№ 6172
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100506789 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Р. И. К. срещу решение № 8555 от 13.05.2025 г., постановено по гр. дело №
792/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Столична
община – район „Витоша“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.
225 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
РВТ 24 – РД 15-219 на кмета на район Витоша, Столична община, за възстановяване на
ищеца на заеманата длъжност „заместник-кмет“, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 36994,32 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 03.01.2025 г. до 03.07.2025 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост, като въззивникът счита, че уволнението на заместник-кмета на общината
подлежи на съдебен контрол и съдът е длъжен да провери налице ли е било основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в заповедта на кмета – в случая
неизпълнение на задълженията на ищеца да предприеме необходимите действия за
прекратяване на търговската си дейност, каквито ищецът е извършил. Твърди, че
1
първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила, като е възприел безкритично
показанията на доведените от ответника свидетели, които се намирали в служебна
зависимост с общината и така съдът неправилно приел, че заповедта за уволнение е била
връчена при отказ на 22.07.2024 г., а не при по-късното лично връчване на акта на 03.01.2025
г. Счита, че дружеството, в което е съдружник, не е функционирало и не е осъществявало
търговска дейност, а и ищецът е предприел всички възможни действия за напускането си
като съдружник в юридическото лице, поради което не е налице несъвместимост по смисъла
на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият Столична община – район „Витоша“ е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните са
били обвързани от трудово правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ,
вр. с чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, по силата на което Р. И. К. е заемал длъжността „заместник-кмет“
с място на работа СО-район „Витоша“, считано от 16.11.2023 г. за срок до изтичане на
мандата. Със заповед на кмета на Столична община – район „Витоша“ № РВТ24-Р115-
219/22.07.2024 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 39, ал. 5,
вр. с чл. 41, ал. 1 ЗМСМА без предизвестие поради несъвместимост със заеманата длъжност
– констатирано извършване на търговска дейност по смисъла на ТЗ под формата на участие
на ищеца като съдружник, притежаващ 4 дяла от капитала на „ДЖУС 99“ ООД.
Въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, че при посоченото основание за
2
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА мотивите на
работодателя, отразени в заповедта, не подлежат на съдебен контрол. Съобразно трайната
съдебна практика (Решение № 374/14.12.2011 г. по гр.д. № 368/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 444/18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
309/30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 459/01.06.2010 г. по гр.д.
№ 1358/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 274/31.05.2010 по гр.д. № 110/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.)
освобождаването на заместник-кметовете се осъществява на специално законово основание,
без предизвестие, със заповед на кмета на района, като съображенията за прекратяване на
правоотношението не подлежат на съдебен контрол, тъй като при осъществяване на своята
дейност кметовете на райони и общини свободно могат да определят управленския си екип
– заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете сами назначават заместник-кметовете и
определят техните функции (чл. 39, ал. 1 ЗМСМА) изключително по своя преценка и без
ограничения, като съответна на това право е и предвидената възможност да ги освобождават
от длъжност без предизвестие и със заповед, към която законът не въвежда допълнителни
изисквания за съдържание (чл. 39, ал. 5 ЗМСМА). В този смисъл съдебният контрол за
законност на уволнението на посоченото основание се разпростира само в две насоки – дали
са спазени процедурата и компетентността на издателя на акта (респ. дали заповедта е
издадена от оправомощения орган – кметът на общината или района), както и дали
освободеното лице заема длъжността „заместник – кмет“, за която е приложимо
специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА.
В конкретния случай всички изисквания, обезпечаващи законността на прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца, са налице – атакуваната заповед е издадена от
оправомощения орган кмет на район „Витоша“ и има за адресат заместник-кмет.
Изложените от въззивника доводи, че, доколкото са посочени в заповедта за уволнение,
мотивите на работодателя за освобождаването му от длъжност подлежат на съдебен контрол
и на проверка дали отговарят на обективната действителност, са несъстоятелни. Признатата
от закона възможност при уволнение по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА мотиви да не се излагат,
съответно такива да не се проверяват от съда при съдебния контрол на уволнението, е
обоснована с политическия характер на заеманата длъжност и политическата
целесъобразност, с която лицата на тази длъжност се назначават и освобождават. Дори и да
са посочени в акта на работодателя, мотивите за уволнението са ирелевантни и не подлежат
на съдебен контрол – след като кметът може да освободи заместника си, без да излага
каквито и да било мотиви, то на още по-голямо основание следва да се приеме, че дори и те
да са посочени, същите са без значение за законността на уволнението и не подлежат на
проверка по пътя на исковото производство. Заместник-кметът не би могъл да основе
защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо,
респ. изложените съображения на кмета да уволни своя заместник в хипотезата на чл. 39, ал.
5 ЗМСМА са извън съдебния контрол – в този смисъл Определение № 1151 от 15.10.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 2701/2013 г., IV г. о. Ето защо изложените във въззивната жалба доводи
за липса на несъвместимост на ищеца по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА и събраните в тази
насока доказателства, касаещи предприетите от Р. К. действия по освобождаването му като
3
съдружник в „Джус 99“ ООД, са неотносими към настоящия правен спор и не следва да
бъдат обсъждани по същество.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че по делото несъмнено се
доказва законосъобразното прекратяване на процесното трудово правоотношение на
основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, доколкото същото е извършено от оправомощен орган и по
отношение на лице, което заема длъжност по посочената правна норма. Във връзка с
възраженията на страните следва да се отбележи, че за отмяната на уволнението в
конкретния случай е без значение датата на връчване на заповедта и дали това е станало при
отказ на 22.07.2024 г. или с лично връчване на 03.01.2025 г. Между страните е безспорно, че
заповедта е връчена и е породила прекратителния си ефект, като в срока по чл. 131 ГПК
пред първоинстанционния съд ответникът не е навел възражение за изтекла давност по чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ (такова е релевирано едва в открито съдебно заседание, поради което е
преклудирано), респ. ищецът не твърди незаконосъобразност на уволнението поради
нарушение на чл. 333 КТ с оглед връчване на заповедта по време на отпуск за временна
неработоспособност (съобразно изричните изявления на процесуалния му представител в
откритото съдебно заседание пред СРС), поради което конкретният момент на прекратяване
на правоотношението е неотносим. В този смисъл без значение за правилното решаване на
спора са и показанията на свидетелката А.Р.М. – М., която излага твърдения за връчването
на заповедта при отказ на 22.07.2024 г. – след като обстоятелството дали актът на
работодателя е бил редовно връчен на посочената дата е неотносимо по делото,
първоинстанционният съд правилно не е обсъдил достоверността на тези гласни
доказателства, респ. наличието на служебна зависимост на свидетелката и нейната
евентуална заинтересованост от изхода на спора.
Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли, а доколкото основателността на претенциите по т. 2
и т. 3 на чл. 344 КТ произтича от уважаването на иска за отмяна на уволнението, то
останалите искови претенции също са неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е
достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8555 от 13.05.2025 г., постановено по гр. дело № 792/2025 г.
по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на
4
СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН „ВИТОША“, адрес: гр. София, кв. „Павлово“, ул.
„Слънце“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5