№ 283
гр. П., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100646 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата В. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че
между нея (като заемополучател) и „И. А. М.“ АД (като заемодател) е бил сключен
Договор за паричен заем с № 4207525/20.07.2021 г. Заявява, че тя (като клиент) е
сключила с ответника (като гарант) Договор за предоставяне на гаранция с №
4207525/20.07.2021 г., по силата на който последният се е задължил да обезпечи
спрямо заемодателя изпълнението на нейните задължения по заемната сделка, а тя – да
му заплати възнаграждение. Счита, че договорът за гаранция е нищожен, защото влиза
в колизия с добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Иска неговата нищожност да бъде прогласена от съда, а в полза на
адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство –
да бъде присъдено съответно възнаграждение.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции,
настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е
сторил.
Съдът приема следното:
1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:
1
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да
са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че
подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на
исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях
(т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето
по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).
Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно
няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:
Копие на документа, обективиращ сочената от ищцата заемна сделка, е
приобщено към доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:
2
- „И. А. М.“ АД, действащо като заемодател, се задължава да представи на
ищцовата страна, в качеството й на заемополучател, паричен заем от 1 000 лв.;
- уговорена е възнаградителна лихва от 167,30 лв.;
- срокът за погасяването на заема е 10 месеца;
- заемополучателят се задължава до 3 дни от подписването на договора да
предостави на заемополучателя обезпечение, чрез две физически лица – поръчители,
банкова гаранция или посредством търговско дружество – гарант, предоставящо
гаранционни сделки по занятие, но и одобрено от заемодателя.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за
ненуждаещ се от доказване признатият от страните факт за сключването на процесния
договор за гаранция помежду им.
Копие от оспорваната сделка също е част от доказателствената съвкупност и от
него допълнително се изяснява, че:
- ответното дружество е гарантирало към „И. А. М.“ АД изпълнението на
задълженията на ищцата, произтичащи от договора за заем;
- за тази услуга ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение от
792,70 лв., посредством 10 равни месечни вноски;
- плащането на възнаграждението трябва да се прави към заемодателя, тъй
като гарантът го овластява за това.
От справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ответник, на интернет-страницата на
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, става ясно, че неговият
едноличен собственик на капитала е „И. А. М.“ АД.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на ниска стойност
(1 000 лв.) и за кратък период (10 месеца). Заемополучателят е физическо лице,
встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от
парични средства, докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори по
занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Възнаграждението
3
(792,70 лв.), което заемополучателят трябва да плати на гаранта за обезпечението на
заема, представлява 79,27 % от заетата сума. Гаранцията за изпълнението на
задълженията на заемополучателя се предоставя от търговско дружество, което не само
е одобрено от заемодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и
управлява от него, като дори той приема плащанията на възнаграждението на гаранта.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да
обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на заемополучателя, срещу
което последният да плати на гаранта разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка,
не е съизмерима с риска, който носи гарантът, а създава реални предпоставки за
неоснователното му обогатяване, както и за такова на заемодателя. Ето защо се налага
и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта,
което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи
на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към идентичен
процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата договорна
клауза по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, заради противоречието й със закона.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Тя не е ангажирала доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получила безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет.
Предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на държавни
такси и на разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на съда
на дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто размер е 50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор
4
за предоставяне на гаранция с № 4207525/20.07.2021 г., сключен между В. А. В. , с
постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като клиент) и „Ф. Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46,
ЕИК *** (като гарант), поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, да
заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр.
П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение
за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 –
46, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна
такса за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5