№
2020
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание
на 29.06. 2020 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 269
/ 2020 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по
молба с.д.№ 6320/ 11.06.2020 г. на ищеца С.С.,подадена чрез
пълномощника му адв.В. с искане за изменение на решение № 632/2.06.2020 г. в
частта за разноските, като се присъди пълният размер на платената държавна
такса от 10 лв.,както и за допълване на
същото решение, като ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”-София бъде
осъден да заплати на С. разноски съгласно представен по делото договор за правна помощ на
основание чл.38,ал.1,т.2 от З-на за адвокатурата /ЗА/.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е
постъпил писмен отговор с.д. 7303/26.06.2020 г. от ответника Агенция „ Пътна
инфраструктура”- София,подаден от упълномощения юрисконсулт Л.Чакърова,с който
се изразява становище за оставяне без уважение на отправените искания.
Постановеното
по делото решение № 632/2.06.2020 г. е било съобщено на ищеца С. на 4.06.2020 г. ,а процесната молба е подадена на 11.06.2020 г. ,т.е.
подадена е в рамките на 14-дневният срок за обжалване на решението,поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,съдът намира молбата за основателна в частта касаеща
искането за изменение на решението в частта за разноските и неоснователна в
частта за допълването му.
С решение № 632/2.06.2020 г., съдът е присъдил на ищеца С. разноски в
размер на 8,59 лв.,които той е сторил заплащайки дължимата държавна такса от 10
лв. – сумата е присъдена съразмерно на уважената част от иска,имайки предвид
отхвърлената такава за присъждане на лихва върху главницата относно периода от
28.05.2018 г. до 27.01.2020 г. Приложимата разпоредба на чл.10,ал.3,изр.1 от ЗОДОВ регламентира заплащане на ищеца на
внесена от него държавна такса,включително и при частично уважаване на
предявеният от него иск. Налице е специална норма дерогираща общото правило за
заплащане на разноски съобразно размера на уважената част от исковата претенция.
Съразмерността с уважената част от иска
е приложима само относно размера на възнаграждението на адвокат или
юрисконсулт – изречение второ на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ. По тези
съображения,постановеното решение следва да бъде изменено в частта му за
присъдените разноски,касаещи платената от ищеца държавна такса,която независимо
от частичното уважаване на предявеният от него иск,следва да бъде възстановена
от ответника в пълният й размер от 10 лв.,т.е. ответникът следва да бъде осъден
да заплати разликата от 1,41 лв.
Искането
за допълване на решението с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
е неоснователно по няколко причини. Преди
всичко,такова искане не е било отправено в хода на проведеното съдебно
производство. Така,в текста на исковата молба е изписано следното : „Моля да ни
присъдите сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски”.
Съответно в представеният по делото списък на разноските е включена единствено
платената държавна такса от 10 лв.,а в съдебно заседание искането на упълномощеният
адвокат В. е следното :
„ … моля да постановите решение ,с което да уважите
исковата ни претенция изцяло и присъдите направените разноски”. Както правилно
е посочено в писменият отговор на ответника,приложимият закон /чл.10,ал.3 от ЗОДОВ/ прави диференциация между разноски по производството,държавна такса и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт. Действително,на л.11 от делото
е приложен договор за правна помощ,сключен на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,но
искане за заплащане на адвокатско възнаграждение именно на това основание не е
било отправено. Тази е причината, съдът да не е
присъдил такова с решението си – вярно е,че
събирането на доказателства за наличието на основанието по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА не е необходимо,но отправянето на съответното искане е
необходимо,тъй като разноски и адвокатско възнаграждение съдът не присъжда
служебно. Налице е пропуск на процесуалният представител адв.В. да поиска
присъждане на адвокатско възнаграждение – така както е заявена и формулирана
претенцията /посочено по-горе/,тя съвсем не може да бъде тълкувана като искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение,именно с оглед горепосоченото
разграничение,което прави законът. Допълването на решението в частта за
разноските предполага пропуск на съда,а не на страната по делото. От друга
страна,нормата на чл.38,ал.2 от ЗА дава това право на адвоката,а не на
представляваният от него и спечелил
делото ищец – в случая молбата по чл.248
от ГПК е подадена от името на ищеца С.,като в петитума на същата се иска
адвокатското възнаграждение да бъде заплатено на него,а не на подписалата
молбата адвокат Д.В..
Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ,ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 632/2.06.2020 г. по адм.дело № 269/2020 г. по описа на АС-Варна в частта му за разноските по
делото,като ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”
при МРРБ-София да заплати на С.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1,41
лв. за разноски по делото.
НЕ УВАЖАВА молбата за допълване на същото решение в
частта му за разноските и присъждане на такива на С.С. за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :