№ 5696
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110117891 по описа за 2022 година
К. Ж. С., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез пълномощника си адв. К.
С. – САК, със съдебен адрес: /адрес/, партер е предявила срещу „С.В.“ АД, с
ЕИК **********, с адрес: /адрес/ отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК за следното:
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата К. Ж. С. не дължи на „С.В.“ АД сума в
общ размер на 3076, 43 лева, от които: 2349, 91 лв. – главница,
представляваща стойност на разходвана питейна вода за имот представляващ
апартамент № 11, в /адрес/, съгласно фактура № **********/27.02.2022г. и
начислена върху нея лихва в размер на 726, 32 лв. за периода от 18.10.2017г.
до 04.02.2022г. Иска се присъждане на сторените от ищцата съдебни и
деловодни разноски.
Ищцата твърди, че вземанията за процесните суми са погасени по давност,
тъй като те са претендират за времето от 18.10.2017г. до 04.02.2022г.
Представя се таблица със задълженията по партидата, включваща главници,
лихви, издадените фактури за тях, платените суми и оставащите задължения.
Ответникът е получил исковата молба и е депозирал отговор в срок, с който
оспорва иска по основание и размер.
1
Правното основание на предявените по делото искове е чл. 124, ал.1, пр.3 от
ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че К. Ж. С. е
наследник на М.И.И., която е починала на 30.10.2020г. Ответникът „С.В.“ АД
е открил на нейно име партида с клиентски № ********** за следния
недвижим имот: апартамент № 11, в /адрес/. По ч.гр.д. № 4405/2019г. по
описа на СРС на 14.02.2019г. срещу наследодателката на ищцата е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за част от
процесните задължения – за сума в размер на 2206, 62 лв. – главница за
времето от 18.10.2017г. до 03.11.2018г., ведно със законната лихва от
23.01.2019г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва в размер на 145,
87 лв. за времето от 18.11.2017г. до 03.11.2018г., която заповед е обезсилена с
разпореждане от 20.05.2020г., влязло в сила на 12.06.2020г.
По делото е изпълнена и съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че: За процесния имот за времето от 23.11.2007г. до 20.01.2015г.
начислените задължения съгласно дебитно известие от 18.10.2017г. са в
размер на 1894, 78 лв., за консумирана студена вода. За времето от
22.01.2015г. до 01.04.2017г., съгласно издадена фактура от 18.10.2017г. за
консумирана студена вода, е начислена сума в размер на 553, 78 лв. До
посочените дати анулираната лихва е в размер на 287, 58 лв. За периода от
29.08.2017г. до 27.09.2019г. сумата за консумирана студена вода е в размер на
145, 11 лв., съгласно издадени фактури за периода от 06.12.2017г. до
04.10.2019г. Начислената законна лихва за забава до 27.02.2022г. е в размер
на 922, 41 лв. Налице са и текущи плащания на стойност от 152, 07 лв.
Като безспорно по делото е прието обстоятелството, че ответникът е открил
на името на М.И.И., починала на 30.10.2020г. и наследодател на ищцата,
партида с клиентски № ********** относно следния недвижим имот:
апартамент № 11, в /адрес/. За процесните суми е издадена фактура №
**********/27.02.2022г.
Ищцата доказа правния си интерес от предявяване на иска, а именно, че
„С.В.“ АД претендира от нея заплащането на процесните суми. Това се
установи от писмо № ЗИ-230/22.03.2022г., приложено на л. 9 от делото, от
фактура № **********, издадена на 27.02.2022г. и от справаката за
формирани задължения за потреблението на ВиК услуги в процесния имот –
2
л. 11.
Анализът на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията
на ищцата сочи на извода, че процесните суми са недължими като погасени
по давност, поради следното:
Не се спори по делото, че сумата в размер на 3076, 43 лева е формирана от
2349, 91 лв. – главница, представляваща стойност на разходвана питейна вода
за процесния имот, представляващ апартамент № 11, в /адрес/, за която е
издадена фактура № **********/27.02.2022г., но за задължения за минал
период и начислена върху нея лихва в размер на 726, 32 лв. за периода от
18.10.2017г. до 04.02.2022г.
Главницата от 2349, 91 лв., обаче, е формирана от сумата от 1894, 78 лв., за
консумирана студена вода, за времето от 23.11.2007г. до 20.01.2015г.,
съгласно дебитно известие от 18.10.2017г. и от сумата от 553, 78 лв.,
начислена за времето от 22.01.2015г. до 01.04.2017г., съгласно издадена
фактура от 18.10.2017г., също за консумирана студена вода. Сборът на
задълженията за времето от 23.11.2007г. до 18.10.2017г., който е 2448, 56 лв.
дори надвишава главницата по иска от 2349, 91 лв.
Тъй като процесните задължения са периодични съгласно ТР №
3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД се погасяват с тригодишна погасителна давност. Вземането за последната
разглеждана дата – 18.10.2017г. е станало изискуемо на 19.11.2017г. и се е
погасило по давност на 19.11.2020г., около две години и половина преди
предявяване на главния иск, по който е образувано настоящото дело. На осн.
чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла, затова вземането за лихви за забава в размер на 726, 32 лв.,
начислени върху погасените главници също не се дължи. Затова предявените
искове следва да бъдат уважени.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищцата, съгласно
представения списък, в размер на 440 лв. платено адвокатско възнаграждение
за един адвокат и 123, 06 лв. платена държавна такса. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възражение не е
основателно, тъй като то е в минимален размер.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „С.В.“ АД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, по иска с правно основание чл.
124, ал.1, пр.3 от ГПК, че ищцата К. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/
НЕ ДЪЛЖИ на „С.В.“ АД сума в общ размер на 3076, 43 лева, от които: 2349,
91 лв. – главница, представляваща стойност на разходвана питейна вода за
имот представляващ апартамент № 11, в /адрес/, съгласно фактура №
**********/27.02.2022г. и начислена върху нея лихва в размер на 726, 32 лв.
за периода от 18.10.2017г. до 04.02.2022г., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ да плати на К. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/
сторените по делото разноски в общ размер на 563, 06 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4