№ 12664
гр. София, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20241110130127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Подадена е молба вх. № 207922/13.06.2025 г. от името на Х. А. Т., с която е поискано
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9806/28.05.2025 г.,
постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като се сочи, че в хода на
производството от ответника са претендирани разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2700 лева, като са представени доказателства за действителното
им извършване, както и списък по чл. 80 ГПК. Независимо от горното, съдът в решение №
9806/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в е
посочил, че в полза на ответника, следва да се присъди претендираното адвокатско
възнаграждение от 700,00 лева, което обуславяло наличието на допусната в решението
очевидна фактическа грешка, доколкото съдът погрешно е приел, че претендираните от
ответника разноски са в този размер.
Предвид горното, моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да поправи
допусната в решение № 9806/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 160 с-в очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на
сторените от ответника разноски, подлежащи на репариране от ищеца, с оглед изхода на
спора.
Насрещната страна в производството, К. П. Б., е изразил становище по молбата в
предоставения му срок, като счита същата за неоснователна. Сочи, че
При преценка основателността на подадената молба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин
или по молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. Такива грешки са само онези, които представляват несъответствия
между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението - погрешно посочване на съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на
имоти, суми и т.н., пропускане да изяви в диспозитива на вече формирана воля по предявени
искове. Поправката на очевидната фактическа грешка не представлява изменение или
1
отмяна на формирана воля на съда и затова законодателят е предоставил в правомощията на
съда, който е постановил решението, да поправя очевидните фактически грешки в него.
В настоящия случай при посочване на сумата 700,00 лева, присъдена с диспозитива
на молителя, решаващият съдебен състав не е формирал друга /действителна/ воля, различна
от външно изразената /видно от мотивите на решението, в същите е посочено, че в полза на
ответника, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение именно в същия
размер, отразен и в диспозитива на решението, а именно 700,00 лева/.
Ако е налице пропуск при посочване на действителния размер на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, какъвто пропуск молителят поддържа че е налице,
то той подлежи на отстрА.ване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чрез искане за изменение на
акта в частта за разноските, а не по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Молителят не е сезирал съда с
искане по чл. 248, ал. 1 ГПК в преклузивния срок, поради което и с оглед залегналия в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, принцип на диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът не може служебно да се произнесе по такова искане, доколкото не е надлежно сезиран
със същото, от която и да е от страните в производството.
Разминаване между представения от страната списък с разноски по чл. 80 ГПК, от
една страна, и мотивите и диспозитива на съдебното решение, от друга, не представлява
очевидна фактическа грешка в решението и не подлежи на отстрА.ване по реда на чл. 247
ГПК. Както се посочи и по-горе, при наличие на пропуск при посочване на действителния
размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, този пропуск подлежи
на отстрА.ване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чрез искане за изменение на акта в частта за
разноските, а не по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
При спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе по искането, с което е
редовно и надлежно сезиран от страна в производството, а в конкретния случай това е
искане за допускане поправка на твърдяната от молителя очевидна фактическа грешка в
решение № 9806/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160, каквато не се установи да е допусната.
Следователно молба вх. № 207922/13.06.2025 г., подадена от името на Х. А. Т., с която
е поискано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
9806/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в,
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното и на основание на чл. 247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 207922/13.06.2025 г., подадена от името на
Х. А. Т., с която е поискано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 9806/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Настоящото решение е неразделна част от решение № 9806/28.05.2025 г., постановено
по гр.д. № 30127/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3