Решение по дело №1665/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1283
Дата: 26 ноември 2024 г. (в сила от 26 ноември 2024 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20243100501665
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. С.

Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба от Областно пътно управление – Варна към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юриск. Л. Ч., против Решение № 1852/22.05.2024 г.,
постановено по гр. д. № 16551/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени
исковете на въззивника за приемане за установено съществуване на
задължението на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за претърпени
имуществени вреди от АПИ – ОПУ Варна, причинени от настъпило ПТП от
06.08.2017 г. по вина на водача на влекач марка „Волво“ с рег.№ А****КТ,
застрахован по застраховка Гражданска отговорност със застрахователна
полица № 2311600270633, валидна от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г., в размер на
15102.53 /петнадесет хиляди сто и два лева и петдесет и три стотинки/ ,
както и мораторна лихва в размер на 4602.44 /четири хиляди шестстотин и
два лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 07.08.2019 г. до
07.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност на
обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закони. Твърди, че предмет на спора бил
изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество за
1
увредени пътни принадлежности – ограничителна система за пътищата,
монтирани на републикански път АМ „Хемус“. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1
от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като към
първите попада АМ „Хемус“, чието управление е възложено на Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез специализираните й звена (Областни пътни
управления) на основание чл. 19, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 ЗП. Въззивникът
излага, че републиканските пътища са изключителна държавна собственост по
силата на чл. 8, ал. 2 ЗП, като собствеността се разпростира върху всички
основни елементи по чл. 5 ЗП, като такива са: обхват, пътни съоръжения и
пътни принадлежности.
В жалбата са представени аргументи относно ангажирането
отговорността на застрахователя, като необходимост към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Счита, че следва да са
налице и предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Сочи, че между страните по делото не
било спорно, че към момента на настъпване на ПТП – 06.08.2017 г., по
отношение на влекач „Волво“ с рег. № А****КТ била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при насрещната страна.
Спорът бил по отношение механизма на ПТП и действителния размер на
причинените вреди, както и законосъобразността на проведеното пред
застрахователя производство по предявяване на обезщетението. Въззивникът
твърди, че надлежно и в срок била предявена застрахователна претенция,
придружена с изискуемите писмени доказателства. Видно от допуснатата от
първоинстанционния съд САТЕ, установен бил механизмът на ПТП, а оттам и
предпоставките по чл. 45 ЗЗД.
Навеждат се доводи от въззивника, че съгласно сключен договор за
доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по РПМ за
североизточен район № РД-37-38/07.08.2014 г. на дружество-изпълнител били
възложени следните видове СМР – доставка и монтаж на нови 140 метра
ограничителна система за пътища – шифър 1010 /единична цена от 70.90 лева/
в размер на 9926.00 лева; доставка и монтаж на нови 24,00 метра
ограничителна система за пътища – шифър 1004 /единична цена 47.69 лева/ в
размер на 1144.56 лева; демонтаж на увредени 164 метра ограничителна
система – шифър 1038 /единична цена 8.40 лева/ в размер на 1377.60 лева;
транспортни разходи в размер на 137.28 или общо 12585.44 лева без ДДС, или
общо 15102.53 лева с ДДС. Ремонтните дейности по демонтажа и монтажа
били закрепени в Гаранционен протокол от 17.10.2017 г. съгласно чл. 17 от
Договора и Отчет 1-37/2017 г. за СМР.
Посочено е в жалбата, че АПИ – Областно пътно управление – Варна е
второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и в качеството си на държавен
орган попада под ограниченията на Закона за обществените поръчки относно
възможността да разходва свободно средства за ремонтни дейности. Счита, че
2
сключването на договор по ЗОП задължава ОПУ – Варна да възлага
ремонтните дейности единствено на изпълнителя по договора и на цени,
посочени в него. За въззивника реалният размер на щетите представлявал
сумата, заплатена съгласно изпълнението на договора за обществена поръчка.
Жалбоподателят оспорва мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция с аргументи за наличие на протектор
на пътното платно и следователно - наличие на вина за настъпилото ПТП на
пътната агенция. Счита, че описаното ПТП представлявало случайно събитие,
за което въззивникът не носи отговорност. Твърди, че не следвало да се
възлага на ОПУ – Варна по всяко време от денонощието почистването на
пътищата в страната от случайно попаднали в пътните платна предмети - в
процесния случай, протектор от гума. Сочи, че в реализираното производство
пред застрахователя били спазени законовите изисквания на чл. 380 КЗ с
отправянето на застрахователна претенция, както и пълни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията, като такива не постъпили от
страна на застрахователя. Твърди наличието на несъобразено с пътната
обстановка управление на МПС от страна на водача на влекач „Волво“ с рег.
№ А****КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД депозира писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на наведените с въззивната жалба доводи и
твърдения. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на влекач „Волво“ с рег. № А****КТ със срок от 07.11.2016 г. до
06.11.2017 г., както и факта на осъществилото се ПТП от 06.08.2017 г. Не
оспорва и че представител на АПИ е подал уведомление за щета до
дружеството, по която била образувана преписка № 0410-600-0034/2017, по
която впоследствие бил постановен отказ. По случая било образувано ДП №
261/2017 г. по описа на РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, което на
03.02.2023 г. било изпратено на Окръжна прокуратура – Варна с мнение за
прекратяване. Била възприета следната фактическа обстановка: Д. М.
управлявал товарен автомобил ,,Даф“, а П. И. управлявал товарен автомобил
„Волво“, като и двамата са работили като шофьори във „Ваня транспорт"
ЕООД. Двамата потеглили на 06.08.2017г., в около 05:15 ч. по автомагистрала
„Хемус“ в посока гр. Варна. Малко преди отбивката за с. Млада Гвардия, в
дясна пътна лента, в която се движил, М. видял гума от товарен автомобил,
опитал се да я избегне, но не успял и минал през нея. Товарната композиция
станала неуправляема, М. предприел спиране, но не успял и управлявания от
него автомобил се преобърнал на пътя, засягайки мантинелата вляво от
посоката на движение, а на пътя бил разпилян целия му товар - около 25 тона
грах. Поради естеството на разпиления товар, коефициентът на сцепление
силно намалял. По това време И. достигнал участъка с разпиления грах, при
което неговият автомобил станал неуправляем, като кабината му се ударила в
преобърнатото ремарке на другия автомобил. И. бил откаран в болница, но на
28.08.2017г. починал.
3
Въззиваемата страна сочи още във връзка с материалите от ДП, че за
водача И. също не е съществувала каквато и да е възможност да предотврати
сблъсъка с другия товарен автомобил. И. е управлявал МПС със скорост в
рамките на позволената за съответния пътен участък, не е допуснал никакво
нарушение на правилата за движение по пътищата и не е управлявал
автомобила след употреба на алкохол. Той е започнал аварийно спиране, но не
могъл да спре преди точката на ПТП. Следователно, сблъсъкът между двете
превозни средства е бил непредотвратим, както поради рязко влошената пътна
обстановка от разсипания товар, така и поради наличието на преобърнат на
пътното платно товарен състав, катастрофирал първи.
Излага становище за правилност на извода на първоинстанционния съд
за доказаност на възражението, че починалият водач на влекач „Волво“ с рег.
№ А****КТ не бил делинквент поради липсата на противоправно и виновно
поведение, което изключвало отговорността на застрахователното дружество.
Сочи, че в хода на производството не били събрани достатъчно доказателства
за доказване наличието на всички елементи от чл. 45 ЗЗД. Твърди
приложимост на чл. 49 ЗЗД с аргументи за безвиновна отговорност за чужди
противоправни действия. От изготвената по делото САТЕ се установявала
същата фактическа обстановка като гореописаната. В условията на
евентуалност, оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претендираните от насрещната страна суми за
обезщетяване. Твърди, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. В приложената количествено - стойностна сметка
без дата се сочи демонтаж на стара, единична ограничителна система за
пътища в пътна част, без да се посочва нейният конкретен вид и доставка, и
монтаж на нови ограничителни системи за пътища - единична Н2 W7 за пътна
част и всички свързани с това присъщи разходи. Възразява, че не било
уточнено дали увреденото имущество е подменено с такова от същия вид и
качество, нито каква е била обезценката в резултат на употребата му.
Същевременно сочи, че съгласно заключението на вещото лице - оценител
процентът на амортизация на увредената при ПТП ограничителна система за
пътища е 53%. Демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с
години и в резултат на застрахователното събитие е подменена с нова и не
следва да се поставя в тежест на застрахователя да заплати пълната стойност
на новите поставени елементи.
Застрахователното дружество оспорва и стойността на
възстановителния ремонт, необходим в резултат на причинените от
процесното събитие от 06.08.2017 г. и претендиран от насрещната страна в
размер на 15102.53 лева като завишена и несъобразена с действителните цени
на материали и труд. Не били представени разходно - оправдателни
документи, удостоверяващи стойността на извършен ремонт, както и факта на
изразходвани средства за подмяна на именно увреденото при ПТП имущество.
4
Представена е единствено фактура на обща стойност 115 499 лв., от която не
може да се направи извод за цената на конкретно извършените дейности. В
количествено - стойностната сметка се излага монтаж единствено на единична
ограничителна система за пътища Н2 W7, докато в останалите документи
фигурират ограничителни системи Н2 W 7 и N2 W 5. Представените
гаранционен протокол от 17.10.2017 г., сертификат № 62 от 04.12.2017 г. и
отчет № 1-37/17.10.2017 г. също не били индикация за стойността на ремонта
на конкретния пътен участък. При определяне на стойността на вредите,
вещото лице - оценител цитирало представената към исковата молба
количествено - стойностна сметка без да използва други източници.
Твърдението, изложено и от въззивника във въззивната му жалба, че бил
длъжен да възлага ремонтните дейности единствено на един изпълнител по
предварително определени цени, е неоснователно и неподкрепено с никакви
доказателства, а и застрахователят не бил обвързан от подобни уговорки.
Въззиваемата страна излага, че не бил представен по делото договор, сключен
по реда на ЗОП и не било извършвано изследване дали посочените в този
договор цени отговарят на реалните за подобен вид дейности.
В допълнение, в отговора е посочено, че действителният размер на
щетите следвал да се определи като разлика между стойността на поставянето
на нова ограничителна система, като се отчита и процента на амортизация на
старата ограничителна система, и стойността на остатъчните материали, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. В настоящия случай,
вещото лице - оценител отново, както сочи при изслушването му в съдебно
заседание, поискало от ищеца неконкретизирани документи, на база на които
приело напълно недостоверна цена за 0.19 лв. за 1 кг. желязо при предаването
му за скрап и достигнал до извода, че стойността на увредената и премахната
мантинела, представляваща 2,589 тона желязо, при предаването й за скрап
била 491.91 лв.
Излага, че поддържа релевираното в производството пред
първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 378, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба правата и
задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13, раздел 11, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В
конкретния случай, събитието е настъпило на 06.08.2017 г., а производството
по ЧГД № 42958/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, е
образувано по повод заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 165261/08.08.2022 г.
В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск. Л.
Ч.-Тодорова, която поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
уважени предявените искове. В случай на положително произнасяне от
въззивния съд моли да бъде начислена амортизация върху стойността на
5
увреденото имущество до датата на ПТП – 06.08.2017 г. Претендира
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият, редовно уведомен,
представлява се от адв. Т. С., оспорва доводите на въззивника по съображения,
изложени в подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез Областно пътно
управление – Варна, срещу ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за приемане за
установено по отношение на ответника съществуване на вземане за сумата от
15102.53 лева, представляваща главница – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в деформация и увреждане на 164 метра ограничителна
система за пътища, нанесени вследствие ПТП от 06.08.2017 г., настъпило на
републикански път – АМ „Хемус“ /А2/ при км 384+390, посока гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 4602.44 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 07.08.2019 г. до 07.08.2022 г.
В исковата молба е изложено, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по полица №
2311600270633, валидна за периода от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г. на водача
на МПС, марка „Волво“, рег. №*****КТ, причинил на 06.08.2017 г., ПТП на
републикански път - автомагистрала „Хемус“ /А2/ при км 384+900, посока гр.
София - гр. Варна. В резултат на произшествието са увредени и деформирани
164 м ограничителна система за пътища, собственост на ищеца. Щетата е на
стойност 15102.53 лева, от които за демонтаж на стара единична
ограничителна система за пътища в пътна част и свързани с това разходи, в
размер на 1653.12 лева, доставка и монтаж на нови ограничителни системи за
пътища - единична N2W7, за пътна част, и всички свързани разходи – 13284.67
лева, както и транспортни разходи в размер на 164.74 лева. Твърди се, че въз
основа на предявена пред ответника претенция за заплащане на щетата,
застрахователното дружество образува преписка №04106000034/2017 г., но
отказва изплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва възникването на соченото от ищеца вземане. Сочи, че е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е разполагал с
достатъчно доказателства за основанието и размера на претенцията. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 378, ал. 2 КЗ,
6
като твърди, че вземането е погасено, тъй като произшествието е настъпило на
06.08.2017 г., а заповедното производство е образувано въз основа на
заявление на ищеца от 08.08.2022 г. Ответникът е оспорил механизма на
настъпилото ПТП, както и наличието на вина на водача на застрахования
автомобил – П. И.. Отрича наличието на пряка причинно-следствена връзка
между ПТП и вредоносния резултат. Сочи недоказаност размера на
претендираната сума.
С обжалваното Решение № 1852/22.05.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло
предявените искове, като е приел, че съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП е вменена в
задължение на АПИ поддръжката на републиканските пътища, с което
обосновал извод за липса на вина на участниците в ПТП. Приел е, че съгласно
чл. 378, ал. 2 КЗ правата и задълженията по преки искове по застраховки
„Гражданска отговорност“ се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на застрахователното събитие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно е установено по делото, че между „ВАНЯ ТРАНСПОРТ“
ЕООД и застрахователното дружество е било сключено валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
полица № BG/23/2311600270633. По делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2017 г., настъпило между два
товарни автомобила, собственост на „Ваня Транспорт“ ЕООД, като е описан
следният механизъм – на 06.08.2017 г., около 05:30 часа, в тъмната част на
денонощието, на АМ „Хемус“, в района на пътен възел Ветрино, при
движение в дясна пътна лента товарен автомобил „Даф“, с рег. № А****КТ с
прикачено полуремарке с рег. № А*****М, управляван от Д. И. М., допуснал
преминаване на десни колела на състава спрямо гумата, при което водачът
загубил управление над товарния състав и след пресичане на съседната лява
пътна лента се блъснал в предпазната мантинела. Прикаченото ремарке се
обърнало и легнало с лява странична част на пътното платно. В резултат от
удара бил разсипан целият товар, състоящ се от грахова култура, по пътното
платно, поради което сцеплението на колелата на останалите ППС в тази зона
рязко намаляло. При настъпилото ПТП товарният състав бил застигнат от
друг товарен автомобил – т.а. „Волво“ с рег. № А****КТ с прикачено
полуремарке с рег. № А*****ЕЕ, управляван от П. В. И., който се ударил с
предна лява част на влекача „Волво“ в задната част на прикаченото
полуремарке към т.а. „Даф“. След сблъсъка полуремаркето на т.а. „Даф“ било
избутано в посока гр. Варна, а съставът на т.а. „Волво“ се отклонил вдясно
към удар с дясна мантинела, където спрял аварийно на метри след удара. За
установяване механизма на ПТП. Вследствие получени наранявания от ПТП,
водачът на т.а. „Волво“ рег.№ А****КТ починал. Описаният механизъм на
ПТП се потвърждава от допуснатата САТЕ и разпитаните свидетели.
7
По делото са представени доказателства за образувано ДП № 261/2017 г.
по описа на РУ – Провадия, като в хода на разследването било установено, че
нито един от водачите на двете МПС е имал възможност да предотврати
произшествието. Представена е и количествено-стойностна сметка по щета от
06.08.2017 г., съгласно която общата стойност на разходите за демонтаж на
стара, единична ограничителна система за пътища, транспортни разходи и
доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища възлиза на
15102.53 лева, което обстоятелство е потвърдено от изготвената пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Съдът приема за безспорно установено, че щетите от процесното ПТП са
отремонтирани, видно от двустранен констативен протокол от участък с
изградени нови ограничителни системи от 17.10.2017 г., като е приложен и
снимков материал, затвърждаващ становището, че вредите от ПТП са изцяло
отстранени.
С оглед допусната пред въззивния съд допълнителна съдебно-
техническа и оценителна експертиза, съдът приема, че стойността за ремонт и
покриване на имуществените вреди от процесното ПТП по ограничителната
система за пътищата за 24 линейни метра от нея, находящи се в дясно на
посоката на движение е в размер на 1483.44 лева без ДДС /1780.13 лева с
ДДС/. Вещото лице е изложило, че процентът на амортизация на увредената
ограничителна система към датата на ПТП – 06.08.2017 г. е 53%. В
поставената под № 3 задача от експертизата вещото лице посочва, че
увредената мантинела при продажба за скрап е на стойност 67.45 лева, видно
от издадени фактури от „Метал Трейд 66“ ООД от 19.10.2017 г. и от 21.11.2017
г. на въззивника.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав обхваща три групи материални предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца; 2) наличието на имуществени и/или
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
претърпяното увреждане и 3) наличието на застрахователно правоотношение,
което да произтича от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател.
Страните не спорят, че за периода от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г. е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при въззиваемото
дружество, по силата на която последното е обезпечило ГО на водача на т. а.
„Волво“, рег. № А****КТ.
8
По отношение на спорния по делото въпрос, касаещ вината за
настъпване на процесното ПТП, следва да се отбележи, че в практиката си
ВКС възприема, че по своята правна същност застрахователното събитие при
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ представлява
юридически факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования.
Следователно, към този момент се определят и стойностите, относими към
размера на дължимото обезщетение, което в случая е функция на деликтното
обезщетение и е обвързано от стойностния адекват на всички претърпени
вреди – имуществени и неимуществени. От изложеното се формира извод, че
меродавна е действителната, а не възстановителната стойност на вещта. При
нейното пълно или частично погиване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да
бъде заменено. Нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за
застрахователното право принцип за съответствие на размера на
застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в
изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят
да са налице по делото. ВКС трайно приема, че при вреди на имущество
застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и
доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по
имуществена застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (В този смисъл – решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 667/2008 г., І т. о, ТК, решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. №
1821/2020 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС и други).
Съдът следва да отчете обстоятелството, че предявените от АПИ искове
са насочени срещу застрахователя на т.а. с марка „Волво“, рег. № А****КТ.
Според допуснатата експертиза и установения механизъм на ПТП, водачът на
този товарен автомобил е нанесъл върху мантинелата вдясно щети, докато
автомобилът „Даф“ е увредил мантинелата, вляво по посоката си на движение.
Доколкото не се доказа т. а. с марка „Волво“, рег. № А****КТ да е причинил
имуществени вреди по съоръженията от ляво по посоката на движение, тези
последици не следва да се обезщетяват, като обжалваното решение е
правилно, в тази част.
В допълнение на гореизложеното, видно от събраните по делото
доказателства и установения механизъм на ПТП, едва след първоначалния
сблъсък на т.а. „Даф“, рег. № А****КТ в лявата част на обезопасителните
пътни съоръжения бил застигнат от водача на т.а. „Волво“, рег. № А****КТ,
след което последвал удар между двата товарни автомобила, от който т.а.
„Волво“ се отклонил към дясна мантинела, където спрял аварийно на метри
след удара. При съприкосновението на т.а. „Волво“ с намиращите се в дясната
9
част на платното съоръжения били увредени 24 линейни метра от
ограничителната система за пътища, стойността за възстановяването на които
е определена на 1780.13 лева с ДДС, видно от изготвената допълнителна
експертиза. Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че
застрахованият при въззиваемото дружество при реализиране на ПТП е
допуснал нарушение на императивни правила за движение по пътя,
обективирани в чл. 20 ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване с пътните
условия поведение, в резултат на което се установява противоправният
характер на поведението на водача на т.а. „Волво“, с рег. № А****КТ като
елемент от фактическия състав на обективната деликтна отговорност по чл. 45
ЗЗД. След направената комплексна преценка настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлена претенцията за сумата от 1780.13 лева, в каквато посока е
отправеното евентуално искане от въззивника. От посочената сума следва да
се приспадне стойността на продадената за скрап ограничителна система, за
което са издадени фактури от „Метал Трейд 66“ ООД от 19.10.2017 г. и от
21.11.2017 г. за сумата от 67.45 лева. Следователно, дължимата на настоящия
въззивник сума за обезщетяване е в размер на 1712.68 лева. Поради
направеното изрично искане от ищеца – въззивник, същата сума се дължи
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
На следващо място, съдът счита за неоснователно релевираното от
въззиваемото дружество възражение за изтекла погасителна давност по
отношение претендираните от насрещната страна суми. Чл. 378, ал. 2 КЗ
изрично указва, че правата и задълженията по преки искове по застраховки
„Гражданска отговорност“ се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на реализиране на застрахователното събитие, като цитираният срок
спира да тече към момента на иницииране на производството пред
застрахователя за изплащане на обезщетение до приключването му с крайно
произнасяне от застрахователя, съобразно чл. 378, ал. 9 КЗ. В процесния
случай, застрахователят е сезиран от увреденото лице на 01.09.2017 г., като до
11.12.2017 г. давностният срок е спрял да тече. Считано от 11.12.2017 г. е
продължил да тече. Следва да бъде отчетено и че на 13.03.2020 г. течението на
срока отново е спряно с приемане на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Следователно, след извършване на
аритметично изчисление се констатира, че 5-годишният давностен срок за
процесните вземания не е изтекъл, което обосновава извод за неоснователност
на релевираното от застрахователя възражение.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата в
размер на 4602.44 лева за периода от 07.08.2019 г. до 07.08.2022 г., съдът
съобрази частичната основателност на главната претенция и че
застрахователното обезщетение не е изплатено в пълния му размер в
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, поради което застрахователят дължи лихва за
10
собствената си забава. От представената по делото застрахователна претенция
е видно, че същата е образувана на 01.09.2017 г., по делото не се установява да
е изисквано от увредения представянето на допълнителни документи по реда
на чл. 106, ал. 3 КЗ за установяването размер на претенцията, поради което и
съдът приема, че от този момент е започнал да тече срокът по чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ и същият е изтекъл. Следователно, след като главната претенция е
частично основателна, съдът намира за основателен и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 521.93 лева, начислена за
периода от 07.08.2019 г. до 07.08.2022 г., съобразно уважената част от главния
иск.
По разноските:
След като съдът обуславя извод за основателност на предявения иск за
сумата от 1712.68 лева, то се налага ревизиране на обжалваното решение в
частта за разноските, като последното следва да бъде съответно отменено в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати сумата от 3140.00 лева, от
която 3040.00 лева разноски за първоинстанционното производство и сумата
от 100.00 лева за заповедното производство.
На ищеца – въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
като, видно от представени списъци по чл. 80 ГПК общата стойност на
направените пред въззивната инстанция разноски е в размер на 694.10 лева, от
които 394.10 лева – държавна такса за въззивно обжалване; 200.00 лева –
депозит за СТОЕ. Ищецът е отправил своевременно искане за присъждане на
разноските в първоинстанционното производство и в заповедното, като е
представил нарочни списъци по чл. 80 ГПК, както следва: 394.10 лева –
държавна такса за образуване на заповедно производство; 394.10 лева –
държавна такса за образуване на исковото производство; 430.00 лева –
внесени депозити за експертно заключение и свидетел; 30.00 лева – депозит за
свидетел, или общо за първоинстанционното производство и за заповедното
разноските са в размер на 1248.20 лева. Следователно, на въззивника се
присъжда сума в размер на 220.26 лева. На въззивника следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлените части
от исковете в размер на 11.34 лева. Общо дължимите от въззиваемата страна
на въззивника разноски възлизат на 231.60 лева.
На въззиваемия ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД се следват разноски
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената
част от иска, като същите възлизат на 2340.61 лева, определени съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 38/, които се възлагат в тежест на
въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Решение № 1852/22.05.2024 г., постановено по гр. д. №
16551/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени исковете на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Варна, с
ЕИК по БУЛСТАТ: 0006950890079, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Доктор Пискюлиев“ № 3, за приемане за установено съществуване
на задължението на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, за
претърпени имуществени вреди от АПИ – ОПУ Варна, причинени от
настъпило ПТП от 06.08.2017 г. по вина на водача на влекач марка „Волво“ с
рег. № А****КТ, застрахован по застраховка Гражданска отговорност със
застрахователна полица № 2311600270633, валидна от 07.11.2016 г. до
06.11.2017 г., до размера на сумата от 1712.68 /хиляда седемстотин и
дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, както и в частта, с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва до размера на сумата от 521.93
/петстотин двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Агенция „Пътна
инфраструктура“ - Областно пътно управление – Варна, с ЕИК по БУЛСТАТ:
0006950890079, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор
Пискюлиев“ № 3 обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1712.68 /хиляда
седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в деформация и увреждане на 24 метра ограничителна система за пътища,
нанесени вследствие на ПТП от 06.08.2017 г., реализирано на републикански
път – АМ „Хемус“ /А2/ при км 398+900, посока гр. София – гр. Варна, ведно
със законната лихва, считано от 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава за сумата от 521.93 /петстотин
двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, за периода от 07.08.2019
г. до 07.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 1852/22.05.2024 г., постановено по гр. д. №
16551/2022 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на Областно пътно управление – Варна към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК по БУЛСТАТ 0006950890079, със седалище и адрес
12
на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 3 сумата от 231.60 /двеста
тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции и за заповедно
производство на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областно пътно управление – Варна към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК по БУЛСТАТ 0006950890079, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 3 да заплати на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 2340.61 /две хиляди триста
и четиридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сторени
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1852/22.05.2024 г., постановено по гр. д.
№ 16551/2022 г. по описа на ВРС в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13