О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….…………./28.10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ състав, в закрито
съдебно заседание на 28.10.2020
г., в състав:
СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2235 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С допълнителен отговор от 23.10.2020 г. ответниците Е.П.К.
и В.А.К.
правят евентуално възражение за прихващане с вземането им
спрямо „Д. КЪМПАНИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ за неустойка за
забава в размер на 1 240 000 евро за периода от 05.09.2011 г. до
23.10.2020 г., уговорена в чл. 17 от договор от 02.03.2007 г. в размер на
10 000 евро месечно. Същото обаче не е направено с първоначалния отговор
на исковата молба от 28.09.2017 г.,поради което се явява преклудирано и не
следва да бъде приемано за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Изпращането на ответниците на двете последващи уточнителни молби на ищеца е направено
с цел запознаване на страната с тях и вземане на становище, но не е такова по
смисъла на чл. 131 от ГПК.
Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.
140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от „Д. КЪМПАНИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ против Е.П.К. и В.А.К. с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят сумата в общ размер на
51 000 лева, както следва: за В.А.К. сумата от 39 666.67 лева и за Е.П.К.
сумата от 11 333.33 лева, представляваща увеличената стойност на имота в
следствие на извършените от ищеца подобрения в УПИ № V-698 в кв. 129 по плана
на 7-ми микрорайон на гр. Варна в периода от 13.05.2008 г. до 06.02.2012 г.,
подробно описани в табличен вид на листи 99 – 103 от делото, в качеството му на
добросъвестен владелец – суперфициар по договор за учредено право на строеж,
обективиран в нот. акт № 144, том ІІІ, рег. № 9016, дело № 482/13.05.2008 г.,
което с влязло в законна сила решение № 449/16.03.2018 г. по гр.д. № 873/2017
г. по описа на ВОС, ІХ състав е признато за установено, че не се притежава,
поради погасяването му по давност, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска в съда – 23.08.2017 г. до окончателното им
заплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответниците Е.П.К. и В.А.К. депозират отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват изцяло предявените искове,
като недопустими и неоснователни. Твърди се, че договорът за строителство от
02.03.2007 г. не е прекратен, а правото да се извърши това е погасено по чл.
87, ал. 5 от ЗЗД, а и ЕООД не разполага с правото да го направи. Излага се, че
неупражняването на собствените права и погасяването им поради това по давност
не води след себе си като автоматична правна последица отпадане с обратна сила
на действието на договора, въз основа на който тези права са придобити. Твърди
се, че в чл. 23.5 и чл. 23.6 от договора от 02.03.2007 г. между страните е
уговорено, че ако същият се прекрати по вина на изпълнителя, собствениците не
му дължат възстановяване на каквито и да било разходи. Оспорва се качеството на
добросъвестен владелец на ищеца. С допълнителен отговор от 23.10.2020 г. се прави
евентуално възражение за прихващане с вземането на ответниците спрямо ЕООД за
неустойка за забава в размер на 1 240 000 евро за периода от
05.09.2011 г. до 23.10.2020 г., уговорена в чл. 17 от договор от 02.03.2007 г.
в размер на 10 000 евро месечно.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да установи качеството си на
добросъвестен владелец, извършените подобрения, техния размер, период на
извършване, размерът на увеличената стойност на имота в следствие на извършването
им.
В ТЕЖЕСТ на ответниците е да установят всички свои
възражения и твърдения, от които черпят благоприятни правни последици.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалното възражение за прихващане на Е.П.К. и В.А.К.
против „Д. КЪМПАНИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД със сумата от 1 240 000 евро,
представляваща мораторна неустойка за периода от 05.09.2011 г. до 23.10.2020
г., уговорена в чл. 17 от договор от 02.03.2007 г. в размер на 10 000 евро
месечно, като преклудирано.
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните е
следното: сключен е валиден договор за проучване, проектиране и строителство на
бизнес сграда на 02.03.2007 г., валидно е учредено право на строеж с договор,
обективиран в нот. акт № 144, том ІІІ, рег. № 9016, дело № 482/13.05.2008 г., с
Решение № 449/16.03.2018 г. по гр.д. № 873/2017 г. по описа на ВОС, ІХ състав е
признато за установено, че правото на строеж не се притежава, поради
погасяването му по давност, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и че СМР
подробно описани в табличен вид на листи 99 – 103 от делото са извършени в УПИ
№ V-698 в кв. 129 по плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна от ищеца в периода
от 13.05.2008 г. до 06.02.2012 г.
ДОПУСКА
до приемане в съдебно заседание представените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ДА
СЕ ИЗИСКА гр.д. № 873/2017 г. по описа на ВОС, ІХ
състав.
ДОПУСКА Съдебно-оценителна
експертиза със задача формулирана от ищеца в исковата молба, както и да отговори на въпроса дали процесните СМР са
действително извършени в имота при първоначален депозит в размер на 400 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице П.К.М, като същото да се призове след внасяне на депозита в
пълния му размер. Задължава вещото лице да представи заключението си в срок
поне една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА
производството по гр.д. № 2235/2017 г. по описа на ВОС,
ІХ
състав на 28.01.2021 г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се уведомят страните, заедно с ПРЕПИС от настоящото определение,
а ищеца и с ПРЕПИС от отговора на ответниците и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: