Решение по дело №12181/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2017 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20165330112181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1202                           Година  2017                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На  20.04                                                                                        Година 2017

 

В публично заседание на 07.04.2017 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: Вера Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  12181  по описа на съда за   2016         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал. 2 от КТ. 

Ищецът *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/11.07.2016 г. на *** на ответното училище, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „***“ и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2 892, 39 лева, представляваща обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение, получавано от ищеца при ответника, и полученото от него трудово възнаграждение от други работодатели през периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Основно училище “***“ оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „***“ до 11.07.2016 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната Заповед (връчена на ищеца на 11.07.2016 г.) на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради това, че ищецът не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с утвърдена от *** на ответната стана на 08.07.2016 г. Длъжностна характеристика за длъжността „***“, като изискване за заемане на тази длъжност е въведено изискването за висше образование и придобита квалификационна степен „***“ с ОКС „магистър“ – като посочената Длъжностна характеристика е била връчена на ищеца на 11.07.2016 г. От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че той притежава висше образование по специалността „***“ с образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ – като до приключване на устните състезания по делото от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че той притежава изискваната за заемане на длъжността образователно-квалификационна степен „магистър“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото действително към момента на уволнението му ищецът не е притежавал необходимото образование и професионална квалификация за заемането на длъжността „***“, процесната Заповед се явява законосъобразна, а оттук – че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а предвид отхвърлянето на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ.

В представения от ответника Договор за правна защита и съдействие с пълномощника му адв. Е.З. страните не са уговорили адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. З. процесуално представителство по делото, не са ангажирани и каквито и да е други доказателства от ответника за направени разноски по делото – поради което съдът намира, че независимо от изхода от спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕГН **********,***, против Основно училище “***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от ***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***/11.07.2016 г. на *** на ответното училище, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „***“, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 892, 39 лева, представляваща обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение, получавано от ищеца при ответника, и полученото от него трудово възнаграждение от други работодатели през периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 21.04.2017 г.

         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

В.Т.