№ 1568
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. С.а
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20251100901138 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между ищцовото АСЦЕДЕНТ ООД и ответника
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД е сключен Договор от 18.06.2021 г. за
присъединяване по чл. 138 от Закона за енергетиката за обект „Топлопровод по ул.
Чудомир и бул. Ломско шосе № 144, топлозахранване и абонатна станция за
високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VІІ-2246, кв. 239, м.
„Надежда 2б“ в гр. София, която сградата към момента на сключване на договора е
била изградена в степен на завършеност „груб строеж“. Ищецът твърди, че съгласно
чл. 1, ал. 2 от процесния договор, ответникът се е задължил да изгради за своя сметка
и да въведе в експлоатция присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция след представяне на документите, посочени в чл. 2, ал. 1 от
договора, което е сторено чрез прилагането им със заявление вх. № ДП-109 от
15.02.2022 г. Сочи, че в изпълнение на чл. 2, ал. 11, във вр. ал. 1, т. 4 и 5 от договора,
ищецът предприел действия по съгласуване на инвестиционния проект с
компетентните органи и се снабдил с разрешение за строеж № Б 12 от 02.08.2022 г. на
енергийните обекти и съоръжения, издадено от СО, район Надежда, което било
депозирано при ответника със заявление вх. № П – 9856 от 01.09.2021 г., като със
същото било отправено предложение за изграждане от ищеца на енергийните
съоръжения, на което било отказано с писмо изх. № П-9856 от 06.10.2021 г. Ищецът
излага, че съгласно чл. 12 от Договора, ответното дружество дължи изграждане на
съоръженията след представяне на изискуемите документи, заплащането на задатък,
цена за присъединяване и подписването на Акт/Образец 2а за откриване на строителна
площадка, каквито действия твърди, че ответникът не е предприел към момента на
подаване на исковата молба /конкретно по иницииране производството по подписване
на Акт/Образец 2а/. Излага твърдения, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора, дължи се
неустойка от ответника в размер на 0.2% от цената за присъединяване за всеки ден от
забавата, възлизаща на 1 131.60 лв. и заплатена от ищеца на датата на издаване на
фактура - 11.05.2021 г. Извършено е и плащане от ищеца на сумата от 475 лв. – задатък
по чл. 8, ал. 1 от Договора. Освен това, ищецът твърди, че е направил и разходи за
1
преработването на проекта на сградата в част „Електро“ за закупуването и монтажа на
допълнително оборудване на стойност от 5 972.40 лв. и за присъединяване към по-
голяма мощност, така че в сградата да може да се отоплява и да подгрява вода на
електроенергия, което довело и до заплащане на допълнителни присъединителни такси
към ЕРМ Запад, съгласно фактура от 29.05.2023 г. за сумата от 5 560 лв.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 424.04
лв. – неустойка от цената за присъединяване, начислена за 1071 дни забава, а именно
за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024 г., както и сумата от 11 532.04 лв. –
обезщетение за претърпяна загуба в размер на разходите за присъединяване на
сградата към електрическата мрежа, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира на
основание чл. 80 ЗЗД ищецът да бъде овластен да извърши дължимите действия от
ответника по изпълнение на договора, както и да бъде осъден да му заплати разходите
за това в размер на сумата от 20 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане /молба – уточнение от
24.01.2025 г./. Претендира да му бъдат присъдени и разноските за производството. С
определение от о.с.з. от 15.05.2025 г. е допуснато увеличение размера на иска по чл.
80, ал. 1 ЗЗД, който се счита предявен за сумата от 116 840 лв., вместо първоначалния
размер от 20 000 лв.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за
това срок, в който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. В
тази връзка оспорва да е налице надлежно регламентирана възможност за изграждане
на енергийните обекти от ищеца без предварително съгласуване с ответника и
разрешение от негова страна, което е съответно на предвиденото в разпоредбата на чл.
137, ал. 2 ЗЕ. Поради това, излага правни доводи, че спорното право, което ищецът
претендира с иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД не му принадлежи, доколкото не са налице
законовите предпоставки за реализиране на предвидената в нормата защита. Оспорва
ответникът да е изпаднал в забава да изпълни договорното си задължение от датата, на
която му е било предоставено влязлото в сила разрешение за строеж на сградата, като
в тази връзка твърди, че предвидения в чл. 7 от Договора 2-месечен срок за
изпълнение започва да тече от датата на подписване на Акт/Образец 2а, за който не е
предвиден срок. Оспорва предявения иск за неустойка, като излага доводи за нейната
недължимост и неправилното й начисляване, доколкото ответникът не е изпаднал в
забава да изпълни. Оспорва предявения иск за обезщетение за претърпяна загуба,
което ищецът е обосновал с първоначално предвидената за сградата по-малка
електрическа мощност, което счита за необосновано, като несъобразено с ежедневните
битови нужди на живущите и необходимостта от осигуряването им при временно
преустановено предоставяне на услугите на топлопреносното предприятие, каквато
възможност съществува. Поради това излага доводи, че действията или бездействията
на дружеството не се явяват виновни и обуславящи отговорност по отношение на един
изначално заложен още в проектната документанция проблем с недостатъчната
електрическа мощност в сградата. Твърди, че цената платена с фактура от 29.05.2023 г.
в размер на 5 560 лв. за присъединяване към ел. мрежа е една и съща, независимо от
мощността на предоставената електроенергия, поради което и във всеки случай
дължима.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
АСЦЕДЕНТ ООД против ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с правно основание чл. 80,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
2
Видно от представения по делото Договор № ДП-109 от 18.06.2021 г. за
присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди,
същият е сключен между ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД - в качеството на
топлопреносно предприятие и АСЦЕДЕНТ ООД – в качеството му на клиент, с
предмет на договора – присъединяване към топлопреносната мрежа на гр. София на
следния недвижим имот по проект - „Топлопровод по ул. Чудомир и бул. Ломско шосе
№ 144, топлозахранване и абонатна станция за високоетажна жилищна сграда с
подземни гаражи в УПИ VІІ-2246, кв. 239, м. „Надежда 2б“ в гр. София. Съгласно чл.
1, ал. 2 топлопреносното предприятие поема задължението да изгради за своя сметка и
въведе в експлоатация присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция, при съобразяване със съгласувания и одобрен Инвестиционен
проект и след представяне от страна на клиента на документите, описани в чл. 2, ал. 1.
В чл. 8, ал. 4 от договора е предвидено начисляването на неустойка, дължима от
топлопреносното предприятие в размер на 0.2% от цената на присъединяване за всеки
ден от забавата, в случай на неизпълнение на СМР, врязването и изпитването на
енергийните обекти и съоръжения в предвидените срокове. В раздел ХІІІ от договора
са предвидени сроковете за изпълнение на възложеното по договора.
По делото е представено Заявление от АСЦЕДЕНТ ООД с вх. № П-9856 от
01.09.2021 г. до ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, в което са изложени твърдения за
забавяне и неспазване на предвидените срокове за снабдяване с разрешение за
ползване на сградата, находяща се на бул. Ломско шосе № 144, поради наложило се
изместване на трафоспоста от първоначално предвиденото му местоположение, като в
тази връзка е отправено искане да бъде разрешено изграждането от клиента по
договора за собствена сметка на присъединителния топлопровод, за да бъде избегнато
по-нататъшно забавяне и неспазване на ангажиментите пред собствениците на
отделните обекти в сградата. Представено е и Писмо изх. № 9856 от 06.10.2021 г. в
отговор на заявлението, в което се сочи, че топлопреносното предприятие разполага с
необходимата техническа, финансова и икономическа възможност да изгради
съоръженията, поради което доводите в заявлението не могат да бъдат споделени.
Представено е Разрешение за строеж № Б-12/02.08.2021 г. с отбелязване за
лизането му в сила на 18.08.2021 г., издадено от СО, район Надежда, за извършване на
СМР, съгласно одобрените проекти за Топлопровод 2Ф114/200 по ул. Чудомир и бул.
Ломско шосе, топлозахранване и абонатнта станция за Високоетажна жилищна сграда
в УПИ VІІ-2246, кв. 239, м. Надежда 2а и 2б, бул. Ломско шосе № 144.
С Писмо вх. № ДП-109/15.02.2022 г. от АСЦЕДЕНТ ООД до ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД са приложени документи под опис, а именно нотариално заверено
съгласие от собствениците на обекти в сградата за присъединяване към
топлопреносната мрежа и че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди;
нотариално заверена декларация, че в обекта има цялостно изградени инсталации за
отопление и БГВ; удостоверение № 18 за степен завършеност /чл. 181 ЗУТ/ от
22.07.2020 г.; копие на Акт/Образец 15 от 22.07.2020г. По делото е представен
Протокол № 3/2020 г. за установяване завършване и за разплащане на натуралните
видове монтажни работи към 07.04.2020 г. на обща стойност от 5 972.40 лв. – с
възложител – АСЦЕДЕНТ ООД и изпълнител НИКСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД.
Приложена е и фактура № 637/07.04.2020 г. с основание и сума на плащане – по
Протокол № 3/2020 г.
Представен е Предварителен договор за присъединяване на обекти на клиенти
към разпределителната електрическа мрежа от 27.04.2017 г., сключен с ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД за процесния имот – обект по договора, като и три
споразумения за изменения в договорните клаузи. Със Споразумение № 4 от
3
18.10.2021 г. страните, от които АСЦЕДЕНТ ООД – в качеството му на
присъединявано лице, са постигнали съгласие относно технически характеристики на
бъдещото присъединяване, като е предвидена предоставена мощност от 98.4
киловатчаса.
Представено е Разрешение № СТ-05-164 от 11.04.2023 г. за въвеждане в
експлоатация на следните строежи – Високоетажна жилищна сграда с подземен гараж,
магазини и масивна ограда и Външно електрозахранване с кабел 1 киловат на
сградата, находящи се в УПИ VІІ-2246, кв. 239, ж.к. Надежда в гр. София.
По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, заключението по която
съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. За
определяне размера на сумите, необходими за изграждане и въвеждане в експлоатация
на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция,
вещото лице е приложило разходния подход, който се базира на преки и непреки
разходи, направени във връзка с оценявания актив. Вещото лице е уточнило, че оглед
на обекта не е извършван, тъй като съоръжението не е изградено към момента на
изготвяне на експертизата. В табличен вид са посочени материалите и труда,
необходими за изграждането им, с посочване и на съответните стойности, при общ
размер на разходите от 108 615 лв. В устното си изложение при изслушване на
експертизата вещото лице е уточнило, че посочената в таблицата сума от 9600 лв. за
допълнителна мощност е според допълнителните преработени проекти, предвиждащи
увеличаване на мощността за поставяне на бойлери, а не за абонатната станция, като
при изключването на тази сума, сумата на оценката възлиза на 99 015 лв.
По делото е прието допълнително заключени по експертизата, от което се
установява, че според пазара на строителни услуги обичайната печалба на строителя,
която би представлявала разход за ищеца, възлиза на 18% или за конкретния обект при
оценка на разходите за изграждането му от 99 015 лв., обичайната печалба възлиза на
17 800 лв., при което общата сума като разход за ищеца възлиза на 116 840 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
следното:
В разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за кредитора да
иска да бъде овластен да извърши възложеното от него по договора и неизпълнено от
длъжника, като изпълнението в този смисъл да бъде за сметка на последния.
Процесното правоотношение е възникнало въз основа на Договор № ДП-109 от
18.06.2021 г. за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за
битови нужди, като е сключен между ответника - ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД и
АСЦЕДЕНТ ООД – в качеството му на клиент, с предмет на договора –
присъединяване към топлопреносната мрежа на гр. София на индивидуализиран в
договора имот, представляващ масивна жилищна сграда. Предметът на договора се
основава на предвиденото в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, предвиждаща, че присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се извършва от топлопреносното предприятие, което дължи изграждането на
присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция.
По делото е безспорен фактът, че ответникът не е изпълнил задължението си по
договора, а именно да извърши необходимите правни и фактически действия по
присъединяването на обекта към топлопреносната мрежа. От друга страна, по делото
се установи, че ищецът – в качеството си на клиент по договора, е изпълнил
задълженията си, а именно да предостави на топлопреносното предприятие
документите, които са необходими за стартиране на процедурата по присъединяване и
4
предвидени в чл. 2, ал. 1 от договора, а именно чрез входиране при ответника на
Писмо вх. № ДП-109/15.02.2022 г. и приложенията към него. Със заявление вх. № П –
9856 от 01.09.2021 г. ищецът е представил Разрешение за строеж № Б-12/02.08.2021 г. с
отбелязване за влизането му в сила на 18.08.2021 г., издадено от СО, район Надежда,
за извършване на СМР, съгласно одобрените проекти за Топлопровод 2Ф114/200 по
ул. Чудомир и бул. Ломско шосе, топлозахранване и абонатнта станция за
Високоетажна жилищна сграда в УПИ VІІ-2246, кв. 239, м. Надежда 2а и 2б, бул.
Ломско шосе № 144, с което е изпълнил задължението си по чл. 2, ал. 11 от договора.
В чл. 7, ал. 3 от договора е предвиден срокът за изграждане на енергийните
обекти и съоръжения, а именно 2-месечен такъв, считано от датата на подписване на
Акт/Образец 2А за откриване на строителна площадка. По своя характер Акт/Образец
2А представлява допълнителен акт за формално предаване на строителната площадка
от възложителя на строителя, както и за частично откриване на строеж, като
подписването му се дължи от възложителя /в случая топлопреносното предприятие/,
изпълнителя /строителната фирма/, лицето – упражняващо строителен надзор /при
категория на строежа от І до ІV степен/. По делото не се твърди, а и не се и установява
ответникът, в качеството му на възложител по договора за изработка по изграждането
на обектите и съоръженията, изобщо да е предприел действия по снабдяването с
Акт/Образец 2 А, като в това число – сключването на договор с фирма изпълнител.
Действително, в договора не е предвиден срок за това, което от друга страна не
ограничава правото на ищеца – в качеството му на клиент, да иска изпълнение по
договора, с оглед и изтеклия значителен период от време от сключването на договора
и представяне в изпълнение на задължението на клиента на необходимите документи,
което предпоставя предприемането на последващи действия от страна на
топлопреносното предприятие по същинското изпълнение на договора, което съгласно
чл. 7, ал. 1 е издаването на Акт/Обр. 15 за енергийните обекти и съоръжения след
присъединяването на клиента към топлопреносната мрежа на гр. София. В този
смисъл, следва да се има предвид, че разрешението за строеж на топлопровода и
принадлежностите към него е издадено на 02.08.2021 г. и е влязло в сила на 18.08.2021
г., а останалите документи са входирани при ответника на 15.02.2022 г. и което е
достатъчно, за да бъдат предприети от негова страна последващи действия по
изпълнение на възложеното му по договора. В защитата си ответникът не е изложил
твърдения за наличието на обективни пречки, които са свързани с договорното
неизпълнение, като съответно не са и ангажирани доказателства в тази насока. По
делото са безспорни фактите, че ищецът при упражняване на търговската си дейност е
изградил процесната сграда, като е реализирал продажбата на обектите в нея, които е
предвидено в проектната документанция да бъдат топлоснабдени и с която цел е бил
сключен и процесният договор. Неоснователното забавяне на топлопреносното
предприятие да изпълни се явява пряка последица като неизпълнение от страна на
ищцовото дружеството – в качеството му на продавач на имотите, да осигури
топлоподаването до същите с цел предоставяне на имотите във вида според
първоначално договореното. Това обосновава правният интерес на ищеца да иска да
му бъде разрешено да изпълни вместо ответника и за негова сметка.
Предвид гореизложеното и доколкото се установи необосновано неизпълнение
на договора от ответното дружество, предявеният иск по чл. 80, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен, като следва да бъде извършена преценка за размера на разходите,
необходими за изпълнението и които да бъдат възложени в тежест на ответника,
съгласно предвидената в материално правната норма възможност за това. За
установяване необходимите разходи по изграждането на обектите и съоръженията за
топлоснабдяване на сградата по делото е изслушана СОЕ, от заключението по която се
установи, че същите възлизат в общ размер на 116 840 лв. Съдебният състав кредитира
5
този размер на разходите за труд и материали, като съобрази, че от същия са
изключени необходимите такива за осигуряване на по-голяма мощност електрическа
енергия към сградата, което не е предмет на договора, като същевременно е включен и
разходът за печалбата, при установен такъв по средна пазарна стойност от 18%, които
биха били част от обичайните такива, които ищецът ще реализира при изпълнението
вместо ответника.
Предявеният иск с правно основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло
уважен.
Предмет на разглеждане в производството е и предявен иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за сумата от 2 424.04 лв. – неустойка, начислена върху цената за
присъединяване за 1071 дни забава, а именно за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024
г. /датата на завеждане на исковата молба/. Претендираната неустойка е съгласно
клаузата по чл. 8, ал. 4 от договора, в която е предвидено, че такава се дължи от
топлопреносното предприятие в размер на 0.2% от цената за присъединяване за всеки
ден от забавата, възлизаща на 1 131.60 лв. и заплатена от ищеца по фактура -
11.05.2021 г. на датата на издаването й.
В случая, видно от предвиденото в клаузата по чл. 8, ал. 4 от договора,
предвидено е начисляване на неустойката при забава в изпълнението без краен предел.
Това, обаче, не води до еднозначен извод за нищожност на неустоечната клауза,
поради противоречието й с добрите нрави, като следва да бъде извършена преценка
съобразно размера на вредите, за обезщетяването на които е предвидена, наличието на
други обезпечения, предвидени в договора, вида на неустойката /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнението – не/съществена част от предмета на договора.
Предпоставките за нищожност на неустойката произтичат от нейните функции, както
и от принципа на справедливост в гражданските и търговските отношения. /ТР от
17.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОГТК на ВКС/.
Предвидената в чл. 8, ал. 4 от договора е мораторна такава и е свързана със
забавата на топлопреносното предприятие да изпълни предвидените СМР, врязването
и изпитването на енергийните обекти и съоръжения. Сроковете за изпълнение на
отделните етапи са предвидени в чл. 7 от договора, като за извършване на СМР е
предвиден 2-месечен такъв, считано от датата на подписване на Акт/Обр. 2А /ал. 3/, а
срокът за врязване на обектите и съоръженията е 14-дневен, считано от датата на
издаване на разрешението за ползване на обектите. По делото са безспорни фактите,
че всички дейности, обусловени със срок на изпълнение, изобщо не са изпълнени, като
при липсата на Акт/Обр. 2А, предвиден в договора като предпоставящ
предприемането на фактическите действия по изграждането на обекта, сроковете по
договора не са започнали да текат, поради което и ответникът не е изпаднал в забава
да изпълни, което е обвързвано със санкционните последици по начисляването на
неустойката. Поради това и доколкото не се установи да е осъществен фактическият
състав за начисляването на неустойката, не следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника за заплащането на такава и предявеният осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД се
явява неоснователен.
Предмет на разглеждане в производството е и предявен иск за обезщетение в
размер на претърпяната загуба от договорно неизпълнение в размер на сумата от
11 532.04 лв. – равняваща се на разходите за присъединяване на сградата към
електрическата мрежа.
Безспорно е между страните, че процесната сграда е присъединена по
законоустановения за това ред към електрическата мрежа, както и че ищецът – в
качеството му на присъединявано лице е направил разходи за това в размер на
претендираната сума. В подкрепа на възникналото договорно правоотношение с такъв
6
предмет е и представения по делото Предварителен договор за присъединяване на
обекти към разпределителната електрическа мрежа и Споразумение № 4 от 18.10.2021
г., с което страните по него, от които АСЦЕДЕНТ ООД – в качеството му на
присъединявано лице, са постигнали съгласие относно технически характеристики на
бъдещото присъединяване, като е предвидена предоставена мощност от 98.4
киловатчаса. Недоказани, обаче, останаха в производството твърденията на ищеца, че
присъединяването към мрежата е свързано именно с неизпълнение на процесния
договор и се явява пряка последица от него. Доказателствената тежест за установяване
на тези факти е възложена именно на ищеца в проекто-доклада на съда по реда на чл.
140 ГПК, а доказателства в тази насока не бяха ангажирани. При това положение и
доколкото правото на обезщетение по чл. 82 ЗЗД е предвидено именно за последиците
от договорно неизпълнение в размер на установената им стойност, такова не следва да
бъде дължимо в размер на разходите за присъединяването към електриченката мрежа,
доколкото не се установи, че се е наложило именно поради неизграждането на
топлопровода, респ. не се доказа, че при изграждането на такъв, присъединяването на
допълнителна мощност не би било необходимо. Отговорността по чл. 82 ЗЗД може да
бъде ангажирана само за преки и предвидими вреди, които биха произлезли от
договорното неизпълнение, каквито не се установява да са разходите в размер на
претърпяната загуба по предявения иск, който следва да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Като законова последица при основателност на осъдителния иск по чл. 80 ЗЗД,
следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за
производството съобразно уважената част от предявените искове, като от общия
размер на разноските 15 461.86 лв. /съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК/
следва да му бъдат присъдени 13 761.06 лв. В тази връзка съдебният състав намира
възражението на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото претендираното от ищеца
такова е под установения минимум според материалния интерес по предявените
искове и предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължат се разноски и на ответника, съобразно
отхвърлената част от предявените искове, като от общия претендиран такъв в размер
на юрисконсултско възнаграждение /което съдебният състав определи на 450 лв./
следва да му бъдат присъдени 49.50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД на „АСЦЕНДЕНТ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ********, да извърши
за сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, при спазване на нормативно
установените изисквания и процедури, всички правни и фактически действия по
присъединяване към топлопреносната мрежа на гр. София на следния недвижим имот
по проект - „Топлопровод по ул. Чудомир и бул. Ломско шосе № 144, топлозахранване
и абонатна станция за високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VІІ-
7
2246, кв. 239, м. „Надежда 2б“ в гр. София, които са предмет на задължения по
Договор № ДП-109 от 18.06.2021 г. за присъединяване на клиент за ползване на
топлинна енергия за битови нужди, сключен между ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД и АСЦЕДЕНТ ООД, като ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „АСЦЕНДЕНТ“ООД, ЕИК *********, сумата от 116 840 лв.
– възлизаща на необходимите разходи за извършване на действията по изпълнението
на договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АСЦЕНДЕНТ“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ********, против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
за сумата от 2 424.04 лв. – неустойка по чл. 8, ал. 4 от Договор № ДП-109 от
18.06.2021 г. за присъединяване на клиент, начислена върху цената за присъединяване
- 1 131.60 лв. за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024 г., както и иск с правно
основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 11 532.04 лв. – обезщетение за претърпяна загуба
поради неизпълнение на задълженията по предмета на Договор № ДП-109 от
18.06.2021 г. за присъединяване на клиент за ползване на топлинна енергия за битови
нужди.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „АСЦЕНДЕНТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. ********, сумата от 13 761.06 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „АСЦЕНДЕНТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата от 49.50 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8