№ 186
гр. Плевен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430202413 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-003121 от
22.08.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на Р. Ц. К. от
***, ЕГН ********** са наложени наказания глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП, както и на основание чл. 179 ал. 2 във
вр. ал. 1 т. 5 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат С. Т., ПлАК. Последният навежда
доводи за липса на събрани доказателства, за това че доверителят му е
извършил описаните в акта и наказателното постановление нарушения. Освен
това счита, че е нарушен и процесуалния закон, тъй като АУАН е съставен в
присъствието на *** Б. М., който нито е установил нарушението, нито е
очевидец на извършеното. В подкрепа на възраженията си, адвокат Т.
ангажира гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, както и да присъди на
1
доверителя му направените разноски, за които представя списък.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
жалбата писмо с рег. № 316000-52289/20.12.2024 година ангажира становище,
че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди изцяло наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. В случай, че същата бъде
уважена моли съда да съобрази размера на претендирания адвокатски хонорар
с предвидения минимален такъв в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 10.08.2024 година, около 17:00 часа, *** в състав Д. К. и Б. М. бил
изпратен на по сигнал за ПТП, настъпило между две превозни средства на
паркинг супермаркет „ Кауфланд“, находящ се в *** , ***.
На място, полицейските служители установили собственика на лек
автомобил „ Шкода супърб“ с рег. № ***. Последният обяснил, че бил
уведомен от случаен гражданин, когото не познавал, че малко по – рано, водач
на лек автомобил СААБ с рег. № ***, минавайки покрай него с предната си
част го ударил и си заминал. Непознатият бил предоставил на потърпевшия
снимка с регистрационния номер на нарушителя.
След справка в масивите на ОД на МВР било установено, че лек
автомобил СААБ с рег. № *** е регистриран на името на П. Д. от ***. След
проведен телефонен разговор със същата било установено, че лек автомобил
СААБ с рег. № *** се управлява от жалбоподателя Р. К., който бил съпруг на
Д.. Последната съобщила на органите на полицията телефон за връзка със ***
и. Полицейските служители провели разговор по телефона с жалбоподателя
Р. К., уведомили го за причината за обаждането им, а именно осъществено от
него ПТП на паркинга на магазин „ КАУФЛАНД“ на ***, което
2
напуснал.Подканили го да се върне на мястото. Жалбоподателят отказал,
заявил, че бил употребил алкохол. Това наложило полицейските служители да
посетят жалбоподателя. Установили го на адрес в *** в 19:28 минути.
Жалбоподателят излязъл от жилищен блок, придружен от свой приятел –
свидетеля Н. С.. Жалбоподателят не отрекъл, че по – рано същия ден бил
управлявал лек автомобил СААБ с рег. № ***, регистриран на името на ***та
му П. Д., както и че е бил на паркинга на магазин „ Кауфланд“. Отрекъл
категорично да е имал каквото и да е съприкосновение с други превозни
средства. Това потвърдил и свидетеля Н. С.. С помощта на таблет
полицейските служители направили снимки и на двата автомобила за
удостоверяване на щетите по тях. На място изготвили протокол за ПТПТ и
АКТ за установяване на административно нарушение за извършени от
жалбоподателя две такива: нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП – предприемайки
маневра създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с
тях и предизвикал ПТП и нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП – при
наличие на разногласия във връзка с причиненото от него ПТП го напуснал
без да уведоми за това контролните органи, както и че не изпълнил указанията
им.
Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Жалбоподателят отказал да го
подпише и неговият отказ бил удостоверен с подписа на свидетел в лицето на
*** М.Б..
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на Р. Ц. К. от ***, ЕГН ********** са
наложени наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т.
3 б. В ЗДП, както и на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5 ЗДП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1
ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ 24-0938-003121 от 22.08.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен; пощенски плик с дата на пощенското
клеймо 16.12.2024 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя Р.
3
Ц. К.; акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1387174 от 10.08.2024 година на младши автоконтрольор при ОДМВР -
Плевен, сектор ПП – Плевен, два броя снимки и протокол за ПТП №
18807722/10.08-.2024 година, издаден от автоконтрольор в сектор ПП при ОД
на МВР- Плевен.
В подкрепа на горните обстоятелства са и събраните по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Д. К. К. и Б. К. М.. Техните
показания не пресъздават преки впечатления от описаните нарушения, а се
базират на обясненията, дадени от страна на собственика на„ Шкода супърб“ с
рег. № ***, по чиито сигнал посетили настъпило ПТП. Последният също не е
очевидец на нарушението. Полечил информация за другия водач и неговото
поведение от непознато лице, което така и не е установено нито в хода на
административното производството, обективно не е възможно да бъде
установено и в хода на въззивното производство.
В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на
свидетелите П. Д. и Н. С..
Свидетелката П. Д. е *** на жалбоподателя. Същата установява, че
работи в супермаркет „ Кауфланд „, находящ се в ***, ***. На 10.08.2024
година била на работа. Около 16:00 часа свидетелката Д. се обадила на *** си
по телефона и го извикала да дойде на паркинга пред магазина, за да му
предаде закупени от нея продукти. Жалбоподателят пристигнал с лек
автомобил СААБ с рег. № ***, придружаван от свидетеля Н. С.. Свидетелката
Д. предала на *** си чанти със закупените от нея продукти, поставили ги в
багажника на автомобила. Заедно донапазуравили, след което жалбоподателят
се качил в автомобила и напуснал паркинга на магазин „ Кауфланд“.
Свидетелят Н. С. на свой ред потвърждава съобщените от страна на Д.
обстоятелства, че действително на 10.08.2024 година той и жалбоподателят
отишли на паркинга на супермаркета, за да вземат продукти, закупени от
***та на Р. К.. Свидетелят С. установява и това, че самият той през цялото
време стоял вътре в автомобила и не е имало каквото и да е съприкосновение
между автомобила, управляван от К. и който и да е друг автомобил. Двамата
се прибрали с лек автомобил СААБ с рег. № ***, след което отишли на гости
на свой приятел където и били установени от органите на полицията.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
4
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН административно наказателната
отговорност е лична. Наказуеми със съответната санкция от специалния закон
са единствено нарушенията извършени виновно от конкретен субект,
отговарящ на критериите за вменяемостта.
Събраните в хода на проведеното административно наказателно
производство а и въззивното такова установяват по безспорен начин факта, че
на 10.08.2024 година в *** е настъпило ПТП между два автомобила, единият
от които „ Шкода супърб“ с рег. № ***, регистриран на И.Х.М. от ***, на
паркинг пред супермаркет „ Кауфланд“, *** в същия град. Безспорно
установено е, че въз основа на анонимен сигнал като виновен за ПТП,
изразяващо се в охлузване на боя на преден десен калник на посочения по
горе автомобил, бил посочен жалбоподателя. Несъмнено е, че К. бил
установен не на мястото, сочено като такова на настъпило произшествие и не
в момента на извършването му, а около час след това.
Въпросът кой е автор на извършените нарушения обаче, не намира
еднозначен и категоричен отговор в доказателствата по делото.Събраните в
хода на производството гласни такива, обективирани в показанията на
свидетелите Д. К. и Б. М. не могат и не установяват този факт. К. и М. не са
очевидци на извършеното ПТП, свидетелите П. Д. и Н. С. са категорични, че
на посочените в акта дата и място не е имало каквото и да е съприкосновение
между автомобила, управляван от жалбоподателя К. и друго превозно
средство. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели и ги кредитира с
доверие, въпреки обстоятелството, че изхождат от лица, намиращи се в близки
приятелски отношения с жалбоподателя от една страна и такива, произтичащи
от брачна връзка. Показанията на тези свидетели са последователни,
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си. Ето защо съдът
ги възприе като достоверни. В противовес на тези показания е единствено
анонимен сигнал, сведен до знанието на органите на полицията и твърдения
за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя, изходящи от водачът
на другия автомобил, които обаче не намират опора в доказателствата по
делото. Представените от наказващият орган по искане на съда писмени
доказателства – два броя снимки и протокол за ПТП № 1387174/10.08.2025
година не допринасят за изясняване на въпроса кой е авторът на сочените две
5
нарушения. В протокола за ПТП липсва описание на механизма на
извършване на нарушението, описанието на сочените щети по двамата
автомобила не води до извода на съответствие между същите.
Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗДП установява задължението за всеки
водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Според нормата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени щети и между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е длъжен без да
напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълни дадените му указания.
При така събраните в хода на въззивното производство гласни и
писмени доказателства остава неизяснено обстоятелството чия е вината за
настъпването на пътно транспортното произшествие и дали изобщо
жалбоподателят е участвал в него. Липсата на доказателства в тази насока /
няма преки очевидци на станалото/ внася основателно съмнение в изводите на
наказващият орган за виновно поведение от страна на санкционираният водач
в лицето на жалбоподателя К.. Този извод обаче остава недоказан за
въззивната инстанция. При липсата на доказателства в тази насока, тежестта
за събирането на които е върху административнонаказващият орган не може
да се приеме, че е настъпило ПТП по смисъла на ЗДП по вина на
жалбоподателя в резултат на неизпълнение именно на нормата на чл. 25 ал. 1
ЗДП и тази на чл. 123 ал. 1 т. 3 б В ЗДП, тъй като фактическата обстановка във
връзка подобно противоправно поведение остава неизяснена.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът
6
прие, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на
жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът намери така
депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба от Р. Ц. К. от ***, ЕГН
********** против Наказателно постановление № 24-0938-003121 от
22.08.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна
полиция“ – Плевен за основателна. Наказателното постановление е издадено
при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият орган на
спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Във
вина на жалбоподателя са вменени две нарушения като водач на лек
автомобил в разрез с императивната разпоредба на чл. 24 ЗАНН и без
наличието на доказателства за осъществено от него административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. В този смисъл съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Видно от приложения към материалите по делото договор за правна
защита и съдействие и списък на радноските е, че на адвокат С. Т. е заплатено
възнаграждение за оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 500
лева. Горната сума следва да бъде присъдена изцяло. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е съответно на действителната правна и
фактическа сложност на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с
7
разглеждането на НАХД № 2413/2024 година по описа на РС - Плевен в
размер на 500 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по
жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОД на МВР- Плевен, представлявана от Директора следва да бъде
осъдена да заплати на Р. Ц. К. от ***, ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща направените по НАХД № 2413/2024 година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат С. Т., АК Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0938-003121 от 22.08.2024
година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ -
Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на Р. Ц. К. от ***, ЕГН
********** са наложени наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.
123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП, както и на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5 ЗДП
е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по
чл. 25 ал. 1 ЗДП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР-
Плевен, представлявана от Директора да заплати на Р. Ц. К. от ***, ЕГН
********** сумата от 500 лева, представляваща направените по НАХД №
2413/2024 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на
адвокат С. Т., АК Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8