Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на единадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
***:
МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8225 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и
чл.108 ЗС.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***„***, ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***против ЗП А.П.Д., ЕГН**********,***
и Е.К.Ф., ЕГН**********,***, в която твърди, че ******” и ответника Земеделски
производител А.П.Д. са съсобственици на следните недвижими имоти находящи се в
землището на с.*** :
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***,
община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на *** на АГКК; Адрес на
поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***.
на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията -
Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта.,
Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/ ***/, при граници
и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***, ***, ***, ***,***
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***,
община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на *** на АГКК; Адрес на
поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***.
на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията -
Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта.,
Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/ ***/, при граници
и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***4,
***, ***Твърди, че ищеца е съсобственик на ***/***/ ид.части от двете ниви или
е собственик на 41.053 дка или притежава 60.97% от нивите видно от
представените нот. актове. Твърди, че с НА № ***е придобил 1/14 и.ч. от двата
имота, с НА № 10 ***е придобил 183/392 и.ч. от двата имота и с НА № 12 ***е придобил 28/392 и.ч. от двата
имота. Твърди, че ответника ЗП А.П.Д. е съсобственик на 2/63и.ч. от двете ниви
видно от НА ***от 30.07.2014г. и НА № ***от 28.10.2014г. и на 16/686 видно от
нот. Акт ***от 17.05.2016 или общо 3.708дка или притежава 5.5% от нивите видно
от представените нотариални актове.
Твърди, че съсобственика
-наследник Е.К.Ф. е сключил с ЗП А.П.Д. Договор за аренда Договор №***за аренда
на земеделска земя за селскостопанско производство, акт №41, том VI, рег.№ ***от
15.07.2014г. на ***С.И. *** действие Районен съд-***, вписан с вх. Рег.№***на
21.07.2014г„ том 10, №***. Излага съображения, че по силата на действащата
разпоредба на чл. 3 ал. 4/Отм. бр.13 2017г. /на Закон за аренда в земеделието
всеки съсобственик, в случая Е.К.Ф. е можел да сключи договор за аренда за
цялата собственост, както е и направено с посочения по-горе Договор №***за
аренда. Твърди, че след сключване на договора за аренда съсобственика Е.К.Ф. с нотариален акт рег.№ ***от 30.07.2014г. Акт
73, том 31 дело ***. на Служба по вписванията при РС-*** продава на арендатора А.П.Д.
цялата си съсобствена част от имота представляваща 1/63/Една от шестдесет и
трета/и.ч. от двете ниви. Счита, че след
продажбата приобретателят на арендованите земи - А.П.Д. замества арендодателя Е.К.Ф.
и се получава сливане на двете страни АРЕНДАТОР и АРЕНДОДАТЕЛ в едно и също
лице- А.П.Д.. Развива аргументи, че
физическото лице и Земеделския производител не са два отделни субекта на
правото и е налице пълно покритие между тях. Земеделския производител не е
търговец и не е различен правен субект от физическото лице А.П.Д.. Посочва, че съгласно чл.8 от ЗЗД договора е
съглашение между две или повече лица за да създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях. Сливането на страните по договора за аренда е
юридически факт, при които качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно и
също лице. Доколкото никои не може да бъде длъжник и кредитор на самия себе си,
фактически сливането на двете страни по договора прекратява облигационното
правоотношение. Счита, че с извършената нотариална продажба на 30.07.2014г. с
нотариален акт с вх. per. № ***. е настъпило сливането на двете страни по
аредния договор- арендодател и арендатор в лицето на А.Д. от който момент
договора е прекратен. Твърди, че видно от справка за арендодателя Е.К.Ф. по
аредния договор, настъпилото прекратяване не е вписано. Твърди, че от датата на
сключване на аредния договор до днешна дата ответника полза имота и получава
приходи, независимо, че договора е прекратен. Ответниците не са предприели
действия за установяване на прекратяване на договора и да впише неговото
прекратяване тъй като ответника А.П.Д. работи без основание съсобствените на
ищеца земеделски земи и неоснователно се обогатява. Твърди, че кооперацията не
е страна по аредния договор и не може да извърши действия по прекратяване на
договора, както и да иска вписването на прекратяването в службата по вписване.
Посочва, че в чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи е предвиден специален ред за деклариране от лицата работещи
земеделски земи. Всеки субект в страната работещ земеделски земи лични и по
силата на договор следва да ги декларира в местната Общинска служба по
земеделие по местонахождение на земите всяка календарна година до 31 юли на
годината предхождаща стопанската година. Ако не ги декларира същия няма да бъде
включен в плана за земеразделяне и няма да може да ги работи и ще се
предоставят на трети лица арендатори да ги работят, като така наречените бели
петна. Твърди, че Кооперацията притежава като съсобственик ***/Двеста тридесет
и девет от триста деветдест и две/ ид. части от двете ниви или е собственик на
60.97% от нивите видно от представените
нотариални актове и без съгласието на другите съсобственици може да ги
декларира и работи в ОСЗ ***, но наличието на вписан аренден договор не ѝ
позволява да ги декларира. Твърди, че всяка календарна година ЗП А.П.Д.
декларира двете съсобствени ниви в ОСЗ - ***, че ще ги работи и сочи основание
за тяхната обработка прекратения № ***аренден договор от 15.07.2014г. Твърди,
че след продажбата на съсобствена земя
от арендодателя Е.К.Ф. на арендатора А.П.Д. се получава сливане на двете страни
в едно и също лице и не може да се уреждат отношенията на ищеца с арендодателя
на основание чл. 30 ал. 3 от Закона за съсобствеността, тъй като същия престава
да съществува, като страна по договора и не е вече съсобственик. Счита, че тази
невъзможност за уреждане на отношенията доказва прекратяване на договора за
аренда. Твърди, че няма законно основание ЗП А.П.Д. да работи съсобствената
земя след прекратяване на аредния договор, тъй като ЗСПЗЗ е специален и
предвижда особен ред на деклариране на работещите земеделски земи. Счита ,че ЗП
А.П.Д. не може и да се позове и на разпоредбите на Закона за собствеността тъй
като съгласно чл. 32 от същия закон общите земеделски земи се ползват и
управляват съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общите вещи. Твърди, че кооперацията има за основна дейност
обработка на земеделски земи и след заличаване на вписания прекратен аренден
договор ще обработва и тези две ниви тъй като е собственик на повече от 50
процента. Моли да бъде признато за установено, че Договор за аренда Договор №***за
аренда на земеделска земя за селскостопанско производство, акт №41, том VI,
рег.№***от 15.07.2014г. на ***С.И. *** действие Районен съд-***, вписан с вх.
рег.№ ***на 21.07.2014г., том 10, №***, к.д. ***/14г. на CB-*** е прекратен
поради сливане на двете страни липсата на две лица за съществуване на договора
за аренда. Моли да бъде признато по отношение на ответника А.Д. за установено,
че ищеца е собственик на ***/Двеста тридесет и девет от триста деветдест и две/
ид.части от или е собственик на на 60.97% от процесните ниви и да бъде осъден
ответника да предаде владението им. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.П.Д., в който взема становище, че
искът с правно основание чл.124 ГПК е недопустим. Счита, че ищеца няма правен
интерес от предявения иск. С него се цели да бъде прекратен договор за аренда,
сключен между двамата ответници, по които ищецът не е страна. Твърди, че освен
това, с този договор са отдадени под аренда общо 6 имота в землището на с.***,
а не само процесните ниви, идеални части от които притежава ищеца. Той е
предявил иск да бъде установено прекратяването на целия аренден договор, а не
само по отношение на частите от имотите, на които е съсобственик което води до
недопустимост на така предявения иск. По отношение на иска по чл.108 ЗС, счита,
че същият е допустим, както и, че е родово и местно подсъден на PC-***, но е
неоснователен. По същество счита предявените искове за неоснователни. Счита, че
Договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство № ***от
15.07.2014г. е действителен. Същият е сключен от две отделни и напълно
независими лица: ответника Е.Ф., от една страна, като „арендодател“ и ЗП А.П.Д.,
от друга страна, като „арендатор“. Ищецът сам е признал действието и
валидността на процесния договор и дори е поискал по реда на чл. 16 от ЗАЗ
увеличение на арендното плащане, което получава по него. Прилага писмено
доказателство - покана по ТЕЛЕПОЩА с обратна разписка, получена от ответника на
03.08.2017г., с която ищецът е поканил ответника на основание чл. 16 ал.1 от
ЗАЗ за изменение на аредното плащане в размер на 55.00 лв., което не е било
прието от ответника. Твърди, че през цялото време, в което ответника А.Д.
обработва двете съсобствени ниви, той надлежно е плащал на останалите
съсобственици за това, че ползва тяхната част от имотите. Твърди, че конкретно
на ищеца ***„***“ — с. *** ответникът Д. е направил следните плащания по банков
път, за което представя банкови документи: -
за стопанската 2014/2015г. на 27.11.2015г. е платил 1300лв. /платежно нареждане
с реф.№ ***от 27.11.2015г./; - за
стопанската 2015/2016 на 29.11.2016г. е платил 1400 лв. /платежно нареждане с
реф.№ ***от 29.11.2016г./; - за
стопанската 2016/2017г. е платил 200лв. на 04.12.2017 + 880 лв. на 25.09.2018г.
= 1080лв. /извлечения от сметка на А.д. в БАНКА ДСК от 04.12.2017г. и от
25.09.2018г./; - за стопанската
2017/2018г. на 03.01.2019г. е платил 1050 лв. /извлечение от сметка на А.Д. в
БАНКА ДСК от 03.01.2019г./; - за
стопанската 2018/2019г. на 17.12.2019г. е платил 1050 лв. /преводно нареждане
реф.№ ***/. Твърди, че ищеца по никакъв начин не се е противопоставял срещу
получаването на тези суми срещу ползването на имотите от А.Д.. Напротив, дори е
искал увеличаването им. Твърди, че ищеца не е страна по договора за аренда,
поради което не може да иска както неговото изменение, така и неговото
прекратяване. Счита, че следва да се вземе предвид и факта, че с този договор
са отдадени под аренда общо шест имота в землището на с.***, а не само ниви с
№№ *** /ПИ с идент. ***/ и *** /ПИ с идент. ***/, идеални части от които
притежава ищецът. Счита, че ищеца няма правен интерес и възможност да иска
прекратяването на договор, по който не е страна и по отношение на имоти, на
които не е собственик и няма никакви права върху тях. Развива съображения, че в
правната литература ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да
се установи, че ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази
вещ се владее от ответника и че последният няма противопоставимо на собственика
основание за владението или държането на вещта. В случая тези предпоставки не
са налице. Заявява, че ответникът А.Д. никога не е оспорвал това, че ищецът
притежава *** ид.ч. от двете ниви. Нещо повече, за времето, в което Д.
обработва нивите, той е плащал на ищеца полагащата му се част от
възнаграждението за ползването им, както е посочено. Твърди, че видно от представените с исковата
молба доказателства /нотариални актове, скици и данъчни оценки/, другите
съсобственици са ответникът А.Д., както и наследниците на П.И.Ф., които се
явяват трети неучастващи в делото лица. Твърди, че не е вярно обаче това, че
ответника А.Д. владее процесиите ниви без основание. Твърди, че А.Д. обработва
процесиите ниви въз основа на сключения на 15.07.2014г. договор за аренда, по
който е арендатор. Освен това, след като придобива идеални части от
собствеността, той ги владее и на това основание като собственик. Същевременно,
Д. плаща на ищеца като съсобственик за това, че ползва и неговия дял от
имотите. Излага аргументи, че когато иска за ревандикация се предявява срещу
съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно
правата си, търсената с иска по чл. 108 ЗС защита може да бъде постигната едва
след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС.
Собственикът, на когото е било предоставено по този ред ползването на реална
част от вещта, може да иска предаване на владението върху нея от останалите
съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите
съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Твърди, че
не е вярно изложеното в исковата молба, че А. Димитро притежава само 2/63 ид.ч.
от процесиите имоти, тъй като е придобил още 16/686 ид.ч. през 2016г.
Ответникът Д. е придобил: -1/63 ид.ч. от двете ниви с Н.А. с вх.рег.№ ***от
30.07.2014г. Акт № 73 том 31 дело № 6415/2014г., -1/63 ид.ч. от двете ниви с
Н.А. с вх.рег.№ ***от 28.10.2014г. Акт № ***том 45 дело № ***. /описан под № 7
в ИМ/; -16/686 ид.ч. от двете ниви с Н.А. с вх.рег.№ ***от 17.05.2016г. Акт №***том
13 дело № ***. /описан под № 8 в ИМ/.
Ответника Е.К.Ф. не е
подал писмен отговор в законовия срок.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Нотариален
акт № 19 от 25.07.2014 г., том II, рег. № ***, дело ***. на ***И.И.,
Нотариален акт № ***г, том II, рег. № ***,
дело ***. на ***И.И. и Нотариален акт № ***г, том II, рег. № ***, дело ***. на ***И.И.,
Скица на поземлен имот – ***. и Скица на поземлен имот – ***., че З.З.к.
собственик на *** ид.части от следните имоти, находящи се в землището на с. ***,
общ. *** съгласно Кадастраната карта и кадастрални регистви, одобрени със
Заповед № РД-***.:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.***, община ***, област ***, одобрени със
заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления имот: местност „***” с
площ на целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м.,
Трайно предназначение на територията - Земеделска; Начин на трайно ползване:
Нива; Категория на земята: Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по
предходния план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***,
***, ***, ***,***.
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***, област ***,
одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления имот:
местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК - гр.***
от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията - Земеделска; Начин на
трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта., Предходен идентификатор:
няма, Номер по предходния план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият
поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***.
Не е спорно между страните и се установява от НА №***,
том XI, рег.№ ***, дело ***., че А.П.Д. е придобил
правото на собственост върху 1/63 идеални части от двата процесни поземлени
имота.
Не е спорно между страните и се установява от НА
№57, том VII, рег.№***, дело ***, че А.П.Д. е придобил правото на собственост
върху 1/63 идеални части от процесните поземлени имоти.
Не е спорно
между страните и се установява от НА № ***, том IX, рег.№***, дело № ***., че А.П.Д.
е придобил правото на собственост върху 16/686 идеални части от двата процесни
поземлени имота.
Видно от Договор за аренда Договор №***за аренда
на земеделска земя за селскостопанско производство, акт №41, том VI, рег.№ ***от
15.07.2014г. на ***С.И. *** действие Районен съд-***, вписан с вх. Рег.№***на
21.07.2014г„ том 10, №***, Е.К.Ф. е отдал за ползване на ЗП А.П.Д. 6 броя
поземлени имоти в землището на с.***, като два от тях са процесните недвижими
имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед №
РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на
целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно
предназначение на територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива;
Категория на земята: Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по
предходния план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***,
***, ***, ***,***.
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***, област ***,
одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления имот:
местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК - гр.***
от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията - Земеделска; Начин на
трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта., Предходен идентификатор:
няма, Номер по предходния план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият
поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***.
Не се спори между
страните и се установява от Писмо № РД-12-02-1451-1/01.12.2020г. на ОСЗ-***, че
А.П.Д. е заявил за ползване процесните поземлени имоти на основание процесния
аренден договор.
От представените
платежни нареждания и извлечения от банкова сметка /***.40-46 от делото/ се установява, че А.П.Д. е извършвал плащания
на ЗСКУ *** за наем земя по процесния аренден договор №008/15.07.2014г.
Представени са и други
неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК Всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. По делото се установи, че ищците имат правен
интерес от предявения иск, тъй като първия ищец Светла Стоянова е съсобственик
на имотите, предмет на оспорения договор за аренда и е сключила като такъв друг
договор за арента с втория ищец ЕТ Гергина Стоянова. Договора за аренда,
предмет на предявения иск се установи, че е вписан в ИР при АВ и съставлява
пречка втория ищец да упражни правата си на арендатор по сключения между ищците
аренден договор и вписан след оспорения аренден договор. Оспорения аренден
договор съставлява пречка и за първата ищца-съсобственик в арендованите имоти,
да ползва същите.
Оспорения Договор за аренда № ***от 15.07.2014г. е
сключен от Е.К.Ф. в качеството си на
арендодател, действащ чрез пълномощника си А.П.Д. и А.П.Д. в качеството си на
арендатор. По силата на договора и на основание чл. 3, ал.4 ЗАЗ, в редакцията
си, действала към момента на сключване на договора, договора е сключен от Е.Ф.
в качеството му на съсобственик на имотите, предмет на договора за аренда. Съгласно
чл.3,ал.4 ЗАЗ когато договорът за аренда е
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Към
момента на сключване на договора е възникнало едно валидно и действително
правоотношение по договор за аренда между Е.Ф. и ЗП А.Д.. Останалите
съсобственици на имотите, предмет на договора за аренда имат правата по чл.30,
ал.3 ЗС- да получат от съсобственика, сключил договора за аренда припадащите им
се съобразно квотите им в съсобствеността части от полученото от арендодателя
арендно плащане по договора за аренда. Сключването на договор за аренда
съставлява действие на управление, а не на разпореждане с недвижимия имот,
предмет на договора за аренда, поради което няма пречка, само единия от
съсобствениците да сключи договор за аренда за целия имот. Останалите
съсобственици, които не са изразили воля за сключване на договора за аренда не
стават страна по него, въпреки, че договора за аренда рефлектира и върху
тяхната правна сфера.
Законът за арендата в земеделието е специален по
отношение на Закон за задълженията и договорите и за неуредените в него въпроси
се прилага ЗЗД. В ЗАЗ има специални норми, уреждащи договора за аренда-
специален предмет и форма, но липсва уредба на понятието за договор. Съгласно
пар.1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство. Такава уредба се съдържа в ЗЗД. Съгласно
чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде,
уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни
волеизявления на две страни. Договорът включва две или повече взаимно свързани
волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на
частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията,
т. е. договорът е съгласие, насочено към частноправни последици. Страни по
договора са лицата, които са направили волеизявление и за тях са пораждат по
силата на договора правата и задълженията, представляващи съдържание на
възникналото правоотношение. Правата и задълженията на страните по договора се
определят от съдържанието на договора, но и от законовите норми. Основно задължение на арендодателя е да осигурява спокойното и безпрепятствено
ползване на обекта на договора от арендатора, а основното задължение на
арендатора е да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Съсобствениците на земеделските земи, предмет на
договора за аренда, които не са изразили воля за сключване на арендния договор,
не са страна по арендния договор, въпреки че той рефлектира и върху тяхната
правна сфера, но те имат само правата по чл.30, ал.3 ЗС съгласно нормата на
чл.3, ал.4 ЗАЗ, които права те могат да упражнят срещу сключилия арендния
договор съсобственик. За тях не възникват права, нито задължения по сключения
от друг съсобственик договор за аренда. За тези съсобственици, които не са
сключили договора за аренда липсва възможност да претендират за заплащане на
арендно плащане по договора за аренда от арендатора, както и за арендатора липсва правна възможност
да търси изпълнение на задължението на арендодателя от останалите съсобственици
на земеделските страни, които не са сключили арендния договор. Съобразно
изложеното страните по оспорения договор за аренда от 15.07.2014г. към момента
на неговото сключване са Е.Ф.-
арендодател и ЗП А.Д.- арендатор.
Съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за
аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден.
Не е спорно между страните и се установява от НА №57, том VII, рег.№***, дело ***,
че А.П.Д. е придобил целия притежаван дял от правото на собственост върху арендованите обекти на Е.К.Ф.. Липсват
дори твърдения, че последния е запазил право на собственост в процесните имоти. Предвид изложеното и на
основание чл.17, ал.2 ЗАЗ, съдът приема, че А.П.Д. е заместил Е.Ф. на страната
на арендодателя по Договор за аренда № ***от 15.07.2014г. по силата на частното
правоприемство и законовата норма на чл.17, ал.2 ЗАЗ. Тъй като, както беше
посочено по-горе, страна по договора за аренда е само изразилия воля за
сключването му съсобственик, то съдът приема, че на двете страни на
правоотношението по Договор за аренда № ***от 15.07.2014г. е застанало едно и
също лице- А.П.Д. като арендодател и А.П.Д. като арендатор, считано от 30.07.2014г. със
заместването на Е.Ф. като арендодател от А.П.Д.. Вярно е, че договора за аренда
е сключен със ЗП А.П.Д., а не с А.П.Д., това обаче е без значение, тъй като
става дума за едно и също лице. Както е посочено и в постановеното в
производството по чл.274, ал.3, т.1 и чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК
Определение № 440 от 25.07.2018 г. по ч.т.д. № 1149/2018г. на ВКС II т.о., ТК:
“Регистрирането на едно физическо лице като земеделски производител не води до
възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице.“. Регистрирането
на едно лице като земеделски производител разширява неговата правоспособност,
свързана с държавното подпомагане на земеделските стопани. Нов правен субект
обаче не възниква. Всички права и задължения във връзка с осъществяване на
дейността му като земеделски производител се обединяват от личността на
физическото лице, регистрирано като земеделски производител. В настоящия случай
се касае за физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Само
физическото лице е правен субект. С едно и също имущество той ще отговоря по
задълженията, придобити в резултат на дейността му като земеделски производител
и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.
Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече
лица. След заместване на арендодателя Е.Ф. с А.П.Д. на страната на арендодателя
е настъпило сливане на качеството арендодател и арендатор в едно и също лице- А.П.Д.. Сливането е юридически факт, при който качествата
длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде
кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява облигационното
отношение. С настъпването на сливането се погасява вземането и съответното на него
задължение, т.е погасява се правоотношението по Договор за аренда № ***от 15.07.2014г.,
считано от настъпване на сливането 30.07.2014г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че предявения иск е недопустим, тъй като с него се цели прекратяване
на договора. Предявен е иск да бъде признато за установено, че облигационното
правоотношение по процесния договор за аренда е погасено чрез сливане на
качеството на арендатор и арендодател в едно лице, а не за прекратяване на
договора.
Неоснователни са и развитите съображения, че ищеца
няма правен интерес от предяване на иска, тъй като предмет на договора за
аренда са 6 поземлени имота, а ищеца е съсобственик само в два от тях. Видно
е от изложените фактически твърдения и
искането по исковата молба, че е направено искане за установяване на настъпилия
погасителен ефект на сливането само в частта на процесните два поземлени имота.
В този смисъл са и направените изрични уточнения на исковата молба от ищеца по
делото.
Останалите развити съображения за неоснователност на
предявения иск са неотносими. Без значение за настъпването на погасителния
ефект на сливането е дали ищеца е признал или не действителност на договора и
дали по него е получил плащане.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че
правоотношението по Договор за аренда № ***от 15.07.2014г.е погасено чрез
сливане, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.108 ЗС:
Предявен е иск за собственост срещу А.П.Д., който е
придобил идеалните части от правото на собственост върху процесните имоти по
силата на възмездни сделки. Искът е предявен срещу посочения ответник като не
са изложени твърдения, че последния към дата на придобиване на правото на
собственост е бил в брак и те са придобити в режим на СИО. Съгласно
тълкувателно решение № 3/2016 на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Поради
изложеното, дори отвтеника да е бил в граждански брак към момента на сделките и
понастоящем /каквито твъдения не са изложени по делото/ предявения иск е
допустим.
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е
необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца
да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и
последният да я държи без правно основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на
ВКС, Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с
иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите
към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000
г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете
искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108
ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот,
съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът
не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното
решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно
предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право
на собственост на заявеното от него основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск
по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца.
В настоящия случай иска е предявен от невладеещия
съсобственик срещу владеещия целите поземлени имоти съсобственик. Липсва спор
между страните, че ищеца притежава правото на собственост в процесните
поземлени имоти в размер на *** идеални части. Този факт се установява и от
представените и описани по-горе нотариални актове. Признава се от ответника по
делото, че той ползва целите поземлени имоти, като се позовава на процесния
договор за аренда. Поради горепосочения извод за погасяване на договора за
аренда поради сливане, се установява, че липсва правно основание ответника да
владее и ползва целите процесни поземлени имоти. Ответника, обаче е и
съсобственик на процесните имоти, поради което и на основание чл.31, ал.1 ЗС може
да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ответника
е лишил ищеца от възможността да ползва съсобствените имоти съобразно правото
на съсобственост.
По основателността на
предявения осъдителен иск в този случай е формирана противоречива практика,
поради което е и образувано тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГК на ВКС, по
което не е постановено решение към датата на настоящото съдебно решение.
Преобладаващата съдебна практика, която настоящия състав споделя е, че в този
случай искът с правно основание е допусним и при установяването на неговата
основателност съдът следва да бъде произнесе както с установителната част, така
и с осъдителната на диспозитива. В решение №15 от 02.08.2012г., постановено по
реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1299/2010г.
пък по въпроса допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на
идеална част от съсобствен имот, е прието, че съсобственик може да търси защита
чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изложени са
съображения, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват
предаване на владението на съсобствената идеална част – с първия иск правото на
лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава
единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият
иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от тези три иска не може
да замести защитата, която дава искът по чл.108 ЗС, а именно предаване
владението върху идеална част. Разрешение на поставения въпрос в същия смисъл е
дадено и в решение №351 от 14.10.2011г., постановено от тричленен състав на
Първо ГО по гр.д.№1179/2010г.; решение №882 от 01.12.2010г., постановено от тричленен
състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№238/2009г. При съсобственост правото на
собственост се съпритежава от отделните съсобственици, а искът по чл.108 ЗС
гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания
от него дял, при което, макар и в обем на идеална част, правото на собственост
на съсобственика
включва и трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да
се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар
и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Изпълнението на
съдебно решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС, става чрез съставяне на
протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот също е
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците.
Предвид изложеното съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, да
бъде признато за установено по отношение на ЗП А.П.Д., че З.З.к. е собственик
на *** идеални части от правото на собственост върху 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***,
община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на
поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***.
на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията -
Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта.,
Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/ ***/, при граници
и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***, ***, ***, ***,***. и 2/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на
АГКК; Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот
по скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята:
Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/ ***/,
при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***и ответника да бъде осъден
да предаде на ищеца владението върху *** иделани части от посочените имоти.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
ДТ. Искът с правно основание чл.124 ГПК е предявен срещу двамата ответници,
поради което направените за него разноски следва да бъдат понесени от двамата
ответници, а разноските по отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС
следва да бъдат възложени в тежест на отвтеника срещу който са предявени- А.Д..
Направено е възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Ангажирани са доказателства за
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. И двата иска са оценяеми, като цената им
обуславя адвокатско възнаграждение поне в минималния размер съгласно чл.7, ал.2
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.2, ал.5
от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поради изложеното
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно. Следва
двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв/50лв.+300 лв./, а втория
ответник ЗП А.Д. да бъде осъден да заплати
на ищеца адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 350,00 лв./50
лв.+300 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 ГПК по искът предявен от ***„***, ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***против ЗП А.П.Д., ЕГН**********,*** и Е.К.Ф.,
ЕГН**********,***, че правоотношението по Договор за аренда № ***от 15.07.2014г., е погасено чрез сливане на 30.07.2014г. В
ЧАСТТА за следните недвижими имоти:
1/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***,
област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления
имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК -
гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията - Земеделска;
Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта., Предходен
идентификатор: няма, Номер по предходния
план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***,
***, ***, ***,***.
2/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***,
област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК; Адрес на поземления
имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по скица № ***. на СГКК -
гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на територията - Земеделска;
Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: Четвърта., Предходен
идентификатор: няма, Номер по предходния
план: ***/ ***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП А.П.Д., ЕГН**********,***, че ***„***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***е собственик на основание покупко-продажба на *** идеални
части от следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК;
Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по
скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята:
Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/
***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***, ***, ***, ***,***.
и
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК;
Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по
скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята:
Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/
***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***.
ОСЪЖДА ЗП
А.П.Д., ЕГН**********,*** да
предаде на ***„***,
***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***владението
върху *** идеални части от следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК;
Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по
скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята:
Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/
***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***, ***, ***, ***,***.
и
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.***, община ***, област ***, одобрени със заповед № РД-***. на ***на АГКК;
Адрес на поземления имот: местност „***” с площ на целият поземлен имот по
скица № ***. на СГКК - гр.*** от ***/***/кв.м., Трайно предназначение на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята:
Четвърта., Предходен идентификатор: няма, Номер по предходния план: ***/
***/, при граници и съседи на целият поземлен имот: ***, ***,***4, ***, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, ЗП А.П.Д., ЕГН**********,*** и Е.К.Ф., ЕГН**********,*** да платят на ***„***,
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***,
направените деловодни разноски в размер
на 350,00 лв. за адвокатско възнаграждение и ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, ЗП А.П.Д., ЕГН**********,*** да плати на ***„***, ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от Х.С.Б.-***, направените деловодни разноски в размер на 350,00 лв.
за адвокатско възнаграждение и ДТ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: