Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 8139 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 6109 от 09.01.2019
г. по гр. д. № 48445/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО,
49 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът Т.Р.Г., ЕГН **********,***, ж. к. „*****, бл. *****дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1825,30 лв. - главница, от която
1797,10 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. и 28,20 лв. - сума за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите,
отхвърлени са предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Т.Р.Г.
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 161,24 лв., от която 157,32 лв. - лихва за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2015 г. - 25.07.2016 г. и
3,92 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г. - 25.07.2016 г. Осъдена е Т.Р.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 535,93 лв. - разноски по делото, както и
е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на Т.Р.Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 24,35 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Н.“ ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5018137/05.02.2019 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Денислав Димитров, срещу решението на СРС в частите, с които
са отхвърлени предявените искове по чл. 86, ал. 1 ГПК, с доводи за неправилност
поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че спрямо
ответницата са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, съответно от 2002 г.,
2006 г. и 2008 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ“, чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно - в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на
ответницата за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичане на последния ден от месеца ответницата е изпаднала
в забава за тази сума - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид това се моли за отмяна на
решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, за уважаване
на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
от ответницата Т.Р.Г..
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5028339/19.02.2019 г. и от ответницата Т.Р.Г.,
чрез адвокат В.Д., срещу решението на СРС в частите, с които са уважени
исковете, с доводи за недопустимост, евентуално неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се, че е налице разминаване между претендираните с
исковата молба суми и период и тези, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитен на претенциите, заявени в двете
производства - по основание, размер и период, доколкото в исковото производство
се установява дължимостта именно на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение. Неправилно съдът е приел в съдебно заседание на 31.10.2018 г., че в
заповедта за изпълнение е допусната очевидна фактическа грешка в периода за
доставена от ищеца топлинна енергия - вместо за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г., за който е издадена заповедта за изпълнение, че се претендират
суми за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., като не е провел нарочно
производство по чл. 247 ГПК и не е връчил поправената заповед по чл. 410 ГПК на
длъжника за възражение по чл. 414 ГПК. Постановявайки решение, което е за
различен период и суми от периода и сумите по заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК СРС е постановил недопустимо решение. Решението е недопустимо и на
друго основание - липсват доказателства, че исковата молба е подадена в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Излагат се и съображения за допуснати от районния съд
съществени процесуални нарушения - не е изследвал факта, че по делото липсва
пълномощно на юрисконсулта, подал исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в тази връзка ответницата
своевременно е направила доказателствено искане по чл. 183 ГПК, което
неправилно е оставено от СРС без уважение. Освен това, съдът е постановил
решението си, позовавайки се на доказателства, които е следвало да изключи от доказателствата
по делото, тъй като не са представени в оригинал от ищеца, за което отново
ответницата е направила доказателствено искане по чл. 183 ГПК. Сочи се, че по
делото не е доказано наличието на сключен между страните договор за продажба на
топлинна енергия за процесния период, което води до неоснователност на иска.
Неправилно съдът е кредитирал и заключенията на съдебно - техническата и
съдебно - счетоводна експертизи, които са били своевременно оспорени, тъй като
са изготвени въз основа на документи, изходящи от ищеца и непредставени по
делото. По делото ищецът не е представил доказателства за реално потребена от
ответницата топлинна енергия, тъй като съгласно Директива № 32/05.04.2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета на ЕС топлоенергията се отчита при крайния
потребител с уреди, които отчитат реално потребената енергия (чл. 13). Такива
отчети на реално потребена енергия липсват по делото. Ищецът не е доказал какво
количество топлинна енергия е продал на потребителя, при какви параметри
(качество), на каква цена. Неправилно е разпределена и доказателствената тежест
между страните, като не им е указано за кои твърдени от тях обстоятелства не
сочат доказателства. Сочи се, че СРС неправилно е отхвърлил доказателствените
искания на ответницата за задължаване на ищеца да представи в оригинал
приложените към исковата молба писмени документи. Неправилно съдът е приел, че
възраженията на ответницата във връзка с незаконосъобразното провеждане на
Общото събрание на етажната собственост са преклудирани, тъй като е оспорен
като нищожен Договор от 02.09.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ЕАД и
етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*****, като прогласяването на
нищожността на договор не е обвързано с преклузивен или давностен срок, още по
- малко със срока по чл. 40 ЗУЕС. Предвид това се моли за обезсилване на
решението в обжалваната част като недопустимо, евентуално за неговата отмяна
като неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на разноски.
Във връзка с незаконосъобразния доклад по
делото на първоистанционния съд във въззивната жалба са направени
доказателствени искания на основание чл. 183 ГПК и чл. 190 ГПК за задължаване
на ищеца (или третото лице - помагач) да представи в оригинал пълномощно на
юрисконсултите Ю.К.А.и А.Т., трудови договори и дипломи за завършено висше юридическо
образование, договор от 02.09.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ООД -
изпълнител и Етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „***** - възложител
(за доказване липсата на договорни отношения за извършване на услугата „дялово
разпределение“), протокол от 29.06.2002 г. за проведено ОС на ЕС в гр. София,
ж. к. „*****, заедно със списък на присъствалите етажни собственици (за доказване
липсата на договорни отношения за извършване на услугата „дялово
разпределение“), Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД *** в оригинал като публикация във вестник (с цел доказване липсата
на облигационни отношения между страните), нотариален акт № 63, том
V,
дело № 814/2012 г. и нотариален акт № 122, том
I,
дело № 98/2012 г. (за доказване, че ответницата няма качеството
потребител на топлинна енергия), както и „таблица“ 2 броя справки с дата
31.07.2015 г. за аб. № 154262, документи за главен отчет, подписани от
ответницата за процесния период (за доказване, че не е осъществен отчет на
потребена топлинна енергия през процесния период), като при непредставяне на
оригиналите се моли посочените доказателства да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото. С определение № 17043 от 10.07.2019 г. по
насрочване на делото въззивният съд е оставил без уважение доказателствените
искания, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК -
Софийски районен съд правилно и законосъобразно в определението си по чл. 140 ГПК е оставил без уважение доказателствените искания, тъй като част от
поисканите документи се намират по делото в копия, заверени вярно с оригинала и
не се налага представянето им в оригинал, а по отношение на тези, които не се
намират по делото - че не са необходими за изясняване на спора. В съдебно
заседание на 18.03.2021 г. въззивният съд е приел, че не са налице основания за
отмяна на определение № 17043 от 10.07.2019 г. по чл. 253 ГПК и за уважаване на
направените във въззивната жалба на Т.Г. доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от ищеца - „Т.С.“ ЕАД, както и от третото лице - помагач - „Н.“
ЕАД.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2015347/18.07.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Т.Р.Г., ЕГН **********, с която ищецът е
поискал от
съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от общо 1986,54 лв., от
които 1797,10 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., 157,32 лв. - законна лихва за
забава за периода 15.09.2015 г. - 25.07.2016 г., както и 28,20 лв. -
представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2015 г., и 3,92 лв. - законна лихва за забава за периода
15.09.2015 г. - 25.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.10.2016 г. до окончателното
плащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, ап. 33, с
аб. № 154262. Ищецът излага твърдения, че ответницата е клиент на топлинна
енергия по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ползвала е доставяната до имота топлинна
енергия през процесния период, като не е заплатила стойността ѝ.
Претендира разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата на 22.01.2018 г. и в срока по чл. 131 ГПК
е подаден
отговор вх. №
5030317/22.02.2018 г. от Т.Р.Г., чрез адвокат В.Д., с доводи за недопустимост и
неоснователност на исковете. Сочи се, че по делото липсват доказателства, от
които да е видно, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Излагат се съображения за недопустимост на исковата претенция, като заведена от
лице, което не разполага с представителна власт и не може да представлява
дружеството - ищец по делото, с оспорване качеството „юрисконсулт“ на лицата,
подали заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба. Сочи се, че исковете са
недопустими, тъй като е налице разминаване между сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение и сумите, претендирани с исковата молба. Излагат се
твърдения, че няма данни, че ответницата е потребител на топлинна енергия през
процесния период - последната не е собственик или ползвател на имота, между
страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия, не е посочено
нито количеството доставена топлинна енергия, нито какви са параметрите на
предоставената услуга, както и не е посочено какво точно се претендира за всеки
отделен месечен период. Освен това сумите са завишени и не съответстват на
реално доставеното количество топлинна енергия, нужно за отопление на имота. Оспорват
се представените Общи условия, два броя справки с дата 31.07.2015 г. за
предоставена топлинна енергия, тъй като не е ясно за кой обект са начислявани
суми, за кое лице - потребител, с доводи за неавтентичност, както и договор от
02.09.2002 г. между „Нелбо инженеринг“ ЕАД и Етажната собственост като нищожен
- сключен от лице без представителна власт и при липса на предписана форма, и протокол
от 29.06.2002 г. поради незаконосъобразно проведено общо събрание. Сочи се
некоректно измерване и индивидуализация на продадената стока, както и
противоречие със Закона за измерванията и с Директива
№ 32/05.04.2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Възразява се
срещу допускането на поисканите от ищеца експертизи, с твърдения, че
обстоятелствата, които се цели да се докажат чрез експертните заключения,
подлежат на установяване от ищеца с писмени доказателства. Предвид изложеното
се моли за отхвърляне на исковете като недопустими, евентуално като неправилни
и за присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания по реда на чл.
183 ГПК и чл. 190 ГПК, аналогични на направените с въззивната жалба пред
настоящата инстанция.
С определение от 21.09.2018 г. като трето лице - помагач
на ищеца СРС е конституирал „Н.“ ЕАД, както и е задължено на основание чл. 190 ГПК третото
лице - помагач да представи документи за главен отчет за процесния период.
Останалите искания, направени с отговора на исковата молба, са оставени без
уважение като неотносими.
По делото е
приложено заповедно дело № 58206/2016 г. по описа
на СРС, 75 състав, от което се установява, че по
заявление вх. № 3067972/18.10.2016 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът Т.Р.Г. да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, сумата от 1825,30 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 18.10.2016
г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 161,24 лв. за периода
15.09.2015 г. - 25.07.2016 г. и 339,73 лв. - разноски по делото. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Т.Г. на 04.05.2017 г., като своевременно от
същата на 12.05.2017 г. е постъпило възражение срещу задълженията по заповедта,
с което се претендират и разноски за заповедното производство.
Видно от отбелязването на 13.06.2017 г.
до заявителя е изпратено съобщение, че следва да представи
доказателства в едномесечен срок от получаването му, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 18.07.2017 г. ищецът
е
представил искова молба вх. № 2015347/18.07.2017 г. В
същата е посочено, че съобщението с указанията е получено на 26.06.2017 г.,
което обстоятелство не е оспорено от ответника.
По делото е
приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 63, том V, рег. № 27583, дело № 814
от 2012 г., от който се установява, че на 05.10.2012 г. Р.П.К., действащ чрез
пълномощника си Т.Р.Г., е продал на съсобственика си Т. Р.Г. собствените си
¾ идеални части от апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж. к. „*****,
ет. 4, с площ 60,47 кв. м., заедно с избено помещение № 10, заедно със
съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място.
По делото е
приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
122, том I, рег. № 12904, дело № 98 от 2012 г., от който се
установява, че на 26.11.2012 г. за обезпечаване на отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД
на М.Т.И.ипотечен кредит в размер на 23 600 евро Т.Р.Г. е учредила в полза на банката
договорна ипотека върху следния свой недвижим имот, а именно: апартамент № 33,
находящ се в гр. София, ж. к. „*****, ет. 4, с площ 60,47 кв. м. Посочено е, че
Т. Р.Г. с подписването на нотариалния
акт декларира, че описаният имот е изцяло нейна собственост, че върху имота
няма учредени или запазени вещни права в полза на трети лица, както и
реституционни или други претенции, заявени от трети лица, че имотът не е
предмет на висящ исков или изпълнителен процес, че имотът не е обременен със
законна или договорна ипотека и не е възбранен и др.
По делото е приет договор от 06.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „ТА - ЕС - Нелбо
инженеринг“
ООД
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София.
По делото е приет като
писмено доказателство договор от 02.09.2002 г. между „Нелбо
инженеринг“ ООД - в качеството му на
изпълнител и И.Г., в качеството му на
представляващ етажна собственост на адрес: гр. София, ж.
к. „*****, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши монтаж
на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна
собственост съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, като за
отчитането се дължи възнаграждение.
По делото е приет
протокол от 29.06.2002 г. от Общото събрание на
етажните собственици на Етажна
собственост с адрес: гр. София, ж.
к. „***** и В, в който е обективирано
взетото решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Нелбо инженеринг“
ООД. Упълномощен е С.Р.Б.да сключи договора от
името на етажната собственост и да я представлява по време на изпълнение на
договора.
Към протокола е
приложен
списък на етажните собственици, в който под № 33
е
посочен праводателят на ответницата Р.П.К., от който е положен подпис.
По делото са приети
извлечение от сметки за аб. № 154262 от 25.07.2016 г. общо в размер на 1986,54
лв., от които 1825,30 лв. - главница и 161,24 лв. - лихви, както и съобщения към
фактури от 31.07.2015 г. на стойност 1699,67 лв. за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. и на стойност 147,43 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.
По делото са приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД и одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
От третото лице - помагач „Т.“
ООД с молба вх. № 5172003/25.10.2018 г. са
приложени и приети като доказателства изравнителна сметка
за период 05.2014 г. - 04.2015 г. на Т.Р.Г., за аб. № 154262 на стойност 374,38
лв. за доплащане, талон за отчет на уреди за дялово разпределение от 09.05.2015
г. за отоплителен сезон 2014/2015 за аб. № 154262 с абонат Р.П.К., подписан за
потребител, свидетелство от 26.10.2006 г. и изложение на „Н.“ ЕАД.
От приетото
в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата експертиза
(СТЕ) се установява, че партидаата с аб. № 154262
се води на името на Т.Р.Г.. Етажната собственост е сключила договор с „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Ответницата
е ползвала топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен имот и
такава ѝ е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. В имота е имало 3 броя
отоплителни тела - 3 броя радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители и 3 броя термостатни вентили, 1 брой щранг - лира в банята,
както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. е
извършено дялово разпределение от един брой индивидуален разпределител за
разход на отопление в спалнята, като останалите 2 броя радиатори са
демонтирани. За периода 05.2014 г. - 04.2015 г. потреблението на топла вода е
на база реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и узаконен
водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по
неговите показания. В заключението е посочено, че в преписката липсват
документи за начина на определяне на пълния отопляем обем на имота и на общите
части, но в данъчните фактури се посочва такъв с измерение 142 куб. м., който
вещото лице приема за достоверен. През процесния период са отчислявани за
сметка на ищеца технологични разходи в абонатната станция в сградата - етажна
собственост, като ежемесечните отчети по общия топломер на абонатната станция и
количество ТЕ за разпределение по пера е посочено в Табица № 1 към
заключението. Ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка
технологичните разходи (загуби) на топлинна енергия в абонатната станция. През
процесния период дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба, като фирмата за дялово
разпределение е разпределила ТЕ за отопление на имот и общи части, ТЕ за БГВ и
ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Стойността на изравнителната сметка за
процесния период е в размер на 1847,12 лв., фактурирана сума - 1472,74 лв. или
е налице сума за доплащане в размер на 374,38 лв. (Таблици № 3 и 4). В заключението
е посочено, че сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. През процесния
период общият топломер, монтиран в абонатната станция, редовно на всеки 2
години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност, изброени в т. 13 и т. 14 от Раздел II
от СТЕ. През процесния период м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. сумата за потребена
ТЕ е в размер на 1847,12 лв., в която сума не са включени лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
От
изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза
(ССчЕ) се установява, че сумите за топлинна
енергия, касаещи процесния период м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. не са платени. Крайният
резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане от абоната в размер на
374,08 лв. Общият размер на неплатените от ответницата суми за процесния период
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. възлиза на 1825,30 лв. както следва: за
топла вода - 1000,57 лв., за отопление - 472,15 лв., сторнирани задължения с
кредитни известия - 1335,03 лв., начислени суми с обща фактура - 1699,67 лв.,
сторнирани задължения с кредитни известия - 137,71 лв., начислени суми с обща
фактура - 147,43 лв., прихващане на 16.08.2015 г. - 50 лв., отчет уреди за
дялово разпределение - 28,20 лв. Фактурирани са 1472,72 лв., от които 1000,57
лв. за топла вода, 472,15 лв. за отопление. Според вещото лице мораторната
лихва върху главницата от 1825,30 лв. за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 25.07.2016 г. е в размер на 161,24 лв. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че размерът на сумите за дялово
разпределение е 28,20 лв. - главница и 3,92 лв. - лихва.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими. Действията на юрисконсулт Денислав Димитров по подаване
на въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД са потвърдени с молба вх. № 96333 от
26.07.2019 г. Във връзка с разглеждането на въззивните жалби по същество съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Въззивният съд приема, че
решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия и лихва за забава на плащането
ѝ е недопустимо. Това е така, защото издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК не сочи вземане за дялово разпределение и
лихва за забава на плащането му, а само за вземанията, посочени в
заповедта за изпълнение, е допустим
установителният иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК, в какъвто смисъл са и изложените във
въззивната жалба на ответницата оплаквания. Релевантно при
преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението
за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва
на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията,
посочени в заявлението. На длъжника се връчва заповедта за
изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на
спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е
разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение
на топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което
исковете за тези суми са недопустими, постановеното по тези искове решение
на СРС е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по тях следва да
се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за
размера на тези суми, защото иск за такива не е
допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази ѝ част.
В останалата
част решението е допустимо.
Въззивният съд
намира, че действително в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е допусната фактическа грешка при посочване на крайната дата на
периода, за който се претендира главница за топлинна енергия - посочена е дата
30.04.2016 г. вместо 30.04.2015 г., но това не води до недопустимост на
решението, тъй като както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба
претенцията е заявена за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., съдът се е
произнесъл именно по така заявената претенция, като е констатирал допуснатата
грешка в първото по делото съдебно заседание, с което следва да се приеме, че
правата на ответницата не са били ограничени. Ето защо и само на това основание
решението не е недопустимо.
Въззивният съд
намира за неоснователни оплакванията на въззивника за недопустимост на
решението поради липса на данни дали установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. На 13.06.2017 г.
до заявителя е изпратено съобщение, че следва да представи
доказателства в едномесечен срок от получаването му, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 18.07.2017 г. ищецът
е
депозирал исковата молба. В същата е посочено, че
съобщението с указанията е получено на 26.06.2017 г., което обстоятелство не е
оспорено от ответницата и следва да се възприеме за достоверно, т. е. срокът за
предявяване на исковете е изтекъл на 26.07.2017 г., а исковата молба е входирана
в съда своевременно преди тази дата - на 18.07.2017 г.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител на
ответницата за недопустимост на решението като постановено
при ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно
мотивите на решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по
описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на
представителна власт ще е налице винаги, когато по делото не е приложено
изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено,
е налице доказателство, установяващо наличието на представителната власт,
поради което съдът извършва преценката дали извършеното от
процесуалния представител действие е без представителна власт
само с оглед обема на предоставените с пълномощното права. Извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него
страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито
обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Поради това за
насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, съответно качеството на упълномощеното лице. В
случая видно от данните по делото заявлението по чл. 410 ГПК
е подписано от юрисконсулт Ю.А., за която е представено пълномощно рег. № К-1859/29.08.2014 г. (л. 8 от заповедното дело), а
исковата молба е подадена чрез
юрисконсулт А.Т., за
който е представено юрисконсултско пълномощно рег. № К-3063/26.04.2018 г. (л. 66 от първоинстанционното дело).
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК изрично посочва, че общото пълномощно дава право
за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски и преупълномощаване. В случая пълномощните на
юрисконсултите на ищеца са общи, поради което в
правомощията на лицата, в чиято полза е учредена представителната
власт, е да подават заявления по чл. 410 ГПК
и искови
молби. С оглед това въззивният
съд приема, че по делото се установява по категоричен
начин наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на
юрисконсултите, представляващи ищеца по делото,
като предвид посочените разяснения за съда не съществува задължение да проверява
действителността на упълномощителните сделки.
По
правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане
за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот
в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният
иск за присъждане на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя топлинна енергия до имота на ответницата, срещу задължение на последната
да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и че
ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответницата е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът следва да
установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответницата следва да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения. По подобен
начин е разпределил и първоинстанционният съд доказателствена тежест с
определението си по чл. 140 ГПК, поради което въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на ответницата за неправилно разпределена
доказателствена тежест в процеса.
По делото се установи от
приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период в размери на сумите, за които са предявени
исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата към периода
на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда,
се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и
други дейности, обслужващи основните.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012
г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Съдът приема, че по
делото е установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането на стойността
на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. В случая от приетите
по делото нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 63, том V, рег. № 27583, дело № 814
от 2012 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 122, том I, рег. № 12904, дело № 98 от 2012 г., се
установява, че ответницата Т.Р.Г. е придобила собствеността върху процесния
имот, ипотекиран впоследствие за обезпечаване на банков кредит. В нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека ответницата изрично е декларирала, че е
единствен собственик на имота, като по делото няма данни правото на
собственост да е било прехвърлено на друго лице. Поради това и съобразно
посочените нормативни изисквания именно ответницата - като собственик на имота,
има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до имота през процесния
период и е
задължена за плащане на стойността ѝ. Неоснователни са оплакванията на
ответницата - въззивник за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения при произнасяне по доказателствените искания на страната за
задължаване на ищеца да представи в оригинал нотариалните актове. Предвид
заявените от ответницата оспорвания с
депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, които
са бланкетни, както и липсата на твърдения за неистинност на нотариалните актове, респективно за
несъответствие между представените преписи и оригиналите
на
документите, правилно СРС е отказал да задължи ищеца да
представи последните по реда на чл. 183 ГПК. Такава
необходимост не се установи и в хода на въззивното производство. Освен
това страната може да бъде задължена да представи оригинали на доказателства
само в случай, че разполага с тях, а по отношение на нотариалните
актове за собственост на имота и за учредяване на договорна ипотека случаят не
е такъв, доколкото с оригиналите на акта би
следвало да разполага именно ответницата, а не ищецът, който не е
страна по сделките. Ето защо посочените нотариални актове са част от
доказателствения материал по делото и въз основа на тях
могат
да се правят изводи от съда.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на
договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се
публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
За процесния
период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след
публикуване на ОУ. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Няма данни и не се
твърди ответницата да е възразила срещу
прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискала прилагането
на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите
условия са влезли в сила спрямо ответницата. Поради изложеното и след като се установи от
приетото заключение по техническата експертиза, че ищецът е
доставял в сградата топлинна енергия, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната
станция, настоящият състав приема, че през процесния период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е в Общите
условия на ищеца от 2014 г., одобрени от ДКЕВР през февруари 2014 г., както и в действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Въззивният съд приема,
че Общите условия на ищеца са общодостъпни и
публично известни, поради което СРС не е допуснал
процесуално нарушение като не е задължил ищеца да ги представи в оригинал.
В нормата на чл.
156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на
топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В случая, както
се посочи, през процесния период сградата, в която се намира процесният
апартамент е била топлоснабдена. В отговора на исковата молба ответницата
поддържа нищожност на Протокол от проведено на 29.06.2002 г. общо събрание,
поради незаконосъобразност на същото. В тази връзка въззивният съд споделя
мотивите на СРС, че за разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 , който
срок няма данни да е спазен. Следователно законосъобразността (нищожността) на решенията на Общото
събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ.
не подлежат на разглеждане възраженията за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на
провеждането му, за изискуемото
мнозинство или реда за приемане на
решенията.
Доводите за
нищожност на Договор от 02.09.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ЕАД и
етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*****, поради неспазване на
предписаната форма и подписването му от лице без представителна власт, съдът
приема, че не могат да обусловят извод за липса на
задължение на „Н.“ ЕАД да извършва дяловото разпределение на
доставената топлинна енергия по отношение на процесния имот. По делото е
безспорно установено, че именно „Н.“ ЕАД е извършвало услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството е представило приетите
като доказателства индивидуални справки за използваната топлинна
енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, които не са
били оспорени по надлежния ред. Изводи в обратна посока не
могат да се правят от факта, че договорът с третото лице - помагач е сключен с
друг етажен собственик, а не с упълномощения такъв. Ето защо не е необходимо и
представяне на Протокол от общо събрание и Договор от 02.09.2002 г. в оригинал,
при условия, че по делото са налични заверени техни преписи и безспорно е
установено, че до имота е доставяна топлинна енергия, а дяловото разпределение
е извършвано от привлеченото от ищеца трето лице - помагач.
От приетите в първоинстанционното
производство експертизи, които съдът кредитира
изцяло като обосновани и компетентно изготвени, се установява количеството и
стойността на доставената до имота топлинна енергия през процесния период. Вещите
лица са установили количеството топлинна енергия, доставена до имота, нейната
стойност, както и че измерванията в абонатната станция, начисленията по
фактури, издадените изравнителни сметки и остойностяване на потребената топлинна
енергия в имота, са в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба. При изготвяне на СТЕ вещото лице
е взело предвид материалите по делото, а също и справка от „Т.С.“ ЕАД от
съобщения към фактури на абоната и извлечения от сметки, акт за разпределение
на кубатурата, справки от изравнителните сметки от „Н.“ ЕАД, справка от
показанията на общия топломер в абонатната станция, копия от свидетелства за
извършени метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция на
сградата - етажна собственост. В случая предвид естеството на поставените задачи е обективно невъзможно
те да бъдат изпълнени само въз основа намиращите се по делото материали, без
проверка и на други такива, включително намиращи се в ищцовото дружество. От заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми
съответстват на нормативно определените цени на топлинната енергия през
процесния период. Ответницата е оспорила заключенията, но не е ангажирала
доказателства във връзка с оспорването, нито е поискала задължаването на ищеца да
представи документи, несъдържащи се в делото, взети предвид от вещите лица при
изготвяне на заключенията. Следователно се налага изводът, че в процесния имот
е доставяна топлинна енергия, чиято стойност е начислена в съответствие с
действащите
за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
По отношение на доводите за липса на
качествени и количествени параметри на доставената топлинна енергия
следва да се има предвид, че договорът между потребителите на топлинна енергия и
топлопреносното предприятие съдържа качествени параметри, които са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 ЗЕ вменява като задължение операторът на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 ЗЕ, а
именно: Наредба № 16-334/06.04.2007 г. сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така
са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са
определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост
от предварително разчетени критерии. По делото няма данни и доказателства в
топлопреносното предприятие да са постъпвали възражения във връзка с
количеството и качеството на доставената топлоенергия (вкл. такива от ответницата по делото), поради което следва да
се приеме, че доставената топлоенергия е била в необходимото количество и
качество за нормалното ѝ ползване.
Настоящият въззивен
състав намира, че не е налице и нарушение на
общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по
отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат
формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко
действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях.
Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в
националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на
нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай
обаче не е такъв, тъй като Директива
2012/27/ЕС, с която е отменена Директива
2006/32/ЕО, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергетиката (§ 1а ДР на ЗЕ).
Също така посочената
Директива съдържа принципа за реалното отчитане на потребената топлинна енергия
и реалното ѝ включване в сметките, като в конкретния случай принципът за
реално заплащане е спазен. Съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ и уговореното в ОУ, сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивният
съд намира, че това не съставлява нарушение на чл. 13 Директивата
на ЕС /2006/32/ЕО/, а напротив - съответства на принципа на реално
отчитане на топлинната енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на
посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете
страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и
по - малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по - малко количество от
заплатената му топлоенергия. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално
изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
При
установените количества ТЕ, доставени в процесната сграда - етажна собственост,
измерени с годно СТИ, извършваният реален отчет на
уредите за дялово разпределение (видно от талон за отчет от „Н.“ ЕАД,
подписан за абоната) в имота и заключението на
експерта, че дяловото разпределение е правилно извършено, СРС
правилно е приел, че ищецът е доказал количеството на доставената в
имота на ответницата ТЕ и нейната стойност. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се
установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както и че сумите
за топлинна енергия в имота на ответниците и за дялово
разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Следва да се посочи, че обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК.
Твърденията за противоречие със Закона за
измерванията не са подкрепени от данните по делото. От изложеното следва, че по делото са
установени количеството доставена топлинна енергия и нейната
стойност, както и правилното и законосъобразно нейно отчитане и начисляване.
При тези данни следва да се приемат за спазени параметрите на предоставената
услуга, обуславящи извод за точно изпълнение на задълженията на ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на
претендираната за исковия период главница за топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответницата дължи на ищеца заплащане на присъдената с
обжалваното решение сума в размер на 1797,10 лв. (съобразно заключението на СТЕ
и размера на заявената искова претенция), ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
оплакванията на „Т.С.“ ЕАД:
Съгласно
действалите през процесния период - 01.05.2014 г. - 30.04.2015
г.
Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. („Т.С.“ ЕАД
неправилно се позовава във въззивната си жалба на Общите условия от 2008 г.,
при които режимът за изпадане в забава е различен), месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл.
33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1,
т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването ѝ
на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми
не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са
заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.),
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане
цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата
фактура
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, т. е. в случая ответницата не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общата фактура. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца
(например констативни протоколи) за датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата
му, поради което не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както е приел и
първоинстанционният съд.
Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в частите, които въззивният съд
прие за допустими - в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1797,10 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., както и в частта, с която е отхвърлен
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 157,32 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2015 г. - 25.07.2016 г. върху главницата за топлинна енергия.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че решението на СРС в
частта, с която в тежест на ответницата са възложени разноски, припадащи
се на недопустимата част от решението, тоест за разноски в исковото
производство пред СРС в размер над 527,66 лв. до присъдените 535,93 лв. следва
да се обезсили.
При този
изхода на спора в полза на ответницата следва да се присъди допълнително сумата
от 4,26 лв. - разноски в исковото производство при съоразяване на определения
от първоинстанционния съд размер на разноските, както и че начинът на
определянето им не е оспорен от страните. Въззивният съд приема, че разноски за
заповедното производство не следва да бъдат присъждани на страните, тъй като
СРС не се е произнасял по отговорността за разноските в заповедното
производство и страните не са възразили срещу това по съответния ред.
По
отговорността за разноски пред въззивния съд:
В полза на „Т.С.“
ЕАД не се дължат разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на
дружеството не е депозиран отговор на въззивната жалба на ответницата, като
същевременно процесуален представител на дружеството не се е явил и не е взел
участие в проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид горното и
доколкото по отношение на „Т.С.“ ЕАД се установи, че не е осъществено
процесуално представителство в производството пред СГС, което да обоснове
дължимост на възнаграждение за юрисконсулт, то в полза на ищеца не следва да
бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СГС, а разноски за подадената от
ищеца въззивна жалба не се дължат, тъй като съдът прие същата за
неоснователна.
В полза на
ответницата - въззивник също не се следват разноски,
независимо от частичното прекратяване на производството, тъй като видно от
списъка по чл. 80 ГПК, представен пред
въззивната инстанция - л. 66 от въззивното дело, се претендират
разноски в общ размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение за заповедното и
за исковото производство, но не се претендират разноски за
производството пред СГС. Поради това разноските във въззивното
производство следва да останат в тежест на страните, които са ги направили.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6109 от 09.01.2019 г. по гр.
д. № 48445/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
49 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Т.Р.Г., ЕГН **********,***, ж. к. „*****, бл. *****дължи на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 28,20 лв. -
главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. -
м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Т.Р.Г. иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 3,92 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2015 г. - 25.07.2016 г., както и в частта, с която Т.Р.Г. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство над сумата
от 527,66 лв. до 535,93 лв. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6109 от
09.01.2019 г. по гр. д. № 48445/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
49 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Р.Г.,
ЕГН **********,***, ж. к. „*****, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
допълнително сумата от 4,26 лв. (четири лева и двадесет и шест стотинки) -
разноски в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Н.“
ЕАД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.