Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 270 от 13.03.2012 година по гр.д. № 3803/2011 година Районен съд - гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Г. П. Б. против " С. - С. И." -гр.В. Т. и " Т. Т.",Е. - гр.В. Т. иск за приемане за установено , че " С. - С. И." и " Т. Т.",Е. му дължат сумата 2102,40 лева, представляваща остатък до пълния размер дължим месечен наем за периода от м.05. - м.11.2010 година включително съгласно договор за наем от 15.09.2009 година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за заплащането на която е издадена заповед за изпълнение № 1688/10.06.2011 година по Ч.гр..д. № 2499/2011 година. Г. П. Б. е осъден да заплати на " С. - С. И." и на " Т. Т."Е. сумата 200 лева, представляваща направените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Недоволен от така постановеното решение е ищецът Г. П. Б., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В жалбата си Г. Б. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от него решение. Твърди, че неправилно Районният съд е променил предназначението на РКО, като от първични счетоводни документи ги е приравнил на анекс, с който е променен съществен елемент на сключения между страните наемен договор - наемна цена, при което съглашение между страните за промяна на последната няма и не е постигнато. В тази връзка посочва, че самото изявление на ответниците с отговора на исковата молба за прихващане от стойността на извършените от тях подобрения по същество представлява признание на предявения против тях иск. Твърди в тази връзка, че е недопустимо да се приемат и приравняват разходните ордери, като счетоводни документи с отчетническо предназначение по критериите на Закона за счетоводството, на изпълняващи предназначението на анекс по юридическите критерии на ЗЗД и на самия договор за наем. Посочва, че с ордерите е установено частично плащане на наемната цена и по никакъв начин не може да се възприеме, че е направено волеизявление от която и да е от страните за промяна на последната. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира разноски. Въззиваемите " С. - С. И." - гр.В. Т. и " Т. Т.",Е. - гр.В. Т. заемат становище, че жалбата на Г. Б. е неоснователна и недоказана. Твърдят, че договорът за наем е неформален договор, за чиято действителност законът не поставя изискване за форма, поради което сключването му в писмена форма не поражда задължение за страните всяко последващо изменение да бъде също в писмена форма. Твърдят, че правилно съдът е преценил, след съвкупната преценка на всички писмени доказателства по делото, че е постигнато съгласие между страните по правоотношението за изменение размера на договорения месечен наем в посока на намаляването му и то двукратно в рамките на исковия период - веднъж през м. 05.2010 г. и веднъж през м.10.2010 година. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски по делото за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Г. П. Б. е подадена срок и е порцесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Г. П. Б. на основание чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК против " С. - С. И." - гр.В. Т. и " Т. Т.",Е. - гр.В. Т. иск за приемане за установено съществуването на вземането му от двамата ответници в размер на 2102,40 лева общо ,представляващо остатък до пълния размер дължим му от тях месечен наем за периода от месец май до месец ноември, 2010 година включително по сключен между тях на 15.09.2009 година договор за наем , за която сума в негова полза против ответниците от Районен съд - гр.В. Т. по Ч.гр.д. № 2499/2011 година е издадена заповед № 1688 за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на претендираната наемна цена. По делото е установено и не се спори, че между Г. П. Б. и Гражданско дружество "Т." по чл.357 и следващите от Закона за задълженията и договорите, съдружници в което са ответниците " С. - С. И." - гр.В. Т. и " Т. Т.",Е. - гр.В. Т., на 15.09.2009 година е сключен договор за наем за срок от 3 години. По силата на договора Г. Б. е предоставил на гражданско дружество " Т." за временно ползуване подробно описания в договора търговски обект, при поето от наемателите задължение да му заплащат месечна наемна цена в размер на 380 евро, платима до всяко 10-то число за текущия месец в евро или лева по курса на БНБ към датата на плащане . В тази връзка следва да се има предвид, че макар дружеството по чл.357 ЗЗД да е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, то е неперсонифицирано; не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект, поради което не разполага с процесуална дееспособност и не може да бъде страна в процеса. Предвид обстоятелството, че всичко, което съдружниците са придобили от дейността на дружеството е тяхна обща собственост съгласно чл.359,ал.1 ЗЗД, те са тези, които са пасивно легитимирани да носят отговорност за поетите от дружеството задължения. По делото не се спори, че от договорената с договора от 15.09.2009 година наемна цена, за месеците май, юни, юли,август и септември 2010 година по разходни касови ордери наемателят е заплатил на Г. Б. по 500 лева, а за месеците октомври и ноември същата година - по триста лева, като разликата до договорената с договора от 15.09.2009 година наемна цена не е заплатена и към датата на последното по делото заседание. За да отхвърли с обжалваното от Г. Б. решение предявения от него иск за заплащане на тази разлика, Районният съд е приел" ... че от представените по делото РКО и разписки за наем, издадени от ответниците и подписани от ищеца, се налага извод в подкрепа на защитната теза на ответниците за постигнато съгласие на страните по правоотношението за изменение размера на договорения наем в посока намаляването му и то двукратно в рамките на исковия период - веднъж през м.05.2010г. и веднъж през м.10.2010г." . Този извод на съда обаче е неправилен и необоснован. Правилно и законосъобразно в тази връзка е твърдението на ответниците, сега въззиваеми , че договорът за наем е неформален, консенсуален договор, при което такова е и споразумението за неговото изменение, в това число и за промяна на първоначално договорената наемна цена. Твърдението им за извършена в конкретния случай на такава промяна обаче по делото е останало недоказано. Показанията на разпитания като свидетел в първата инстанция в съдебно заседание на 24.02.2012 година В. С. И. са, че " Ищецът никога не е имал претенции за сумата , която сме давали през месеците - не е искал по-големи суми, от които му плащахме. Той беше съгласен с тези пари.", но не и че е бил свидетел на постигнато между страните по делото съгласие за промяна на договорената от тях с договора от 15.09.2009 година наемна цена. Още по - малко извод за това може да се направи от извършеното по разходните касови ордери плащане, респективно - от това, че Г. Б. не е възразил по вписаното в ордерите обстоятелство, че се плаща наем, вместо да се посочва, че се плаща част от наема, или пък че е можел да откаже частично плащане. Вярно е, че от показанията на свидетеля И. и от съдържанието на РКО би могло да се направи предположение за постигната между страните договореност за намаляване на наемната цена, но това не е достатъчно основание да се приеме, че такава договореност действително е налице. Освен това ответниците, сега въззиваеми, едва в първото по делото заседание на 24.01.2012 година , т.е. след като дадената им от закона възможност да направят възражения по претендираната от Г. Б. наемна цена и да посочат изменението на последната, на което тези възражения се основават, е преклудирана при условията на чл.133, във връзка с чл.131,ал.2,т.5 ГПК, са навели доводи за изменение на последната, като са посочили, че РКО обективират волята на страните наемът да бъде в посочения в тях размер.Ответниците не са посочили особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК, поради които не са възразили против размера на претендираната наемна цена с отговора на исковата молба, поради което това тяхно възражение, като преклудирано, не следва да бъде съобразявано при решаване на делото. Изложеното налага извода, че исковата претенция на Г. Б. е основателна и доказана. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Г. П. Б. е основателна и доказана. Обжалваното от него решение, като порочно, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковата му претенция да бъде уважена. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК " С. - С. И." и " Т. Т.",Е. следва да бъдат осъдени да заплатят на Г. Б. направените от него разноски по делото за двете инстанции в размер на 384,20 лева, в това число и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 270 от 13.03.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 3803/2011 година, вместо което постановява: ПРИЕМА за установено , че съществува вземане на Г. П. Б., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В. Т.,ул.М." № 19 , от "С. - С. И.", с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ул.."О." № 75,В.А,.2,А.6 и от " Т. Т.",Е., с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул."Г. М." № 53, .2, в размер общо на сумата 2102,40 лева / две хиляди, сто и два лева и четиридесет стотинки/,представляваща остатък до пълния размер дължим месечен наем за периода от м. месец май, 2010 година до месец ноември, 2010 година включително съгласно договор за наем от 15.09.2009 година, за която сума на Г. П. Б. по Ч.гр. д. № 2499/2011 година на ВТРС на 10.06.2011 година е издадена заповед № 1688 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху 2102,40 лева , считано от 08.06.2011 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2499/2011 година на ВТРС ,до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА "С. - С. И.", с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ул.."О." № 75,В.А,.2,А.6 и " Т. Т.",Е., с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул."Г. М." № 53, .2, да заплатят на Г. П. Б., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В. Т.,ул.М." № 19, направените от него разноски по делото за двете инстанции в размер на 384,20 лева, в това число и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |