РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Козлодуй, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101423 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр с чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „АМИГО
ФИНАНС" ЕООД (предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД),
вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано
от Управителя Първолета Иванова, чрез пълномощник юрисконсулт К. И. К.,
редовно упълномощена с пълномощно рег. №3465/15.04.2022г. на Нотариус
Румен Богданов, рег. №273, със седалище и адрес на управление: гр. София.
бул. „Г.М.Димитров" №16-А, с адрес за призоваване гр. София, бул.
„Цариградско шосе" №40 ет. 8, против П. Н. Б.. ЕГН **********, с адрес с.
Гложене, пк 3327, Община Козлодуй, Област Враца, ....., с правно основание
чл. 422 ГПК, вр с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с цена на обективно кумулативно съединените
искове: 1166,00 лева, от които: 55,95 лева незаплатена главница по лизингови
вноски; 508,36 лева незаплатена лихва по лизингови вноски; 0,66 лева
неустойка за забавени плащания; 473,34 лева неустойка за прекратяване по
вина на Лизингополучател; 142,33 лева разходи за застрахователни премии;
21,36 лева разходи за данъчни задължения.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника П. Н. Б., ЕГН**********, с адрес с.
Гложене, пк 3327, община Козлодуй, област Враца, ........., че дължи на
„Амиго Финанс" ЕООД (предишно наименование „Мого България" ЕООД),
ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №
АО0008975: 55,95 лева незаплатена главница по лизингови вноски,
1
включена в анюитетните вноски с падеж от 23.10.2020 г. до 19.01.2021г.;
508,36 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 23.10.2020 г. до 19.01.2021г.; 0,66 лева неустойка за
забавени плащания за периода от 23.10.2020 г. до 19.01.2021г.; 473,34 лева
неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя: 142,33 лева
разходи за застрахователни премии; 21,36 лева разходи за данъчни
задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 в съда.
Претендират се направените от ищеца разноски по заповедното и
настоящето гражданско дело - платени държавни такси, включително
възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Твърди се, че на 31.07.2019г. между „Мого България", ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на лизингодател и П. Н. Б. в качеството на
лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № АС0008975.
Лизингадателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „Алфа Ромео" модел „159",
идентификационен номер на рама 2АК93900007060902, рег. № .... и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо
- предавателен протокол от 01.08.2019г.
Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 23.07.2026г. Договорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 145,78 лева.
Релевира се от страна на ищеца, че лизингополучателят е преустановил
плащания по договорения Погасителен план. Последното постъпило плащане
е от 05.01.2021г. Към 15.01.2021 г. неплатена е вноска №15, с падеж
23.10.2020г. до вноска №17, с падеж 23.12.2020г. Предвид допуснатото
неизпълнение на договорни задължения ищецът е отправил изявление до
ответника за разваляне на договора, връчено на длъжника.
Ищецът е претендирал пред заповедния съд дължимата сума. Въз основа
на Заявлението е образувано ч. гр. д. № 1178/2021 г. по реда на чл. 417 от
ГПК, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
По ч. гр. д № 1440/2021 г. е издадена заповед № 545 от 29.12.2021г.
На 30.09.2022г. на ищеца е връчено съобщение по ч.г.д. №1440/2021 г. по
описа на РС Козлодуй, в едномесечен срок на основание чл. 415, 1, т. 2 от
ГПК за предявяване на иск срещу П. Н. Б. за установяване на вземането, за
което е издадена Заповедта за изпълнение по посоченото ч.г.д.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства
са връчени на ответника и в срока не е получен писмен отговор от ответника
П. Н. Б., ЕГН**********.
Изискано и приложено е ч. гр. дело № 1440/2021г. по описа на Районен
съд, гр. Козлодуй.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във
връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
По ч. гр. д. № 1440/2021 г. по описа на Районен съд - Козлодуй е
2
издадена, на основание чл. 410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение № 545 от 29.12.2021г. в полза на заявителя - настоящ ищец,
против настоящия ответник П. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Гложене, пк
3327, Община Козлодуй, Област Враца, ......
С разпореждане № 690 от 11.08.2022г. по ч. гр. д. № 1440/2021г. по
описа на РС - гр. Козлодуй, е уведомен заявителят и настоящ ищец, че на
основание чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, има право да предяви, в едномесечен
срок от получаване на Определението, установителен иск.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото производство
на 30.09.2022г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок, на 01.11.2022 г., видно от входящия печат.
При така изложеното по-горе се налага и извод, че заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно
и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че на 31.07.2019г. между
страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собственост върху автомобил марка „Алфа Ромео".
Ответникът П. Б. е преустановил плащанията, като последното плащане е на
05.01.2021г. Сключеният погасителен план е за изплащането на 4000,00 лв на
84 месечни вноски по 145,78 лева с падеж 23.07.2026 година. Дал е отговор за
платените от ответника суми, договорна лихва, начислена неустойка и
разноските за данъчни задължения.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният специален положителен установителен иск от „АМИГО
ФИНАНС" ЕООД (предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД), е с
правно основание чл. 422 ГПК, вр с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал.2 от
ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, и с него ищецът цели да установи
и докаже, че ответникът му дължи сумата от 1166,00 лева, от които: 55,95
лева незаплатена главница по лизингови вноски; 508,36 лева незаплатена
лихва по лизингови вноски; 0,66 лева неустойка за забавени плащания; 473,34
лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучател; 142,33лева
разходи за застрахователни премии; 21,36лева разходи за данъчни
задължения, ведно със законната лихва за периода от 29.12.2021г./ датата на
подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и направените по
ч. гр. д. № 1440/2021г. разноски в размер на 132.82лв., от които 32.82лв. -
държавна такса и сумата 100.00лв. - юрисконсултско възнаграждение, по
силата на Заповед за изпълнение на парично задължение № 545 от 29.12.2021
г.
Така предявеният в Районен съд - гр. Козлодуй иск е процесуално
допустим, тъй като, при евентуално положително за ищеца произнасяне на
съда, издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК ще може да влезе в сила и вземането ще бъде установено със СПН. За
3
допустимостта на исковото производство, съдът съди въз основа на
твърденията на ищеца, залегнали в Исковата молба, съответствието между
фактически твърдения и петитум и идентичността на основанието и размера
на паричното вземане в исковото производство и заповедното производство, а
именно: частното гр. дело № 1440/2021 г. по описа на РС - гр. Козлодуй.
Отделно от горното няма спор между страните, че заповедният съд е дал
указание на заявителя (ищец в исковото производство) да предяви настоящия
иск, съгласно чл. 415 от ГПК. Няма спор и че искът е предявен в рамките на
преклузивния срок, поради което и съдът извежда извод за допустимост на
производството по настоящото гр. дело.
На 15.04.2022г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна на търговското
наименование на Дружество с ЕИК ********* от „Мого България" ЕООД на
„Амиго Финанс" ЕООД.
На 31.07.2019г. между „Мого България“, ЕООД, ЕИК204009205 в
качеството на лизингодател и П. Н. Б. в качеството на лизингополучател е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № АС0008975.
Ищецът „Мого България“, ЕООД, ЕИК204009205 е придобил
собствеността върху посочения от ответника лек автомобил марка „Алфа
Ромео" модел „159", идентификационен номер на рама 2АК93900007060902,
рег. № .... и е предоставил ползването му на П. Н. Б. - ответник, за което е
съставен приемо - предавателен протокол от 01.08.2019г.
Размерът на финансирането е 4000 лева.
В Договора са подробно описани условията, приетите от клиента Общи
условия и приложенията - неразделна част 01 Договора.
Ответникът е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и
да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 23.07.2026г., съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16%, съответно
размер на месечни анюитетни вноски от 145,78 лева.
Ответникът П. Н. Б. е преустановил плащания по договорения
Погасителен план. Последното постъпило плащане е от 05.01.2021г.
Към 15.01.2021г. неплатена е вноска №15, с падеж 23.10.2020г. до вноска
№17, с падеж 23.12.2020г.
„Мого България“, ЕООД, ЕИК204009205 е отправил изявление до П. Н.
Б. за разваляне на договора, връчено на длъжника, с оглед допуснатото
неизпълнение на договорните задължения.
П. Н. Б. като лизингополучат е ползвал лизинговия актив до 19.01.2021г.,
на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
Лизингодател.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към
Договора Общи условия за периода на ползване на Лизинговия актив,
Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по
погасителен план от вноска №15, с падеж 23.10.2020г. до вноска №17, с
падеж 23.12.2020г. и част от вноска №18 пропорционално на дните ползване в
4
общ размер от 564.31 лева, в това число главница в размер на 55,95 лева и
възнаградителна лихва в размер на 508,36 лева.
Съгласно чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в
плащанията на вноска е начислена неустойка в размер на 0,66лева към
19.01.2021г. както следва:
за забава в плащането на вноска № 15 по погасителен плам с падеж
23.10.2020 г. - 0,33 лева:
за забава в плащането на вноска № 16 по погасителен план с падеж
23.11.2020 г. - 0,22 лева;
за забава в плащането на вноска № 17 по погасителен план с падеж
23.12.2020 г. - 0,11 лева.
На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия
ответника дължи на ищеца неустойка за прекратяване на договора по вина на
ответника в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
437.34 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора,
формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 157,78
лева.
На основание чл.8.6. във вр. с чл.8.7.4 от Общите условия, ответника
дължи да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на
застрахователни премии за периода на ползване на автомобила в размер на
142,33 лева.
На основание чл.8.6. във вр. с чл.8.7.4 от Общите условия, ответника
дължи да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на данъци
на основание чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси - остатък за
2020г. в общ размер на 21,36лева.
Съдът намира за безспорно, че гореописаните суми са дължими, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, поради което следва да се приеме за установено, че П. Н.
Б., ЕГН **********, дължи исковите суми на ищеца.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като, съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като
изпълнителната сила на Заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
В заповедното производство са направени разноски общо 132.82лева, от
тях 32.82лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът претендира разноски по исковото производство в размер на
17.18лева държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
5
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С
оглед на материалния интерес по делото - общо 1166лева, както и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната
практика не се приравнява на адвокатското такова. Дължи и довнесената
държавна такса в исковото производство в размер на 17.18лева. При този
изход на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и исковото
производство разноски в размер на общо 250.00лева (двеста и петдесет лева) .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Н.
Б., ЕГН **********, с адрес с.Гложене, община Козлодуй, област Враца, .......,
пк 3327, ДЪЛЖИ на „Амиго Финанс" ЕООД (предишно наименование „Мого
България" ЕООД), ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за
финансов лизинг № АО0008975:
- 55,95 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 23.10.2020 г. до 19.01.2021 г.
- 508,36 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 23.10.2020 г. до 19.01.2021 г.
- 0,66 лева неустойка за забавени плащания за периода от 23.10.2020г. до
19.01.2021г.
- 473,34лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя:
142,33 лева разходи за застрахователни премии:
- 21,36 лева разходи за данъчни задължения;
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК в съда – 29.12.2021г.
ОСЪЖДА П. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с.Гложене, община
Козлодуй, област Враца, ...., ДА ЗАПЛАТИ на „Амиго Финанс" ЕООД
(предишно наименование „Мого България" ЕООД), ЕИК *********, сумата в
общ размер на 250.00лева (двеста и петдесет лева) - разноски направени в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. дело № 1440/2021г.
6
по описа на PC – Козлодуй от настоящото дело.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7