Мотиви към Присъда № 260003 от 25.09.2020 г. по НОХ дело № 220
по описа за 2019 г.
на Районен съд Своге,
изготвени на 22.10.2020 г.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Своге против Д.Б.В., ЕГН **********, който е обвинен в извършване на престъпления по чл. 183, ал. 1, пр. 3 и пр. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура Своге поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянията.
Счита, че в хода на съдебното следствие обвиненията се доказват по чл.
183, ал. 1, пр. 3 НК по безспорен
и категоричен начин. Не поддържа обвинението по чл. 183, ал. 1, пр.
1 НК. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност намира, че на Д.Б.В. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок, с което ще бъдат постигнати
целите на индивидуалната и генералната превенция.
Частните
обвинители настояват В. да бъде наказан.
Защитникът адв. П. посочва, че подсъдимият
следва да бъде оправдан, тъй при него липсва субективната страна за извършване
на тези престъпления, евентуално е бил в обективна невъзможност да заплаща
присъдената издръжка.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното :
От фактическа страна :
Подсъдимият и свидетелката Б.Н.В. са бивши съпрузи. От брака си те имат две деца – Н.Д.В. и Д.Д.В.. След
прекратяване на брака майката упражнявала родителските права върху децата и
същите били с местоживеене при нея. Първоначално тримата живеели в с. С, С. община, а след това се преместили в с. Б., общ.
С. Към момента децата са пълнолетни. С решение от 09.07.2009 г. по гр. дело
№ 4645 / 2008г. по описа на Софийския районен съд, е постановено бащата да
заплаща месечна издръжка на двете си малолетни деца Н.Д.В. и Д.Д.В., чрез
тяхната майка и законен представител Б.Н.В., в размер на 150.00 /сто и
петдесет / лева месечно за всяко дете,
платими до 10-то число на месеца, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 27.11.2008 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване.
Със съдебното решение по същото
дело подсъдимият е осъден да изплаща лична издръжка и на бившата си съпруга. Д.В. не е превеждал суми от
дължимите издръжки, което създало затруднения във
финансовото обезпечаване на децата по време на получаване на образованието им,
тъй като майката ги отглеждала издържайки ги само с доходите от собственото си
трудово възнаграждение. Същата от месец януари 2017 г. до месец януари 2018 г.
получавала сумата от 90 лева от община С. Тя се сдобила с изпълнителен лист на 13.02.2015г. от
Софийски районен съд, като по изпълнителното дело не са постъпвали суми по
дължимата издръжка. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената
оценителна експертиза, размерът на дължимата, но неплатена издръжка от страна
на Д.В. е както
следва : за дъщеря му Н.Д.В. в размер на 15411.00 лв, за сина му в размер на
17661.00 лв. и за бившата му съпруга в размер на 18000.00 лв. От писмо изх. № 106954/25.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител рег. № 838 е видно, че във връзка с изпълнително дело длъжникът не е
изпълнил доброволно задължението си, въпреки, че е уведомен за завеждането му.
Суми от длъжника не са постъпвали в хода на производството. ЧСИ в представената справка посочва, че по изпълнителното дело
не е установено длъжника да работи по трудово правоотношение, вкл. не е
открит работодателят на лицето, не са установени данни при тях лицето да
притежава недвижимо имущество, съгласно справки от имотния регистър. От
постъпилата справка от СДВР са установили, че на името на длъжника няма
регистрирано МПС. Лицето не участва в управлението и собствеността на търговски
дружества. Наложени са запори на всички негови банкови сметки на територията на
Република България, като има предходно наложени запори, а суми не са
постъпвали. На база гореизложеното е изготвен и предоставен на Община Своге
констативен протокол, удостоверяващ, че длъжникът по изпълнително дело №
20158380403264 по описа на ЧСИ М. Б., няма имущество, върху което да се насочи
изпълнението и дължимата от него издръжка не се изплаща, с което са изпълнени
условията на чл. 2, ал.1, от Наредбата за определяне на реда за изплащане от
Държавата на присъдена издръжка /ПМС № 167 от 17.06.2011 г. ДВ бр. 48 от 2011
г./.По делото са налице данни за изплащане на издръжка от Община С., като
последните такива касаят месец април 2019г. Обвиняемият Д.Б.В. няма
надлежни констатации за влошено здравословно състояние, намалена работоспособност,
няма медицинско експертно досие. Не са установени причини от обективен характер, които да
обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна на обвиняемия, като е
установено, че същият е в работоспособна възраст. Независимо дали през
посочения период от време той е бил трайно трудово зает или не, задължението за
плащане на издръжка на рождено дете е безусловно, още повече, че то е
постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение. След като обвиняемия е
трудоспособен и не е установено да страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да му пречи да полага труд, следва да се приеме, че не
съществуват обективни причини за неплащането на дължимата издръжка. Същият в
част от инкриминирания период е работил
по трудово правоотношение, но отново не е плащал дължимата издръжка.
По
доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по настоящото наказателно производство
гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, които се потвърждават и от доказателствата събрани на
досъдебната фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, както и от съдебно-счетоводната
експертиза.
От
правна страна :
При така
установената фактическа обстановка съдът признава подсъдимия за виновен в това, че за периода от 09.07.2009г. до 29.01.2018г., в с. С., общ. С. и в с. Б., обл. С.,
след като осъден с влязло в сила на
09.07.2009г. съдебно решение по гр. дело № 4645/2008г. по описа на Софийски
районен съд, да издържа свой низходящ - да заплаща на дъщеря си Н.Д.В., ЕГН: **********,
ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв., чрез нейната майка и законен
представител Б.Н.В. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски - 103 бр. месечни вноски в размер на 15 411,00 лв.,
както и че за периода от 09.07.2009г.
до 30.04.2019г., в с. С., общ. С. и в с. Б., обл. С., след като, е осъден с
влязло в сила на 09.07.2009г. съдебно решение по гр. дело № 4645/2008г. по описа на Софийски районен съд, да издържа
свой низходящ - да заплаща на сина си Д.Д.В., ЕГН: **********, ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и
законен представител Б.Н.В. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски - 118 бр. месечни вноски в размер на 17
661,00 лв.
От обективна страна подсъдимият, като е осъден
да заплаща издръжка на свои низходящи не е изпълнил задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено
съзнателно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Субективната страна съдът извежда от
конкретното поведение на извършителя – бездействие, при задължение за действие.
Относно Б.В. деянието е несъставомерно,
тъй като тя е бивша съпруга, а чл. 183 НК касае неплащане на издържка на
настояща съпруга.
По наказанието :
Нормата
на чл. 183, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Подсъдимият
е показал изключителна упоритост в нежеланието си да заплаща дължимата от него
издръжка. Задължението за издръжка се заплаща ежемесечно и цели задоволяването
на настоящите нужди на детето, като наказателното производство може да
санкционира извършителя, но не може да компенсира липсата всеки месец на
нужните средства. Поради това съдът счита, че наказание „пробация” е неподходящо. С оглед
на изложеното единствено възможно се явява наказанието „лишаване от свобода”.
Съдът
приема, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
три месеца по вяко от обвиненията по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК, с
оглед личните качества на подсъдимия и отчитайки конкретната обществена
опасност на престъплението, включително и спецификата на обществените отношения
обект на защита по чл. 183 НК.
Налице са изискванията по чл. 66 от НК – наложеното наказание е до три години и
подсъдимият е неосъждан. Съдът приема, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи
ефективно наложеното наказание,
като определя изпитателен срок от три години. На основание чл.
23, ал. 1 НК за така извършените две престъпления на подсъдимия Д.Б.В., ЕГН **********, се налага едно общо наказание три
месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 66 НК изпълнението на така определеното едно общо наказание се отлага за
изпитателен срок от три години.
По разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата,
по сметка на ОД МВР София, направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 105,07 лева,
да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен
съд Своге, сумата от 40 лева за направени разноски на
съдебното производство, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :