№ 7004
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100111837 по описа за 2024 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - О. Б. Ш., в исковата си молба и уточнение на същата от 26.01.2024г.
(л. 80-1 от делото на СРС) твърди, че на 03.05.2022г. в обл. Пловдив на път II-56 км. 95+00,
40
посока север, около 09:ч. било реализирано ПТП между т.а. марка „Ивеко”, peг. № *******,
управляван от Й.Г., и л.а. марка „БМВ”, peг. № *******, собственост на Национална служба
за охрана (НСО). Виновен за произшествието бил водачът на първото МПС. Ищецът, който
бил пътник във второто, пострадал. Гражданската отговорност на делинквента била
застрахова при ответника - ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД.
В болница в гр. Пловдив, били констатирани множество наранявания, едно от които
счупване на раменната кост. Въпреки извършената операция на ръката и последващите
раздвижвания, все още не можел нормално да си движи ръката и да извършва някои
движения. Претърпял негативни емоции и болки.
Извънсъдебно му била заплатена сумата от 20 000 лева (щета № 0801-003261/2022-
01), които, според ищеца, били недостатъчни, за да го обезщетят.
Отделно от това претърпял и имуществени вреди, представляващи обезщетение за
пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022г. до 12.08.2022г. в общ размер на 20 874,84
лева.
Ищецът бил в болнични 72 работни дни.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответното дружество да му заплати:
- сумата от 10 000 лева, като частичен от 50 000 лева – главница, представляваща
1
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва; и сумата от 269,49 лева, като
частичен от 1 347,33 лева - лихва за забава върху главницата от 10 000 лева за периода от
07.09.2022г. до 13.12.2022г. (съобразени са първоначалните дати, тези описани в исковата
молба, тъй като другото би означавало изменение на основание и петитум);
В о.с.з. от 04.10.2024г. сумите са увеличени на: 40 000 лева, част от 50 000 лева,
неимуществени вреди; а лихвата – 1 100,09 лева, част от 1 347,33 лева. Определението се
отнася само до размера на претенциите (л. 164 – гръб от делото на СРС).
- сумата от 5 000 лева, като частичен от 33 634 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от
03.05.2022г. до 13.08.2022г., вследствие на процесното ПТП;
Претендира и разноски.
Ответникът - „З.А.Д.Д.Б.г: Ж.И З.“ АД, оспорва иска:
- претенцията за неимуществени вреди била неоснователна;
- претенцията за имуществени вреди била недопустима с оглед нормите на чл. 380, ал.
3, във вр. с чл. 432 от КЗ;
- отделно от това, оспорва механизма на ПТП и че вината за инцидента била само на
г-н Г.;
- оспорва причинно-следствената връзка между увредите, описани в исковата молба и
процесното ПТП;
- прави възражение за съпричиняване – непоставен колан;
- претенцията (явно се има предвид първата) била завишена;
- втората претенция била недоказана;
- искът за лихви също бил недопустим, като съображенията са тези относно
имуществените вреди.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника; че в следствие на ПТП, описано в
исковата молба, ищецът е пострадал – за това има и изготвен констативен протокол (л. 16 от
делото на СРС), обсъден по-долу в СТЕ. Той обвързва съда до установяване на нещо
различно от страната, която има интерес да го стори – в случая ответника (Р. № 85 от
28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І
т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от
18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
2
Извънсъдебно ответникът е сезиран с искане за обезщетение с вх. №
2251/07.06.2022г., като претенцията обхваща 50 000 лева неимуществени вреди и толкова
имуществени. Изложеното е във връзка с доводите относно нормите на чл. 380, ал. 3, във вр.
с чл. 432 от КЗ (изплатени са 20 000 лева, очевидно след представяне на банкова сметка,
която е видна в края на молбата). Относно размера на имуществените вреди дори е поискано
уточнение (л. 151). Такъв довод обаче не е сторено в отговора – там се сочи само несезиране
(комбинация от двата довода – несезиране и непредставяне на поискана документация е
недопустима, тъй като става въпрос за взаимоизключващи се твърдения / ако пред цялото време
на процеса не се е оспорвала съсобствеността върху една къща и оспорването е направено след приключване на
устните състезания, не би могло да се приеме, че къщата е собственост само на ищеца и че ответникът не е имал
задължения да участва в тежестите по подъдржането ù - Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на
ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о. и Решение № 285 от
27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.).
Г-н Ш. е социално осигурен (болничен лист – л. 28).
Трудовото му възнаграждение, преди инцидента, е възлизало на 10 357,77 лева, а след
това на 8 236,01 лева (фиш – л. 138 за м. 01.2022г., фиш за м. 12.2024г. – л. 149).
Съобразени е графа заплата банкомат – 8 821,94 лева (от първия фиш).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Й., Г. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът), Д.И Р.. От показанията им,
които в по-голямата си част се кредитират от съда (изключенията и причините за това са
посочени изрично), се установява, че:
-св. Й.: работи в Националната служба за охрана (НСО). Имало движение на
охранявано от лице. На околовръстното на гр. Пловдив, в посока гр. Асеновград, имало
ПТП с тежкотоварен автомобил. Движели се в собствената си лента и изведнъж, т.а.
намалил, завил рязко наляво и навлязъл в тяхното платно, и ударил автомобила, който бил
пред тях - „БМВ“-то. Слезли да помогнат и трудно отворили вратата, където бил докторът
(ищецът). Той бил с колан. Бил почти неадекватен. Транспортирали го в лечебно заведение.
-св. Г.: участвал в ПТП през м.05.2022г. Управлявал тежкотоварен автомобил марка
„Ивеко“. Валяло дъжд, било натоварено, натиснал спирачките, за да спре, но камионът
поднесъл (не спрял) и се отклонил към канавката. В насрещното движение имало автомобил
и се ударил в него. Видял (разстояние 50-60м.), че пред него автомобилите били спрели и
искал и той да спре.
-св. Д.: Познавала д-р Ш. от 10 години, били семейни приятели. Семействата били
много близки. Инцидентът бил на рождения ден. Претърпял операция и 4 месеца бил в
болнични. Ходел на рехабилитации, боляло го и приемал болкоуспокоителни.
Не е можел да се обслужва сам и съпругата му го посещавала почти ежедневно, за да
му помага, понеже той бил десничар. Не можел нито да се изкъпе, нито да се храни, нито да
се избръсне, нито дори да ходи до тоалетна по нормален начин. В края на лятото 2022г.
3
ходил в Павел баня на възстановителни процедури за около 7-10 дена (било изписано по
НОИ).
И дори към днешна дата, не можел да си възстанови пълното движение на дясната
ръка. Не можел да си вдигне ръката от едно положение нагоре, което представлява пречка за
изпълняване на служебните му задължения, тъй като той бил лекар, анестезиолог, десничар,
пътувал често с президента и му се налагало да вдига тежка чанта с медицински
консумативи и лекарства, а когато бил в операционна, след свършване на операцията,
трябвало да пренесат човека от операционната маса на подвижно легло и свидетелят бил
чувал, че няколко доктори хващат, т.е. той не можел вече да участва в тази дейност.
Ищецът споделял, че не може да спи (голяма част от показанията на свидетеля са чути от
ищеца – по правната си природа това представлява недопустим косвен разпит на самата
страна). Към настоящия момент ищецът извършва медицинска дейност. Имал дълъг
болничен, след което ползвал дълга отпуска и вече бил на работа.
-св. Райков: познавали се с ищеца от деца и били много близки. Потвърждава
изложеното от предходния свидетел относно помощта на жена му в болницата; също и
относно посещенията в Павел баня. След като се прибрал вкъщи, му трябвала чужда помощ,
за да се обслужва. Дясната му ръка била водеща. В момента работел по професията си.
Същата година на ПТП-то - 2022г., се върнал на работа, но след по-дълъг болничен.
Относно споделянето от страна на ищеца, важи посоченото по-горе във връзка с
косвения разпит.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л.-а в о.с.з. от 02.02.2024г. и
04.10.2024г., се установява, че:
1. СТЕ и СМЕ (основна):
Съгласно приложеният на лист № 16 по делото Констативен протокол за ПТП № 196
от 03.05.2022г., механизмът на настъпване на произшествието е следният: на 03.05.2022 г.,
товарен автомобил „Ивеко АС 440“, се движи по път 11-56, с посока юг-север и при км.
95+00°, водачът навлиза с превозното средство внезапно в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с насрещно движещия се с посока север-юг, лек автомобил „БМВ 540и“.
Товарният автомобил е навлязъл косо в лентата за насрещно движение и където и да
се е намирал лекият автомобил, е щяло да настъпи ПТП.
По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на;
движение на превозните средства в момента и преди настъпването на удара.
Опасната зона на превозните средства не може да бъде определена.
Ударът е бил предотвратим за водача на товарен автомобил „Ивеко“, ако: същият не е
навлизал в лентата за насрещно движение, където в този момент се е движил лек автомобил
„БМВ“. Последният е оборудван с 4 обезопасителни колана.
При поставен обезопасителен колана тялото на човек се измества напред 4-7 см.
докато сработи инерционния механизъм.
4
Във връзка с инцидента от 03.05.2022г., на ищеца като пасажер са установени
следните травматични увреждания:
Закрита черепно-мозъчна травма изявена с контузия с кръвонасядане и охлузване в
дясна теменна област на главата: Мозъчно сътресение.
Закрита гръдна травма изявена с контузия на гръдния кош и счупване на по
мишнична линия на четвърто ляво ребро;
Травма на опорно-двигателен апарат изявена е контузия с оток и кръвонасядане и
закрито; разместено, диафизарно: счупване на дясната раменна кост и закрито счупване на
големия туберкул на раменната кост (в областта на дясна раменна става); контузия с оток и
кръвонасядане и закрито счупване на лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и
кръвонасядане в областта на дясната предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна
ръка; контузия на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузванйя на дясно и ляво
колена; охлузване в областта на втори пръст на десния крак.
Всички установени при пострадалия увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на ПТП, като пасажер в л.а. на
задна дясна седалка.
Травмите могат да се причинят като директно, така и при индиректно травмиране по
механизъм на удар и притискане в части и предмети от интериора на л.а.
След челен удар за л.а. БМВ векторното направление на движение на телата на
возещите се в автомобила е напред, възможно и леко нагоре и леко ексцентрично на дясно.
При това движение травмирането на главата на пасажера на задна дясна седалка може
да се обясни с достигане и удар на теменна област в тавана на л.а.; възможно и при контакт с
горната, задна, вертикалната част на предна дясна седалка. От този удар е причинено и
мозъчното сътресение.
Дясна ръка е свободно подвижна и може да достигне и да се травмира от контакт с
интериора пред и в страни от пострадалия, както директно - контактно увреждане, така и
индиректно при травма предадена по оста на ръката при опора върху дланта върху задната
страна на вертикална част на предна дясна седалка или интериор в дясно странично. Косият
характер на счупването на диафизата на раменната кост е по-характерен за индиректно
травмиране, което може да обясни и едновременно причиняване на травмата със счупване на
голям туберкул на дясна раменна кост и счупване на лакътен израстък на лява лакътна кост.
Травмите на колената и пръст на десен крак са контактни увреждания и могат да се обяснят
с достигане и травмиране от средната и долна части на задната страна на вертикална част на
предна дясна седалка.
Травмата на гръден кош със счупване на 4-то ребро се дължи на травматично
въздействие от удар, което при пасажер в дясно може да се получи от контакт както с
интериора отпред и в ляво, така и от въздействие на вертикалната, коса част на предпазен
колан.
5
В мед. документация няма описани характерни и специфични травматични
увреждания за директно въздействие на предпазен колан. Такива увреждания могат да
липсват и при положение, че при челния удар е бил поставен колан, като най-често това се
дължи на обстоятелство, че пострадалият при инцидента е бил с по-дебели дрехи.
Увреждането на гръден кош в ляво със счупване на едно ребро по мишнична линия
може се дължи на удар и притискане на лява част на гръдния кош от предмет с ограничена
площ контактна повърхност и такова въздействие може да е налице и от самия поставен
предпазен колан при ПТП.
Травмите на пострадалия могат да се причинят и при поставен предпазен колан, тъй
като както главата, така и крайниците са свободно подвижни и могат да достигат и да се
травмират с удари в части и предмети от интериора на л.а. по съседство и при поставен
предпазен колан. За гръдния кош в ляво на ниво 4-то ребро, при пасажера на задна дясна
седалка травмата може да се обясни и с въздействие от самия колан.
При наличните данни за полученото от пострадалия мозъчно сътресение следва да се
приеме, че е протекло без загуба на съзнание.
Травмите на пострадали са регистрирани в деня на претърпяното ПТП и добре могат
да се обяснят с описание механизъм на ПТП, т.е. за тях следва да се приеме, че са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Последиците от получените мекотъканни травми - болки, страдания отшумяват за
около 2 до 3 седмици след инцидента.
От счупването на едно ребро възстановяването средностатистически настъпва за
около 20 - 25 дни след инцидента, като е напълно възможно да има персистиращи, но по-
леки болки с месеци след инцидента.
Последиците от мозъчно сътресение отшумяват за около 25 дни след получената
травма, но не може да се изключи и по-продължително персистиране на церебрастенна
симптоматика.
При счупването на раменната кост с оглед вида на приложеното лечение и възрастта
на пострадалия се налага имобилизация за около 2 месеца, като при благоприятно протичане
на оздравителен процес средностатистически функционално; възстановяване: на ръката
настъпва за около 90 дни от датата на травмата.
При неразместено счупването на лакътен израстък се изисква имобилизация за 4-6
седмици, а функционално възстановяване средностатистически настъпва за около два месеца
от инцидента.
След инцидента е проведено консервативно лечение с медикаментозно обезболяване
и имобилизация на десен горен крайник. С отложена спешност на 05.05.2022г. е проведена
операция по повод разместеното счупване на дясна раменна кост, като е извършено кръвна
репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. След изписване на пострадалия
от болницата дясна ръка е била имобилизирана и му е назначено обезболяващо, общо
укрепващо и антикоагулантно лечение.
6
По делото няма данни за протичане на възстановителния процес, кога е свалена
имобилизацията и няма данни да е наложената метална остеосинтеза да е отстранена към
настоящия етап.
От получените травми мозъчно сътресение, счупване на ребро и счупванията на
костите на дясна ръка могат да са налице редица усложнения, както и пролонгиран
възстановителен процес, но тъй като по делото не са представени проследяващи
състоянието на пострадалия мед. документи, са налице основания да се приеме, че
възстановяването е протекло без усложнения в рамките на средностатистическите срокове.
До момента, в който са представени медицинските документи, не са премахнати
металните импланти от ръката на ищеца, няма и последваща медицинска документация за
това. Премахването на имплантите става след провеждане на хирургическа интервенция, за
която е необходимо постъпване в болница, респективно е нужна и епикриза от престоя в
болничното заведение. Такива документи няма представени. При поставени метални
импланти пациентът следва да се съобразява с движенията, в зависимост от техниката и
начина, по който са поставени. Отчитайки и наличните счупвания, които са на три места,
както в предраменницата, ангажиращи лакътната става, така и в раменната става и в
раменницата, неминуемо ще има някакви ограничения в движенията на горния и долния
десни крайници. В какъв аспект ще продължат и след тези средностатистически срокове,
които се дават, е въпрос както на индивидуално повлияване, така и на спазване на терапията
и предписаните му режим и лечение от пациента. Непосредствено след премахване на тези
импланти пациентът ще има ограничение в движенията. След това целта е, с провеждане на
физиотерапия, рехабилитация, ЛФК- упражения, да се преодолеят. Пълно възстановяване не
може да има след такива увреждания. Цял живот ще има последици от тази травма, които ще
се изразяват, в една или друга степен, намаляване силата или броя на движенията,
периодичниболки при смяна на времето, наличие на усилващи се такива болки, функциолеза
при натоварване на ръката. Средностатическите срокове са посочени с оглед
функционалното възстановяване на ръката по отношение на основната й функция, която е
хватателната. В каква степен ще се възстанови зависи от повлияването на лечението и
спазването му.
Ищецът е бил с предпазен колан.
2. СМЕ (допълнителна): травматични увреждания:
- закрита черепно-мозъчна травма изявена с контузия с кръвонасядане и охлузвания в
дясна теменна област на главата и мозъчно сътресение (без данни за изпадане в пълно
безсъзнание / най-лека степен). Най-честите симптоми са липсата на спомен, вегетативна
симптоматика, изразяваща се в световъртеж, повръщане, гадене, главоболие.
- закрита гръдна травма изявена с контузия на гръдния кош и закрито, без
разместване счупване по мишнична линия на четвърто ляво ребро;
- травма на опорно-двигателен апарат изявена с контузия с оток и кръвонасядане и
закрито, разместено по дължина и под ъгъл, косо, диафизарно счупване на дясната раменна
7
кост, съчетано със закрито счупване на големия туберкул на раменната кост (в областта на
дясна раменна става); контузия с оток и кръвонасядане и закрито, неразместено счупване на
лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната
предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна ръка; контузия на дясната
подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузвания на дясно и ляво колена; охлузване в
областта на втори пръст на десния крак.
Травмите могат да се получат, вследствие на процесното ПТП.
Не са установени коланни травми. На теория, за пасажер на дясна седалка не може да
се изключи и въздействие на вертикалната, коса част на предпазен колан която минава в този
област, но самото увреждане не е характерно, тъй като липсва описание на лентовидно
кръвонасядане в областта и обикновено от директно въздействие от колан се причиняват
линейни счупвания на няколко съседни ребра.
За увреждането на гръден кош в ляво не може да се изключи да е от директно
действие на колан. В случая, обаче липсата на описание на мекотъканни травми с характерна
лентовидна форма в лява част на гръден кош, където преминава част от косата вертикална
част на предпазен колан при дясностоящи пасажери и неспецифичния вид на счупване на 4-
то ребро, при липса на характерни за коланна травма серийни счупвания, не позволява да се
приеме, че така регистрираното увреждане е резулнтат именно от въздействие от поставен
предпазен колан при ПТП. Неразместеното напречно счупване на 4-то ребро по мишнична
линия може се дължи на откатен удар и притискане на лява част на гръдния кош от предмет
с ограничена площ контактна повърхност от интериора в ляво.
Травмите, с или без поставен колан биха били относително идентични.
Средностатистически срокове на възстановяване след подобни счупвания са около 2,5
- 3 месеца от датата на инцидента при благоприятно протичане на оздравителен процес. В
конкретния случай след проведената операция с метална остеосинтеза и консолидиране на
счупванията на дясна ръка, е било налице силно ограничение обем на движение в областта
на раменната и лакътната става на дясна ръка, с оформяне на флексионни контрактури в
раменна и в лакътна става на дясна ръка. Водещи до ограничение в дейности в ежедневието
необходими при изпилване на десният горен крайник. Въпреки провежданата физиотерапия
и рехабилитация не е постигнато пълно възстановяване.
Има данни за диагностициран на 07.05. в болнично заведение малък перикарден
излив. Теоретично не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма от ПТП, но
съгласно поставената диагноза: остър неспецифичен идиопатичен перикардит следва да се
приеме, че се касае за болестно обусловен неспецифичен възпалителен процес на перикарда,
а не за такъв с травматична генеза.
По делото е представен мед. документ за диагностицирано в болница наличие на
дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник. Принципно при регистрирането травма на
левия долен крайник в ляво коляно е напълно възможно това да е водело до намалена
подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или усложни
8
съществуваща тромбоза, но съгласно представените данни не може да се изключи дълбоката
венозна тромбоза да не е травматично, а болестно обусловена.
При наличното описание на причинените мекотъканни травми (контузии,
охлузвания) за тях следва да се приеме, че е настъпило възстановяване до 3 седмици след
инцидента. След подобно неразместено счупване на едно ребро, при благоприятно
протичане на оздравителен процес средностатистически възстановяване настъпва за около
20 - 25 дни след инцидента. Последиците от лекостепенно мозъчно сътресение (за каквото
при наличните данни следва да се приеме, че се отнася) отшумяват също за около 25 дни
след получената травма. По делото не са представени медицински документи за изява или
по-продължително възстановяване от тези травми.
При счупването на раменната кост с оглед вида на приложеното лечени и възрастта
на пострадалия се налага имобилизация за около 2 месеца, като при благоприятно протичане
на оздравителен процес средностатистически функционално възстановяване на ръката
настъпва за около 90 дни от датата на травмата. При неразместено счупването на лакътен
израстък се изисква имобилизация за 4-6 седмици, а функционално възстановяване
средностатистически настъпва за около два месеца от инцидента.
В конкретния случай са налице данни за персистиращи усложнения от тези травми с
развитие на флексионни контрактури на дясна ръка в раменна и лакетна стави за повече от 3
месеца след инцидента. Следва да се отчете, че не са представени данни за отстраняване на
наложената по повод счупването на раменната кост метална остеосинтеза, като е възможно с
оглед необходимост от по пълно възстановяване след обсъждане да се наложи нова операция
за изваждане на остоосинтезните материали.
Непосредствено след инцидента е проведено консервативно лечение с
медикаментозно обезболяване и имобилизация на десен горен крайник. С отложена
спешност на 05.05.2022г. е проведена операция за възстановяване на разместеното счупване
на дясна раменна кост, като е извършено кръвна репозиция и налагане на фиксираща
метална остеосинтеза. След изписване на пострадалия от болницата дясна ръка е била
имобилизирана и му е назначено обезболяващо, общо укрепващо и антикоагулантно
лечение.
На пострадалия редовно е провеждана физиотерапия и рехабилитация за възникнали
посттравматични усложнения от счупванията на дясна ръка.
При отчитане тежест на травмата на дясна ръка и темпа и вида на възстановителния
процес, може да се направи извод, че при ищеца е възможно настъпване на функционално
възстановяване, но същото не би било пълно (100%) с възвръщане на нормалната силата и
обема на движения в големите стави на травмирания десен горен крайник.
Не е имало опасност за живота.
Всяка една медицинска интервенция цели подобряване на функционалното
състояние на ръката, но няма как да се избегне травматизма от самата операция.
Поставеният пирон в раменната става ще се отрази на изследванията, които си прави
9
пациентът. Ядрено-магнитен резонанс не се позволява в тази област, тъй като влияе,
поставен е остеосинтезен материал. Влияе и при пътуване в чужбина, при проверката за
сигурност на летищата и на много други неща. След операция за отстраняване на пирона ще
има нов възстановителен период, като втората операция е щадяща, с по-малък период на
възстановяващ, но все пак е травмираща. Този период не е включен в експертизата, тъй като
няма данни за извършена такава оперативна намеса.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Пострадалият по никакъв начин не е допринесъл за инцидента.
Видно от протокола за ПТП, констатациите на в.л. по СТЕ, а и показанията на
делинквента, причината за произшествието е несъобразяването на водача на буса с пътните
условия и/или моментно разсейване (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВ), довело до отклонение и
рязко навлизане в насрещната лента. Водачът на л.а. не е могъл да реагира по какъвто и да е
начин.
Съдебната практика приема, че при направено възражение за съпричиняване в
резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде изследвано дали
непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с телесните увреждания, т.е.
дали травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше поставил
предпазния колан. (О. на ВКС № 285 от 03.05.2011г., т.д. № 695, ІІ т.о.; Решение №
206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д.
№ 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Според в.л. по СМЕ, г-н Ш. най-вероятно е бил с поставен колан (в тази връзка и
показанията на първия свидетел), а дори и да не е бил, нараняванията биха били идентични.
Обратното следваше да се установи от застрахователя и то при условията на пълно главно
доказване – чл. 154 от ГПК.
I. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
10
Съобразени са следните обстоятелства:
- ищецът е получил няколко счупвания (гръден кош и ребро, раменна кост на две
места на дясна водеща ръка) и черепномозъчна травма, включваща най-леката форма на
мозъчно сътресение);
- мекотъканните увреди са се възстановили за периода от около 20-25 дни;
- счупванията по принцип се възстановяват за около 2,5 месеца до 3 месеца, като това
относно раменната кост е изисквало дори малко повече време.
Стрес по време на самия инцидент – 6 000 лева; болки по време на целия
оздравителен процес, а те са били съществени (приемани са обезпокоителни) – 6 000 лева;
неудобство, свързано с използването на водеща ръка впоследствие, а преди това и с оглед
всички травми – 10 000 лева; комоцио – 3 000 лева; непълно възстановяване на ръката –
30 000 лева.
Общо – 55 000 лева – 20 000 лева = 35 000 лева.
Не са съобразени евентуален ексцес – операция за изваждане на пирона от ръката и
проблемите, свързани с ЯМР (това би било в релевантно, ако се случи и изследването не
може да бъде заменено с някаква друга алтернатива) или летища (проблемът с рентгеновата
рамка е за администрацията на летищата, а не за ищеца).
Относно законната лихва – според Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г.,
т.к., І т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на
депозиране на исковата молба – т.е. възражението за давност е неоснователно; Лихви върху увеличената част от
иска се присъждат от датата на увеличението - р. 1825-82-I ГО и Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016г., ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела
Балевска и Емилия Василева: и Р. № 60141 от 25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г., I т.о.
Искът за лихвата е основателен за сумата от 952,78 лева. По отношение на тази
претенция е приложимо правилото на чл. 162 от ГПК (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС
по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне
точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури,
посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е
възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg)).
II имуществени вреди:
От значение е заплащането на ищеца преди инцидента. Той е осигурен, което
означава че е получавал обезщетение от НОИ (арг. и от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване).
Не се спори, че оставането без работа е за периода, посочен в исковата молба, т.е. от
03.05.2022г. до 13.08.2022г.
Нетната заплата, тъй като осигурителните права на ищеца не са били нарушени през
време на болничните, определена и по реда на чл. 162 от ГПК, доколкото във фишовете има
и пера, непредставляващи периодично (сигурно) заплащане, е посочена по-горе (в „от
фактическа страна“) - 8 821,94 лева.
11
3 месеца Х 8 821,94 лева = 26 465,82 лева; +
8 821,94 лева / 30 дена Х 10 дена = 2 940,64 лева.
Общо - 29 406,46 лева.
Отново е приложена нормата на чл. 162 от ГПК, като най-общо е съобразен таван от
3 750 лева, осигурителен доход; и 80 % обезщетение.
3 750 лева Х 80 % = 3 000 лева.
Т.е. ищецът е получил от държавното обществено осигуряване сумата от 10 000 лева,
изчислена по същия начин, съобразно посоченото малко по-горе.
Или, спадът в доходите на г-н Ш. за периода на болничните е 19 406,46 лева.
по разноските:
1. На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 6 441,49
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Съобразено е адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лева, включително и с
прилагане на т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., но и с практиката на съда на ЕС по
отношение на наредбата.
Възражението за прекомерност е сторено с молба от 10.12.2024г., изпратена и
34
съответно получена по електронна поща в 8,ч.
2. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 58,20
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 6 383,29 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011
г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК -
„З.А.Д.Д.Б.г: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, като ответник, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б. И. и Т.Т., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт И.Ц. (ЕПЕП – л. 77 от
гр.д. № 4854/23г. по описа на СРС), да дозаплати на О. Б. Ш., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ул. „*******, чрез адв. С. И. – САК, e-mail: *******, следното:
- сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева (част от общо дължими 50 000 лева,
но съдебно установен пълен размер на дълга от 35 000 лева), представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 03.05.2022г. (щета № 0801-003261/2022-
12
01), неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023г., върху сумата
от 10 000 лева, до 04.10.2024г., а след това върху сумата от 35 000 лева, считано до
окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 952,78 (деветстотин петдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки)
лева, мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева периода от 07.09.2022г. до 13.12.2022г.
(част от общо дължими 1 347,33 лева, но съдебно установен пълен размер на дълга от
952,78 лева), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
1 100,09 (хиляди и сто лева и девет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като част от 33 634 лева, но съдебно установен
пълен размер на дълга от 19 406,46 лева), представляваща претърпени имуществени вреди,
представляващи обезщетение за пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022г. до
13.08.2022г., вследствие на процесното ПТП, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК,
- сумата от 6 383,29 (шест хиляди триста осемдесет и три лева и двадесет и девет
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13