Решение по дело №690/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 7
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20223330200690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Разград, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20223330200690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. М. Х. ЕГН ********** от гр. ***** против
наказателно постановление № 22 - 1075 - 000018/08.03.2022г. на Началник
Сектор „ ПП „ към ОДМВР - Разград, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП му е наложено адм. наказание „ глоба „ в размер на 200,00лв. и „
лишаване от право да управлява МПС „ за шест месеца, на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е
неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2020г. контролни органи по ЗДвП в гр. Разград по ул.
«Априлско въстание«, спрели за проверка л.а. « Фолксваген Голф « с рег. №
***** при която установили, че автомобилът се управлява от Д. М. Х. ЕГН
********** и е собственосхна баща му , като към момента на проверката по
отношение на автомобила не е бил налице действащ Договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност. За констактираното нарушение на
1
жалбоподателя бил съставен АУАН за адм. нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.
На следваща дата 03.09.2020г. св. Н. С. след извършил преглед и
контрол на съставените АУАН и фишове, констатирал, че горепосочения
автомобил е със служебно прекратена регистрация от 01.09.2020г. по реда на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. към проверката, извършена от контролните
органи на 02.09.2020г. от жалбоподателят е осъществено адм. нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
За констатираното нарушение св. Н. С. в присъствие на жалбоподателя
съставил АУАН бл. № 588849 на 08.09.2020г., в който описал нарушението по
посочения начин, квалифицирал го като такова по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП
и срещу подпис връчил екземпляр от акта на нарушителя, който заявил, че
няма възражения.
За случая била уведомена РП – Разград по компетентност, като на
13.11.2020г. по образуваната прок. Преп. № 3168/20г. Било постановено
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с основание
липса на субективната страна на евентуално деяние по чл. 345, ал.2 от НК от
страна на жалбоподателя.
На база съставения АУАН по – късно на 08.03.2022г., било издадено и
атакуваното НП, с което осъщественото от жалбоподателя нарушение било
описано по аналогичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП и наложено посоченото адм. наказание.
НП връчено на жалбоподателя на 18.10.2022г. Жалбата срещу него
постъпила при АНО на 28.10.2022г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
От изложеното от фактическа страна в НП, съдът намира, че по делото
липсват доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност, по несъмнен
начин да водят до извода, че жалбоподателят е управлявал превозното
средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение,
2
поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината,
като елемент на административното решение, не може да се предполага, а
тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган.
В конкретния казус не се установява до собственика да е било изпратено по
реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, уведомление, че
процесното МПС е дерегистрирано в системата на Сектор „ ПП „ при ОДМВР
– Шумен. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния
център и надлежното уведомяване на собственика е от особено значение –
текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от непредставянето на
изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване
на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР.
Процедурата по служебното прекратяване намира своята нормативна уредба в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите
на МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този
смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е
установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, за
уведомяването на собственика на управляваното от санкционираното лице
превозно средство. В контекста на изложеното, не би могло да се приеме и
становището, че водачът на визираното превозно средство, е могъл да
формира съответното субективно отношение към поведението си. При това
положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния
случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП,
изразяващо се в управление на превозно средство с прекратена регистрация.
Съдът не споделя твърдението на адм. наказващия орган, че адм.
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е извършено по непредпазливост. Това е
така, защото в случая липсва елемент от обективната страна на деянието –
знание у извършителя, относно служебната дерегистрация на автомобила.
Препращане към задължителното знание на Закона в случая ЗДвП, не води до
формиране на вярна представа у нарушителя, че извършва адм. нарушение,
3
като едновременно с това да неглижира последиците от извършване на
нарушението.
В тази смисъл обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22 - 1075 -
000018/08.03.2022г. на Началник Сектор „ ПП „ към ОДМВР - Разград, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на Д. М. Х. ЕГН ********** от
гр. ***** е наложено адм. наказание „ глоба „ в размер на 200,00лв. и „
лишаване от право да управлява МПС „ за шест месеца, на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 -
дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4