РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Варна, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110116615 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано
по предявени от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК * срещу Д. В. С., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни специални установителни искове с материалноправно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 9 850.00 лева, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит с номер * от 26.11.2008 г. сключен между Д.
В. С. и „С. и и. б.“ АД (С.), ЕИК * (универсален правоприемник „О. б. б.“ АД), и Анекс към
договора от 20.11.2013 г., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на
Договор за цесия от 04.12.2015 г., и сумата от 3 157.03 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
съда – 24.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми по чл. 410
от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа
за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, срещу която длъжникът е подал възражение. В тази връзка у
ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Излага се, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит № *, сключен
на 26.11.2008 г. между него и „С. и и. б.“ АД („С.“ АД) с универсален правоприемник „О. б.
б.“ АД, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 15 000.00 лева със срок за връщане от 120 месеца, ведно с
дължимите лихви. Кредитът бил усвоен еднократно чрез заверяване на сумата на банкова
разплащателна или картова сметка с титуляр кредитополучателя и страните се договорили,
че за ползвания кредит кредитополучателят не дължи такси и комисионни, поради това, че
1
към момента на сключване на процесния договор длъжникът бил служител на банката.
Договорено било, че главницата се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на БЛП плюс
надбавка в размер на 2,50 %, като към датата на сключване на договора БЛП на банката бил
в размер на 6,40 %, а общият лихвен процент в размер на 8,9%. Договорът е бил подписан
при ГПР в размер на 9,27%, като е уточнено, че в този процент не са включени разходите по
чл. 21 от ЗПК. Посочено е, че съгласно чл. 5 от сключения между страните договор крайният
срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му, като
издължаването се извършва посредством месечни анюитетни погасителни вноски в
съответствие с погасителен план, който е неразделна част от договора, като при забавяне на
плащането на месечни вноски е уговорена лихва в размер, определен в чл. 5, ал. 5. Сочи се
още, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е 27.11.2018 г.
Излага се, че процесния кредит е предоставен на ответника при преференциални
условия във връзка с качеството му на служител на банката, като страните са договорили, че
при прекратяване на трудовото му правоотношение с нея, банката ще започне да олихвява
кредита с по-висок лихвен процент, както и да начислява такси и комисионни. Посочва се,
че на 20.12.2013 г. след като е било констатирано, че към датата на подписване на анекса
остатъкът от редовен дълг по кредита за главница е в размер на 9 241.47 лева и по повод
писмено искане на кредитополучателя за допускане на гратисен период е подписан анекс,
съгласно който банката отпуска на кредитополучателя допълнителна сума в размер на
608.53 лева, с която да бъде погасено просрочие по кредита, като в следствие на това
усвояване формираният дълг за главница е в размер на 9 850.00 лева. С анекса е бил
договорен още гратисен период за срок от 6 месеца, както и нов погасителен план, който
отменя предходно действащия. Твърди се, че ответникът не изпълнявал своите задължения
по договора за кредит и изпаднал в забава спрямо кредитора, но въпреки това нито
кредитодателят, нито впоследствие цесионерът не са се възползвали от правото си да обявят
предсрочна изискуемост на вземането си.
В исковата молба е посочено, че на 04.12.2015 г. между „С.“ АД в качеството му на
цедент и ищеца в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания, като по силата му титуляр на вземането по процесния договор станал ищецът.
Цедентът упълномощил цесионера „Ф. И.“ ЕАД да уведоми Д. В. С. за прехвърлянето на
вземанията спрямо него, като ищецът изпратил уведомление за цесия на адреса, посочен в
договора за кредит чрез препоръчана пратка на „Б. п.“ ЕАД. Твърди се, че посоченият адрес
е бил посетен от пощенски служител, който не е открил длъжника или друго пълнолетно
лице, което да се съгласи да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан
срок за получаването й от пощенски клон. Пратката не била потърсена в предвидения срок,
поради което същата е върната на ищеца. Посочва се, че съгласно чл. 18 от процесния
договор при промяна на посочения в договора за банков кредит постоянен или настоящ
адрес кредитополучателят се задължава да съобщи писмено промяната на банката, като в
противен случай всички изпратени на посочения в договора адрес съобщения се считат за
получени и че длъжникът не е изпълнил това своя задължение.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на исковете и се излагат твърдения относно
тяхното погасяване по давност. Посочва, че заповедта за изпълнение е издадена на
26.10.2023 г. и само за двете вноски, предвидени за плащане 27.10.2018 г. и 27.11.2018 г.
давността не е погасена, тъй като договорът за банков кредит е от 2008 г., а давността за
всяка една от вноските започва да тече от падежа на всяка вноска. Поради това счита, че не
се дължат и лихви за забава върху предходните вноски, за които се твърди, че са погасени по
давност. Оспорва се авторството на положения под анексите подпис, както и този, положен
в Договор за учредяване на залог върху парични вземания по банкови сметки, тъй като
длъжникът е прекратил трудовото си правоотношение с банката през 2012 г. и в края на
2013 г. вече бил в трудови правоотношения с друг работодател и е извършвал дейност в А..
Сочи, че страните са подписали анекс на 20.12.2023 г., но само за констатиране на размера
на остатъка от редовния дълг и банката е отпуснала допълнителна сума от 608.53 лева, за да
се погаси просрочието по потребителския кредит. С анекса е договорен гратисен
шестмесечен период, в който не следва да бъдат изискуеми както вноски, така и лихви, като
2
е съставен и нов погасителен план, отменящ досега съществуващия. Оспорва се на длъжника
да е връчван новия погасителен план.
Възразява се срещу действителността на представения Договор за прехвърляне на
парични вземания, в който са заличени дата, предмет на прехвърлянето като размер на
вземания, цената и нейното заплащане. Сочи, че доколкото няма доказателства за размер и
платена в цялост продажна цена, уговорена т. 3.1. от цесионера на цедента, договорът не е
успял да породи прехвърлително действие за неплатени вземания, между които и това на Д.
С.. Посочва се, че издаденото потвърждение за прехвърляне на вземания е без дата и е
издадено в 10-дневен срок от заплащане на цената по договора.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 21.02.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. Л. Ш., чрез която поддържа писмения отговор и пледира
предявените искове да бъда отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е
постило възражение по чл. 414 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на
вземане от 26.11.2008 г. /л. 5/, сключен между „С.“ АД и ответника, кредитодателят се
задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 15 000.00 лева.
Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето за срок от 120
месеца посредством месечни ан/итетни погасителни вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Констатира се още, че страните са уговорили
кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата
сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, която е равна на сбора на Банковия
Лихвен Процент за кредити в национална на Банката плюс надбавка в размер на 2.50%, като
към датата на сключване на договора, УС на Банката е определил Банков Лихвен Процент за
кредити в национална валута в размер на 6.40% годишно. Към датата на подписване на
договора ГПР възлиза на 9.27 %.
Видно от представения Анекс № 2 от 20.12.2013 г. към Договор за кредит, №
*/27.11.2008 г. - в оригинал /л. 109/, сключен между „С.“ ЕАД и ответника, към датата на
подписване на анекса остатъкът от редовния дълг по кредита е в размер на 9 241.47 лева.
Страните се договорили банката да отпусне на длъжника допълнителна сума в размер на
608.53 лева, с която да бъдат погасени просрочените вноски. Усвояването на сумата,
формираща дълг в общ размер от 9 850.00 лева, ще се извърши до 27.12.2013 г. Считано от
27.12.2013 г. за период от 6 месеца длъжникът дължи на датата, определена в новия
погасителен план, неразделна част от анекса и отменящ досега действащия, вноска в размер
на 120.00 лева, включващи дължимата лихва и част от дължимата вноска по главница. След
изтичане на гратисния период, оставащата главница по кредита се издължава на месечни
анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
неразделна част от анекса и отменящ досега действащия.
Видно е от ангажирания погасителен план от 21.12.2013 г., подписан към анекс № 2
от 20.12.2013 г., че падежът на последната погасителна вноска е на 27.11.2018 г. Установява
се още от погасителния план, че ответникът е преустановил плащанията по кредита, считано
от 27.12.2013 г.
Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г.,
сключен между „С.“ ЕАД като цедент и „Ф. И.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение №
1 от 04.12.2015 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са
описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 42 фигурира ответникът Д. В. С.. От
3
представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил
извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 44/, от което се
установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за
новия титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до Д. В.
С., както и обратни разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването
им.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че усвоената от
ответника по кредита сума възлиза ба 15 608.53 лева. Сумата, която ответникът е заплатил
до момента по кредита е в общ размер от 5 758.53 лева. Размерът на задълженията на
ответника към датата на договора за цесия – 04.12.2015 г. за главница по процесния кредит
възлиза на 9 850.00 лева и представлява разлика между усвоената главница и погасената
сума. В периода от датата на цесията до подаване на заявление пред РС-Варна при ищеца-
цесионер не са постъпвали плащания пот ответника. Общият размер на обезщетението за
забава в размер на законната лихва, начислено върху непогасената главница от 9 850.00 лева
в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., вкл., възлиза на 3 157.03 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е оспорена от
ответника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения едномесечен срок е предявил искове за установяване на
вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на
ответника: 1./ твърдяната договорна връзка на ответника с първоначалния кредитор с
предмет отпускане на потребителски кредит; 2./ своята изправност по договора, т. е.
предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; 3./ изискуемостта на главното
задължение и изпадането на ответника в забава, както и 4./ размера на предявените
граждански притезанияе. Следва също да докаже сключването на договор за цесия с предмет
исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника
е и да докаже всички свои перемпторни и дилаторни възражения.
От приобщения договор /л. 8/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и
праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на
потребителски кредит в размер от 15 000.00 лева. Процесният договор не е сключен в
противоречие с материалноправните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на договора и ОУ към него същият съдържа
информация досежно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; за методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, с оглед уговорката за плаващ лихвен
процент; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
4
Ето защо съдът намира договора за кредит за валиден по смисъла на ЗПК.
От експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно изготвено,
пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, и банковите документи по несъмнен
начин се констатира и изправността на праводателя на ищеца досежно кредита, предоставен
за потребителски цели, а именно същият в изпълнение на поетото договорно задължение е
предоставил на ответника заетата сума в размер от 15 608.53 лева след подписване на Анекс
№ 2 от 20.12.2013 г.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието
на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват
със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление
на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително
оповестени критерии. В конкретния случай страните не са договорили такива такси.
От приобщените писмени документи се устаноява по несъмнен начин, че по силата
на договора за цесия от 04.12.2015 г. първоначалният кредитор е прехвърлил вземанията си
спрямо ответника на ищеца. Възраженията за недействителност са несъстоятелни, доколкото
договорът за цесия не страда от пороците нормативнорегламентирани в разпоредбата на чл.
26 от ЗЗД. Към исковата молба ищецът е приложил уведомление за цесия, като с връчване на
препис от сезирлата съда молба на ответника, ведно с приложенията към нея, същият се
счита за уведомен за настъпилото във времето правоприемство, който факт следва да бъде
отчетен от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази насока е и последователната каузална
практика на ВКС, обективирана в множество решения, които съдът не намира за нужно да
цитира.
Видно от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно, неоспорено от страните, остатъкът от реално заетата
сума в размер от 15 608.53 лева, при отчитане на сторените от ответника доброволни
плащания, възлиза на 9 850.00 лева, като обезщетението за забава, съизмеримо със законната
лихва върху непогасения отстатък от главницата, начислено в периода от 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г. възлиза на 3 157.03 лева.
Крайният извод на съда е за доказаност на предявените искове както по основание,
така и по размер, което обуславя разглеждането по същество на инвокираното в
преклузивния срок по чл. 131 от ГПК материалноправно възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г., постановено на 21.11.2024 г. от ОСГТК
на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. В мотивите на цитираното ТР е посочено, че срокът за главницата е общият 5-
годишен, дококото разсрочването на вземането на анюитетни погасителни вноски, не
превръща плащанията в периодични по смисъла на според ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС.
Видно е от подписания на 21.12.2013 г. погасителен план към Анекс № 2/20.12.2013 г.
към договора за кредит от 27.11.2008 г., че последната вноска е падежирала на 27.11.2018 г.
Давността, съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, се прекъсва с предявяване на иск. В конркетния
случай съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, специланите положителни
установителни искове се считат за предявени от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда, а именно 24.10.2023 г. /по пощата/. Т.е., на тази дата е прекъсната и
погасителната давност, от което следва, че всички вземания с настъпил падеж преди
24.10.2018 г. са покрити от погасителния давностен срок или единсвтено дължимите
анюитетни погасителни вноски са последната и предпоследната с падеж 27.10.2018 г.
В заключение съдът достига до извод за частична основателност на възражението за
изтекла погасителна давност, което обуславя уважаването на иска за главница до сумата от
5
499.29 лева, формирана от предпоследната погасителната анюитетна вноска с падеж на
27.10.2018 г. в размер на 242.90 лева и последната анюитетна погасителната вноска с падеж
на 27.11.2018 г. в размер на 256.39 лева. Искът за разликата над 499.29 лева до предявения
размер от 9 850.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане до непогасения по
давност размер, обуславя дължимостта и на акцесорното за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което също е покрито от краткия 3-годишен давностен срок по арг. от чл.
111, б. „в“ ЗЗД. За периода преди 24.10.2020 г. вземанията са погасени по давност.
Дължимата мораторна лихва, начислена за периода от 24.10.2020 г. до 11.10.2023 г. /чл. 6, ал.
2 от ГПК/ върху главницата от 499.29 лева възлиза на 158.23 лева, съгласно калкулатора за
изчисляване на лихви от официалната интернет страница на НАП
/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/, което обуславя уважаването на
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до този размер и отхвърлянето му за разликата до 3
157.03 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 80.38 лева, включваща и съдебно-деловодните
разноски, сторени в хода на заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в позла на ответника следва да се присъди сумата
в размер на 1490.63 лева – хонорар за един адвокат.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Д. В. С., ЕГН ********** дължи на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК *, сумите, както
следва:
- 499.29 лева, представляваща дължима и непогасена главница по Договор за
потребителски кредит с номер * от 26.11.2008 г., сключен между Д. В. С. и „С. и и. б.“ АД
(С.), ЕИК * (универсален правоприемник „О. б. б.“ АД), изменен с Анекс № 2 към договора
от 20.12.2013 г., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на Договор за
цесия от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 24.10.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението;
- 158.23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.10.2020 г. до
11.10.2023 г., за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК * против Д. В. С., ЕГН **********
първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
- 9 350.71 лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер на 499.29
лева до претендираната сума от 9 850.00 - невърната главница по Договор за потребителски
кредит с номер * от 26.11.2008 г., сключен между Д. В. С. и „С. и и. б.“ АД (С.), ЕИК *
(универсален правоприемник „О. б. б.“ АД), изменен с Анекс № 2 към договора от
20.12.2013 г., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на Договор за
цесия от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 24.10.2023 г. до
6
окончателното погасяване на задължението;
- 2 998.80 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 158.23 лева до
претендираната сума от 3 157.03 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г., за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. В. С., ЕГН ********** да заплати в
полза на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК *, сумата в общ размер на 80.38 лева, представляваща сторени
по исковото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ф. И.” ЕАД, ЕИК * да заплати в
полза на Д. В. С., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1 490.63 лева, представляваща
хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7