Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 1074 20.12.2017 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесети декември две хиляди и
седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 1739 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 463 във вр. с чл. 278 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 17956/16.10.2017 г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Бургас, от взискателя
„Еврокапитал България“
ЕАД гр. Бургас, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска" № 115, вх. Б, ет. 3, чрез адвокат Керка Богоева от ХАК, по изп.д. № 20178000400358/17 г. на същия ЧСИ, с която се обжалва разпределение, извършено с протокол
за разпределение на сума от публична продан изх. № 18416/22.08.2017 г.,
предявено на жалбоподателя на 11.10.2017 г. С жалбата се сочи, че вследствие
проведена публична продан на собствени на дружеството длъжник, взискателят бил
обявен за купувач, като не се достигнало до реално внасяне на цената, предвид
факта, че вземането му било по-голямо от продажната цена. Твърди, че с
обжалваното разпределение, ЧСИ неправилно, на основание чл. 495 от ГПК,
постановил взискателят да заплати, чключени в разпределението суми за дължими
авансово такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, разноски по съдебното изпълнение,
представляващи такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и дължими данъци за имота
и дължими публични задължения към НАП. Излагат се твърдения, че от
разпределението не става ясно как са изчислени разноските и таксите и дали
подлежат на предпочтително удовлетворение, както и че по делото не се съдържат
данни за задълженията за местен данък или публични такива към НАП. При
изложените аргументи, взискателят жалбоподател, моли за отмяна на извършеното
разпределение.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения срещу
депозираната жалба от страните в изпълнителното производство.
По делото са депозирани и мотиви от ЧСИ Ивелина Божилова за
неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата. Прави се подробен
анализ на фактите по изпълнителното дело, като се излага хронологията на
действията и се сочат правни аргументи по всяко от релевираните оплаквания на
жалбоподателя. Твърди се, че възраженията на жалбоподателя досежно
разпределените в негова тежест такси и разноски по изпълнението е бланкетно и
голословно, като ЧСИ сочи, че задълженията са подробно описани в протокола за
разпределение по чл. 495 от ГПК, а и взискателят е уведомяван за тях със
съобщение изх. № 06907/30.03.2017 г. Излагат се доводи, че взикателят е
единствен за изпълнителното производство, реализираните разходи са по повод
поискани от него изпълнителни действия и именно той дължи заплащането им, като
за същите съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД била призната привилегия от
първи ред. За неоснователни ЧСИ намира и възраженията за разпределените
задължения за данъци и такси към община и НАП, като посочва, че по делото се
съдържа удостоверение за наличие или липса на задължения изх. №
0203717005787126/06.04.2017 г. на ТД на НАП – Бургас и справка за неизплатени задължения на Община
Поморие, които установяват дължимостта и размера им.
При съобразяване доказателствата по делото и доводите на страните,
настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като подадена от взискател
в изпълнителното производство против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, с правен
интерес от обжалването.
По съществото на
спора, настоящият съдебен състав, от фактическа и правна страна, намира за
установено следното:
Производството по изп. дело № 20178000400358/17 г. е
образувано по молба от страна на „Еврокапитал България“ ЕАД,
в качеството му на поемател по запис на заповед от 15.01.2013 г., с която издателят
„Бългериън Роуз Гардънс“ ЕООД, ЕИК ********* се задължило за сумата от
2 350 000 лева, установена с издаден в негова полза изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 548/2014 г. по описа на Районен съд - Поморие. С изпълнителния
лист са установени вземания на взискателя и за законна лихва върху главницата
от 18.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски в размер на
67 000 лева.
С молба вх. № 04258/17.03.2017 г. по описа на ЧСИ, взискателят е
поискал преди изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника на бъде
наложена възбрана върху негови собствени недвижими имоти с ид. №№
57491.501.525.2.60; 57491.501.525.3.30 и 57491.501.525.3.34,представляващи
гаражи, като се пристъпи към опис на имуществата и изнасянето им на публична
продан.
След извършено проучване на длъжника, ЧСИ с постановление от
30.03.2017 г. /л. 97 от изп.дело/ е наложил възбрана върху посочените от взискателя
имоти, изпратил е до длъжника покана за доброволно изпълнение изх. №
06908/30.032017 г., получена от него на 03.04.2017 г. /л. 109, 110 от изп.дело/
и е извършил опис на имотите /л. 120 от изпдело.
Публичната продан е обявена с обявление /л. 122 от изп.дело/ и е
насрочена от 11.07.2017 г. до 11.08.2017 г. при начална цена за имот с ид. №
57491.501.525.2.60 – 31 320 лева без ДДС; за имот с ид. № 57491.501.525.3.30 – 21
100 лева без ДДС; и за имот с ид. № 57491.501.525.3.34 – 14 300 лева без ДДС. Посочено
е, че върху продажната цена ще се дължи ДДС. Обявен е задатък, в размер на 10%
от обявената първоначална цена.
Видно от копието от изпълнителното дело, проданта е надлежно
разгласена, по реда на чл. 487 от ГПК. По делото са постъпили единствено
наддавателни предложения от взискателят „Еврокапитал България“ ЕАД, на който и
имотите са възложени с постановления, съдържащи се в протокол от 14.08.2017 г.
/л. 154-157 от изп.дело/.
С протокол от 14.08.2017 г. /л. 158-159 от изп.дело/ е извършено
обжалваното разпределение, предявено на взискателя на 11.10.2017 г. /л. 176 от
изп.дело/.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. В случаите, когато за купувач на имота е
обявен взискател, съдебният изпълнител изготвя разпределението по чл. 460 от ГПК и съгласно чл. 495 от ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок
от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели.
В настоящия случай съдебният изпълнител е извършил разпределението
съобразно изискванията на чл. 460 от ГПК. В обжалваното постановление на съдебния изпълнител, той е определил
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
В постановлението изрично е посочено каква сума се разпределя, кои са
притезанията които подлежат на удовлетворяване, т.е какви са вземанията на всеки
един от взискателите (първоначалният взискател, присъединените взискатели Община
Поморие за вземания за ДНИ и ТБО и НАП за публични вземания за продадените
недвижими имоти, както и дължимите разноски по изпълнението) към момента на
разпределението, изрично е посочен какъв е редът за удовлетворяване на
притезанията - посочени са привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и каква сума се полага за изплащане на всяко едно от тях.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че от
разпределението не става ясно какви точно разноски е начислил ЧСИ по
изпълнителното производство в тежест на взискателя и дали те се ползват с
привилегия по чл. 136 от ЗЗД. Видно от съдържанието на обжалвания протокол, ЧСИ
е посочил, че по делото са дължими и незаплатени авансови такси за поискани от
взискателя изпълнителни действия възлизащи на общата сума от 1559,30 лева. ЧСИ
е извършил подробна разбивка на тази сума, като е посочил конкретното основание
за всяка от начислените такси и нейния индивидуален размер. Още повече, видно
от съобщение изх. № 06907/30.03.2017 г., на взискателя е указано дължимостта на
част от авансово дължимите такси в размер на 1397,30 лева, което по същество
представлява постановление за разноските, което „Еврокапитал България“ ЕАД не е
обжалвал в срока по чл. 436 от ГПК. Въпреки това, при извършена от съда
проверка относно размера на начислените такси и тяхната основателност, се
установи, че правилно ЧСИ е определил размера на дължимата такса за образуване
на производството по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ, правилно е определен размера на
дължимите такси за изготвяне и връчване на покани, призовки, преписи,
уведомления и книжа по т. 5 от Тарифата, като по делото се съдържат
доказателства за реализиране на посочените действия от ЧСИ, правилно за
поисканите от взискателя три броя възбрани е начислена такса по т. 10 от
Тарифата, а таксата за извършения опис е определена коректно в размер на 1,5 на
сто от цената на описаните три недвижими имота. С основание, предвид факта, че
имотите, предмет на описа се намират в гр. Поморие, ЧСИ е определил такса по т.
31, б. „и“ от Тарифата за извършеното извън населеното място на кантората му
изпълнително действие, като основателно е начислена такса и по т. 31 в размер
на 6 лева, предвид доказателствата по делото за използвани пощенски и куриерски
услуги. Налице е основание и за включване в разпределението на разноски за ИКАР,
скици от АГКК, разноски за налагане на възбрани, разходи за удостоверения за
тежести, които се установява, че са действително извършени и се дължат по т. 31
от Тарифата, като видно от изпратеното до взискателя съобщение 14,50 лева са
разходите за скици, 16 лева – заплатени такси към АВ за вписване на възбрани и
33 лева – заплатени такси за издадени удостоверения за тежести, или общо посочената
от ЧСИ с разпределението сума от 63,50 лева. Установява се още пълно съответствие
между конкретно посочените стойности на извършените разходи по изпълнителното
производство и дължимите по отделно такси и крайния общ размер от 1559,30 лева,
посочен с разпределението.
Относно размера на определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва
да се посочи, че същата е коректно изчислена въз основа на размера на
изпълненото с публичната продан парично вземане и съгласно формулата по б. „д“,
като изрично ЧСИ е посочил и конкретно извършеното от него изчисление.
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, вземанията за
разноски за принудително изпълнение се ползват с първа привилегия за
предпочтително удовлетворение от събраната от изпълнителния способ сума.
Предвид законовия текст и факта, че по делото се установява, че извършените от
ЧСИ разноски са изцяло във връзка с реализиране на поисканите от взискателя
публични продани на процесните три недвижими имота, разноските установени с
обжалваното разпределение, представляващи сумата от 1559,30 лева и сумата от
4704 лева са дължими от взискателя и се ползват с посочената от ЧСИ първа
привилегия по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Досежно оплакванията на жалбоподателя за липса на доказателства за
вземанията на присъединените взискатели Община Поморие и НАП, следва да се отбележи,
че същите се явяват също неоснователни. По изпълнителното дело, на л. 106 и
163-166 се съдържа кореспонденция между ЧСИ и Община Поморие, досежно дължимите
данъци за продадените три недвижими имота. От отговора на директора на дирекция
ПМДТ при Община Поморие е видно, че размерът на общо дължимите МДТ и ТБО за
имотите е 765,56 лева, напълно съответстващи на отразеното от ЧСИ с
разпределението, като правилно ЧСИ е определил и че вземанията на Община
Поморие се ползват с привилегия от втори ред. Размерът на вземанията на НАП към
дружеството – длъжник е установен с удостоверение вх. № 05682/06.04.2017 г. по
описа на ЧСИ /л.112-113 от изп.дело/ и възлиза на сумата от 735,18 лева,
съответно отразени в разпределението от ЧСИ и правилно възприети като привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Предвид изложеното, при извършената проверка на разпределението на
дължимите на взискателя, на ЧСИ, на Община Поморие и на НАП суми, съдът намира,
че жалбата е неоснователна, тъй като протокол за разпределение на сума от
публична продан изх. № 18416/22.08.2017 г., отговаря на изискванията на чл. 460 от ГПК и не се констатира нарушение на разпоредбата на чл. 495 от ГПК и на чл. 136 от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът намира, че жалбата на взискателя
„Еврокапитал България“ ЕАД против протокол за разпределение на сума от публична
продан изх. № 18416/22.08.2017 г., издаден от ЧСИ Ивелина Божилова по
настоящото изпълнително дело следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 435, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17956/16.10.2017 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.
№ 800 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Бургас, от взискателя „Еврокапитал България“ ЕАД гр. Бургас, ЕИК
*********, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Александровска" № 115, вх. Б, ет. 3, чрез адвокат Керка Богоева
от ХАК, по изп.д. № 20178000400358/17 г. на
същия ЧСИ, срещу разпределение, извършено с протокол за разпределение на сума
от публична продан изх. № 18416/22.08.2017 г.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му в
препис на страните, пред Апелативен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.