъй като в открито съдебно заседание съдът изрично е заявил, че фактът на задържането заедно с децата не се оспорва от ответника, а в решението е прието, че липсват доказателства за обстоятелствата по задържането.

Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания на 05.12.2024 г. и 16.01.2025 г., в тях не са отрази изявления на съда със соченото от касатора съдържание. Напротив, в проведеното на 05.12.2024 г. заседание, процесуалния представител на жалбоподателя изрично е посочил, че не води допуснатия свидетел, тъй като не зависи от него, а в проведеното на 16.01.2025 г. се е отказал от искането за разпит на свидетели, доколкото същите са малолетни и е поискал приключване на събирането на доказателства. Ето защо, неоснователни са възраженията, че касатор е бил лишен от възможността да събере доказателства за спорни обстоятелства, че е бил въведен в заблуждение и е нарушен принципа за състезателност. Също така, твърденията, че касатора е бил лишен от незабавен достъп до адвокат се опровергават от изложението в сезиращата съда жалба, в която адвокат Шейков сочи, че за задържането на доверителя му е бил уведомен с телефонно обаждане от него.

Действията по фактическо задържане на едно лице в изпълнение мярка, наложена от полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР „задържане за срок до 24 часа“ и действията по фактическо задържане на лице от органите на полицията, в изпълнение акт на правораздавателен орган с такова съдържание, са с различно естество, цел и основание.

По аргумент от чл.71, чл.120 и чл.219, ал.6 от НПК, органите на разследването и съда могат да постановяват мярка - принудително довеждане на лице, която се привежда в изпълнение от полицейски органи, както в случая е сторено. Постановлението на разследващия полицай, с което е разпоредено Т. А. да бъде принудително доведен в ОД на МВР – Бургас, подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.200 от НПК и неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство.

Мярката „принудително довеждане“ пред орган на разследването или съда, когато е постановена от разследващ полицай се извършва от службите на МВР, съгласно чл.71, ал.4 от НПК. Полицейските органи, привеждайки в изпълнение подобна мярка спрямо лице, фактически задържат и довеждат това лице. Задържането, само по себе си е елемент от изпълнение на мярката „принудително довеждане“, която е наложена от правораздавателен орган, за разлика от задържането в изпълнение на мярката „задържане за срок до 24 часа“, наложена от административен орган по чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Във връзка с изложеното следва да се съобрази и Инструкция № 8121з -78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, приета по законова делегация на чл.72, ал.9 от ЗМВР. Анализът на разпоредбите, съдържащи се в Глава втора, Раздел I от Инструкцията обосновава извод, че в случаите по чл.11, ал.6 от същата, вкл. по т.1 не се има предвид задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, което може да продължи не повече от 24 часа и се извършва въз основа на писмена заповед с определено от закона съдържание, препис от която се връчва на задържаното лице и която се вписва в специален регистър. Фактическото задържане по повод постановена от разследващ полицай мярка „принудително довеждане“, се извършва от службите на МВР и се явява елемент от изпълнението на тази мярка, а в тези случаи разпоредбата на чл.11, ал.6 от Инструкцията, предвижда да не се издава заповед за задържане, поради което липсата на такава не е закононарушение. Съответно, мярката „принудително довеждане” позволява краткотрайно ограничаване на правото на свобода за времето, необходимо за представянето на лицето пред органа на съдебната власт, постановил тази мярка, както правилно е приел и районният съд.

В случая е налице постановление за принудително довеждане на обвиняем, с което разследващия полицай по ДП № ЗМ-360/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, на основание чл.71, ал.1 от НПК е постановил принудителното довеждане на Т. А., тъй като след като е бил редовно призован да се яви в качеството си на обвиняем, не се е явил, без да посочи уважителни причини. Самото задържане е продължило от момента на установяване на лицето в дома му, което е станало на 08.08.2024 г. в 10,00 ч. до предаването му на разследващия полицай на същата дата в 11,10 ч., след което са предприети процесуално-следствени действия по досъдебното производство, за които са съставени постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, и протокол за разпит на обвиняем. Това задържане е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на разследващия орган да изпълни в срок задълженията си по НПК, във връзка с воденото досъдебно производство. В този смисъл и според настоящия касационен съдебен състав, не е налице неоправдано дълго ограничаване правото на свободно придвижване на касатора, като по делото не се установява той да е бил настаняван в помещения за задържани лица, спрямо него да са ползвани помощни средства и/или физическа сила, което е в съответствие с изискванията на Инструкция № 8121з -78/24.01.2015 г.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 131/19.02.2025 г., постановено по а.х.д. № 3833/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.