РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ.
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201716 по описа за 2025 год.
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В - 007295/05.06.2025г год. на и.д.
Началник на териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен, със седалище гр.
Варна към ГД Контрол на пазара при КЗП , с което на основание 54, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ на "Изи Асет Мениджмънд" АД, ЕИК ********** гр. София, е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 42, т. 2, от ЗПК.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че НП е
постановено в противоречие с разпоредбите на закона, че нарушението реално не е
извършено. Навеждат се твърдения, че е налице чл. 28 от ЗАНН .
В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява процесуален представител.
За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява
процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпила жалба от потребител с вх. №В - 03 -94/13.01.2025 г. било
предприето извършване на проверка от длъжностни лица на КЗП-РД-Варна, като на
13.01.2025г. било изпратено писмо до управителя на дружеството - жалбоподател с искане в
срок до 22.01 2025г . да представят на ел. поща на КЗП становище по жалбата и заверено
копие от договор за потребителски кредит № 4942367/31.10.2023г., сключен с потребител
Б.Д..
На 22.01.2025г. на ел.поща на КЗП било изпратено Становище по потребителската
жалба от търговеца "Изи Асет Мениджмънд" АД, ЕИК ********** гр. София, но не било
изпратено и исканото заверено копие от договор за потребителски кредит №
1
4942367/31.10.2023г., сключен с потребител Б.Д..
За горния факт бил съставен Констативен протокол от 22.01.2025г. с № К -
0141527 от 22.01.2025г.
В становището е посочено, че дружеството е изпълнило задълженията си да
предостави на Д. екземпляр оригИ.л от договор за потребителски кредит №
4942367/31.10.2023г., посочвало се, че твърденията на потребителя не са верни.
На 22.01.2025г. от КЗП била изпратена покана до "Изи Асет Мениджмънд" АД,
ЕИК ********** гр. София / стр.51 /.В поканата се посочвало, че във връзка с извършена
проверка по потребителска жалба, при която от КЗП е изискано заверено копие на договор
за потребителски кредит № 4942367, сключен с потребителя Д., което копие не било
представено на КЗП, ги канят на 03.02.2025г. да се яви представител за изготвяне на АУАН .
В поканата изрично е посочено, че в случай на неявяване преписката, ще бъде придвижена
по реда на чл. 40 ал.2 от ЗАНН.
Поканата била електронно връчена на дружеството – жалбоподател, на
22.01.2025г.
На посочената дата не се явил представител на дружеството, поради което на
04.02.2022 г., бил съставен срещу дружеството - жалбоподател АУАН № 007295, за
нарушение на чл. 42, т. 2, от ЗПК.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 22.01.2025 г., като
актосъставителят приел, че с непредставянето на изискания документ- договор, търговецът
възпрепятства извършването на пълна и задълбочена проверка.
Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител, на когото е и
връчен. Подписан е от него без възражения. Дружеството, в законоустановения срок, е
депозирало писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно - наказателната преписка, административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление №В - 007295/05.06.2025г год. на и.д. Началник на
териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен, със седалище гр. Варна към ГД
Контрол на пазара при КЗП , с което на основание 54, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ на "Изи Асет Мениджмънд" АД, ЕИК ********** гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 42, т. 2, от ЗПК.
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , АУАН също е
съставен от компетентно лице, видно от приложените по делото заповеди на Председателя
на Комисията за защита на потребителите.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен
акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от
ЗАНН реквизити и е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Изложените доводи от дружеството – жалбоподател за допуснати съществени
нарушения на процесуалните норми, съдът намира за неоснователни. В НП и АУАН са
посочени всички релевантни за отговорността на дружеството обстоятелства – описани са
конкретните действия във връзка с извършената проверка, писмото, в което е обективирано
разпореждането за представяне на искания документ, както и факта, че същите не са
представени..
Съдът намира, че в конкретния случай правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по
чл. 42, т. 2 от ЗПК, като е посочено, че същото е осъществено на 22.01.2025г.
Съгласно нормата на чл. 42, т.2 от ЗПК кредиторите - обект на проверка за спазване
изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл. 41, ал. 2,
необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по
2
чл. 41, ал. 3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на
провеждането й.
Длъжностните лица на контролните органи по чл. 41 от ЗПК, във връзка с
осъществявания от тях контрол, имат право на достъп до всички документи, свързани пряко
или косвено с нарушение на ЗПК. На това тяхно законоустановено право съответства
задължение на проверяваните правни субекти за представяне на съответните документи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че дружеството - жалбоподател е осъществило нарушението, за което е
санкционирано. От показанията на проверяващите и приложеното по делото писмо от
13.01.2025г. се установява, че е било разпоредено на дружеството да представи конкретно
посочен документ за осъществяване на проверката .
От Констативен протокол от 22.01.2025г. с № К-0141527 от 22.01.2025г. се
установява, че дружеството - жалбоподател е изпратило становище, без да приложи искания
документ.
Становището на дружеството, изложено в жалбата, че не става ясно какъв контрол е
смятала да извършва КЗП и какви са били целите на проверката, е
неоснователно.Преценката какви документи са необходими за целите на конкретно
извършваната проверка за евентуално извършени нарушения на ЗПК, е на контролните
органи. Задължение на проверяваното дружество е да представи на проверяващия орган
необходимите за проверка документи и то в искания срок.
Не се споделя заявеното в жалбата, че в НП неправилно е посочената датата на
нарушението . В АУАН и НП е описано, че нарушението е извършено на 22.01.2025г.чрез
непредставяне на тази дата на искания договор с потребителя .
Предвид изложеното, съдът намира, че дружеството е осъществило от обективна
страна състава на чл. 42, т. 2 от ЗПК. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които
биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Съобразно чл.54от ЗПК за неизпълнение на задължението по чл. 42 на виновните
лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, и имуществена
санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица. Т.е.
административно наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗПК.
При индивидуализацията на административното наказание, наказващият орган го е наложил
в минимално предвидения размер.
Съдът не откри основания за квалифициране на нарушението като маловажно,
според изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС.
Извършеното от дружеството жалбоподател не попада под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
когато предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. Според доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от
настъпването на обществено опасните последици, поведение, накърняващо правилото на
чл.42, т. 2 от ЗПК е "нарушение на просто извършване". Това нарушение е довършено със
самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние – неосигуряване на необходимите
документи на оправомощените длъжностни лица от КЗП, т.е. не предполага настъпването
на съставомерен резултат. От значение за преценката на маловажния случай е и степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.
Макар и извършено за първи път – обстоятелство, описано в НП, конкретното
деяние разкрива типичен за вида си интензитет на проявление и не сочи по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите нарушения от вида.
Съдът намира, че не може да се игнорира особената значимост на охраняваните с
нарушената разпоредба обществени отношения, насочени към правното регулиране на
отношенията между потребители и кредитори и превенция на нелоялните търговски
практики, насочени към насърчаването на контролните функции на надзорния орган в тази
област.
В този смисъл и при преценката на баланса между засегнатите обществени
отношения и интереса на санкционираното дружество, следва да бъде даден превес на
дисциплинирането на субектите към изпълнение на всички законови повели, регулиращи
правното им положение. Констатацията в случая, че нарушението е извършено за първи път,
следва да се разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на
предвидената в закона санкция, към който подход се е придържал и наказващият орган. Ето
3
защо и при обсъдените дадености, не може да се приеме, че е налице маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Ако задължението беше изпълнено от санкционираното лице доброволно и по
собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му,
то биха били налице основания за маловажност на случая, но в конкретния казус такива
обстоятелства не са налице.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството, поради което
издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В - 007295/05.06.2025г год. на и.д.
Началник на териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен, със седалище гр.
Варна към ГД Контрол на пазара при КЗП , с което на основание 54, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ на "Изи Асет Мениджмънд" АД, ЕИК ********** гр. София е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 42, т. 2, от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4