Определение по дело №1890/2023 на Административен съд - Бургас

Постъпила е искова молба от С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, 2 ЗПС, к. 226 срещу Г. И., София. Сочи се правно основание ЗИНЗС. Ищецът твърди, че пребивава в затвора от 04.10.2021 г. и понастоящем е подсъдим.

Обяснява, че при всеки прием в медицинския център отношението на медицинския фелдшер било неучтиво, грубо, дезинтересирано и непрофесионално. От дълго време имал проблеми със запушен нос (не можел да диша) и кашлица и се чувствал унизен и обиден от фелдшера, която, напоследък, при всеки преглед го принуждавала да пише декларация, че искал тя да го преглежда и лекува. Вече бил изготвил две декларации.

Изложението продължава с твърдения за неучтиво отношение от фелдшера към ищеца. Твърди, че същата се обръщала към него на „ти” и личала липсата на елементарно възпитание. С. потърсил, но никъде не открил (в ЗИЗНС, Нар. №2, ЗЗ) подобна „глупост”. Така фелдшерът го унижавал.

Иска образуване на дело за обидния тон на „ти” и крайно омерзителните декларации, които бил изнуден (2 пъти) да изготви. Иска Г. И. да бъде осъдена да му плати обезщетение в размер на 20 000 лв. за периода 01.09.2023 г. – 09.09.2023 г. за претърпени вреди – унижение и обида от неучтиво отношение към него на „ти” дори и в официални отговори от фелдшера, както и от крайно омерзителното принуждаване, чрез заплаха, че няма да бъде прегледан, да пише 2 пъти унизителни декларации. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от подаване на иска. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса.

С вх.№ 249/09.01.2024 г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията – София представя писмен отговор на исковата молба.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.03.2024 г. от 13,20 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на фактите, които твърди и от които черпи благоприятни правни последици.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Съгласно ал.2 от същия член в случаите по чл.3, ал.2, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, като и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, а съгласно ал.5. В случаите по ал.1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Определението не подлежи на обжалване.