П Р И
С Ъ Д А
№ 179 29.01.2010
година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
ХІІ
наказателен състав,
на двадесет и девети януари хиляди и десета година
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариета Бушандрова
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Д.
З.Б.
СЕКРЕТАР: Марина Димова
ПРОКУРОР: Св. М.
като разгледа докладваното от съдията Бушандрова, наказателно
дело ОХ № 1432 по описа за 2009 г. на БРС
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.К.А. – роден на ***г***, живущ ***, българин български гражданин, осъждан, вдовец, безработен, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2008г. в град Бургас, в условията на „опасен рецидив” отнел чужди движими вещи – мобилен телефон , марка „Нокиа” ведно със СИМ карта на мобилен оператор „Вивател” на стойност 480 / четиристотин и осемдесет/ лева от владението на Н.Р.Д. с ЕГН **********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б. А и б.Б от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
ОСЪЖДА
подсъдимия Т.К.А. за извършеното
престъпление на основание чл.
196, ал.1, т.1, вр. 194,
ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б. А и б.Б от НК вр. чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2/две/
години, които да изтърпи при първоначален „ строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „ закрит тип”
ОСЪЖДА подсъдимия Т.К.А. с ЕГН **********
да заплати направените разноски по делото в размер на 145 лева /сто
четиридесет и пет лева/ по сметка ***, в полза на Държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 179 /29.01.2010г.,
постановена по НОХД № 1432/2009г. по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който против Т.К.А. – роден на ***г***, живущ ***,
българин български гражданин, осъждан, вдовец, безработен, ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. 194, ал.
1 вр. чл.
29, ал.1 б. А и б.Б от НК.
Съдът разгледа делото по реда на чл. 269 от НПК, като
с протоколно определение от 29.01.2010г. отмени разпореждането си от
08.05.2009г., с което е насрочено предварително изслушване на страните по глава
27 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на РП – Бургас по
време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от три
години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в
Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. Н. *** оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Счита, че
вината на подсъдимия не е доказана по безспорен начин в хода на съдебното
следствие. Като алтернатива, моли съда да наложи минимално наказание.
Подсъдимият признава изцяло вината си на досъдебно
производство.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Св. Н.Р.Д.
бил съпруг на Т.И. Д., като двамата живеели в град
Бургас, к-с Братя Миладинови, бл. 5,
вход Е, етаж 4. Д., съгласно извършената съдебно-психиатрична
експертиза, се води на отчет в ОДПЗС - Бургас от 1976 г. с диагноза олигофрения
дебилитас, което препятства разпита й като свидетел,
защото същата не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи адекватно.
Св. Д. познавал от години подс. Т.К.А., който многократно
бил посещавал дома му.
На 20.06.2008 г. в град
Бургас, св. Д. напуснал дома си на посочения адрес около 19,00 часа. В дома на
свидетеля останала съпругата му Т.Д.. Привечер на същата
дата, А. посетил дома на св. Д. и бил допуснат от Д. в жилището. В жилището на Д.,
подс. А. видял мобилен телефон Нокия
N 93i, с поставена СИМ - карта на мобилен оператор Вивател,
на стойност 480 лева, собственост на св. Д.. А. решил
да отнеме посочените вещи. Подсъдимият, незабелязано от Д., взел посочения
телефон, ведно с намиращата се в него СИМ - карта, сложил вещите в дрехите си и
напуснал дома на св. Д.. Около 22.30 часа на 20.06.2008 г. в град Бургас, подс. А. се срещнал
със своя познат - св. Д.Т.И. и му предложил да закупи
от него отнетия от св. Д. мобилен телефон, за сумата от 300 лева. Св. И. решил
да закупи мобилния телефон, като предложил да заплати на подс.
А. сумата от 50 лева. А. предал описания
телефон на св. И., взел от него сумата от 50 лева и се отдалечил от свидетеля. Св. И. не запитал подсъдимия какъв
е произхода на продадения му телефон.
В хода на издирвателните мероприятия, извършени от служители на Второ
РУ на МВР - Бургас, било установено, че св. И. ползва отнетия от Д. мобилен
телефон. На 28.07.2008г., св. И. предал на служител на Второ РУ на МВР - Бургас
отнетия от подсъдимия мобилен телефон, а с разписка от същата дата, вещта била
върната на св. Д..
При разследването
свидетелите Д. и И. категорично разпознали подс. А. като описаното от тях лице.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, самопризнанията за фактите,
направени в досъдебно производство, свидетелските показания, прочетени в
съдебно заседание със съгласието на прокурора и адв. Н.
и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършила престъплението – кражба.
Деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
По време на извършване на престъплението, А. е бил
осъждан неколкократно, като видно от представената по
делото справка за съдимост на подсъдимия, същият е бил осъждан за престъпления
против собствеността, като много от наложените му наказание са били лишаване от
свобода с ефективно изтърпяване. Видно от криминалното поведение на подсъдимия,
наложените му наказания не са изиграли предупредителната и
превъзпитателно-възпиращата по отношение на него роли съгласно разпоредбата на
чл. 36 НК. Всичко това обосновава наличие на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал. 1, б.”а” и „б” от НК.
Във връзка с изложеното съдът призна Т.К.А., ЕГН ********** за виновен в
това, че на 20.06.2008г. в град Бургас, в условията на „опасен рецидив” отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон, марка „Нокиа”
ведно със СИМ карта на мобилен оператор „Вивател” на
стойност 480 /четиристотин и осемдесет/ лева от владението на Н.Р.Д. с ЕГН **********, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието извършил в
условията на опасен рецидив.
Общ причинен съставомерен престъпен
резултат в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева – престъпление по чл.
196, ал.1, т.1, вр. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1 б. А и б.Б от НК.
За извършеното
престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК е предвидено наказание
от две до десет години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
съобрази наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващо обстоятелство, съдът отчита пълните самопризнания на подсъдимия и
съдействието му на разследващите органи. Наличието на други осъждания, както и
стойността на предмета на посегателство (480 лв.), съдът отчита като отегчаващо
вината обстоятелство. Съобразявайки се с това, съдът намери за справедливо и че
целите на наказанието ще бъдат постигнати в максимална степен, ако на подс. А. бъде наложено наказание в минимума, определен от
закона, а именно 2/две/ години лишаване от свобода.
Предвид наличието на предишни осъждания на лишаване от
свобода на подсъдимия Т.А. е невъзможно приложението
на института на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК, а подсъдимият следва да изтърпи наложеното наказание
ефективно. На основание на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС за изтърпяване на
наложеното наказание, съдът определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване,
като наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причина за извършване на престъплението следва да
се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия в
страната стремежа им към лесно облагодетелстване и незачитане на установения в
страната правов ред.
Накрая съдът се
произнесе по разноските, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Марина Димова