РЕШЕНИЕ
№ 4379
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря П. Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330114213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против Д. Х. К. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 871/29.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1356/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII
граждански състав, а именно: сумата от 104, 36 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., *****, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.08.2020 г. до 26.01.2021 г. в размер на сумата 3, 67
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 27.01.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., *****. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Техем
Сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна
енергия на стойност от 690, 41 лв. – топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Твърди, че начислената на
ответника топлинна енергия и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената
стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.
Сочи, че след депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – на 29.06.2021 г., длъжникът погасил сумата от 700 лв., поради
което останала незаплатена главница от 104, 36 лв., формирана както следва:
сумата от 56, 14 лв. за топлинна енергия за отопление, сумата от 37, 26 лв. –
топлинна енергия за сградна инсталация и сумата от 10, 96 лв. – услуга за
дялово разпределение. Моли се за установяване със силата на пресъдено
нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на
разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът Д. Х. К., чрез назначения му от съда особен представител –
адв. С. Н., не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1
ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание
особеният представител на ответника оспорва предявените искове по
основание и размер, като моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
2
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът Д. Х. К. е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. П., *****.
По делото е представена справка от Служба по вписванията – гр.
Пловдив, от която се установява, че на **. с рег. № ** е вписано
придобиването от страна на ответника по силата на договор за покупко-
продажба на апартамент с площ от 58, 490 кв.м., находящ се в гр. П., *****.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в в гр.
П., *****.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният
спор по настоящото
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
3
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.12.2018
г. до 30.04.2020 г., но поради осъществено частично заплащане на
задължението в хода на процеса претендира присъждане на доставена
топлоенергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г.
Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея
правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни
за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. Пловдив, ***** е включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е
ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по
топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал
ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е
подавано на „Техем Сървисис“ ЕООД за разпределение на потребители.
Установено е, че през процесния период в имота на ответника са монтирани
четири отоплителни тела, които са снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален
отчет. Установено е, че в имота на ответника водомерните устройства за
топла вода са демонтирани и последният не ползва тази услуга. Експертизата
е установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 134 куб.м,
като за целият процесен период е разпределена 6, 22812 MWh топлинна
енергия, от която 1, 40802 MWh за сградна инсталация и 4, 8201 MWh за
отопление. Вещото лице е установило, че топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация е определена на основание т. 6.1.1. от Методиката за
4
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост -
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, пропорционално на проектните отопляеми обеми на
имотите. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и
начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и
начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице
посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия е за сумата от 690, 41
лв., като след погасяване на сумата от 586, 05 лв. на 29.06.2021 г. останала
незаплатена главница от 104, 36 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020
г. Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението за забава е от 90,
49 лв., като след погасяване на сумата от 86, 82 лв. на 29.06.2021 г. останало
незаплатено обезщетение от 3, 67 лв. за периода от 03.08.2020 г. до 26.01.2021
г.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 104,
36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, както и такса
за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
По делото е установено индивидуално потребеното от ответника
количество топлинна енергия за отопление, тъй като съдебно-техническата
експертиза е установила, че отчитането на топлинната енергия е
индивидуално отчетено.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
5
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното
се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция
за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за отопление и
сградна инсталация е основателна.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Техем Сървисис“ ЕООД,
като съдебно-техническата експертиза е установила, че дружеството,
6
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на вещото лице, като съдът
изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от 104, 36 лв., към която е
включена и цената за извършваната услуга за дялово разпределение за
процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на
дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се
състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение.
Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва изцяло да бъде уважен за сумата от 104, 36 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 104, 36 лв. в размер на сумата от 3, 67 лв. за периода от
04.08.2020 г. до 26.01.2021 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в пълния им сторен размер, доколкото
ищецът е погасил част от задълженията след депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и в този смисъл е дал повод за
образуване на делото.
Следва да се присъдят разноските в исковото производство в общ
размер от 775 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса, 250 лв. –
депозит за назначаване на особен представител на ответника, 400 лв. –
депозит за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
7
правната помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъди
и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 1356/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, X граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 104, 36 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. П., *****, както и в размер на сумата 3, 67 лв. - обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.08.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед – 27.01.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, обективирани в Заповед № 871/29.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1356/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1356/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, и сумата от 775 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14213/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________________/п/_______
8