Определение по дело №1185/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт В. П., против Решение № 71/14.03.2024 г., постановено по АНД № 20233120200287 по описа на 2023 г. на Районен съд – Девня, с което е отменен ЕФ № **********, с който на „Тойота Тиксим“ ЕООД за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, т.к. ДРС не е съобразил обстоятелството, че във връзка с преюдициално запитване на Адм. съд - Хасково относно тълкуването на чл.9а от Директива 62/1999, пред Съда на ЕС е образувано дело С-61/23. Твърди се, че като не е изчакал произнасянето по това преюдициално запитване, ДРС е отнел компетентността на СЕС да се произнася по актове, свързани с тълкуване правото на ЕС.

Във връзка с така наведените оплаквания, настоящият състав на Адм.съд - Варна преценява, че производството по КАНД № 1185/2024г. следва да бъде спряно.

По дело С-61/23, Съдът на ЕС е сезиран с въпроса „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

В контекста на изложените от ДРС мотиви за отмяна на електронния фиш и доколкото между страните е налице спор по тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, произнасянето на СЕС по дело С-61/23 е от съществено значение за неговото разрешаване.

Налице е основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК за спиране на настоящото производство до произнасянето на СЕС по дело С-61/23.

По изложените съображения, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

СПИРА производството по КНАХД № 1185/2024г. по описа на Административен съд - Варна до произнасянето на Съда на ЕС по дело С-61/23.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.