№ 1006
гр. Сливен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230104167 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 758672 от 31.10.2022 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2022 година ищцата е сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит № 758672, по силата
на който е получила в собственост сумата от 1400 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 49,85%.
В договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 29 месечни
вноски с размер на погасителната вноска 3 х 10,90 лева и 26 х 59,69 лева, с
крайна падежна дата 22.05.2023 година.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, страните се споразумяват, че
договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:
Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на
определени изисквания или безусловна банкова гаранция, като при
неизпълнение на изискванията, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 996,36 лева, която ще се плаща разсрочено като се кумулира към
1
падежните вземания съгласно Приложение 1.
Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на
договора като противоречащ и заобикалящ закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № 758672 от 31.10.2022 година.
Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения
в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище, съгласно което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете
претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба и докладваното становище, като се иска отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 758672 от 31.10.2022 година ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е
предоставило в заем на ищеца С. М. М. сумата от 1400 лева, за срок на
изплащане – 29 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент – 40,05% и
ГПР - 49,85%.
От представения доказателствен материал, не може да се установи кои
точно разходи се заплащат и как е формиран Годишният процент на разходите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 758672 от 31.10.2022 година, като
2
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по Договор за потребителски кредит № 758672 от 31.10.2022
година, по силата на което ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е
предоставило в заем на ищеца С. М. М. сумата от 1400 лева, за срок на
изплащане – 29 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент – 40,05% и
ГПР - 49,85%, без да е ясно как е формиран последния.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдяното в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
3
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че
той е във фиксиран размер 49,85% и лихвен процент - 40,05%, но липсва ясно
разписана методика на формиране на годишният процент на разходи по
кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваният от него
финансов продукт. По изложените съображения процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва
да бъде прогласена неговата нищожност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от тях разноски.
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
възлизат общо на 661,24 лева, от които 558,00 лева платено адвокатско
възнаграждение и 103,24 лева - държавна такса. Преценявайки
основателността на направеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно
установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по
идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година,
постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на
ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между
страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание, не е извършван разпит на свидетели, не е
оспорена автентичността на писмени документи. Действително извършената
от пълномощника на ищеца работа представлява изготвяне на еднотипна
искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от
докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер
на 300,00 лева за предявеният от ищеца иск, който размер е съобразен с
нормативите за определяне на минимални адвокатски възнаграждения,
4
справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени
обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската
професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на
процесуални права и не води до неоснователно обогатяване. Общият размер
на разноски, който се присъжда на ищеца възлиза на сумата 403,24 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
758672 от 31.10.2022 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 и С. М. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Сливен, ......................, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5
ДА ЗАПЛАТИ на С. М. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Сливен,
......................, сумата 403,24 лева /четиристотин и три лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5