№ 90
гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Ангел Димитров Панков (ОП-П.)
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215200600609 по описа за 2021 година
С присъда №49 от 16.09.2021 г по НОХД№№ 20215220201102 по описа за 2021 година
ПРС признал ПРИЗНАЛ подсъдимия ИВ. С. М. - за ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2017 г., в
гр. П., пред В.А.П. - служител „**” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. П.,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - заверено копие от
свидетелство за основно образование серия Е-10, № **** с рег.№ **02.07.2010 г. с посочен
издател О**********, обл. П. като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление чл. 316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
На осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия.
В жалбата са наведени оплаквания,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна,че наложеното наказание е явно несправедливо иска се,да се измени и
намали размерът на наложеното наказание.
1
В съдебно заседание ,чрез защитника жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
Прокурор във въззивната инстанция застъпва ,че жалбата е неоснователна и следва да
се потвърди присъдата.
ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.
На първо място следва да се отбележи ,че според настоящият състав районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Липсват основания за
нейната отменяне или изменяне.
Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка: През
2017 г. подс. И.М. решил да подаде документи в КАТ - П., за да му бъде издаден документ
за правоуправление на МПС. Не притежавал свидетелство за завършено основно
образование, тъй като не бил завършил такава степен на образованието си. Поради това, по
неизвестен начин, се сдобил със свидетелство за основно образование серия Е-10, № **** с
рег.№ **02.07.2010 г. с посочен издател О**********, обл. П..
На 16.02.2017 г. посетил КАТ - П., където подал заявление (л. 39, ДСП) и други необходими
документи (л. 40-45, ДСП), сред които било и копие от горепосоченото неистинско
свидетелство за завършено образование, заверено „вярно с оригинала“ (л. 43, ДСП).
Документите му били приети от св. В.П. - служител „**” в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - гр. П. като възо снова на подадените от обвиняемия документи в сектор КАТ-ПП
П. било изработено
СУМПС № ********* със срок на валидност 10 г.
На 21.02.2017 г. М. лично получил издаденото му СУМПС и контролния талон към него
срещу подпис (л. 38).
Впоследствие в сектор „КП“ при РУ на МВР - П. била получена информация, че М. е
използвал за издаването на СУМПС на негово име неистинско свидетелство за завършено
основно образование. Била извършена предварителна проверка, в хода на която било
установено, че такова свидетелство за основно образование, представено от обвиняемия
пред КАТ - П., не съществувало в регистрационната книга на ***********, обл. П., т.е.
същото било неистинско (л. 13, ДСП).
Свидетелството за завършено основно образование серия Е-10, № **** с рег.№ **02.07.2010
г. с посочен издател О**********, обл. П. не съществува( виж на л. 19, ДСП) в
регистрационната книга на посоченото училище. Учебното заведение, със специален статут,
съществувало до 1997 г. с прогимназиалния курс, когато била приключена
регистрационната книга за издадени СОО и било закрито окончателно през 2002 г. като
начално училище. М. бил само завършил 1 клас в О**********, обл. П. през 2002 г. и бил
2
записан в регистрационната книга под името И.З.Б. (л. 21). При закриване на училището
негов действащ директор била св. К.Д..
Приетата за установена фактическа обстановка по делото е подкрепена от доказателствата
по делото,тя се споделя и от настоящата инстанция и сочи на извършено от подсъдимият
престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК което е извършил при
пряк умисъл съгласно материално правната характеристика визирана в разпоредбата на
чл.11 ал.2 от НК.
Заключението на първата инстанция относно съставомерните признаци на деянието и
участието на подсъдимият в него в това че на 16.02.2017 г., в гр. П., пред В.А.П. -
служител „**” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. П., съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - заверено копие от свидетелство за основно образование
серия Е-10, № **** с рег.№ **02.07.2010 г. с посочен издател О**********, обл. П. като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност .
Настоящата инстанция изцяло споделя направеният доказателствен анализ,като въззивната
проверка на атакуваната присъда не констатира първата инстанция да е придала на
обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат.
Наказанието е наложено при условията на чл.54 от НК и няма основание да се счете ,че то е
явно несправедливо. Първоинстанционния съд е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства.
Реално наказанието е наложено плътно на минимума и е при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.При наказуемост до осем години лишаване от свобода,съдът е
наложил три месеца.С оглед данните за личността на подсъдимият и целите на наказанието
по чл.36 от НК,законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК с отложен
начин на изтърпяване за изпитателен срок от три години.
По тези съображения въззивният състав намери, че са налице условия единствено за
цялостно потвърждаване на атакуваната присъда, при липса на основания за нейното
изменение или отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №49 от 16.09.2021 г по НОХД№№ 20215220201102 по описа за
2021 на Пазарджишкият районен съд.
Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4