РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело №
384 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Изба Пиргово“ ЕООД, със седалище: гр. Русе,
представлявано от Й.А.М., против Заповед за налагане на ПАМ № 115-ФК от 18.03.2020
г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – магазин за алкохол, находящ се в гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 84, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират основания за материална
незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на заповедта. Жалбоподателят претендира
съдът да отмени оспорената заповед. Претендира и сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата на страните и извърши цялостна
проверка за законосъобразност на оспорения акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия по закон
търговското дружество – управителя Й.А.М. на 08.07.2020 г., видно от подписана от него разписка (л. 5 от
преписката). Жалбата до съда е подадена в деловодството на АдмС - Русе на 16.07.2020
г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок
за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 11.03.2020 г., в 15:40 ч. е извършена
проверка на търговски обект – магазин за алкохол, находящ се в гр. Русе, бул.
„Цар Освободител“ № 84, стопанисван от жалбоподателя, при която е констатирано,
че за извършена контролна покупка на 1 бр. бутилка червено вино на стойност
5.50 лева, в 13:00 часа, заплатена в брой, на място в обекта от орган по приходите,
не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка № 0388675 от 11.03.2020 г. (л. л. 6 - 10 от преписката). В протокола е посочено, че нарушението
се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 11.03.2020 г.
Посочено е още, че разчетената касова наличност от ФУ е 100 лева, а фактическата
такава - 105,28 лв.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 115-ФК
от 18.03.2020 г., издадена от Началник
на Отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Изба Пиргово“ ЕООД,
със седалище: гр. Русе е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
за алкохол, находящ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 84, стопанисван от
търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 16 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП №
0388675 от 11.03.2020 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – с Протокол за извършена проверка № 0388675 от 11.03.2020 г., съставен в присъствието
на представляващия дружеството. В протокола са посочени проверените документи,
както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
В конкретния
случай е констатирано нарушение на чл.
25, ал.
1 и ал. 3, във
вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ. Съгласно чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал.
3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията,
регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Така дадената правна
квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН № F543971 от 15.04.2020 г., с който е констатирано нарушение
на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г., а именно:
неиздаване на фискална касова бележка.
По отношение хипотезата в
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката „Запечатване на търговски обект“
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид,
че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че е извършено нарушение и нарушителят може да
извърши друго такова. Съгласно чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
от оправомощено от него лице. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при
това именно за определения в заповедта срок.
Неоснователни са възраженията на оспорващия, че
незаконосъобразно е наложена ПАМ преди издаване на наказателно постановление,
въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение.
Съставяне на АУАН и издаването на НП не са условие за издаването на процесната
заповед. Аргумент за това е чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, според който принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно,
налагането на ПАМ не е обусловено от реализиране на
административнонаказателната отговорност. Административнонаказателното
производство е самостоятелно и не е условие за налагането на ПАМ, доколкото
същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено
по съответния ред при проверка от органите по приходите административно
нарушение.
За издаването на индивидуалния
административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е
налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в
търговския обект. Разпоредбите на чл. 186 - чл. 188 от ЗДДС, регламентиращи
прилагането на ПАМ, не задължават административния
орган да установи нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл. 36, ал.
1 от ЗАНН и издадено въз основа на него НП. Следователно, извършването на
нарушението може да бъде доказано с всички доказателствени средства, предвидени
в закона.
В случая в Протокол за извършена
проверка № 0388675 от 11.03.2020 г. (л.
л. 6 - 10 от преписката) приходната администрация е установила, че от дружеството-жалбоподател
не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стока в
стопанисвания от него търговски обект, чрез издаване на касова бележка от
въведено и регистрирано фискално устройство. Протоколът, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. С
неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от
доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3, във вр. с ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е
издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие с материалния закон.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за
запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ.
В оспорения акт са
изложени съображения относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка. При определяне продължителността му административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява
същия с всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е съобразен
видът и местоположението на обекта /за продажба на алкохол, в централна част на
гр.Русе/; отчетеният оборот по периоди; обстоятелството, че в деня на
проверката магазинът е работел от 09:30 ч., като до 15:40 ч. няма регистрирана
продажба /видно от дневния финансов отчет, освен въведените в началото на деня
100 лева, няма друга отчетена сума/, което сочи на извода, че в обекта трайно
се допускат нарушения с характер на неотчитане на приходи от продажби на стоки.
Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и
съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с
преустановителен и превантивен характер, т.е. цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е неоснователна.
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., както и разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение
за основателна. Такова следва да се присъди в претендирания размер от 100 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на „Изба
Пиргово“ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 115-ФК от 18.03.2020 г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Изба Пиргово“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за алкохол, находящ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 84,
стопанисван от „Изба Пиргово“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „Изба Пиргово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 31, бл. „Българска роза“, вх. А,
представлявано от Й.А.М., да заплати на Национална агенция за приходите, гр.
София сумата от 100,00 (сто) лева за разноски по
делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: