Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
Гр. Габрово, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 10.05.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2733 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.К.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 04.03.2013 г. между
„Глобекс Финанс" АД, като кредитор и М.К.Ж. като кредитополучател е
сключен Договор за кредит - № 176352, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит
на ответника се уреждали от Общите условия за предоставяне на кредити, които
били публикувани на официалния сайт на „Глобекс Финанс" АД. Посочва, че съгласно
т. 5, гл. III. Допълнителни разпоредби от Договора за кредит, с полагането
на подписа си кредитополучателят декларирал, че е получил и е запознат със
съдържанието на Общите условия за предоставяне на кредити, които са неразделна
част от договора. Съгласно сключения договор за кредит, „Глобекс Финанс"
АД се задължило да предостави на ответника под формата на заем парична сума в
размер на 500,01 лева, която сума ответникът усвоил изцяло. Страните уговорили
за ползването й да се дължи договорна лихва в размер на 189,53 лева, като
ответникът се задължил да върне главницата и лихвата по кредита в срок до
10.06.2013 г. на 3 месечни анюитетни вноски, всяка от които с размер от 229,85
лева. Посочва, че срокът на договора е изтекъл като ответникът не е заплатил задълженията
си по кредита и дължи обезщетение за забава в размер на 444,73 лева за периода
от 11.04.2013 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда.
На
19.09.2013 г. „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********,
сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.
99 ЗЗД с „Глобекс Финанс" АД, ЕИК *********, като съгласно договора за
цесия вземането на „Глобекс Финанс" АД срещу М.К.Ж. било прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството-кредитор. Посочва, че „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК *********
е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Твърди, че ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за продажбата на
вземането с уведомително писмо, изх. № УПЦ-С- КРС/176352 от страна на „Глобекс
Финанс" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Претендира
направените разноски по делото.
Ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата
500,01 лева - главница, дължима по сключения договор за кредит № 176352 от
04.03.2013 г. с „Глобекс Финанс" АД, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата 189,53
лева - договорна лихва за периода от 10.04.2013 г. до 10.06.2013 г., сумата
444,73 лева - обезщетение за забава за периода от 11.04.2013 г. до 28.09.2017
г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело №
2271/2017 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение за
посочените суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал
възражение.
Искането
на ищеца е съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо, че е носител на правата на вземания за посочените в заповедта суми.
2.
От страна на ответника:
Оспорва исковете изцяло като
неоснователни и недоказани.
Твърди,
че спрямо него не съществуват претендираните вземания, предмет на издадената
заповед за изпълнение, тъй като няма никакви отношения - договорни или
извъндоговорни, с посочения в исковата молба цедент „Глобекс Финанс" АД.
Излага, че не е сключвал договор за кредит № 176352 от 04.03.2013 г. с „Глобекс
Финанс" АД, не е бил в гр. София на посочената дата на сключване на
договора, не е подписвал този договор и никакви други съпътстващи документи, не
е получавал заемна сума в размер на 500.01 лева.
Посочва,
че не е уведомен надлежно за договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2013 г.. Уведомително писмо, изх. № УПЦ-С-КРС/176352 от 02.11.2017 г. му
било изпратено четири години по-късно от цесионера-ищец по делото и очевидно
само за нуждите на процеса. На това писмо ответникът отговорил на 09.11.2017
г., с писмо с обратна разписка, с което заявил, че спрямо него не е възниквало
и не съществува задължение към „Глобекс Финанс" АД.
Алтернативно
сочи че процесният договор за кредит се явява нищожен и недействителен, на
основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
На 04.03.2013 г. между
Глобекс Финанс АД и ответника бил сключен Договор за кредит № 176352/04.03.2013
г.
Видно от заключението по
допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза, което съдът изцяло
възприема, като пълно, ясно и
обосновано, подписът положен в графа „За
ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ” в полето подпис на договора за кредит е изпълнен от ответника.
От него е изпълнен и подписът, положен в графа
„ПОДПИС” на Станадаратен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 04.03.2013г.
С оглед изложоеното
съдът признава, че оспорването на истиността в частта на авторството на
ответника на Договор за кредит № 176352/04.03.2013 г. и Станадаратен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
04.03.2013г. не е доказано.
С посочения договор за
кредит, ответникът се е задължил да върне получена от него сума в размер на
500,01 лева.
При съобразяване
съдържанието на процесния договор за кредит от 04.03.2013 г., както и на
поетите с него права и задължения, съдът намира, че последният има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон
– Закона за потребителския кредит /ЗПК/ в релевантната за периода редакция.
Договорът не съдържа информация
относно:
- лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент /съгл. чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПП/;
- годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /съгл. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПП/;
- условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването /съгл. чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПП/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 – т. 11 от ЗПП/
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно с оглед изложеното се налага
извода за нищожност на процесния Договор за кредит, поради
противоречие със закона, съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПП
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В конкретния случай това е главница в размер на 500,01
лева.
Вземането по посочения
договор за кредит е прехвърлено на ищеца от страна на Глобекс Финанс ЕООД със сочения Договор за цесия от 19.09.2013 г. Цесията е
правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия има за предмет прехвърляне на вземане, което следва
да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо, каквото
е принципно имущественото право. Със сключване на договора, вземането преминава
от неговия носител - цедента върху приобретателя на вземането - цесионера. Към
този момент цедента престава да бъде кредитор, но само във вътрешните му
отношения с цесионера, тъй като по отношение на длъжника, който е трето лице за
цесията, договорът няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента
- чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Видно от приложения
по делото Договор за цесия от 19.09.2013 г. и приложението към него, вземането
на Глобекс
Финанс АД към ответника, произтичащо от процесния договор, е прехвърлено на ищеца.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда от ищеца на 02.10.2017
г., на следващия ден е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично
задължние по чл. 410 ГПК и същата е
връчена на ответника на 10.10.2017 г.
Съобщаването на
ответника за извършеното превърляне на вземания е извършено едва на 02.11.2017
г. /видно от приложената обратна разписка/, т.е. нито към датата на издаване на
заповедта, нито към датата на връчването й, ответникът не е имал качеството на
длъжник в отношенията си с ищеца /в такова
праоотношние той се е оказал едва след връчване на уведомлението за
извършената цесия/ и възражението му срещу заповедта, подадено на 11.10.2017 г.
е било изцяло основателно.
Поради това, не следва
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца главницата,
присъдена с процесната заповед за изпълние.
С оглед изложеното:
- следва да бъде прогласена нищожността на процесния Договор
за кредит № 176352/04.03.2013 г.;
- предявният иск по чл. 422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен изцяло.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото
следва да бъдат присъдени на отвеника направените разноски по делото за адвокат
в размер на 350 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е непосредствено до предвидения минимум.
Направените от ответника разноски за
съдебно-почеркова експртиза не следва да му бъдат присъждани, тъй като са
направени във връзка с неоснователното му оспорване на истиността на издадени
от него документи – Договор за кредит № 176352/04.03.2013 г. и Станадаратен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
04.03.2013г.
Направените от ищеца
разноски следва да бъдат оставени в негова тежест.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона Договор за кредит №
176352/04.03.2013 г. със страни ГЛОБЕКС ФИНАНС АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Н. Й. Вапцаров № 25 и М.К.Ж., с ЕГН **********, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 500,01 лева - главница, дължима по
сключения договор за кредит № 176352 от 04.03.2013 г. с „Глобекс Финанс"
АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата 189,53 лева - договорна лихва за периода от
10.04.2013 г. до 10.06.2013 г., сумата 444,73 лева - обезщетение за забава за
периода от 11.04.2013 г. до 28.09.2017 г.,
за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3789/03.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 2271/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово, като неоснователен и
недоказан,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
22 от ЗПК и чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 350,00 лева /триста и петдесет лева и 00 ст./ – разноски по делото по воденето
на исковото производство, на осн чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: